Определение № 20774 от 13.06.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20774 гр. София, 13.06.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20231110101260 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 248 от ГПК.

С молба с вх. №121328/02.05.2023 г. от „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК 1111111, като се иска изменение в решението в частта за разноските и се поддържа недължимост на такива от страна на ответника. Твърди се, че ответникът е признал иска по чл. 439 ГПК и след погасяване на вземането по давност не е предприел изпълнителни действия, поради което ответникът не следа да понася разноски.

Препис от молбата е изпратен за отговор на насрещната страна, като в дадения срок е изразено становище за неоснователност на искането.

С молба с вх. №133487/12.05.2023 г. Р. В. С., ЕГН ********** и А. В К., ЕГН **********, чрез адв. Й. П. и адв. Н. Р. искат изменение в решението в частта за разноските като претендират присъждане на адвокатско възнагражднеие на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и разноски по налагане на допуснатите обезпечителни мерки, както и адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство.

Съдът намира исканията на страните за неоснователни. Не е налице основание за преразглеждане на изводите на съда.

Производството е образувано по искова молба от Р. В. С., ЕГН **********, с адрес:

АДРЕС и А. В К., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС срещу „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК 1111111, със седалище и адрес на управление: гАДРЕС, представлявано от РИМ Т и ТИВ с която се иска да бъде установено по отношение на ответника, че ищците не му дължат сумите по заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 07.02.2011 г., издадени но ч. гр. д. № 641/2011 г.. по описа на СРС, 79 състав. а именно: 7828.98 лв. –главница, дължима по Договор за кредит от 14.12.2009 г., ведно със законна лихва за периода от 07.01.2011 г. до изплащане па вземането (която към датата на подаване па исковата молба е в размер 9575.12 лв.), лихва за забава в размер на 345.60 лв. за периода от 04.07.2010 г. до 06.01.2012 г.. които суми са а предмет па принудително изпълнение по изп. д.№ 2021****0402052. по описа па ЧСИ Г. К., с рег. № **** от КЧСИ.

1

С постановения съдебен акт СРС е приел, че са налице условията за постановяване на решение при признание на иска за уважаване на предявения установителен иск, без да мотивира съдебния акт по същество – чл. 237, ал. 2 ГПК.

Прието е, че с оглед материално-правния изход на спора на ищеца се дължат разноски, тъй като именно ответника с поведението си е станал причина за завеждане на делото. Ответникът разполага с изпълнителен лист за процесните вземания, тъй като същите са обективирани в заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на която веднага се издава изп. лист. Наличието на изпълнителен лист, вземанията по който са цедирани на ответното дружество и на формално висящо изпълнително производство за събиране на вземанията обуславя интерес у ищците да заведат отрицателен установителен иск, с който да бъде признато за установено по съдебен ред, че не дължат сумите. В допълнение на 01.11.2022 г. съдебният изпълнител изрично е конституирал „ФИРМА“ ЕООД като взискател по изпълнителното дело и на същата дата е изпратено запорно съобщение до „БАНКА“ АД, с което е наложен запор върху всички банкови сметки на длъжника Р. В. С.. Невярно е твърдението, че след погасяване на вземането по давност ответникът не е предприел изпълнителни действия. Тези действия следва да се приемат като извънпроцесуално поведение предизвикало правния спор. С оглед на това, съдът е приел, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото и в негова тежест е възложил сторените от ищците разноски- държавна такса в размер на 709.98 лева.

Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението би могло да се присъди в полза на адвокатите по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на по 1187.49 лева, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същото обаче не се дължи, доколкото съдът вече е извършил преценка отказвайки да освободи ищците от такси и разноски приемайки, че те не са материално затруднени лица. Не са налице новонастъпили факти, които да променят извода на съда, който има правомощията да извършва тази преценка. / в т.см. Определение №50280 от 08.11.2022 г. по т. д. № 2424 по описа за 2021 г. на II Т.О. на ВКС/.

Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част / по налагане на допуснатите обезпечителни мерки, както и адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство/ това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител / в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №121328/02.05.2023 г. от „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК 1111111 за изменение на Решение №5852 от 12.04.2023 г. по гражданско дело №1260/ 2023 г. на СРС, в частта за разноските.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №133487/12.05.2023 г. Р. В. С., ЕГН ********** и А. В К., ЕГН **********, чрез адв. Й. П. и адв. Н. Р. за изменение на Решение №5852 от 12.04.2023 г. по гражданско дело №1260/ 2023 г. на СРС, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3