Протокол № 1626 от 28.03.2023, Районен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1626 гр. Варна, 24.03.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова

Сложи за разглеждане докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20223110101637 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:06 часа се явиха:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Ищецът Н. М. Б., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от адвокат И. В., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Ищецът М. Н. Г., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично, с адвокат И. В., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Ответникът Етажната собственост на сграда с адрес: ***, представлявана от управителя „Д. Л.” ЕООД, редовно уведомен от предходно съдебно заседание, представлява се от адвокат Т. П., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

АДВ. В.: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че от процесуална гледна точка не са налице пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. В.: Не успяхме да постигнем споразумение.

СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцовата страна да обоснове защо насочва иска си с правно основание чл. 109 от ЗС срещу Етажната собственост, тоест ищцовата страна следва да уточни защо Етажната собственост е процесуално пасивно легитимирана.

АДВ. В.: Очакваме осъдително Решение от съда, с което да задължи Етажната собственост да вземе това решение и ако Етажната собственост не вземе това решение, да се 1 обърнем с него към съдия-изпълнител. Обяснил съм на клиентите ми, единственият способ е да глобява ежемесечно и по 200 лв. докато вземат това решение. Аз смятам, че и искът по чл. 32 от ЗС е допустим, защото не става въпрос за разпределение на собственост и на ползване и т.н., а в чл. 32 от ЗС се казва: „Съдът да вземе мерки”, какви са законосъобразните мерки в конкретния случай - да обясни какъв е законът на Етажната собственост, която не иска да го прочете и да го изтълкува по правилния начин.

СЪДЪТ, в настоящия съдебен състав, продължава да счита, че производството по чл.

32, ал. 2 от ЗС би било недопустимо, тъй като характерът на това производство разглежда правоотношение по разпределяне право на ползване между етажни съсобственици тогава, когато по закон това право не се спазва, когато се нарушават общи части, не може да бъде постигнато мнозинство, но в случая искът, както е заведен от самото начало от ищците, е предявен срещу ответната Етажна собственост. Ако искът бе предявен срещу всички съсобственици от етажната собственост, то тогава според съдебния състав производството би било допустимо и не само би било допустимо, но би следвало да се конституират вече в това производство (по чл.32, ал.2 ЗС ) всички лица, които имат вещни права на собственост в тази Етажна собственост. Докато в случая съдът разбира, че ищците продължават да твърдят, че желаят Етажната собственост да вземе решение, с което да се даде възможност на ищците да ползват общи части, което Етажната собственост отказва да направи.

Задължаването на Етажната собственост да излезе с решение, с което на ищците да се даде право да ползват визираните в петитума на иска части като общи части според съдебния състав би излязло извън предметните предели на иска по чл. 109 от ЗС, защото разпоредбата на чл. 109 от ЗС дава възможност да се преустанови всяко неоснователно действие или бездействие на друго лице, което пречи на собственика да упражнява правото си на собственост в пълен обем.

Във връзка с горното, съдът дава възможност на процесуалния представител на ищците да заяви и да потвърди какъв е правният му интерес да поддържа висящността на иска по чл. 109 от ЗС срещу Етажната собственост, а не срещу лицата, за които Етажната собственост възразява, че са пасивно легитимирани (свидетелят Ч. и/или неговите деца, тъй като същият обясни, че неговите деца са собственици на самостоятелен обект в Етажната собственост, но и те осъществяват фактическото ползване на асансьора и разрешават само на един инвалид от входа да ползва асансьора). Кой реално пречи на упражняване на правото на собственост – Етажната собственост или Ч. и неговите деца?

АДВ. В.: И двата субекта и ние сме насочили към Етажната собственост и сме обяснявали в писмени становища, защото можем да постигнем единствено по този начин практическия резултат, който гоним – да ползваме асансьора. Иск по чл. 109 от ЗС срещу Ч., който винаги ще каже: „Не съм аз човекът, който установявам пречки”, макар че каза друго нещо в съда, но това не може да се очаква, че така ще стане, би довел до това да осъдим Ч. да отстрани пречките. В следващия момент, понеже Етажната собственост бездейства, тази фактическа власт върху асансьора ще започне да се упражнява от Ч.а и ние ще трябва да започнем след една година дела ново дело срещу Ч.а и практическото използване на асансьора не се вижда в обозримото бъдеще. Етажната собственост с бездействието си поддържа висящността на този спор, защото това са общи части и тя трябва да ги управлява, това е по Закона за етажната собственост и затова трябва някой да я накара да спазва закона и кой да е, освен съдът. Според мен с насочването на иска единствено и само към Етажната собственост би се постигнала целта на търсената защита с иска.

СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцовата страна да уточни защо не желае да предявява иск или искове, независимо в какво съотношение спрямо заявения, против лицето, за което Етажната собственост твърди, че е носител на правото на собственост в 2 частност на асансьора.

АДВ. В.: Безсмислен е такъв иск срещу Ч. Предполагам, че той упражнява фактическа власт върху асансьора, той така заяви, но утре какво ще каже никой не знае, но какво значение има кой упражнява фактическата собственост (власт), Етажната собственост е тази, която трябва да я упражнява, трябва да си я вземе по законния ред и да си я упражнява и трябва да взема решения и да следи за тяхното изпълнение и затова – понеже не вземат решение, ние искаме чрез съда да получим такова Решение, което ще бъде задължително за изпълнение от всички собственици и то многократно. Многократно ще си изваждаме изпълнителен лист на база на Вашето съдебно Решение, ако е осъдително, разбира се, многократно. Желаем от съда да постанови Решение, с което да осъди Етажната собственост по чл. 109 от ЗС, както сме го казали, като отстрани това неоснователно тяхно бездействие. Всеки трябва да изпълнява закона, госпожо съдия, и Етажната собственост не може да си позволява, защото не й харесва, или по някакви други причини да не изпълнява закона. Ние искаме Етажната собственост да започне да изпълнява закона и това да е първото от поредица такива неща, защото имат много проблеми, които не са поставени.

