Решение № 194 от 28.11.2022, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. В., 25.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОС – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

В.Й.М.

Н.Д.Н. като разгледа докладваното от А.М.П. Въззивно гражданско дело № 20221300500297 по описа за 2022 година

Производството е по реда на 435,ал.2,т.6 във вр с чл.637 ал.6 т.3 ТЗ.

Образувано по жалба от „ГТ-ВТ“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление :гр.В., ЮПЗ, Административна сграда, ет.1 офис 1 представлявано от Т.И.Й. против Разпореждане от 16.08.2022 г. на държавен съдебен изпълнител при В.ски РС - П.В. по изп. дело № 2120/2019 г., с което е оставено без уважение искането за спиране и прекратяване на изпълнителното дело.

Поддържа в жалбата, че разпореждането на ДСИ е незаконосъобразно поради нарушение на закона и поради необоснованост. Поддържа, че е налице пълна липса на мотиви, тъй като акта на ДСИ не е обсъдил подробните доводи в молба с вх.

№3899/07.06.2022 г.

Поддържа, че изпълнителния лист от 24.06.2016 г. е издаден въз основа на заповед № 1090-РЗ за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от 23.06.2016 г. , издадена по ч.гр.д. № 1387/2016 г. по описа на РС В. е издаден срещу „Ф“ ЕООД / с предишно наименивание „Р „ ЕООД , с ЕИК *, представлявано от Х.А.Й., в качеството на длъжник и срещу „Ф$Г“ ООД /н/ , с ЕИК *, представлявано от Р.Г.М.- синдик , в качеството на солидарен длъжник, да заплатят солидарно на „Т.Б.“АД сумите 511 291 европредставляваща част от просрочената главница по договор за кредит № 000-2361 001/20.03.2007 г. и сключевни Анекси по същия договор 6 броя.

Твърди, че още към момента на издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение солидарния длъжник е дружество , обявено в несъстоятелност, видно и от посочването в изп. Лист, както и факта , че се представлява от синдик.

Излага се, че същото вземане по Договор за банков кредит№ 000-236-001 /20.03.2007 г. и анексите към него е прието в производството по несъстоятелността на „Ф-Г“ ООД и е включено в Списъка на приетите вземания на кредиторите по чл.685,ал.1 от ТЗ под № 14, който списък е изготвен на 11.12.2014 г. и е публикуван в ТРРЮЛНЦ.

Длъжникът „Ф“ ЕООД също било дружество в несъстоятелност, което било видно от първоначалната молба за образуване на индивидуалното изпълнително производство.

Вземането по посочения по-горе договор за ккредит е прието в производството по несъстоятелност на „Ф“ЕООД и е включено в Списъка на приетите вземания на кредиторите по чл.685,ал.1 ТЗ под № 1 . Списъка бил изготвен от синдика на дружеството и приет в ОС под № 1472 от 10.05.2016 г. и е публикуван в ТРРЮЛНЦ.

Поддържа се, че е недопустимо издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, както и образуване на индивидуално изпълнително производство срещу дружества, обявени в несъстоятелност, за които е налице влязло в сила решение за открито производство по несъстоятелност. При издаването на заповедта била нарушена императивната норма на чл.637,ал.5 от ТЗ, тъй като и ипотекарния длъжник е несъстоятелен.

Излага, че съгласно императивната норма на чл.638 ТЗ се спират изпълнителните производства срещу имуществата включени в масата на несъстоятелността , с откриване на производството по несъстоятелност , а след приемането им от синдика и одобряване от страна на съда на списъците , производството се прекратява. Твърди, че в случая съдебния изпълнител незаконосъобразно е образувал изпълнително производство, предвид обстоятелството, че солидарния длъжник „Ф-Г“ ООД е дружество в несъстоятелност.

Сочи, че длъжникът по изпълнителния лист – „Ф“ЕООД също е дружество в несъстоятелност, като и по отношение на двете дружества вземанията по същия договор за кредит са включени от синдика в списъка с приети вземания.

