Решение № 4595 от 10.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4595 гр. София, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Катя Н. Велисеева при участието на секретаря КАЛИ. Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Гражданско дело № 20251110143161 по описа за 2025 годИ.

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „............“ ООД срещу З. С. Н., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 232, ал. 3 КТ за осъждане на ответника да заплати сумата 766,94 евро (1500 лв.), представляваща обезщетение за напускане на работа преди изтичане на определения срок съгласно договор за обучение № 366/02.01.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 11.08.2025 г. до окончателното плащане.

Ищецът излага твърдения, че между него и ответника е бил сключен Трудов договор № 366/02.01.2025 г., по силата на който последният е заемал длъжността „монтажник, панел/формировани блокове“, като на основание чл. 230 КТ страните уговорили, че работникът ще премине 6-месечно обучение за изпълнение на трудовите му задължения.

Сочи, че съгласно клаузите по договора, след изтичане на 6-месечния срок ответникът се е задължил да престира труд при ищеца ако успешно е завършил обучението си, а от своя страна работодателят ще му осигури работа съобразно придобитата квалификация за срок от 18 месеца. Твърди, че на 28.06.2025 г. ответникът е депозирал молба за освобождаване от заеманата длъжност, считано от 06.07.2025 г., като по този начин не е спазил поетото с договора задължение да упражнява уговорената с длъжностната характеристика работа след завършване на 6-месечното обучение. С оглед на тези съображения счита, че ответникът му дължи сумата в размер на 1500 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на задължението му да постъпи на осигурената от работодателя работа, след обучението съгласно сключения договор. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че между него и ищеца е сключен Трудов договор № 366/02.01.2025 г., прекратен, считано от 06.07.2025 г. със заповед на работодателя № 24 – 012 – 02/02.01.2025 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ, а именно в срока за изпитване, поради което счита че не по негова воля е прекратено правоотношението. Не оспорва, че е подал молба да бъде освободен от заеманата длъжност, считано от 06.07.2025 г., но същата не е одобрена, видно от липсата на резолюция върху нея. Пояснява, че съгласно Заповед на Управителя на „............“ е бил командирован за обучение за периода от 09.01.2025 г. до 15.03.2025 г., като 1 след изтичането на този срок ищецът, в качеството си на работодател, не му е издал удостоверителен документ за резултата от обучението, което от своя страна било неизпълнение на задълженията му по договора. Сочи, че след изтичането на този срок, работодателят – ищец се е възползвал от възможността си едностранно да прекрати договора поради това, че ответникът не е усвоил в достатъчна степен съответната професионална квалификация и с това е прекратил и процесния трудов договор. Излага, че поради изложеното ищецът не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на иска ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на сключен между тях трудов договор с условие за обучение по време на работа /договор за ученичество/; наличието на уговорка за дължимостта и размер на претендираното обезщетение; успешно завършване от ответника на обучението за съответната длъжност; прекратяване на трудовия договор от страна на ответника преди изтичане на уговорения срок по причИ., за която пряко или косвено ответникът отговаря, че ищецът е бил изправна страна при изпълнение на вменените му с договорите задължения, а именно да е осигурил работа на работника съобразно придобитата квалификация по трудов договор за срок от 18 месеца. В тежест на ответника е докаже, че са налице основания, изключващи отговорността му, а именно че трудовият договор е прекратен по причИ., за която не носи отговорност, респ. че е погасил претендираното обезщетение.

С доклада по делото като безспорно е отделено обстоятелството, че между страните е съществувало трудово правоотношение на основание сключения договор №366 от

02.01.2025 г., съгласно който работодателят възлага, а служителят приема да изпълнява длъжността „монтажист, панели/формовани блокове“. Видно от приобщения трудов договор срокът на същия е 6 месеца, като срокът за обучение също е 6 месеца. Резултатът от обучението, което ще се извърши на терен, следва да се удостовери от работодателя с издаването на нарочен документ. Съгласно т. 4 от договора работникът се задължава да работи при работодателя след успешно завършване на обучението, а работодателят да му осигури работа съобразно придобитата квалификация за срок от 18 месеца. Договорено е при неизпълнение на условията по договора работникът да дължи обезщетение в размер на 1500,00 лева.

Страните не спорят, че трудовото правоотношение е прекратено, считано от 06.07.2025 г. Спорно по делото е основанието, на което е прекратено правоотношението - по взаимно съгласие инициирано от служителя или едностранно от работодателя в срока за изпитване, респ. дали прекратяването на договора се дължи на причИ., за която служителят отговоря.

Видно от приетата като доказателство заповед №239/05.07.2025 г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ в срока за изпитване.

