Решение № 207 от 21.06.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Перник, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско дело № 20231700500637 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Р. П. Б., ЕГН ********** от *** чрез адвокат С. В. срещу Решение № 20/15.02.2023 г. по гражданско дело № 496/2021 г. по описа на Районен съд – Радомир, допълнена с въззивна жалба – допълнение против определение № 315/12.05.2023 г., с което е изменено решението, в частта му за разноските.

С Решение № 20/15.02.2023 г., поправено с Решение № 88/12.05.2023 г. и с Решение № 142/11.07.2023 г., постановени по гражданско дело № 496/2021 г. по описа на Районен съд– Радомир на основание чл. 108 от ЗС е признато за установено по отношение на Р. П. Б., че Д. Д. Д., В. Д. Д., и Н. Д.

Д., със съгласието на Д. Д. Д. – попечител, са собственици, всеки на по 1/3 идеална част от поземлен имот, представляващ незастроен урегулиран поземлен имот/празно дворно място/, находящ се в ***, общ. ***, ***област, за който съгласно регулационния план на ***, одобрен със Заповед 1 № РД-1 от 1989 г. е отреден парцел ***, кв. *** и същата е осъдена да им предаде владението на недвижимия имот.

С обжалваното решение ответницата е осъдена да заплати на ищците сумата от 2055 лв. – направени разноски по делото.

С определение №

1

315/12.05.2023 г. по гражданско дело 496/2021 г. по описа на Районен съд – Радомир решението е изменено в частта му за разноските, като е прието, че вместо сумата от 2055 лв., ответницата дължи разноски в размер на общо 2255 лв.

В производството е участвало трето лице – помагач на страната на ответницата – Е. Б. В., починала *** в ***, на чието място, въззивният съд е конституирал наследникът ѝ по закон Б. Д. А..

Срещу решението и определението за изменението му, в частта за разноските, са постъпили въззивна жалба и въззивна жалба – допълнение, подадени от Р. П. Б., в които са изложени оплаквания за тяхната неправилност. Поддържа се, че районният съд е допуснал нарушения на процесуалните правила във връзка с обсъждането и оценката на доказателствата, като същите не са анализирани в тяхната съвкупност, придадено им е значение, което нямат, а част от тях са изцяло игнорирани.

Сочи се, че процесуалните нарушения са довели до формиране на неверни фактически констатации и съответно до неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че праводателката на наследодателката на ищците, не е била едноличен собственик на спорния имот. Притежавала го е заедно със съпруга си, който е починал през *** г. и е оставил за свои освен нея и дъщеря си – Е. В.. Затова към момента на прехвърлителната сделка/1979 г./ не е имала възможност да прехвърли повече права, отколкото е притежавала. Следователно, нейната дъщеря – праводателката на ответницата след смъртта на своя баща е придобила в собственост по наследство част от спорния недвижим имот и съответно е прехвърлила същата част на ответницата.

Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Заявена е претенция за присъждане на направените съдебни разноски в двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК – въззиваемите ответници, чрез пълномощника си адвокат С. А., са подали писмен отговор, с който са оспорили въззивните жалби, като неоснователни. Аргументирали са подробно становище за правилност на обжалваното решение. Искането към въззивния съд е да го потвърди и да присъди направените съдебни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК конституираният по реда на чл. 227 от ГПК правоприемник на третото лице – помагач– Б. Д. А., не е подал писмен отговор.

В съдебно заседание, въззивния жалбоподател, чрез пълномощника си – адв. В. поддържа жалбата по подробно изложени съображения, допълнени с представена в срок писмена защита. Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното решение, като постанови друго, с което да отхвърли предявения иск и да присъди разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание въззиваемите ответници, чрез пълномощника си адв. А., оспорват въззивната жалба и излагат подробни съображения за 2 правилност на обжалваното решение. Искането към въззивния съд е да го потвърди и да присъди сторените разноски. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна.

В съдебно заседание, третото лица – помагач на ответника – Б. Д. А., редовно призован, не се е явил и не е изпратил представител.

Окръжен съд - Перник, в настоящия състав, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:

Съгласно чл. 269, изр. 1-во от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Обжалваното решение и определението за изменението му, в частта за разноските са постановени от съд, разглеждащ дела като първа инстанция, в законен състав, в изискуемата писмена форма и са подписани, поради което са валидни.

Съдът се е произнесъл при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции.

Обжалваното определение е издадено след надлежно сезиране от страна в производството, в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Предвид изложенотоq съдебните актове, предмет на въззивен контрол са допустими.

Съгласно чл. 269, изр. 2-ро от ГПК при проверка на правилността на решението, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма /т. 1 от ТР 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства /ТР 1/2020 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/.

В разглеждания случай, не са налице предпоставки за проверка на правилността на решението на непосочени от страните основания. Затова въззивният състав следва да разгледа поддържаните в жалбата конкретни оплаквания.

Неоснователни са възраженията за допуснати от първостепенния съд нарушения на процесуалните правила при обсъждането и преценката на събраните доказателства. В мотивите на обжалвания съдебен акт, районният 3 съд е изложил фактите, които приема за установени и доказателства, въз основа, на които прави това. Обосновал е фактическите и правните си изводи, като те съответстват на правилата на логиката и представляват формално – валидни умозаключения за предпоставките и следствията от тях.

За установяване на релевантните обстоятелства, районният съд е събрал писмени и гласни доказателства и е изслушал и приел съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Р.С.. От тях безпротиворечиво се изясняват относимите към правния спор факти.

От представения нотариален акт № ***, том ***, дело № 1249/1974 г. се установява, че на 07.12.1974 г. Т. Р. Г. е прехвърлила в собственост на своята дъщеря - Л.Й.Д., срещу поето от последната задължение за предоставяне на издръжка и гледане, недвижим имот – празно дворно урегулирано място от 946 кв. м., представляващо парцел ***, имот пл. № ***, кв. ***по плана *** и недвижим имот – празно дворно урегулирано място от 875 кв. м., представляващо парцел ***, имот пл. № ***, в кв. *** по плана на ***.

По делото е представен нотариален акт № ***, том ***, дело № 736/1979 г., от който е видно, че на 09.08.1979 г. Л.Й.Д. се е разпоредила с един от придобитите имоти - урегулиран парцел ***, имот пл. № ***, в кв. ***по плана на ***, ***окръг, с площ от 875 кв. м., като го е дарила на своята сестрина дъщеря/племеница/ - В.В. Д..

С декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, с вх. № *** В.В. Н. е декларирала пред общ. ***, придобития от нея въз основа на нотариален акт за дарение от 09.08.1979 г. недвижим имот, представляващ УПИ ***, кв. ***по плана на ***, общ. ***.

Видно от удостоверение за наследници изх. № *** на *** община В.В. Н. е починала на *** в *** и е оставила за свои единствени наследници по закон тримата си синове - ищци по делото/въззиваеми в настоящото производство/ В. Д. Д., Н. Д. Д. и Д. Д. Д..

С декларация по чл. 14, чл. 27 и § 2 ПЗР на ЗМДТ, с вх. № ***, Д. Д. Д. е декларирал, че той и братята му – В. и Н. Д. са придобили по наследство, оставено от В. Н. недвижим имот, находящ се в ***, общ. ***, представляващ УПИ ***, кв. *** по плана на селото, всеки с дял в съсобствеността от 1/3 ид. част.

Видно от удостоверение за наследници от 30.04.2020 г. на общ. *** 4 праводателкта на В. Н. – Л.Й.Д. е починала на *** в ***, като е оставила за своя единствена наследница по закон дъщеря си - Е. Б. В..

Съпругът на Л.Д. – Б.Т.Д. е починал на *** в *** и е оставил за свои наследници по закон – съпругата си и дъщеря си - Е. Б. В..

С декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с вх. № *** Е. Б. В. е декларирала придобитият от нея по наследство, оставено от майка – Л.Д. недвижим имот – УПИ ***, кв. ***по плана на ***, общ. ***. Към декларацията са приложени нотариален акт № ***, том ***, дело 1249/1974 г. и удостоверение за наследници от 27.08.2015 г.

От приетия нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № 82/2020 г. се установява, че на 19.05.2020 г. Е. Б. В. е продала на въззивната жалбоподателка Р. П. Б. два броя недвижими имоти, както следва: незастроен урегулиран поземлен имот в ***, общ. ***, представляващ УПИ ***, кв. *** по плана на ***, общ. ***, одобрен със заповед № РД-1/1989 г. и незастроен урегулиран поземлен имот, представляващ УПИ ***, кв. *** по плана на ***, общ. ***, одобрен със заповед № РД-1/1989 г. В нотариалния акт е отразено, че продавачката се е легитимирала като собственик на недвижимите имоти с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № ***, том ***, дело № 1249 от 07.12.1974 г. и удостоверения за наследници.

С декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с вх. № ************* Р. П. Б. е декларирала, придобитите от нея чрез покупко-продажба недвижими имоти.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Р.И.С.. Съдът я кредитира изцяло, като пълна и обоснована, дадена от експерт с необходимите специални знания и професионален опит. От нея се установява, че първият план на село *** е изработен през 1926 г., като със заповед № 308/28.09.1926 г. е одобрена уличната регулация, а със заповед № 3183/05.10.1926 г. – регулацията на строителните квартали. Процесният имот попада в имот пл. № ***, кв. *** по този план, като в първоначалния му вид за него не са отредени парцели. По-късно е разделен на два квартала – 17 и 17-А. А в последствие от имот пл. № *** са образувано имоти с пл. №№ ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***. За имот пл. № ***, в кв. *** са образувани и отредени парцели с №№ ***, ***, ***и ***. В разписния лист няма записи, касаещи имот пл. № ***.

Със заповед № 1/02.01.1989 г. на председателя на ИК на ОБНС – гр.

5

Земен е одобрен кадастралният, застроителният и регулационният план на ***, общ. ***, който е действащ и към настоящия момент. Съгласно него, процесният УПИ ***, кв. *** е част от имот с пл. № ***, в кв. ***, за който са отредени още УПИ с №№ ***, ***, ***. В разписния лист към него са направени записи – Л.Д. – нот. акт № ***, том ***, д. № 1249/1974 г. – 946 кв. м., Н.В. – н. а. № ***, том ***, д. № 1250/1974 г. – 974 кв. м. и В. Д.а – н. а.

***, том ***, д. № 736/1979 г., 872 кв. м..

Вещото лице е констатирало, че имотната граница между имот пл. № *** и *** е идентична с имотната граница между имот пл. № *** и пл. № *** по сега действащия план. Има частична идентичност между имот пл. № ***, кв.

*** по кадастралния план от 1989 г. и имот пл. № ***, кв. *** от плана от 1926 г. Имот пл. № ***, кв. ***, за който са отредени УПИ №№ ***, ***, *** и *** е частично идентичен с имот пл. № ***, кв. ***, за който са отредени парцели с №№ ***, ***, *** и ***, кв. ***. Между границите на УПИ ***, кв.