Решение № 1115 от 07.08.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1115 гр. Пловдив, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20235300501312 по описа за 2023 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК, във вр. с чл.2б, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от И. П. Д. чрез процесуалния му представител адв. В. С., против решение №1637 от 11.04.2023 г., постановено по гр.дело №16218/2022 г. на РС - Пловдив, ІІ гр. състав, с което е отхвърлен искът с правна квалификация чл.2б от ЗОДОВ, предявен от И. П. Д. против Прокуратурата на Република България, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснения, психологически дискомфорт, настъпили в резултат на неразумния срок на воденото досъдебно производство №720/2015 г. по описа на 1 РУ при ОД на МВР-Пловдив и пр.пр. № 6157/2015 г. по описа на РП - Пловдив за причинена му средна телесна повреда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като недоказан по основание и размер.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения, като се иска неговата отмяна и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи изцяло предявеният иск, а на 1 повереника се присъди адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА. Излагат се твърдения, че разследването не е водено енергично и организирано. Следва да бъде съобразено и решението на Европейския съд за правата на човека по делото И. срещу България. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати и разноските за държавна такса в полза на ищеца.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Производството, в което е постановено обжалваното решение, е образувано по предявен иск от иск с правна квалификация чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ от И. П. Д., чрез адв. В. С., против Прокуратурата на Република България, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснения, психологически дискомфорт, настъпили в резултат на досъдебно производство за причинена му средна телесна повреда, като същото не било приключено в разумен срок.

Претендира се законната лихва върху главницата, считано от 30.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че по реда на чл. 212 НПК било образувано досъдебно производство №720/2015 г. по описа на 01 РУ към ОД на МВР – Пловдив, пр.пр. № 6157/2015 г., за причинена на ищеца средна телесна повреда на 30.06.2015 г., като същият посочил извършителя. Твърди се, че по делото се работело хаотично и формално или изобщо не се е 2 работело, като към днешна дата същото било спряно. Счита, че е нарушено правото на гледане на делото в разумен срок. Твърди, че това забавяне му причинило неимуществени вреди: обида, възмущение, стрес, притеснения и психологически дискомфорт, като тези вреди той оценя на сумата от 10000 лева. С оглед гореизложеното моли за осъждане на ответника да заплати претендираната сума, ведно със законната лихва, считано от 30.06.2015 г. до окончателното изплащане.

С молба с вх. №93986 от 22.11.2022 г. ищецът твърди, че делото е висящо и поради това не е проведена процедура по ЗСВ, а лихвата е претендирана предвид диспозитивното начало в гражданския процес. Сочи, че разследването се води повече от 6 години, с което се нарушавал разумния срок, тъй като представил медицинско свидетелство и следвало само да се разпитат ищецът и извършителят на деянието, като трябвало отдавна да е приключило с обвинителен акт или с постановление за прекратяване, което да обжалва.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез представител на Районна прокуратура Пловдив е подал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Счита, че не е налице прекомерна продължителност на досъдебно производство №720/2015 г. по описа на 01 РУ при ОД на МВР – Пловдив, довела до нарушаване правото на ищеца за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Посоченото ДП било образувано на 02.09.2015 г. След провеждане в кратки срокове на активни действия по разследването - разпити на свидетели, назначаване и изготвяне на съдебна медицинска експертиза, изискване и прилагане на документи от значение за разследването, било спряно с постановление на Районна прокуратура – Пловдив на 15.06.2016 г. на основание чл. 244, ал.1 , т. 3 НПК поради невъзможността да бъде установено местонахождението и да бъде разпитан единствен свидетел очевидец – Г. Л., от *********. Посоченият прокурорски акт бил обжалван от пострадалия И. Д., като с определение №53/10.02.2016 г. на Районен съд – Пловдив бил потвърден. Сочи се, че г-жа Л. била обявена за ОДИ за установяване на адрес, като същата била разпитана в качеството на свидетел, а наблюдаващият прокурор преценил, че е налице необходимост от провеждане на очна ставка между пострадалия и И. А., който бил посочен от пострадалия за извършител на деянието, като били дадени указания на водещия разследването в тази насока. Тъй като А. не бил открит на адреса, наказателното производство отново било спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 3 от НПК. След установяване на местонахождението на А., в края на 2020 г. наказателното производство било възобновено, като били проведени активни действия по разследването – очна ставка и разпити на свидетели в разумен срок, а именно до месец април 2021 г. С постановление на Районна прокуратура – Пловдив от 28.06.2021 г. наказателното производство било спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК поради неразкрИ.е на автора на престъплението, като прокурорския акт бил обжалван от пострадалия пред Районен съд – Пловдив и потвърден от същия 3 с определение №498/30.08.2021 г. по описа на същия. Сочи се, че продължителността на наказателното производство била в разумни граници, тъй като била изцяло обусловена от усилията на прокуратурата за разкрИ.е на обективната истина по случая. Ако съдът не възприеме изложените съображения за недоказаност и неоснователност на исковата претенция, оспорва същата по размер. Твърди, че сумата от 10000 лева е силно завишена и не съответства на принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 ЗЗД, както и на установената съдебна практика. Възразява срещу ангажиране отговорността на

