Решение № 3931 от 07.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3931 гр. С., 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря Г. Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20241110149697 по описа за 2024 година

Предявен е иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД от ЗАД „Б В И Г“ АД, ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П.“ № 5, срещу С. О., ЕИК:

******, адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33, за заплащане на сумата от 313,40 лв., представляваща регресно вземане по застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „Каско стандарт“ по щета № ************* за произшествие на 17.04.2024 г. в гр. С., ведно със законната лихва от 21.08.2024 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че процесният автомобил бил застрахован при него по имуществена застраховка „Каско стандарт“, валидна към датата на произшествието, като при движение в близост до кръстовището между бул. „Ш. П.“ и бул. „Проф. С П“ попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което били причинени имуществени вреди на задна дясна гума. С доклад по щета от 22.04.2024 г. ищецът одобрил сумата, определена за обезщетение по предявената претенция, изплатено с преводно нареждане на 23.04.2024 г. Сочи, че ответникът носи отговорност по чл. 49 ЗЗД за поддържането на пътя.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска по основание и размер по изложени съображения, като оспорва, че липсват доказателства, които да установят несигнализирана и необезопасена дупка, в която се твърди да е попаднал увреденият автомобил. Сочи, че ищецът не извършил проучване на обстоятелствата, при които настъпило ПТП, като дори не посетил твърдяното място. Оспорва представената декларация за настъпило ПТП и заявление за изплащане на застрахователно обезщетение при липса на преки доказателства за доказване на иска. Оспорва представената застрахователна полица, в която не се съдържали данни кои са лицата, чиито подписи са положени, като липсвали предвидените в КЗ задължителни реквизити на договора. Водачът на увредения автомобил бил изцяло отговорен за настъпване на ПТП, тъй като не съобразил поведението си на пътя с конкретната пътна 1 обстановка, нарушавайки основното си задължение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Липсват доказателства, че причина за ПТП е несигнализирана дупка на пътя, чиито размери не са известни. Сочи, че за процесния участък сключил договор за абонаментна поддръжка с „Х.“ АД, като на 18.01.2024 г. възложил ремонт на пътната настилка в същия участък. След месечна инспекция било установено, че пътното платно не отговаряло на изискванията за експлоатация и абонаментната поддръжка на съответния булевард не била приета. Предвид изложеното, иска привличане на горното дружество като трето лице-помагач на своя страна.

Третото лице помагач не взема становище по спора.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по ЗЗД. Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане.

За основателността на иска ищецът следва да докаже ищецът следва да докаже наличие на валидно застрахователно правоотношение по имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил; настъпило в срока на застраховката застрахователно събитие вследствие виновно и противоправно поведение на ответника (бездействието на негов служител или на друго натоварено от него лице във връзка със стопанисването и поддържането на процесния пътен участък); претърпени от застрахования вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие; изплатено застрахователно обезщетение в съответен размер, изискуемост на вземането, а ответникът – възраженията си.

По делото са отделени за безспорни следните обстоятелства, които се установяват и от приложеното към исковата молба платежно нареждане и регресна покана: ищецът е изплатил на застрахованото лице във връзка с процесната щета сумата от 313,40 лв.

Видно от приетата застрахователна полица процесният автомобил е бил застрахован при условията на клауза „Пълно каско“ при ищеца към датата на процесното ПТП. Възражението на ответника, че липсва валидно възникнало застрахователно правоотношение е неоснователно, доколкото трето лице не би могло да оспорва валидността на застрахователния договор, ако от поведението на страните по застрахователния договор недвусмислено може да се направи извод за това, че те изпълняват поетите по него задължения, какъвто настоящият случай е при липса на представени по делото доказателства, които да обуславят противоположен извод (чл.

293, ал. 3 ТЗ и Решение № 5558 от 3.11.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 9354/2022 г.;

Решение № 1781 от 10.04.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 4623/2022г.).

