Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1600 от 07.07.2026, Административен съд - Кърджали

Съд
Административен съд - Кърджали
Дело
Административно дело 280/2026
Вид
Решение № 1600
Подписан
07.07.2026
В сила
23.07.2026
Състав
Мария Божкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1600

Кърджали, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ БОЖКОВА

При секретар АНЕЛИЯ ЯНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ БОЖКОВА административно дело № 20267120700280 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Делото е образувано по жалба на Х. А. Ю., чрез пълномощник, срещу Решение № 2153-08-119/ 05.05.2026 г. на директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Разпореждане № 2113-08-144#1/ 31.03.2026 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали. С последния АА не е зачетен за действителен осигурителен стаж периода от 01.01.1986г.-01.01.1987 г. и от 18.03.1990г. до 18.03.1993 г., на отглеждане на дете като неработеща майка, с продължителност 04 години 00 месеца и 00 дни.

Изложени са съображения за неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и неговата цел. Оспорва се извода на директора на ТП на НОИ – Кърджали, че времето, през което жалбоподателката е била в майчинство като неработеща майка, не следва да се зачита за „действителен стаж“. Искането е да се отмени оспорения административен акт. Претендира се присъждане на деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява и не се представлява. В молба на пълномощник заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Кърджали, в писмено становище на пълномощник, оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Излага се становище, че по отношение на Х.Ю. не са налице предпоставките за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима като подадена в предвидения в чл. 118, ал. 1 от КСО 14-дневен срок и от лице, което е засегнато от обжалвания административен акт.

При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Със заявление, вх. № 2113-08-144/ 13.02.2026 г. Х.Ю. поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по чл.68, ал.3 от КСО, като приложила изискуемите документи.

С Разпореждане № 2113-08-144#1/ 31.03.2026 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Кърджали е отказано отпускане на ЛПОСВ при условията на чл.68, ал.3 от КСО с мотив, че същата не притежава изискуемия се действителен осигурителен стаж от 15 години. Въз основа на наличните документи, длъжностно лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Кърджали е зачело осигурителен стаж от III - та категория труд 17 год. 01 мес. 04 дни. Действителен осигурителен стаж - 13 год. 01 мес. 04 дни.

Изложени са мотиви, че периода на отглеждане на дете като неработеща майка от 01.01.1986г.-01.01.1987 г. и от 18.03.1990г. до 18.03.1993 г., с продължителност 04 години 00 месеца и 00 дни, въпреки, че се зачита за осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДРКСО, не следва да се зачита за действителен осигурителен стаж. Поради изложеното е прието, че Х.Ю. няма 15 години действителен осигурителен стаж и на основание чл.68, ал.3 от КСО е отказано отпускане на ЛПОСВ, независимо, че към 13.02.2026 г. лицето има навършена възраст 67 г. 00 м. 01 дни.

По жалба на Х.Ю. срещу разпореждането на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали е издадено оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Х.Ю. срещу разпореждане № 2113-08-144#1/ 31.03.2026 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали като неоснователна. В мотивите на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е прието, че следва да се прави разлика между „осигурителен стаж“ и „действителен осигурителен стаж“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДРКСО. Посочено е, че времето, което се зачита за осигурителен стаж е регламентирано в чл. 9 от КСО, като от съдържанието на тази норма е видно, че като осигурителен стаж се зачита както времето, през което лицата са упражнявали трудова дейност, за която са подлежали на осигуряване, независимо от вида на осигуряването, така и определени периоди, в които лицата не са упражнявали трудова дейност, но по силата на закона са подлежали на осигуряването, а дори и отделни хипотези, в които за съответните периоди не се дължат осигурителни вноски. В решението на директора на ТП на НОИ – Кърджали е прието, че осигурителният стаж обхваща както същински такъв, така и периоди, приравнени по силата на закона на същински осигурителен стаж. Посочено е, че действителния стаж обхваща единствено периоди, в които лицата са извършвали трудова дейност, за която са били осигурени за инвалидност, старост и смърт. Действителният стаж не включва в себе си останалите периоди, в които лицата не са работили, но по силата на закона им се признава осигурителен стаж. Поради изложените съображения е направен извод, че не може да се зачете за действителен стаж: времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст; времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица; времето, за което са внесени осигурителни вноски по реда на чл. 9а, ал. 1 и 2 от КСО и по реда на отменените от 01.01.2011 г. ал. 2 и 3 на § 9 от ПЗР на КСО и др. В оспореното решение са изложени мотиви относно незачитане за действителен осигурителен стаж на периодите на майчинство и безработица. Направен е извод, че определяйки на Г.М. действителен осигурителен стаж в размер на 12 г. 01 м. и 14 дни, пенсионния орган в ТП на НОИ – Кърджали правилно е отказал отпускане на ЛПОСВ при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, поради което постановеното от него разпореждане се явявало законосъобразно.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган съгласно чл.117, ал.3 от КСО – директор на ТП на НОИ – Кърджали. Оспореното пред него Разпореждане № 2113-08-114#1/ 31.03.2026 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, също е издадено от компетентен орган.

