Решение № 1678 от 13.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1678 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100511386 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 13864/16.07.2025г., постановено по гр.д.№ 50143/24г. по описа на СРС, „Лидл България ЕООД Енд Ко“ КД” ООД, ЕИК 131071587, е осъдено да заплати на Р. П. К., с ЕГН **********, сумата 19104,88 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 16.10.2023г. на територията на филиален магазин 201, находящ се в гр. Пловдив, бул. ****, Ритейл парк със законната лихва върху сумата от 16.10.2023г. до окончателното плащане, като за горницата до пълния предявен размер от 55 000 лева искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Отхвърлен е иска, предявен на същото правно основание от ищцата срещу “Лидъл България“ ЕООД , с ЕИК 130993772 за осъждането му при условията на солидарност с първия ответник „Лидл България ЕООД Енд Ко“ КД, ЕИК 131071587 да заплати на Р. П.

К. търсеното обезщетение за неимуществени вреди. Отхвърлени са исковете срещу двамата ответници за заплащане при условията на солидарност на имуществени вреди в размер на 3200лв. Страните са осъдени да заплатят и съответните разноски.

Срещу решението е постъпила в срок въззивна жалба от ищцата Р. П. К. в частта, в която предявените от нея искове са отхвърлени. На първо място въззивницата намира решението за неправилно в частта на определения от съда размер на обезщетение за неимуществени вреди. Намира го за несправедлив и занижен и настоява за присъждане на пълния 1 претендиран размер от 55 000лв. На следващо място, счита за неправилно отчетеното от първоинстанционния съд съпричиняване, като посочва че доказателства в тази насока не са представени. Счита за неправилно решението и в частта, в която съдът е намалил дължимото обезщетение с получени от ищцата застрахователни суми по лични застраховки. Посочва, че тези плащания нямат обезщетителен характер и не могат да намалят отговорността на работодателя. Намира за неправилен извода на съда и относно отговорността на комплементаря “Лидъл България“ ЕООД. Посочва, че отговорността на комплементаря произтича от разпоредбите на чл.99 от ТЗ, съгласно който неограничено отговорният съдружник в командитното дружество отговаря солидарно за задълженията на дружеството.

Счита, че това включва и задълженията възникнали от трудови злополуки, тъй като те са имуществено задължение на дружеството, а не лично на работодателя. Намира за неправилен извода на съда и досежно приетата недължимост на имуществените вреди за протезиране. Моли въззивният съд да отмени решението в обжалваните части и постанови друго, с което уважи изцяло предявените искове. Претендира за разноски.

Въззиваемите страни „Лидл България ЕООД Енд Ко“ КД” ООД и “Лидл България“ ЕООД са депозирали в срок общ отговор на въззивната жалба, в която молят въззивния съд да потвърди решението на районния съд в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Оспорват наведените във въззивната жалба твърдения досежно липсата на съпричиняване от страна на служителката, като посочват, че тя е била запозната с конкретните изисквания за безопасноизпълнение на трудовата дейност. Посочват, че върху трезора има поставена маркировка, както и пиктограми и инструкции как да се борави с него поради риск от прищипване на пръсти, като инцидентът е настъпил само поради липсата на положена от ищцата необходима грижа. На следващо място, намират определения от съда размер обезщетение за справедлив и съответен на установената съдебна практика, а направеното от тях възражение по чл.200 ал.3 от КТ за правилно уважено от съда. Посочват, че искът срещу комплементара “Лидл България“ ЕООД е правилно отхвърлен от съда , като отговорността по чл.200 от КТ не може да бъде ангажирана срещу трети лица. Претендират за разноските в производството.

Софийски градски съд намира въззивната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в срок срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Като постановено от компетентен съд, обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

По съществото на спора се установи следното:

Районният съд е бил сезиран с иск по чл.200 от КТ за търсено обезщетение за търпени имуществени и неимуществени вреди от претърпяна трудова злополука, ведно със законната 2 лихва от датата на увреждането.

От събраните пред районния съд доказателства е установено, че ищцата и първия ответник „Лидл България ЕООД Енд Ко“ КД” ООД са били в трудово правоотношение от 2.10.2017г. Първоначално ищцата е работила като „касиер-продавач“, а с допълнително споразумение №3 към трудовия договор от 30.10.2020г. е назначена на длъжност „Младши Заместник Мениджър филиал“ /управител магазин/. Съгласно длъжностната характеристика за длъжността „Младши Заместник Мениджър филиал“, която е надлежно подписана и от ищцата, длъжността изисква отчитане и водене на наличностите на платежни средства. Не се спори, че ищцата е боравила с парични средства, които се намирали в метален сейф/трезор, разположен в работното й помещение. Не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на вратата на сейфа е имало маркирана жълто-черна зона по нейните краища, както и поставена инструкция за безопасна работа с трезора. В инструкцията, наред с друго, е записано, че е забранено поставянето на ръцете в маркираната с жълто-черно зона на вратата по нейните краища, че затварянето на вратата се извършва само след уверение, че двете ръце са на безопасно разстояние от маркираната с жълто-черно зона на вратата по нейните краища, както и че съществува риск от притискане/премазване на ръцете между вратата и основата на оборудването. В изготвената от работодателя „Лидл България ЕООД Енд Ко“ КД” ООД оценка на риска за здравето и безопасността на работещите от 14.07.2021г. в частта рискови фактори касаещи длъжността, заемана от ищцата, е отразено на стр.47 от документа /л.115 от т.1 от делото/, че съществува опасност от механично нараняване на горни крайници и пръсти при работа с трезор, вследствие на което може да се получи притискане или счупване на пръсти и горни крайници. По отношение на наличните за този отчетен риск мерки е посочено, че са проведени инструктажи. А по отношение на мерките за намаляване или ограничаване на риска е посочено, че такива са предупредителни знаци по безопасност на вратата на трезора, както и повишено внимание и недопускане на поставяне на ръцете в зоната на затваряне на вратата на трезора. Представени са писмени доказателства, че на ищцата е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа и пожаро-безопастност и спасение на 2.10.2017г., друг инструктаж /не е отразено по какво/ на 1.11.2019г. , а на 28.01.2023г. ищцата е положила подпис, че се е запознала с правилника за вътрешния трудов ред от 1.03.2014г., с актуалното противопожарно досие на обекта, с оценка на риска от 14.07.2021г., със заповед и списък на лични предпазни средства, работно облекло и специално работно облекло от 5.09.2022г., със заповед почивка за хранене от 27.02.2012г., със заповед от 27.02.2012г., заповед от 11.10.2022г. и с правила за поведение по БЗР от 1.07.2017г. От изброените документи, ответниците са представили само Оценка на риска от 14.07.2021г., който вече беше обсъден и по-горе.

