Решение № 476 от 09.12.2019, Окръжен съд - Русе

Р Е

Ш Е Н

И Е

N 476 гр.Русе, 09.12.2019 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия в публичното заседание на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА при секретаря МАНЯ ПЕЙНОВА и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията ВЕЛКОВА гр. дело N200 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е пряк иск за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди с правно основание чл.226 от КЗ

/отм./.

Ищецът П.Л.П. твърди, че е брат на загиналия вследствие на ПТП С. Л.П..*** се движил лек автомобил „Ф.П.“с рег.№ Р 3789 РВ, управляван от Г.Н.Д., който нарушил правилата за движение по пътищата, като при извършване на неправилна маневра завиване в обратна посока, блъснал управляващия мотоциклет „Х.“ с рег.№ ***С. Л.П., в резултат на което причинил смъртта му. По случая било образувано НОХД №427/2015 г. по описа на ОС-Русе, водено срещу Г.Н.Д. за престъпление по чл.343, ал.1, в.“в“ във вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК, приключило с влязла в сила присъда от 23.01.2017 г., с която водачът на увреждащия автомобил бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение. В хода на наказателното производство било установено, че техническата причина за настъпване на процесното ПТП била поведението на водача на МПС – Г.Н.Д., който нарушил правилата за движение по пътищата като при извършване на неправилна маневра завиване в обратна посока, блъснал управляващият мотоциклет „Х.“ с рег.№ 5712 ВRY С. Л.П., в резултат на което причинил смъртта му. С оглед на това съществувала пряка причинна връзка между деянието на водача на лекия автомобил и настъпилите обществено опасни последици- причинената смърт на С. Л.П.. За лекия автомобил към момента на ПТП била налице сключена застраховка „Г.о.“ по застрахователна полица № 06113002702047/ 13.11.2013 г. с ответника, със срок на валидност една година, считано от 01.12.2013 г. до 30.11.2014 г. По силата на този договор застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и ползването на МПС в размер на 2 000 000 лв., която сума представлявала минималния размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка „Г.о.“ на автомобилистите за 2014 г. при увредено едно лице, какъвто бил конкретния случай. В резултат на инцидента загинал брат му С. Л.П., на 37 г. Той бил млад човек в активна работоспособна възраст, работещ, деен, енергичен, активен, с добро здраве, опора на семейството, всички разчитали на неговата подкрепа.

Внезапната му смърт довела до неизмерима и непреходна скръб, тъй като помежду им съществувала много силна връзка, характеризираща се с изключителна близост, обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа. Поддържали постоянна връзка, били много близки и взаимно си помагали, живеели заедно в една къща, дори след създаването на семейства. Скръбта от невъзвратимата и нелепа загуба на брат му се отразявала изключително тежко на емоционалното му състояние и му причинила морални страдания. Смъртта на брат му била особено трагично обстоятелство, което завинаги променило живота на семейството. Мъката била огромна и не можела да бъде компенсирана с нищо. Причинените му неимуществени вреди следвало да бъдат компенсирани. Паричното обезщетение не можело да замести накърнените морални блага, но същото би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне макар и минимално заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт.

Обезщетението за неимуществени вреди имало за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните последици от извършеното престъпление. Причинените му вреди били в резултат на виновно поведение на водача на МПС, за което отговарял ответника по реда на чл.226 от КЗ /отм./. Размерът на дължимото от ответника обезщетение за причинените му неимуществени вреди бил 50 000 лв. Тази сума не била заплатена, което пораждало и правният интерес от иска. Претендира съдът да постанови решение, с което да осъди ответното застрахователно дружество да му заплати сумата в размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди вследствие на смъртта на неговия брат С. Л.П., ведно със законната лихва от датата на деликта- 18.03.2014 г. до окончателното плащане.

Претендира и направените разноски, както и заплащане по реда на чл.38 от ЗА на адв. възнаграждение.

Ответникът „ДЗИ-О.з.“

ЕАД, ЕИК *** със седалище гр.София счита предявеният иск за недопустим, тъй като бил предявен от лице, което към момента на деликта не е било от кръга на лицата, визирани в ПВС №4/1961 и ПВС №5/1969 г., както и че ТР №1/2016 г. на СОНГТК на ВКС имало действие за напред. По същество оспорва основателността на предявеният иск по съображения, че не била установена наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между починалия и ищеца. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на предявеният иск, както и възражение за съпричиняване, тъй като починалия не притежавал необходимото свидетелство за правоуправление, движил се с превишена скорост и с неправилно поставена защитна каска. Признава наличието на застрахователен договор, сключен със застрахователна полица №06113002702047/13.11.2013 г. по риска „Г.о.“ на автомобилистите, валидна за периода 01.12.2013 г.- 30.11.2014 г., за лек автомобил „Ф.П.“, с рег.№ Р 3789 РВ, собственост на Г.Н.Д.. Признава и факта, че на 18.03.2014 г. в гр.Русе на бул.“Съединение“ до дом №25 настъпило ПТП между застрахования автомобил и мотоциклет „Х.“, рег.№ ***, управляван от С. Л.П., починал вследствие на пътния инцидент. Не оспорва и обстоятелството, че с присъда по НОХД №427/2015 г. по описа на РОС Г.Н.Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал1, б.“в“ във вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК и при нарушение са правилата за движение по пътищата, визирани в чл.38, ал.1 от ЗДвП и чл.38, ал.3 от ЗДвП като по непредпазливост причинил смъртта на С. Л.П..

Оспорва останалите фактически твърдения, изложени в исковата молба. Прави възражение и за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за лихва от датата на деликта.

