Решение № 1641 от 07.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1641 гр. Пловдив, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20255330107595 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3, във вр. с ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 92, ал. 1, изр. 1, във вр. с чл. 99 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът „БЕСТ Кепитъл България” ЕАД (с предишно фирмено наименование „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД), ЕИК: 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район „Люлин“, бул. „Панчо Владигеров” № 21, Бизнес център „Люлин – 6”, ет. 2, представлявано от З. Н. Д. и по процесуално пълномощие от ******* С.

С. П. и В. Л. Л., моли съда да осъди ответника Б. Ж. К., ЕГН: **********, с посочен и постоянен адрес: гр. ******, обл. *****, ул. „******“ № **, да му заплати следните суми, дължими по Договор за паричен заем № *******/****** г., сключен между „Креди Йес” ООД, ЕИК: 200688545, от една страна като „Заемодател”, и ответника, от друга страна като „Заемател“, и прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД (с настоящо фирмено наименование „БЕСТ Кепитъл България” ЕАД) с Приложение № 1 към Договор за цесия от *******: 758, 48 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.02.2025 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в съда до изплащане на вземането; 94, 14 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 11.07.2022 г. до 06.03.2023 г.; 578, 02 лева – неустойка за неизпълнение на задължението на потребителя по чл. 8 от договора за кредит да осигури обезпечение на вземанията на кредитора, и 75, 85 лева – еднократно дължима мораторна неустойка на 1 основание чл. 14, ал. 1 от приложимите към кредитното правоотношение общи условия, за принудителното изпълнение на които е отказано издаването на заповед за изпълнение по чл.

417 от ГПК и изпълнителен лист с влязло в сила Разпореждане № 6707/05.03.2025 г. по ч. гр. дело № 3746/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХIII гр. с.

Ищецът твърди, че между „Креди Йес“ ООД в качеството на заемодател и ответника в качеството на заемател бил сключен Договор за паричен заем № **** от ******г. По силата на цитирания договор ответникът усвоил сумата от 800, 00 лева (сумата е предадена на ответника при подписване на договора – чл. 4, ал. 1 от договора). Главницата следвало да бъде върната, ведно с договорената възнаградителна лихва и други акцесорни вземания, до 06.03.2023 г. Поддържа се, че съобразно чл. 6 от договора, ответникът следвало да предостави обезпечение на вземанията на кредитора по договора в тридневен срок от сключването му. Това задължение не било изпълнено, поради което на основание чл. 8 от договора дължи неустойка в размер от 617, 89 лева. Допълнително, ответникът дължи и еднократно начислена мораторна неустойка на основание чл. 14, ал. 1 от приложимите към договора за кредит Общи условия.

Длъжникът е осъществил плащания по договора в общ размер на 99, 36 лева, след което е преустановил същите, като към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда всички задължения са падежирали. С Приложение № 1 към Договор за цесия от ******* вземанията по процесния договор за кредит били прехвърли на ищеца. Длъжникът бил уведомен за осъществената цесия. В случай че се приеме, че длъжникът не е уведомен за прехвърлянето на вземането, моли това да бъде сторено в хода на исковия процес и което обстоятелство да бъде съобразено на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК при постановяване на акта по същество на спора. Предвид изложеното моли така предявените искове да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, като с Молба вх. № 96103/16.09.2025 г., постъпила от процесуалния му пълномощник, пледира за уважаване на исковете, а ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи се установява, че по силата на Договор за паричен заем № *******/****** г. (л. 7 – л. 9) и приложимите към него Общи условия (л. 9 – л. 12), в сила от *******, „Креди Йес” ООД, ЕИК: 200688545, регистрирано под № ******* в Регистъра на Българска народна банка за финансовите институции с основен предмет на дейност отпускане и управление на заеми, от една страна като „Заемодател”, се задължило да предостави на ответника кредит от 800, 00 лева. Последният, от друга страна като „Заемател”, усвоил заемната сума в брой, съобразно собственото му изявление, поместено в чл. 4, ал. 1 от договора, и приел да я възстанови на кредитора и да му заплати лихва при 2 фиксиран месечен лихвен процент от 3, 340%, или да престира общо 912, 11 лева при годишен процент на разходите от 49, 055%, изчислен при допусканията, изброени в чл. 3.3., без да се вземат предвид разходите, които се пораждат за заемателя при неизпълнение на задълженията му по договора. Издължаването следвало да се осъществи чрез 34 седмични вноски в периода от 18.07.2022 г. до 06.03.2023 г., първите 33 от които от по 26, 83 лева, а финалната от 26, 72 лева, съгласно погасителен план (л. 8 – л. 9) към съглашението.