Спазено е изискването в чл.59, ал.2 от АПК за мотивираност на акта, доколкото са посочени фактическите и правните основания за постановяването му. При издаване му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да са от такова естество, че да доведат до отмяна на същото.

Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени в противоречие с материалния закон, поради следните съображения:

Съгласно посоченото фактическо основание в оспореното решение, жалбоподателката не отговаря на едно от кумулативните изисквания в разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО – да има 15 години действителен осигурителен стаж.

Спорният въпрос между страните е следва ли да се зачете за действителен осигурителен стаж периода, през който жалбоподателката е била в майчинство, като неработеща майка. Като е взел предвид представените писмени документи административният орган е зачел общ осигурителен стаж без превръщане от 15 год. 06 мес. 14 дни, като не е зачел периода на безработица и майчинство.

Оспореното решение на директора на ТП на НОИ-Кърджали е незаконосъобразно. Съображенията за този извод са следните:

От приложен към административната преписка Опис на осигурителен стаж на Х.Ю. се установява периода, през който жалбоподателката е била в майчинство. Това обстоятелство не е спорно по делото, като е възприето и от административният орган в издадения административен акт.

Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.

Приложимата материалноправна разпоредба за процесния период е нормата на чл. 80 от Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (отм.) се зачита и времето, прекарано законно в установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Към процесния период е действала и Инструкция № 2492 от 29.12.1967 г. за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж (отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по ЗП (отм.). Относим към случая е и Указ за насърчаване на раждаемостта (отм.), като в чл. 3ж, ал. 2 от същия (доп., ДВ, бр. 51 от 1984 г., в сила от 03.07.1984 г.) е предвидено, на майките и осиновителките, които не работят по трудово правоотношение, времето, до навършване на 3-годишна възраст на детето, се зачита за трудов стаж. В същия дух е и нормата на чл. 354, т. 6 от Кодекса на труда (в действащата за този период от време редакция), според която за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, в случаите, когато майката или осиновителката се грижи за отглеждане на дете до навършване на тригодишна възраст. По делото не съществува спор, че през процесния период от 01.01.1986г.-01.01.1987 г. и от 18.03.1990г. до 18.03.1993 г., жалбоподателката не е работеща майка.

При сега действащата уредба съгласно нормата на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита и времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и за бременност и раждане, а съгласно чл. 9, ал. 7 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж ( НПОС), която гласи, че за осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени от КТ – изцяло, независимо от продължителността на работното време. Очевидно е, че при общественото осигуряване при майчинство и преди и сега законотворецът не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, вкл. и в хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Ето защо и в § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО изрично законодателят регламентира, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Следователно и при двата пенсионни режима по отменения ЗП, и по сега действащия КСО отпускът по майчинство (или майчинството) се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или неработеща. Това право е признато към процесния период и за „неработещата майка“, поради което липсва правно основание за позоваване от страна на административният орган на нормата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Законодателят не е имал за цел да отпадане правото на зачитане на отпуска по майчинство (майчинството) за трудов и осигурителен стаж, поради което неправилно и незаконосъобразно пенсионният орган отказва на основание § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО отказва да признае процесния период за действителен осигурителен стаж. Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в решение № 2 от 4.04.2006 г. по конституционно дело № 9/2005 г. на Конституционния съд на Република България.

След като времето на майчинство за процесния период се зачита за трудов такъв и е положен до 31.12.1999 г. при действието на нормата на чл. 80 от ППЗП (отм.), то с оглед разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПЗРКСО, същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДРКСО.