Решение № 189 от 16.08.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Габрово, 08.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ива Д.а

Членове:

Симона Миланези

Велемира Д. при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Ива Д.а Въззивно гражданско дело № 20244200500253 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 364 от 27.07.2023 г., постановено по гр.д. № 1376/2022 г., Габровски районен съд е осъдил ЗК “Лев Инс“ АД, с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67а да заплати на В. Р. Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Габрово, ул. „**“ № 18 сумата 6000,00 лв., представляваща обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за причинени неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, причинено на 25.10.2021 г. от водача на лек автомобил марка „**“ с peг. **, ведно със законната лихва, считано от 23.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ. Осъдил е ЗК “Лев Инс“ АД да заплати на В. Р. Р. сумата от 490,00 лв. – разноски по делото.

С определение № 1112 от 15.09.2023 г. постановено по гр.д. № 1376/2022 г. на Габровски районен съд е оставена без уважение молбата по чл. 248 от ГПК на процесуалния представител на ищеца В. Р. Р. за изменение на решение № 364 от 27.07.2023 г., за присъждане на адв. Ж. Д.а от ВтАК сумата 900,00 лв. възнаграждение за осъществено безплатно представителство на ищеца В. Р. Р. с ЕГН **********. С определение № 62 от 29.01.2024 г., постановено по в.ч.гр.д. № 491/2023 г. на Габровски окръжен съд е потвърдено обжалваното определение на Габровски районен съд, като е прието, че не са представени доказателства, които да сочат някоя от хипотезите на чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата, при наличието на които съдът да определи възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита.

Недоволен от постановеното решение е ответника по иска, който в законния срок е подал въззивна жалба, с която го обжалва. Счита същото за незаконосъобразно, 1 немотивирано и неправилно в частта, в която исковата претенция на В. Р. Р. е уважена за сумата над 3 000,00 лв. Счита, че неправилно е определен размера на обезщетението за неимуществени вреди и съдът е следвало да има предвид разпоредбите на чл. 52 от ЗЗД.

Оспорват мотивите на съда за установен принос на търсещия обезвреда за настъпването на деликта и считат, че с действията си ищецът в значителна степен е допринесъл за настъпване на произшествието и следва да бъде определен процент на съпричиняване от негова страна.

Считат за неправилен извода на съда за определяне на обезщетение от 1 000,00 лв. за съпричиняване, като трайната съдебна практика е за определяне на процентно съотношение.

Считат, че неправилно е уважен и акцесорния иск за лихва. Моли да се отмени решението в обжалваната част за сумата над 3 000,00 лв., ведно със законните последици. Претендира разноски.

Отговор по въззивната жалба на ЗК “Лев Инс“ АД не e постъпил.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства. Въззивникът не се явява и не се представлява, като е депозирал становище, с което поддържа въззивната жалба, моли да се отмени решението в обжалваната част и претендира разноски. Ответната страна, не се явява и не се представлява, като от същата е постъпила молба, в която се оспорва жалбата и поддържа отговора, като се претендира да й бъдат присъдени разноските за въззивната инстанция, като представя списък на разноските.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е постъпила в законоустановения срок, отговаря на изискванията, визирани в нормите на чл. 260 и чл. 261 ГПК, подадена е от субект, разполагащ с правен интерес от атакуване срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, чрез постановилия го съд. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Районен съд – гр. Габрово е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 във вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ, предявен от В. Р. Р. против ЗК „Лев Инс“ АД, с които са претендирани неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП с лек автомобил, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Изложено е, че пострадалият е бил пътник в автомобила блъснат от водача на лек автомобил „**“ с peг.

№ **, на 25.10.2021 г., на първокласен път 1-5 Русе- Велико Търново, в района на км 7+900 в посока гр. Русе. Твърди, че вследствие на ПТП-то е претърпял увреждания изразяващи се в разкъсно - контузна рана челно, около 5 см, както и субективно оплаквания от главоболие, болки в шията и левия лакът, като претендира, за претърпените от него силни болки и страдания, да бъде обезщетен от застрахователя за неимуществени вреди със сумата от 5 000,00 лв. С протоколно определение № 447 от 27.06.2024 г. размерът на предявения иск е изменен от 5 000,00 лв. на 6 000,00 лв.

Ответното застрахователно дружество оспорва предявения иск по основание и размер.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като не е бил с поставен обезопасителен колан, което е допринесло в голяма степен за настъпилите увреждания. Оспорва присъждането на лихва за забава от предявяване на застрахователната претенция по чл. 380 от КЗ.

За да постанови решението в обжалваната част, за присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000,00 лв., първоинстанционният съд е приел, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП за ищеца са настъпили телесни увреждания – мозъчно сътресение, контузия на шията и свързаната с нея травма на лакътя, в следствие на които е изпитвал неудобства и представляват претърпени от него неимуществени вреди, които следва да се обезщетят. Приел е, че причини за получените от ищеца травми:

2 разкъсно-контузна рана с дължина 5 см в челната област на главата е резултат от неговите противоправни действия, тъй като е пътувал без обезопасителен колан и в този смисъл е основателно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат. За да определи обезщетение за неимуществени вреди от 7 000,00 лв., съдът е приел, че е съобразил момента на настъпване на инцидента, взел предвид, че травмите на ищеца, болките и страданията, които подлежат на обезщетяване са три, като сред тях няма счупвания или увреждания, които да имат трайни последици или такива, чието възстановяване да е изисквало продължителен период от време, няма и разкъсно- контузни рани и търпените болки и страдания са отшумели за около месец, през който той не е бил обездвижен. Приел е, че съпричиняването на вредоносния резултата е в размер на 1 000,00 лв., поради което е присъдил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000,00 лв.