Прокуратурата на

Република

България за продължителността на наказателното производство, при включване на периодите от време, в които същото е било спряно и по - специално поради факта, че оперативно – издирвателните мероприятия не са довели до установяване на местонахождението на издирвания свидетел или на извършителя на престъпното деяние. Сочи, че Прокуратурата на Република България няма правомощие да провежда издирване на лица, като същото е от компетентността на органите на МВР, а от друга само вредите, които били пряка последица от неразумно бавните действия на правозащитните органи, но не и вредите от престъплението или неразкрИ.е на извършителите на престъплението, държавата била длъжна да обезщети. Посочените обстоятелства следвало да се съобразят при определяне на справедливо обезщетение с оглед недопускане същото да бъде източник на неоснователно обогатяване. С оглед на неоснователността на основната претенция, счита за неоснователна и тази за законна лихва. Евентуално възразява законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди да бъде начислявана от 30.06.2015 г., като същата се дължала за период, не по-дълъг от три години преди датата на завеждане на иска.

Въз основа на събраните по делото доказателства, от състава на районния съд е прието, че между страните не е налице спор, а и от приложеното копие на досъдебно производство № 720/2015 г. по описа на 1 РУ при ОДМВР-Пловдив (пр.пр. № 6157/2015 г. по описа на РП-Пловдив) се установява, че същото е образувано с постановление на РП - Пловдив на 02.09.2015 г. за престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК. След провеждане на редица процесуално-следствени действия, сред които разпити на свидетели, назначаване и изготвяне на съдебно медицинска експертиза и събиране на писмени доказателства, производството е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 3 от НПК с постановление на Районна прокуратура – Пловдив от 15.06.2016 г., а именно поради невъзможността да бъде установено местонахождението и да бъде разпитан единствен свидетел очевидец – Г. Л., от с. **********. Така постановения прокурорски акт е обжалван от ищеца, като с определение №53/10.02.2016 г. по ЧНД №729/2016 г. на Районен съд – Пловдив е потвърден, като съдът е изложил мотиви за законосъобразност на изводите на държавното обвинение за необходимост от провеждане на разпит на Л.

В резултат на проведеното общодържавно издирване,

4 местонахождението на св. Л. е установено и същата е разпитана в качеството на свидетел. С цел разкрИ.е на обективната истина наблюдаващия прокурор е извършил преценка за необходимост от провеждане на очна ставка между пострадалия и И. А., който бил посочен от ищеца за извършител на деянието, като са дадени указания на водещия разследването в тази насока. Поради обективния факт, че А. не е бил открит на адреса, наказателното производство отново е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 3 от НПК.

След установяване на местонахождението на А., в края на 2020 г. наказателното производство е възобновено, като отново са проведени активни действия по разследването – очна ставка и разпити на свидетели. С постановление на Районна прокуратура – Пловдив от 28.06.2021 г. наказателното производство е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК, поради неразкрИ.е на автора на престъплението. Постановения прокурорския акт е бил предмет на съдебен контрол, иницииран въз основа на жалба от страна на пострадалия – ищец в настоящото производство. С определение №498/30.08.2021 г. на Пловдивския районен съд постановлението на РППловдив за спиране на наказателното производство е потвърдено.

При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че разпоредбата на чл. 2б от ЗОДОВ предвижда отговорност на Държавата за вредите, причинени на граждани, от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6 параграф 1 от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Съгласно цитираният текст от КЗПЧОС всяко лице, при решаването на правен спор относно негови граждански права и задължения, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.