Решение № 307 от 17.08.2021, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2268/2020
- Вид
- Решение № 307
- Подписан
- 17.08.2021
- В сила
- 11.10.2022
- Състав
- Росица Желязкова Темелкова, Таня Ташкова Русева Маркова, Елеонора Симеонова Кралева
Цитирани разпоредби
- чл. 164, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 152 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 307 гр. Бургас , 17.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Росица Ж. Темелкова
Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20202100502268 по описа за 2020 година
С Решение № 107 от 24.04.2020г., постановено по гр. дело № 386/2018г. по описа на Районен съд – Поморие е отхвърлен иска на Д. Д. Г. против С. Г. Д., Г. Х. Д. и А.Д. Х. – тримата от гр. А., Община П., ул. „И.“ № * за прогласяване нищожността на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № */30.05.2016г., нот. дело № */2016г. по описа на Нотариус Красимир Петков с район на действие – Районен съд – Поморие поради противоречието му със закона, като прикриващ предварително съглашение за удовлетворяване на кредиторовото вземане по прикрит договор за заем.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Д.
Д. Г. чрез своя процесуален представител – адвокат Живко Харизанов, с която се претендира да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъдат уважени претенциите на ищцовата страна. В жалбата се посочва, че обжалваното решение е неправилно, тъй като противоречи на материалния закон на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 152 от ЗЗД. В жалбата се посочва, че решаващият мотив на районния съд, въз основа на който се отхвърля предявения иск е, че по делото не се съдържат никакви писмени доказателства, подкрепящи показанията на изслушаните свидетели, водени от 1 ищцата и установяващи дори и косвено твърдяните от ищцата отношения между страните, но този извод на съда е неправилен и противоречи на съдебната практика. В жалбата се посочва, че показанията на свидетелите са ясни и категорични, не съдържат противоречия и по никакъв начин не са опровергани от ответниците. Посочва се, че от значение за предмета на доказване е и обстоятелството, че ответницата С.Г. и нейният син – Г.Д. не са правили оглед на жилищната сграда, която „купува“ първата от тях. Посочва се, че за установяване на това обстоятелство е отправено доказателствено искане в исковата молба, а именно – ищцата да се яви лично в съдебно заседание, за да даде обяснения относно този въпрос, но в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не го е уважил. Посочва се, че релевантен за спора е и факта, че тази триетажна жилищна сграда с тавански етаж е ново строителство в пълна степен на завършеност, чиято пазарна стойност надвишава значително сумата от 30 000 лева, която е посочена като продажна цена в процесния договор за покупко-продажба и в тази връзка, съдът неправилно е посочил в своите мотиви, че нееквивалентността на престациите по сделката е неотносима към предмета на делото и че уговорената и платена цена надвишавала почти трикратно данъчната оценка на имота, посочена в нотариалния акт, а именно – 11 230, 80 лева. Посочва се, че очевидната нееквивалентност на уговорените престации по договора потвърждава неговия обезпечителен характер по отношение на заемното между страните правоотношение и заобикалянето и противоречието му със закона.
В съдебно заседание въззивната страна чрез своя процесуален представител поддържа своята жалба, представя нови доказателства пред настоящата инстанция и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени.
По делото е депозиран отговор на въззивната жалба от страна на С. Г. Д., в който се посочва, че въззивната жалба е неоснователна. Посочва се, че решението не страда от посочените в жалбата пороци, а е правилно и съобразено с доказателствата по делото. Посочва се, че правилно искът по чл.
26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 152 от ЗЗД е отхвърлен като недоказан, тъй като по делото се установява, че между ищцата и С.Д. е сключен Договор за покупко-продажба на недвижим имот на 30.05.2016г., по силата на който ищцата е продала на С.Д. собствения си недвижим имот, но не е установява при условията на пълно и главно доказване съществуването помежду им на заемно правоотношение, с посочените в исковата молба и уточнителни молби параметри и условия. В депозирания пред съда отговор на въззивната жалба се прави подробен анализ на събраните пред първоинстанционния съд гласни доказателства и се сочи, че изрично пред нотариуса и двете страни са заявили, че имотът не служи за обезпечение и че няма каквито и да е облигационни или вещни права за имота в полза на трети лица. Претендира се 2 да бъде прието, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и процесната сделка е сключена в съответствие със закона и не е налице симулация – абсолютна или относителна.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В отговора на въззивната жалба, депозиран от С. Г. Д., А. Х. Д. и Г.
Х. Д. чрез техния процесуален представител – адвокат Петър Атанасов се посочва, че изцяло се поддържа становището за недоказаност и неоснователност на исковата претенция. Посочва се, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че от съвкупния анализ на доказателствата не може да се направи извод за симулативността на покупко-продажбата, обективирана в Нотариален акт № * от 30.05.2016г., том *, нот. дело № */2016г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Поморие. Посочва се, че правилно съдът е приел, че единствените доказателства, подкрепящи тезата на ищцата, са показанията на водените от нея свидетели, и то при положение, че нито един от тях не е очевидец на договорености между ищцата и някой от ответниците за сключване на договор за заем и съответното му обезпечение. Посочва се, че правилно е прието, че по делото липсва начало на писмено доказателство, което да направи вероятно твърдението на ищцата за симулативността на сделката и да обуслови допустимостта на свидетелските показания.