АДВ. П.: Аз, както в отговора съм посочила, когато беше първоначално по чл. 32 предявен искът, съм заявила в отговора, че ако производството е по този ред, следва да участват всички съсобственици или носители на ограничени вещни права и т.н., като съм цитирала и практика.

След като имаме по чл. 109 от ЗС с уточнението от 12.10.2022 г. на ищците, се очаква съдебен акт, който да задължи Етажната собственост да вземе определено решение. Това няма как да се случи, защото Етажната собственост е орган, който взема решения, които подлежат на оспорване по реда на чл. 40 от ЗУЕС, и има съвсем различна процедура по оспорването. Не може да се очаква съдът да наложи определено действие, определени решения да бъдат взети от Етажната собственост, ако тя няма воля за това. Освен това, считам, че действително по реда на чл. 109 от ЗС, което от самото начало съм заявила, нямаме пасивна процесуална легитимация. Твърди се, че някой пречи на ползването на определени общи части, които ние сме заявили и сме представили доказателства, че някой от етажните собственици се легитимира като собственик на точно тези наречени общи части.

Не е възможно Етажната собственост да вземе решение тази частна собственост да бъде ползвана от всички. Има си съвсем друг правен ред - по чл. 108 от ЗС или какъвто ищецът намери за добре, да насочи иска срещу онзи, който се легитимира като собственик.

Нотариалният акт не е отменен, екзекутиви, архитектурни проекти, които бяха представени, точно това показват - че и асансьорът, и тази площадка, която е десният вход на сградата, са приобщени и са част от собствеността на Ч. и не е Ч., който беше свидетел, а неговите деца, но такъв иск не е заведен и следващият момент - не се насочва иск по чл. 109 от ЗС срещу физическото лице, а срещу Етажната собственост, което е учудващо. Да, има някой, който пречи, във всеки случай това не е Етажната собственост – така, както е предявен искът, това се мъча от самото начало да заявя и да стане ясно по делото.

АДВ. В.: За ползването на асансьора примерно пречи фирмата, която го поддържа, защото тя е наложила софтуерното ограничение. Тази фирма нито можем да я открием, нито да я съдим, така че много неясни неща има в тази процедура – да търсим кой пречил.

Етажната собственост трябва да отстрани всички пречки.

АДВ. П.: Представила съм договор за заплащане на фирмата по поддръжка на асансьора и точно този договор е сключен от Ч.и, като собственици на машината. Ако бъде задължена по някакъв начин Етажната собственост да вземе това решение, тя не трябва да се съобразява с правата на собственост на онзи, който е представил документите си. В двете 3 протоколни решения на Общи събрания, които са към исковата молба дори приложени, са взети решения. Това, че не се харесват на ищците, е съвсем друг въпрос. Имало е срок, в който да бъдат обжалвани, не са обжалвани, влезли са в законна сила и в момента се търси друг способ за разрешаване на въпроса.

АДВ. В.: Не знам защо ответниците продължават да твърдят, че Ч. е собственик.

Представи се нотариален акт на ролково помещение, което е част от сградата, но това не е асансьорът. Това, че има две помещения под мазата, където са сложени едни метални ролки, през които минава въжето и над асансьора има още едно помещение, където се поставя машината, което е част от сградата, не означава, че това е собственост върху целия асансьор.

АДВ. П.: И площадката е негова собственост.

АДВ. В.: Площадката не е негова собственост. Етажните площадки, асансьорите по закон са общи части и това е необорима презумпция. Законът не допуска установяване на друго правно положение, така че няма как да продължава да се твърди, че е собственост.

Второ, ние сме поставили проблем пред Етажната собственост, че ни е ограничено ползването, и този проблем не е решен. Взели са някакво решение, което няма нищо общо с решаването на нашия проблем. Трябва да се реши по законосъобразен начин. Ние сме предложили вариант, те са го отхвърлили, те предлагат някакъв друг вариант, ние не се съгласихме, защото беше свързан с отказ от иска ни, но в крайна сметка решение, което да премахне пречките за ползването ни, няма, така че затова твърдим, че няма решение и Ч. не е собственик категорично.

АДВ. П.: Тези всички въпроси са предмет на разглеждане в друго производство. Това искам да кажа.

СЪДЪТ намира, че трябва да даде възможност на ищеца за последно да заяви поддръжа ли иска така, както го е уточнил последно с молба от 12.10.2022 г., находяща се на л. 99-ти по делото.

СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцовата страна да заяви това ли желае окончателно съдът да разгледа като искане.

АДВ. В.: Уважаеми госпожо районен съдия, доверителите ми желаят това и затова така предявявам иска – по чл. 109 от ЗС срещу Етажната собственост. Не правим искане за изменение на иска посредством насочването му към други лица, защото решенията, които са срещу Етажна собственост, задължават и всички собственици. Не оспорваме, че Етажната собственост се е произнесла с решения, но тези решения не решават поставения въпрос.

Няма решения по въпроса, който сме поставили. То не трябва да е просто решение, а трябва да е законосъобразно решение, защото решение, което противоречи на закона, според мен е нищожно – чл. 26 от ЗЗД никой не го е отменил. Тези решения не са оспорени.

Разпечатката съдържа 43 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/311c6c02-a227-46f2-93c3-ffa7e0263825