На 16.10.2023г. в гр.Пловдив по време на работа в магазин на „Лидл България ЕООД и Ко“ КД, филиал 201, след като преместила парични средства от каса в трезор, ищцата предприела действия по затваряне на вратата на трезора с дясна ръка, която се намирала в горния десен ъгъл на металната врата. При затваряне на вратата, върхът на показалеца на 3 дясната ръка на ищцата бил премазан и ампутиран от вратата. Съгласно изслушаната СМЕ ищцата е получила върхова частична ампутация на десен показалец на основаната на крайната фаланга.Злополуката е призната за трудова с разпореждане № 5104-22141/1.12.2023г. на НОИ, ТП-София област. Че се касае за трудова злополука страните не спорят. Разпореждането не е обжалвано от работодателя и е влязло в сила на 6.03.2024г.

В деня на злополуката на ищцата е извършена операция на пръста, но поради последвало усложнение – некроза на кожата на чуканчето, оголване на костта и герминативен матрикс, е извършена реампутация на фалангата.

При първата операция ищцата е била хоспитализирана за 3 дни /от 16. до 19.10.2023г. в УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД Пловдив/, а при втората – за 4 дни /30.11 – 3.12.2023г. в УБ „Софиямед“ София/. Според вещото лице травмата е свързана с високоинтензивна болка, особено силно изразена в първите 10-14 дни и продължаваща с намаляваща сила до края на пълния възстановителен период от 1,5 – 2 месеца. Настъпилото при ищцата усложнение е реализирало продължаващи болки постоперативно и до края на възстановителния период, който при ищцата е многократно увеличен. Експертът посочва, че в бъдеще, до живот, ищцата ще изпитва постоянни затруднения с фината моторика на ръката при боравене с предмети. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че усложнението при ищцата с развитата некроза на пръста има случаен характер, като статистически до реампутации се стига при 2/3 от случаите на пациенти с ампутации. Освен че е увеличило многократно възстановителния период, това усложнение е причинило на ищцата повече и по-дълго време болки, които не са били свързани само с травматичния характер на увреждането, но и с това, че пръста й е гноил. За в бъдеще вещото лице не изключва ищцата да може да работи с крайника, но счита, че ще има нарушение във фината моторика. Според вещото лице ищцата може да ползва крайника си пълноценно, въпреки че посочва, че увреденият пръст не може да се свива в естествения си обем. Експертът установява, че на ищцата може да бъде поставена протеза, но тя поскоро ще има естетически ефект, и не би възстановила функциите на пръста. Според експерта, ищцата ще може да се самообслужва, да пише на машина с останалите пръсти, вкл. и с „чукана“ на увредения пръст след достатъчно опит.

От представените по делото болнични листове и от заключението на ССЕ се установява, че ищцата е била в продължителна временна нетрудоспособност от 16.10.2023г. до 11.04.2024г., т.е. общо 177 дни. Напуснала е работа на 24.04.2024г. /видно от отбелязването върху фиш на л.225/.

Събраните във връзка с твърдените от ищцата неимуществени вреди гласни доказателства установяват, че ищцата е изпитвала силни болки непосредствено след инцидента и по време на възстановяването, нуждаела се е от чужда помощ, травмата на ръката й е причинила сериозен емоционален и физически дискомфорт, като и към настоящия момент ищцата продължава да се оплаква от болки и да търпи негативни емоции от вида на пръста си.

Притеснявала се как изглежда, не се върнала на работа, настоявала да й се изработи протеза за пръста, но първата била изработена погрешно, а самата подготовка за изработване на протеза отнемала 4-5 месеца и изисквало носеното на силиконов чорап, който да намали 4 отока на пръста. И сега ищцата продължава да изтърва предмети, хватателната функция на ръката й е нарушена, а увреденото място - чувствително.

Събраните във връзка с твърдяното от ответниците съпричиняване на травматичното увреждане гласни доказателства установяват, че в офиса на ищцата е имало камера и съответно е направен и иззет запис на инцидента /приложен към делото/. При преглеждане на записа св.И.С., специалист ЗБУТ при ответника установил, че ищцата е била хванала вратата на трезора точно на мястото на сигналната жълто-черна лента. Освен лентата, на външната страна на вратата били поставени два сигнални знака за повишено внимание.