По делото е представено заявление и декларация за настъпване на застрахователно обезщетение, с които собственикът на процесния автомобил е уведомил ищцовото дружество, че на 17.04.2024 г. при движение в условия на силен дъжд по бул. „Ш. П.“ преди кръстовището с ул. „С П“ автомобилът е попаднал в 2 несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно с описване на настъпилите щети на задна дясна гума и е поискал от ищцовото дружество изплащане на застрахователно обезщетение, а като начин на обезщетяване посочил „предоставена фактура“ в графите „В сервиз, посочен от застрахователната компания“ и „По калкулация на застрахователната компания“.

Във връзка с процесния инцидент при ищцовото дружество е образувана процесната щета, по чийто доклад и опис-заключение било калкулирано обезщетение от 313,40 лв. без ДДС с оглед представена от застрахованото лице фактура за сумата от 606,34 лв. във връзка с процесния ремонт.

До ответника била изпратена регресна покана за възстановяване на горепосочената сума относно процесната щета, получени от ответника на 08.07.2024 г. видно от приложеното известие за доставяне.

Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на водача на увредения автомобил Г. Г., според който през април 2024 г. на бул. „Ш. П.“ в посока към центъра на гр. С. спукал задна дясна гума, попадайки с процесния автомобил в несигнализирана дупка.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Механизмът на ПТП се потвърждава и от приетите по делото заявление и декларация за настъпване на застрахователно събитие с начертана схеми на увреждането, взети предвид от вещото лице по приетата САТЕ.

Поради изложеното съдът приема, че на описаното в исковата молба място е било налице неравност на пътя – дупка на пътното платно, необозначена по начин, позволяващ избягването .

Наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и вредите по застрахования при ищеца процесен автомобил се установява от неоспореното от страните заключение на приетата по делото съдебна автотехническа експертиза, което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно изготвено. Съгласно експертното заключение описаните от ищеца щети на застрахования при него автомобил съответстват на механизма на реализираното ПТП и са в пряка причинноследствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. В този смисъл неоснователно се явява възражението на ответника за недоказаност на механизма на ПТП и причинно-следствената връзка между него и процесната щета.

Направеното от ответника възражение по чл. 51 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат също е неоснователно. Съгласно Решение № 50142/28.12.2023 г. по т.д. № 2154/2022 г. на I Т.О. на ВКС съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД е налице, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност – в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно. Намаляването на обезщетението за вреди е допустимо само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че такива не биха настъпили, респ. не биха настъпили в тези им съдържание и/или обем, ако поведението на пострадалия би било различно от предприетото. Приносът не може да бъде зачетен, ако е само предполагаем /вероятен/. Тоест изводът за наличие на съпричиняване може да се формира, ако след пълно и главно доказване, проведено от възразилата страна, се установят конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които последният 3 обективно е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Пострадалият трябва да е улеснил настъпването на вредите. В случая бланкетно се сочи допуснато от собственика на увредения лек автомобил съпричиняване на вредоносния резултат.

Ответникът не е ангажирал никакви доказателства относно неполагането на дължимата грижа при управление на увредения автомобил.

Относно размера на дължимото застрахователно обезщетение разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Също така обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество - чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качеството, в това число с всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КТ и съответно е лимитирано от застрахователната сума по договора – чл. 386, ал. 1 КЗ. В случая дължимото обезщетение следва да се определи въз основа на средните пазарни цени за възстановяване на действително нанесените щети на автомобила. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата действителна стойност (Решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 141 от 08.10.2015 г. по т. д. № 2140/2014 г. на ВКС, І т.о.; Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о. Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.о.;

Решение № 115 от 9.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., и др.).

Въпреки че по делото не се установява дали спуканата гума в действителност не е била нова към датата на настъпване на ПТП, няма как да се вмени в задължение на застрахованото лице да намери части със същата степен на износване и то ще е принудено да закупи нови части, като техният размер е неговата действителна вреда, като се съобрази, че в представената калкулация-ремонт от ищеца и издадената въз основа на нея фактура от извършилия ремонта сервиз се установява намаляване на стойността на ремонта. Съгласно заключението на САТЕ стойността на ремонта (стойността, необходима за възстановяване на щетите) на увредения автомобил по средни пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното събитие възлиза на 593,14 лв.

Налице е основание за възникване на регресното право в размер на платеното застрахователно обезщетение. Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл раздел V от ППВС № 7/4.10.1978 г.