Въззивният съд като прецени доказателствата по делото, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се оспорва с въззивната жалба, а и от събраните доказателства по делото се установява, че на 25.10.2021 г., около 09:50 часа, на първокласен път 1-5 Русе- Велико Търново, в района на км 7+900 - посока гр. Русе, водачът ***, при управление на л.а. „**“ с peг. № **, поради неспазване на необходимата дистанция достатъчна, за да може да избегне удряне в превозното средство пред него, когато то намали скоростта или рязко спре, блъснал в задната част движещия се пред него л. а. „**" с peг. № **, управляван от **, който от удара се отместил напред и се блъснал в полуремаркето на спрелия пред него състав, състоящ се от товарен автомобил „** и полуремарке с рег. **, управляван от ** с което реализирал процесното ПТП. Не е спорно, че към момента на настъпване на ПТП-то отговорността за вреди на водача на лек автомобил „**“ с рег. № ** е била застрахована при ответника по силата на застрахователна полица № BG/22/ 121001989378, издадена от ответника, валидна от 13.07.2021 год. до 12.07.2022 г. не е спорно, че ищецът е бил пътник в л. а. „**" с peг. № ** и е бил седнал отляво, на втори ред седалки след водача.

От приетото заключение по съдебномедицинска експертиза се установява, че при възникналото ПТП ищецът е получил следните увреждания: контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение- лека степен /провеждано е лечение за това/, с оплаквания от главоболие; контузия на шията с болков синдром; ракъсно - контузна рана с дължина 5 см /хирургически обработена и зашита/ в челната област на главата, контузия на левия лакът и изтръпване на лявата ръка с вероятен произход- коренчева увреда на нервни коренчета С5С6 в шийния сегмент на гръбначния стълб. Прието е, че травмите могат да се получат при първоначалната инерционна сила (резултат от удара отзад на автомобила), от която тялото се извива и удря назад в купето/седалката и последваща сила напред, с извиване и удряне на тялото напред в купето на автомобила. При това се получава т.нар. „камшичен удар“ или рязко извиване в предно-задна посока на шията и главата с натоварване предимно на шийния сегмент на гръбначния стълб. Увреждането в лицевата част на главата отговарят да са причинени при удар в преди части от купето на автомобила. Мозъчното сътресение е възможно да се получи като при удара на главата назад, така и напред в части от купето.

Левият лакът може при тези движения да се удари в части то купето или в съседен човек.

Периодът на възстановяване при уврежданията е бил около 10-14 дни за раната в челната област, а за мозъчното сътресение и травмата на шията и лакътя - до около 1 месец от момента на травмата. Към момента няма остатъчни явления от травмите с физически характер. Не се регистрират следи или белези от травмите във видимата част на лицето. От разясненията дадени от вещото лице в съдебно заседание, проведено на 25.04.2023 г. в първоинстанционното производство се установява, пострадалия Р. се е ударил в предната седалка и там се е получила раната на главата, тъй като е бил без колан. При поддържащ колан, в нормално разположение на седалките не би трябвало да се стигне до нея и да се получи травма в челната област.

3

От приетата по делото съдебно -автотехническа експертиза се установява, че автомобилът, в който се возел ищецът е бил снабден с триточкови инерционни колани на всичките места в него. Установява се, че ищецът бил без поставен колан, тъй като ако бил с такъв начинът и последователността на осъществяване на ударите еднозначно определят, че при наличие на поставен колан, тялото на пострадалия е нямало да се отклони и да достигне както зоната на предната седалка, така и отклоняване настрани.

От показанията на св. ** Р.а, дъщеря на пострадалия, се установява, че на 25.10.2021 г. е претърпял инцидент и е бил настанен н болница в гр. Русе – „Канев“. Видяла го е за 10 минути, колкото да занесе ядене, дрехи и не са я допуснали да го види. След като се е прибрал от болницата е имал нужда от помощ, като преди това се е оправял сам. Оплаквал се е от главоболие. Поне една година го е било страх да са качва в колата да го вози. Близо шест месеца се е грижила за него- водила го на лекар, който промивал раната и изписвал лекарства за главоболието. Бил в болнични около седмица- десет дена. Не се е хранил заради стреса. Хранила го е с лъжица.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно, както и допустимо в обжалваната част. По същество от правна страна, в обжалваната част, настоящият състав на съда намира следното:

Спорен по делото е само въпроса за размера на обезщетението за претърпените от В. Р.

Р. неимуществени вреди, настъпили вследствие порцесното ПТП над 3 000,00 лв. до 6 000,00 лв., който е определен от първоинстанционния съд.

Установено е по делото, че ищецът е понесъл травматични увреждания вследствие на ПТП-то, съгласно приетата по делото съдебно – медицинска експертиза, които се изразяват в контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение- лека степен /провеждано е лечение за това/, с оплаквания от главоболие; контузия на шията с болков синдром; разкъсно - контузна рана с дължина 5 см /хирургически обработена и зашита/ в челната област на главата, контузия на левия лакът и изтръпване на лявата ръка с вероятен произходкоренчева увреда на нервни коренчета С5-С6 в шийния сегмент на гръбначния стълб, като същите са довели до болки и страдания, които подлежат на обезвреда, като обезщетението следва да се определи по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД.