Определение № 6052 от 17.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6052 гр. София, 17.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Въззивно частно гражданско дело № 20251100508493 по описа за 2025 година

Производството е образувано по частна жалба на „А1 България“ ЕАД срещу разпореждане от 17.06.2025г. по ч.гр.д. №22182/2025г. на СРС, 178 с-в, с което е отхвърлено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М.К.А. за сумата 200,00 лв. – неустойки за невърнато оборудване по договор №М6313016, и сумата 58,34 лв. – лихви за забава, изтекли върху вземанията за неустойки в периода от 23.05.2022г. до 07.04.2025г.

Обжалваното разпореждане е постановено при съображения, че претендираните от заявителя неустойки произтичат от нищожна договорна клауза.

Възраженията в жалбата са, че клаузата е съизмерима с цената на оборудването, получено от потребителя на електронни съобщителни услуги при сключване на процесния договор, а отказът на съда да издаде заповед за изпълнение на вземанията за неустойки, уговорени при неизпълнение на задължението на потребителя да върне предоставеното оборудване след прекратяването на договора, ще има за последица неоснователното му обогатяване.

Жалбата е неоснователна.

Представените от заявителя документи по чл. 410, ал. 3 ГПК установяват съдържание на клаузата за неустойка, въз основа на която се претендират процесните вземания, според което при прекратяване на договора и неизпълнение на задължението на потребителя на услугите да върне предоставеното оборудване за изпълнение на предмета на договора същият дължи неустойка в размер на стойността на оборудването съгласно действащия ценоразпис на оператора на услугите, но не установяват връчване на въпросния ценоразпис на потребителя при подписването на договора, а и въобще еднозначно определяне на документа, към който препраща клаузата за неустойка, което е достатъчно да се приеме, че клаузата покрива хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП и обжалваното определение е постановено в правилно приложение на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, вр. чл. 143, ал. 1 ЗПП.

Възраженията в жалбата, че отказът за издаване на заповед за изпълнение ще има за последица неоснователно обогатяване на длъжника, съизмеримо със стойността на невърнатото оборудване, не могат да обусловят различни изводи, тъй като обжалваният съдебен акт не отрича 1 правото на заявителя на обезщетение за вреди от неизпълнение на задължения на длъжника за връщане на оборудването, предоставено по процесния договор, съизмерими със стойността на това оборудване към датата на прекратяване на договора, а единствено отрича правото на заявителя на вземане за неустойка с основанието и в размера, претендиран със заявлението.

С оглед изложеното Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „А1 България“ ЕАД срещу разпореждането от 17.06.2025г. по ч.гр.д. №22182/2025г. на СРС, 178 с-в.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2