Поддържа се, че съдебния изпълнител не е обсъдил в обжалваното разпореждане и възраженията им относно Изпълнителен лист от 20.05.2021 г. , издаден въз основа на заповед № 20653 РЗ от 15.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. 723/2021 г. по описа на РС В.. Изпълнителния лист е издаден срещу длъжника „Ф“ЕООД / н./с ЕИК * , за сумата от 349 202,87 евро , ведно със законната лихва , 2 считано от подаване на заявлението , както и разноски за задължение по договор за кредит №000-253-001/13.04.2007 г.

Считат, че съдебния изпълнител не е следвало да образува изпълнително производство, а вместо това с Разпореждане от 29.04.2022 г. е присъединено взевмането по този изпълнителен лист за събиране по изп.д. №2120/2019 г. по описа на СИ при ВРС, които действия се твърди , че са незаконосъобразни и в противоречие с императивни правни норми- чл.637 и 638 ТЗ.

Излага се още, че същото вземане по същия договор за банков кредит е прието в производството по несъстоятелността на „Ф“ ЕООД и е включено в Списъка на приетите вземания на кредиторите по чл.685, ал.1 ТЗ .

Жалбоподателят счита, че е недопустимо издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, както и образуване на изпълнително производство , при положение, че длъжникът е в несъстоятелност, тъй като след откриване на производството по несъстоятелност е недопустимо образуване на нови съдебни и арбитражни производство по имуществени , граждански или търговски дела, а образуваните изпълнителни производство срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността, се спират. След приемането на тези вземания и включването им в списъка на приетите вземания съдебният изпълнител прекратява съдебното изпълнение според жалбоподателя.

Сочи ,че по силата на разпоредбата на чл. 638, ал. 4, предл. първо ТЗ, изпълнителното дело се прекратява, след като вземането е предявено и прието при условията на чл. 693 ТЗ.

Законодателното разрешение е всички вземания срещу длъжника да се удовлетворяват единствено в универсалното принудително изпълнение по несъстоятелността, чийто орган е синдикът.

Поради изложеното, моли Съда да отмени Разпореждане от 16.08.2022 г. на държавен съдебен изпълнител при В.ски РС - по изп. дело № 2120/2019 г., с което е оставено без уважение искането за спиране и прекратяване на изпълнителното дело.

Постъпило е възражение от взискателя по изп. дело № 2120/2019 г.,“Т.Б. „АД срещу жалба вх № 864/07.09.2022г. от ипотекарния длъжник „ГТ-ВТ“ЕООД, в която поддържа становище, че жалбата е недопустима, а по същество изцяло неоснователна.

Посочва, че не са засягало имущество от масата на несъстоятелността, а само имущество на трето лице — ипотекарен длъжник. Твърди, че е налице хипотезата на чл. 637, ал. 6, т. 3 от ТЗ, съгласно която е допустимо образуването на производства срещу несъстоятелни длъжници за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица.

Случаят е именно такъв — не се търси изпълнение срещу имущество от масата на несъстоятелността на несъстоятелно дружество, а срещу имущество на друго, трето лице — 3

ГТ ВТ ЕООД. Посочва се, че ИЛ и ЗНИ са влезли в сила. Следователно същите са годно изпълнително основание и ДСИ трябва да ги преведе в изпълнение.

Съгласно чл. 637, ал. 6, т. 3 от ТЗ след откриването на производство по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или тьрговскп дела срещу длъжника, освен за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица. Именно такъв е настоящия случай — изпълнение срещу обезпечения от третото лице.

Към настоящия момент ипотекарен длъжник е „ГТ-ВТ“ ЕООД — то е собственик на ипотекираните имоти, като няма пречка спрямо заявените ипотекирани имоти да се проведе принудително изпълнение. Посочва , че е невярно твърдението, че ипотекарен длъжник е несъстоятелното дружество „Ф-Г“ ЕООД.

Поддържа се във възражението, че обстоятелството, че вземанията по ИЛ са включени в списъците с приети вземания на несъстоятелния длъжник, е ирелевантно.

Прерогатив на кредитора е да преценява дали да се удовлетвори в универсалното принудително изпълнение по несъстоятелност на прекия длъжник или в индивидуално принудително изпьлнение срещу трето лице ипотекарен гарант за вземанията. Подчертава, че единственото относимо обстоятелство е, че понастоящем имотите по ИД не са част от масата на несъстоятелността на никое несъстоятелно дружество. По тези съображения, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

Постъпили са мотиви от държавен съдебен изпълнител п р и В.ски РС - П.В.