Съдебната практика е категорична, че с подписването на заповедта от работодателя се обективира намерението му за прекратяване на трудовото правоотношение, а волеизявлението за прекратяване поражда правен ефект с надлежното връчване на заповедта на работника. Заповед №239/05.07.2025 г. е връчена на служителя срещу подпис на 06.07.2025 г., при което ответникът е получил съдържащото се в заповедта писмено волеизявление на работодателя за прекратяване на трудовия договор на соченото основание, а именно в срока за изпитване. В представената заповед ясно личи волята на работодателя за прекратяване на трудовия договор като няма размИ.ване в цифровото и словесно изписване на основанието, на което е прекратен – чл. 71, ал. 1 КТ в срока на изпитване. В случая видно от сключения между страните трудов договор липсва клауза за изпитване, или уговорен срок за изпитване в полза на работодателя, поради което последният не е разполагал с правната възможност едностранно да прекрати договора на това основание. Законосъобразността на заповедта следва да се преценява към момента на нейното изготвяне като се извърши 2 преценка налице ли е основанието, на което е прекратен трудовия договор. Предвид това съдът намира едностранното прекратяване от работодателя на трудовия договор със заповед №239/05.07.2025 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ за незаконосъобразно.

Работодателят представя заповед №239а/07.07.2025 г. за отмяна на заповед №239/05.07.2025 г. за прекратяване на трудов договор №366/02.01.2025 г. поради допусната фактическа и правна грешка и заповед №239б/07.07.2025 г. за прекратяване на трудов договор №366/02.01.2025 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 06.07.2025 г. твърдейки, че при издаване на заповедта за прекратяване на трудовия договор със служителя З. С. Н. на основание чл. 71, ал. 1 КТ е допусната грешка при определяне на правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение. За работодателя съществува правна възможност да поправи издадена от него заповед само в случай че при изготвянето й е допусната техническа грешка касателно изписването на име, дата, ЕГН, цифровото означение на член от КТ, но не и за поправка на фактическото основанието, на което се прекратява договора, както е в настоящия случай. Недопустимо е с издаването на заповед за поправка да се изменя прекратителното основание още повече ако първата заповед е била незаконосъобразна. За да породи действие, заповедта за поправка задължително следва да се връчи на служителя срещу подпис, а в настоящия случай нито се твърди, нито се установява по делото, че двете заповеди с №329а/07.07.2025 г. и №239б/07.07.2025 г. са връчени на ответника, респ. са достигнали до своя адресат. Предвид това съдът намира, че същите не са породили своето действие.

Не може да се приеме и че с издаването на заповед №239/05.07.2025 г. за прекратяване на трудов договор №366/02.01.2025 г. работодателят се е съгласил с отправено от страна на служителя с молба от 28.06.2025 г. писмено изявление за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие Това е така, защото за прекратяване по чл. 325, ал. 1, т.

1 КТ на трудовия договор всяка от страните трябва да изрази волята си за това ясно, категорично и безусловно, за да може прекратяването на правоотношението да произведе действие. В момента на съвпадането на двете волеизявления, което настъпва с получаването на отговора, договорът се прекратява, а издаването на последващ акт за прекратяване на трудовия договор има само констативно действие. В случая на молбата на служителя няма изразено съгласие от страна на работодателя, а в представената заповед №239/05.07.2025 г. също не е обективирано насрещно волеизявление по смисъла на чл. 325, ал. 1 , т. 1 КТ.

Работодателят, който следваше да установи в процеса, че трудовото правоотношение е прекратено по причИ., за която отговаря служителя депозирайки молба от 28.06.2025 г., не установи всички елементи от фактическия състав, при които законът допуска прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325 ал.1 т.1 КТ.

Съобразявайки всичко гореизложено съдът намира, че ищецът не доказа прекратяване на трудовия договор от страна на ответника преди изтичане на уговорения срок по причИ., за която пряко или косвено ответникът отговаря, поради което исковата му претенция за заплащане на обезщетение се явява неоснвоателна и като такава следва да се отхвърли.

При този изход на спора, разноски се следват на ответника, който претендира такива за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева, платени в брой съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 25.11.2025 г., които следва да му се присъдят в цялост.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което присъдените с решението суми, респ. тези, за които исковите претенции подлежат на отхвърляне като неоснователни следва да бъдат изписани в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно по чл. 13 от същия закон.

Така мотивира, съдът

РЕШИ:

3

ОТХВЪРЛЯ предявения от „............“ ООД ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: гр. ......... срещу З. С. Н. ЕГН ********** с адрес: гр. ....... иск с правно основание чл. 232, ал. 3 КТ за осъждане на ответника да заплати сумата 766,94 евро (1500 лв.), представляваща обезщетение за напускане на работа преди изтичане на определения срок съгласно договор за обучение № 366/02.01.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 11.08.2025 г. до окончателното плащане като неоснователен.

ОСЪЖДА „............“ ООД ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: гр. ......... да заплати на З. С. Н. ЕГН ********** с адрес: гр. ....... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 306,76 евро (600,00 лева) - разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4