След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 18.03.2014 г. около

18.30 ч. в гр.Русе лек автомобил „Ф.П.“ с рег.№ ** **, управляван от Г.Д. предприема маневра обратен завой на бул.“Съединение“ от дясната част на булеварда в посока, обратна на Пантеона като на около 36.24 м. преди мястото на удара в лявата лента за движение в посока към Пантеона се движи матоциклет „Х. ЦРБ 600 Ф“ с испанска регистрация- рег.№ *** със скорост около 63.04 км/ч, управляван от С. П., при което последва удар между двете превозни средства.

Мотоциклетистът се удря в предна лява част на автомобила, в областта около преден ляв калник и предно ляво колело, при което се отделя от мотоциклета и се удря в пътната настилка като първоначалния контакт с терена е в областта на главата. В резултат на ПТП С. Л.П. получава следните телесни увреждания: оток на мозъка и белите дробове с малкомозъчно вклиняване, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузии на мозъка, контузия на гръбначен мозък на ниво седми осми гръдни прешлени, охлузвания и кръвонасядания по главата, тялото и крайниците, счупване на предни стени на максиларните синуси. Същият е откарас с екип на СМП, но по- късно умира в лечебното заведение. Причината за настъпването на смъртта е черепномозъчната и гръбначномозъчната травма, довели до оток на мозъка с малкомозъчно вклиняване. По време на инцидента С. Л.П. е с каска, която осъществява напълно защитната функция, за която е предназначена. Травматичните увреждания, довели до смъртта му, са от рязкото изкривяване на шията спрямо тялото при падането като основния удар е в главата в областта на каската.

Към момента на ПТП С. П. не притежава валидно свидетелство за правоуправление на МПС.

С присъда №38/02.11.2015 г., постановена по НОХД № 427/2015 г. на Русенския окръжен съд Г.Н.Д., ЕГН ********** *** е признат за виновен в това, че на 18.03.2014 г. в гр.Ру., на /*** до дом №25, при управление на МПС-лек автомобил „Ф.П.“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата по чл.25, ал.1 от ЗДвП като по непредпазливост причинил смърт на С. Л.П.,***- престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК като подсъдимия е оправдан по първоначалното обвинение за нарушение на правилата за движение, визирани в чл.38, ал.1 от ЗДвП, чл.38, ал.3 от ЗДвП, чл.6, ал.1 от ЗДвП и чл.63, ал.2, т.2 от ППЗДвП. С решение № 111/02.06.2016 г., постановено по ВНОХД №86/2016 г. на ВТАС първоинстанционната присъда е отменена в частта, с която Г.Н.Д. е оправдан и е признат за виновен да е извършил престъплението по чл.343, ал.1, б.“б“ вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК и при нарушаване на правилата за движение по пътищата, визирани в чл.38, ал.1 от ЗДвП и чл.38, ал.3 от ЗДвП. Въззивното решение е оставено сила с решение №229/13.01.2017 г. на ВКС, постановено по касационно НД № 753/2016 г.

Към момента на ПТП е налице застрахователен договор, сключен със застрахователна полица №06113002702047/13.11.2013 г. по риска „Г.о.“ на автомобилистите, валидна за периода 01.12.2013 г.- 30.11.2014 г. за лек автомобил „Ф.П.“с рег.№ Р 3789 РВ- собственост на Г.Н.Д. и „ДЗИ- О.з.“ ЕАД-гр.София.

П.Л.П. е брат на С. Л.П., поч. на 18.03.2014 г. Родителите им били разделени като П.П. полага грижи за по- малкия си брат- следи за домашните, закриля го, навсякъде са заедно, играят волейбол. П.П. се грижи за брат си като за свое дете. Тези близки отношения продължават и след като създават семейства. С. сключва брак, но след около две години се развежда и отново заживява със семейството на брат си- в една къща и в общо домакинство- разделяли си средствата за храна, отопление, консумативи, за ремонти. С. започва работа със съдействието на брат си, работят на близки разстояния, но и когато пътува за по- дълъг период време поддържат непрекъсната връзка чрез скайп и вайбър като П.П. знае във всеки един момент местонахождението му. Двамата брата са изключително близки, взаимно се подкрепят и окуражават, няма неразбирателства в отношенията им. Тази близка връзка се запазва и през времето, в което С. работи в Испания- ежедневно се чуват, имат общи приятели и интереси.

След ПТП П.П. веднага посещава мястото и след това болницата, организира кръводаряването, плаща на кръводарителите. В болницата като разбира, че брат му е починал, вдига високо кръвно налягане, което налага оказване на медицинска помощ. Първоначално не иска да приеме случилото се, силно се тревожи и притеснява. От този момент нещо в него умира и това променя живота му- непрекъснато говори за брат си, изпитна огромна тъга. В резултат на преживения стрес започна да има проблеми с кръвното налягане, да се изпотява, има силен косопад, често сънува брат си, като за справяне със тревожността търси съдействието на психолог. П. и до момента тъгува за своя по- малък брак, непрекъснато посещава гроба му и го поддържа, говори за него на семейните празници, които не били същите.

Изложените факти съдът приема за установени въз основа на събраните по делото писмени доказателства, доказателствата по приложеното НОХД, приетата комплексна експертиза, която съдът кредитира предвид специалните знания на вещите лица и като компетентно и обосновано дадена, както и показанията на св.И.- съпруга на ищеца, които съдът кредитира през призмата на чл.172 от ГПК и им дава вяра, тъй като са логични, последователни и кореспондират на останалите доказателства. По делото са събрани и показанията на св.Д., който установява механизма на ПТП по начин, който самият той е възприел.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е пряк иск за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди с правно основание чл.226 от КЗ /отм./.

Разпечатката съдържа 29 от 31 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/31215d09-7e0c-4515-bdde-a2f85187c9f3