Относно: жалба, вх. № 864/ 07.09.2022г. от „ГТ-ВТ“ЕООД , ЕИК *- ипотекарен длъжшник срещу разпореждане на ДСИ от 16.08.2022г. по изп. дело №2120/2019 г.

Поддържа становище, че подадената жалба е неоснователна, тъй като всички вземания на банката , предмет на изпълнението са обезпечени с имоти собственост на трето лице „ГТ-ВТ“ЕООД, ЕИК *, върху които е учредена договорна ипотека в полза на банката взискател и производството по изпълнителното дело попада в хипотезата на чл.637,ал.6,т.3 ТЗ.

В.ският ОС, като взе предвид постъпилата жалба, становището на взискателя „Т.Б.“ АД С ЕИК *, както и мотивите на ДСИ, намира жалбата за процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения:

Изпълнителното производство по делото е образувано по молба на взискателя „Т.Б.“ АД С ЕИК * въз основа изпълнителен лист, издаден на 24.06.2016г. и Заповед за незабавно изпълнение по ЧГД № 1387/ 2016г. по описа на РС-В. за събиране на парично вземане.

Първоначално изпълнителното дело е било образувано срещу длъжника“Ф“ ЕООД –в несъстоятелност, с ЕИК *. Впоследствие по молба на взискателя (л. 932) с разпореждане на ДСИ (л. 974) е присъединено за събиране по вземането на „Т.Б.“ АД ЕИК *, произтичащо от 4 изпълнителен лист срещу „Ф“ ЕООД, ЕИК * - в несъстоятелност от 20.05.2021г. и Заповед за изпълнение № 20653-РЗ/ 15.04.2021 г. по ЧГД № 273/ 2021 г. по описа на РС-В..

С разпореждане на ДСИ от 11.05.2022г.(л. 985) е присъединено за събиране по изпълнителното дело вземането на „Т.Б.“ АД ЕИК * по изпълнително дело № 20221320402083 по описа на СИС при ВдРС, произтичащо от изпълнителен лист, издаден на 02.11.2020г. срещу „Ф-Г“ ООД, ЕИК * - в несъстоятелност въз основа на Заповед за изпълнение № 201566/ 02.11.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ЧГД № 1975/ 2020г. по описа на РС- В..

Всички тези вземания на банката са обезпечени с имоти, собственост на трето лице „ГТ-ВТ” ЕООД, ЕИК *., върху които е учредена договорна ипотека в полза на банката взискател.

Впоследствие по молба на взискателя изпълнителното производство е насочено върху имущество, собственост на трето лице - ГТ-ВТ“ ЕООД, ЕИК *, което имущество е дадено за обезпечение на вземането му и и учредена ипотека в негова полза.

Предвид горното Изпълнителното производство по изпълнително дело № 20191320402120 по описа на СИС при ВдРС е образувано на осн. 637, ал. 6, т. 3 от ТЗ.

Посочената разпоредба забранява след откриването на производство по несъстоятелност да се образуват нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, освен обаче за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица. В настоящия случай принудителното изпълнение не е насочено върху имущество на дружеството длъжник „Ф“ ЕООД ЕИК * - в несъстоятелност, а върху имущество, върху което е учредена ипотека в полза на взискателя „Т.Б.“ АД от трето лице ,ГТ-ВТ“ ЕИК * и което имущество е извън масата на несъстоятелността. Предвид горното не е налице основание за спиране и прекратяване на изпълнителното производство.

Неоснователно е поддържаното в жалбата, че ДСИ не е взел предвид обстоятелството, че изпълнителния лист и заповедта за изпълнение са издадени срещу дружества, по отношение на които има открито производство по несъстоятелност. ДСИ не е компетентен да се произнася относно правилността и законосъобразността по издаването на изпълнителен лист и заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК за паричното вземане.

Производството по оспорване на заповедта за изпълнение е съдебно производство след подаване на възражение. В този смисъл не е в правомощията на ДСИ да взима предвид доводите на жалбоподателя относно издаването на подлежащия на принудително изпълнение акт.