В съдебно заседание – ответниците по въззивната жалба чрез своя процесуален представител оспорват жалбата и считат, че следва да бъде уважена. Претендират постановеното първоинстанционно решение да бъде потвърдено.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от Д. Д. Г. против С. Г. Д., с който се претендира да бъде прието за установено, че сключеният Договор за покупко-продажба на недвижим имот с Нотариален акт № *, том *, нот. дело */2016г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Поморие е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 152 от ЗЗД, тъй като е симулативен, противоречи на закона и го заобикаля. В исковата молба се посочва, че ищцата е сключила Договор за заем през 2016г. за сума в размер от 5 000 лева с месечна лихва в размер на 6% със сина на ответната страна – Г.Д., който заем тя се е задължила да върне в срок до една година. В исковата молба се посочва, че като обезпечение на сключения Договор за заем е следвало ищцата да прехвърли на майката на Г.Д. – ответната страна – С. Г. Д. правото на собственост по отношение на триетажна жилищна сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. А., 3 заедно с ½ ид.ч. от дворно място с идентификатор *** по кадастралната карга и кадастралните регистри на гр. А., в което е построена сградата. В исковата молба се посочва, че въпреки, че този имот е на стойност приблизително от 250 000 лева – многократно по-висока от предоставения на ищцата заем, тя се е съгласила да сключи Договор за покупко-продажба на недвижим имот с надеждата, че като върне парите ще й бъде върнат и недвижимия имот. В исковата молба се посочва, че през есента на 2016г. ищцата се е свързала със сина на ответната страна и му е казала, че е готова и желае да върне цялата сума по заема, а ответната страна да й прехвърли имота обратно и той й е отговорил, че скоро ще й прехвърлят имота обратно, но впоследствие никой не я е потърсил повече. В исковата молба се посочва, че през месец март – 2017г. с ищцата се е свързал другия син на ответната страна и й е казал, че е намерен купувач за къщата и тя трябва да се изнесе от имота в тридневен срок.
С исковата молба е представено и Удостоверение за данъчна оценка на процесния имот.
По делото е депозиран отговор на исковата молба, в който се посочва, че процесният недвижим имот е придобит от ответната страна по възмезден начин по време на брака й с Х. А. Д., който е починал на 05.09.2016г. и по правилата на наследственото правоприемство правото на собственост по отношение на този имот е преминало в патримониума и на неговите наследници – А. Х. Д. и Г. Х. Д.. В отговора се посочва, че по същество предявения иск е неоснователен и недоказан, оспорва се направеното твърдения за симулативност на договора за покупко-продажба, така и направеното твърдение, че между ищцата и ответната страна съществува заемно правоотношение. В отговора на исковата молба се посочва, че се счита за неоснователно искането за явяване на ответната страна лично в съдебно заседание, за да отговори на поставени в исковата молба въпроси, тъй като те са правно ирелевантни за спора или обстоятелствата, за които се отнасят следва да се установят с други доказателствени средства. Посочва се обстоятелството, че пазарната стойност на процесния имот е правно ирелевантно обстоятелство.
В хода на производството ищцовата страна е насочила своята претенция и против ответните страни – А.Д. и Г.Д., след което от тяхна страна също е депозиран отговор на исковата молба.
С Разпореждане от 27.02.2019г., производството по делото е оставено без движение и в съответствие с дадените указания ищцата на 02.04.2019г. е посочила, че е сключила Договор за заем с ответната страна – С.Г. и третия ответник – Г.Д. през пролетта на 2016г. преди сключване на процесния Договор за покупко-продажба, а за обезпечение на вземанията по същия е прехвърлила с процесния договор за покупко-продажба на неговата майка – С.Г. собствения си недвижим имот, като се е договорила с тези 4 ответници след като върне заемната сума, ответната страна да й прехвърли обратно недвижимия имот.
В хода на производството – с Молба с вх. № 2887/19.06.2019г. е направено уточнение на исковата молба, в която се посочва, че заемното правоотношение е договорено на 04.05.2016г., като преди това е проведен телефонен разговор, а след това е проведена и лична среща в гр. А.. Посочва се, че заемната сума е в размер от 30 000 лева е преведена на ищцата чрез банков превод по сметката й в ОББ на 30.05.2016г. под формата на продажна цена по симулативно сключеният Договор за покупко-продажба с Нотариален акт № * от 30.05.2016г., нот. дело № */2016г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Поморие.
За да отхвърли така заявената претенция, първоинстанционният съд е приел, че по делото не се съдържат каквито и да е писмени доказателства, подкрепящи показанията на свидетелите и установяващи дори и косвено твърдяните от ищцата отношения между страните, преди и след сключването на процесната прехвърлителна сделка, в това число твърдяното заемно правоотношение.
На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай, настоящата инстанция намира, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо и следва да бъдат разгледани, наведените възражения във въззивната жалба относно неговата неправилност.
По делото е представен Нотариален акт № * от 30.05.2016г., том *, нот. дело № */2016г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Поморие, от който е видно, че Д. Д. Г. е продала на С. Г. Д. следния свой недвижим имот (придобит по наследство от баща й Д. Г. П., починал през 1997г.), а именно – сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. А., със застроена площ от 54 кв.м., бр. ет. 3..заедно с припадащата се към сградата ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** Видно от представения нотариален акт се установява, че купувачът е закупил описания недвижим имот за сума в размер на 30 000 лева, която сума е изплатена напълно и по банков път по сметката на купувача в ОББ АД.
Разпечатката съдържа 29 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/31223642-db01-4a94-95fa-4157e17fc254