Определение № 1763 от 09.04.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1763 гр. Варна, 09.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20263100500708 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на член 418, алинея 5 във връзка с член 274 и следващи от ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от Р.

Н. Д. чрез младши адвокат М. А. срещу разпореждане № 6170 от 11.03.2026 г., постановено по ч.гр.д.№ 1489/2026 г. по описа на Районен съд - Варна, в частта, с която е отхвърлено подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по член 417, алинея 1, точка 3 от ГПК срещу Н. Г. Б. за сумата от 856,41 евро, търсена като неустойка по член 4 от договор за паричен заем от 19.09.2025 г. за времето от 01.02.2026 г. до 25.02.2026 г.

В частната жалба се излага, че постановеното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно и моли съда да бъде отменено и да бъде издадена исканата заповед за незабавно изпълнение по член 417, алинея 1, точка 3 от ГПК и изпълнителен лист. Сочи се, че от фактическата липса на мотиви в разпореждането не може да се разбере какво точно е недостатъчно ясно на съда, за да се отхвърли претенцията за неустойка.

1

За обжалваното разпореждане жалбоподателят е уведомен на 20.03.2026 г., а частната жалба е постъпила на 23.03.2026 г., тоест в срока по член 418, алинея 5 от ГПК. Подадена е от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът приема, че частната жалба е процесуално допустима.

Производството по ч.гр.д.№ 1489/2026 г. по описа на ВРС е образувано по повод постъпило заявление по член 417, алинея 1, точка 3 от ГПК от Р. Н.

Д. за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Н. Г. Б. за парично вземане в размер на сумата от 6 851,31 евро главница и 856,41 евро неустойка.

В точка 3.2 от заявлението е посочено, че вземането произтича от по договор за паричен заем от 19.09.2025 г. с нотариална заверка на подписите.

С разпореждане № 6170 от 11.03.2026 г. РС - Варна е отхвърлил частично заявлението досежно претендираната неустойка, като в мотивите е прието, че договорната уговорка не е достатъчно ясна.

Производството за издаване на заповед за изпълнение по реда на член 417 от ГПК и за издаване на изпълнителен лист е предоставено като възможност за кредитора по облекчен ред да получи съдебно признаване и изпълнителен титул за свое изискуемо и ликвидно вземане срещу длъжника, без да води исков процес при условие, че вземането е установено с някой от изброените в цитираната разпоредба документи. От своя страна представеният документ трябва да е редовен от външна страна и да удостоверява задължение за заплащане на парична сума, което задължение да е определено по своето основание, вид и размер, както и да е настъпил падежът му.

В точка 3 на член 417, алинея 1 от ГПК са изброени документите, въз основа на които може да се иска издаване на заповед за изпълнение, като изискването на закона е документът да съдържа в себе си задължение за заплащане на парична сума, на заместими вещи или за предаване на определени вещи. Законодателят не поставя изисквания към вида на договора, а само наличието на условието - в полза на кредитора да е уговорено по вид и размер право, което да подлежи на принудително изпълнение. Притезанието 2 трябва да бъде изискуемо към датата на подаване на заявлението, а доколкото в договора страните са уговорили условия за изискуемост, те трябва да бъдат установени с официален или изходящ от длъжника документ – член 418, алинея 3 от ГПК. Преценката на съда в производството по член 417 от ГПК е ограничена до съдържанието на представения от заявителя документ, а само по изключение - при предпоставките на чл.418,ал.3 ГПК тази преценка може да обхване и други документи, ако това е необходимо за доказване изискуемостта на задължението.

Съгласно член 418, алинея 2 от ГПК заповед за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за незабавно изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение вземания. В точка 4а от тълкувателно решение № 4/2014 г., постановено по тълк.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че по смисъла на член 417 от ГПК може да се издаде заповед за незабавно изпълнение и за акцесорни вземания за обезщетение на вредите от неизпълнение на главното вземане, каквато е неустойката, стига основанието на тези вземания да е предвидено в документа /уговорена неустойка или лихва/, а размерът да е определен в самия документ или определяем по посочен в него начин /например като процент/. Такива вземания се основават на посочените в член 417, алинея 1, точки 2 и 3 от ГПК документи, тъй като не се установяват въз основа на данни, стоящи вън от изпълнителното основание.

В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение по член 417, алинея 1, точка 3 от ГПК, подадено от молителя в качеството му на кредитор, е основано на договор за заем на парична сума от 19.09.2025 г., сключен за срок до 31.01.2026 г. с нотариална заверка на подписите, съдържащ задължение на заемателя /длъжник в заповедното производство/ за връщане на заетата сума в посочения срок.

В член 4 от цитираният договор страните са договорили, че ако заемателят е в забава на връщане на заетата сума, то той дължи неустойка в размер на 0,5 % от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 20 % от общия размер на дължимата сума. При така описаното настоящият състав на съда намира, че размерът на неустойката е определяем по смисъла 3 на точка 4а от цитираното по-горе тълкувателно решение, тъй като може да се установи кое от задължение по договора е просрочено и какъв е конкретния размер за всеки просрочен ден. Становището на първоинстанционния съд, че уговорката между страните досежно неустойката, за която се иска издаване на заповед, не е ясна е изцяло необосновано, като в точка 3.2 от заявлението надлежно е отразено, че документът, от който то произтича е договор за паричен заем от 19.09.2025 г. с нотариална заверка на подписите; задължението за заплащане на неустойката произтича от самия договор, в който точно е посочен начинът, по който се определя неустойката.

Поради изложеното настоящия състав на въззивния съд счита, че разпореждането в обжалваната му част следва да бъде отменено като неправилно и делото върнато на Районен съд - Варна за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на частния жалбоподател за сума в размер на 856,41 евро, търсена като неустойка по член 4 от договор за паричен заем от 19.09.2025 г. за времето от 01.02.2026 г. до 25.02.2026 г.

Водим от горното и на основание член 278 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 6170 от 11.03.2026 г., постановено по ч.гр.д.

№ 1489/2026 г. по описа на Районен съд - Варна, в частта, с която е отхвърлено подаденото от Р. Н. Д. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по член 417, алинея 1, точка 3 от ГПК срещу Н. Г. Б. за сумата от 856,41 евро, търсена като неустойка по член 4 от договор за паричен заем от 19.09.2025 г. за времето от 01.02.2026 г. до 25.02.2026 г.; и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

4

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение по член 417, алинея 1, точка 3 от ГПК в полза на Р. Н. Д. ЕГН********** от град Варна - ул.

“Страхил войвода“ № 20, ет.4, ап.42 срещу длъжника Н. Г. Б. ЕГН ********** от град Варна - бул. “Владислав Варненчик“ № 106, вх.Б, ет.11, ап.82 за сумата от 856,41 /осемстотин петдесет и шест 0,41/ евро, търсена като неустойка по член 4 от договор за паричен заем от 19.09.2025 г. за времето от 01.02.2026 г. до 25.02.2026 г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5