В чл. 8 от текста му било уговорено, че кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка от 617, 89 лева, платима разсрочено ведно с погасителните вноски чрез добавка на 18, 17 лева към всяка от първите 33 и на 18, 28 лева към последната, в случай че не изпълни ангажимента си по чл. 6 от договора в 3-дневен срок от сключването му да осигури при параметрите на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия обезпечение с гаранти – две физически лица, всяко от които отговарящо кумулативно на изискванията: да има нетен осигурителен доход над 1 000, 00 лева по справочните сведения на НОИ, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател по договор за заем с „Креди Йес” ООД, да няма неплатени осигуровки за последните две години и кредити към банки и финансови институции с класификация, различна от „Редовен”, по активни и погасени задължения, съгласно справочна информация на ЦКР към БНБ, както и с още едно от следните обезпечения по избор на заемателя: ипотека върху недвижими имот, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия (първа по ред), особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия (пазарната стойност на вещите да надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включително договорената главница и лихва), банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия (безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка в размер на два пъти общата сума за плащане и с валидност за срока на договорното действие и до шест месеца след края му), или ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

С клаузата на чл. 14, ал. 1 от Общите условия заемателят се съгласил да обезщети неизпълнението си и с еднократна неустойка в размер на 10% от непогасената главница считано от 60-ия ден след съответната падежна дата, съгласно погасителния план.

В чл. 5 от договора и чл. 8, ал. 2 от Общите условия било регламентирано правото на потребителя да изиска информация за извършените и предстоящите платежи.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от ******* (л. 15 – л. 24) заемодателят, на когото според чл. 6, ал. 3 от Общите условия било позволено по всяко време да цедира на трето лице вземанията си, прехвърлил възмездно на ищеца, своите такива, произтичащи от договори с трети лица по ЗЗД, ЗПК, ЗКИ, ЗЗП и ТЗ и подробно индивидуализирани в неразделно към цесионния контракт Приложение № 1 от ******* (л.

25 – л. 27), ведно с принадлежностите им и съпътстващите ги права. В портфолиото фигурирали и тези по Договор № *****/******г., описани подробно по пера към датата на прехвърляне: „остатък главница” – 758, 48 лева, „остатък договорна лихва” – 94, 14 лева, „остатък такси/неустойки/застраховки/суми по допълнителни услуги/разходи за забава” – 653, 87 лева, и „остатък на дължима сума” – 1 506, 49 лева.

3

В качеството на пълномощник на цедента, овластен от него да уведомява писмено всички длъжници за цесията с Пълномощно (л . 29), нотариално удостоверено за подпис и съдържание с рег. № № ****и ****/******* по описа на *****К. В. с район на действие ******** и с рег. № **** по регистъра на *****, приобретателят адресирал до ответника Уведомление (л. 13) за така извършената покупка на задълженията му по Договор за заем № *****/***** г., което, видно от Известие за доставяне *****на „******” ***(л. 14), му било връчено на ***** г. по пощата.

На 27.02.2025 г. цесионерът подал Заявление вх. № 23310/27.02.2025 г. за издаване на заповед за изпълнение на процесните вземания по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист (л. 2 – л. 5 от ч. гр. дело № 3746/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив) в настоящия съд, който го отхвърлил изцяло с влязло в сила Разпореждане № 6707/05.03.2025 г. по ч. гр. дело № 3746/2025 г. (л. 34 – л. 3 5 от ч. гр. дело № 3746/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив), а след като на 25.03.2025 г. бил известен по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК за правната възможност да предяви осъдителен иск, на 25.04.2025 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК депозирал по куриер разглежданата Искова молба вх. № 46877/25.04.2025 г. (л. 2 – л. 5).

Според заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза (л. 84 – л. 87), което се кредитира като обективно и компетентно изготвено, ответникът е осъществил плащания по процесния договор в общ размер на 100, 00 лева, с които е погасил следните задължения: главница – 41, 52 лева, договорна лихва – 17, 97 лева, неустойка – 39, 87 лева, и наказателна лихва – 0, 64 лева.

Изчислен от вещото лице, годишният процент на разходите по кредита от 49, 055% включва само разходите за възнаградителна лихва, а ако към тях се прибавят и тези за неустойка, нараства на 778, 47%.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Спорните права произтичат от Договор за паричен заем № *******/****** г., който, бидейки сключен от „Креди Йес” ООД, ЕИК: 200688545, в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, се квалифицира от чл.

286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка и се подчинява на съответната уредба на ТЗ. С чл. 287 от него приложимостта й се разпростира и спрямо страната нетърговец, а при празноти чл.

288 от ТЗ препраща към гражданското законодателство.

С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите договорът се регулира от специалния ЗПК, който въвежда в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО.

Чл. 9, ал. 1 от ЗПК гласи, че въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът, в когото дефиницията на чл. 9, ал. 4 от същия закон припознава всяко физическо 4 или юридическо лице, заето с потребителско кредитиране в рамките на своята професионална или търговска дейност, предоставя или се задължава да предостави на потребителя, който по разбирането на чл. 9, ал. 3 от ЗПК е действащо извън обхвата на професионалното или търговското си занятие физическо лице, кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяко друго подобно платежно улеснение, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, стойността на които се заплаща чрез периодични вноски.