Решение № 1032 от 28.08.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1032 гр. Пловдив, 28.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20255300502261 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба вх.№ 61437/02.06.2025 г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, подадена от длъжника Д. Р. И., ЕГН: **********, чрез пълномощника адвокат С. М., против Постановление за разноски в покана за доброволно изпълнение /съобщение/ изх.№ *** от ** г. по изп.д.№ 20248240409967 по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег.№ 824 от КЧСИ.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното постановление за разноски. Оспорва се приемането на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя като се поддържа, че е налице злоупотреба с право, тъй като взискателят е образувал девет броя изпълнителни дела за незначителни парични вземания и по всяко е начислил адвокатско възнаграждение от ** лева, с което разноските надхвърлят сто пъти вземанията по всеки изпълнителен лист. Посочва се, че не е налице пречка за образуването на едно изпълнително дело въз основа на всички изпълнителни листове. Поддържат се доводи за призната злоупотреба с право в исковия процес и същата се твърди по изпълнителното дело. Изложеното се обосновава и по отношение на начислените такси от страна на съдебния изпълнител по всяко едно от изпълнително дело, по което е провел пълно имуществено проучване, наложил е обезпечителни мерки и предприел едни изпълнителни действия. Искането към съда е да отмени като незаконосъобразно обжалваното постановление за разноски относно приетите разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя с даване на указания на съдебния изпълнител да не приема същото за събиране, както и да начисли такси по ТТР към ЗЧСИ само за едно изпълнително дело. Претендират се сторените разноски по делото. Прави се доказателствено искане за изискване от ЧСИ К.Павлов на всички изпълнителни дела със страни „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД и Д. Р. И.. Представя справка от регистъра на длъжниците, съобщения и призовки по изп.дело, съдебни актове, постановени по установителни искове по чл.422 от ГПК.

1

Ответната страна по жалбата – взискателят „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК *****, чрез пълномощника адвокат С., взема становище за недопустимост на жалбата като подадена след преклузивния срок. По същество оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че не е налице злоупотреба с право доколкото гражданските дела между страните са образувани по различно време и се касае за отделни вземания, които не са изпълнени от длъжника. Обосновават се доводи, че адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателят е уговорено за цялостна защита по делото и същото не е прекомерно с позоваване на Наредба № 1/2004 г. Противопоставя се на искането за присъждане на разноски в настоящото производство, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Моли жалбата да се остави без разглеждане като недопустима, евентуално да се отхвърли като неоснователна. Претендира разноски.

Препис от жалбата е връчен на присъединения взискател ТД на НАП - ***, който не е взел становище.

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява становище за недопустимост на жалбата като просрочена. По същество намира жалбата за неоснователна предвид намаления размер на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя от 1000 лева на 480 лева, представляващи минималния размер по Наредба № 1/2004 г. По отношение на таксите и разноските по ТТРЗЧСИ се посочва, че са начислени съобразно Тарифата и се дължат за извършените действия, насочени за събиране на вземането на взискателя. Моли жалбата да се остави без уважение.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и в подадения отговор на същата, както и предвид данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435 ал. 2, т. 7 от ГПК.

Неоснователни са доводите за недопустимост на жалбата. Съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 3/2015г. от 10.07.2017г., на обжалване по реда на чл. 435, ал.

2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. По делото е налице нарочен акт на ЧСИ – разпореждане за произнасяне по искане на основание чл. 78, ал.

5 ГПК, обективирано в покана за доброволно изпълнение с изх.№ 63334 от 16.04.2025 г., което именно се обжалва по делото. До длъжника е изпратено съобщение с приложената ПДИ с изх.№ 63334/ 16.04.2025 г. на адреса на електронната поща на процесуалния му представител на 23.04.2025г., при което се касае за връчване по реда н а чл. 38, ал. 3 ГПК. По делото не се установява да е осъществено връчването доколкото няма данни да е потвърдено получаването на съобщението в 7-дневен срок от неговото изпращане - чл. 41а, ал. 2 ГПК, както и няма данни за връчването на съобщението по общия ред. Ето защо, ПДИ с изх.№ 63334/ 16.04.2025 г. не е надлежно връчена и жалбата не се явява просрочена, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Направеното доказателствено искане в жалбата следва да се остави без уважение, доколкото не е необходимо за разрешаването на спора по делото.

По същество съдът намира следното:

Изпълнителното производство е било образувано като изп. дело № 20239110401503 по описа на ЧСИ Петя Николова по молба на взискателя „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, чрез пълномощника адвокат С., против длъжника Д. Р. И., въз основа на изпълнителен лист издаден на *** по гр.дело № 20225330107226/ 2022 г. по описа на ПдРС за събиране на следните вземания: сумата от 68, 88 лева – разноски за производството по гр.д.№ 7226/2022 г. на ПдОС и сумата от 41, 50 лева – разноски по възз.гр.д.№ 1796/2023 г. на ПдОС.

С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано събиране на вземането, включително и на разноските, посочен е способ на изпълнение и е извършено възлагане по реда на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ. Представени са адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 05.12.2023 г. между взискателя и адв.С. за договорено и платено възнаграждение от *** лева.

2

По възлагане от взискателя на осн.чл.18, ал.1 от ЗЧСИ, съдебният изпълнител е извършил проучване на имущественото състояние на длъжника и е наложил запор върху банковите му сметки, доколкото е констатирал след извършена справка, че няма действащ трудов договор.

На 08.12.2023 г. до длъжника е изпратена ПДИ за дълга от 1 663, 98 лева, от които: 110, 38 лева –присъдени разноски, 1000 лева - разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение и 553, 60 лева – такси по Тарифата по ЗЧСИ, връчването на която не се установява по делото.

С възражение от 26.01.2024 г. длъжникът И. е оспорила приемането на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, както и е поискала да се начислят такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ за едно изпълнително дело.

С молба – становище от 01.02.2024 г. от взискателя е направено искане да се намали претендираното адвокатско възнаграждение до размера на 480 лева, което е уважено от ЧСИ Петя Николова.

С разпореждане от 11.03.2025 г. на ЧСИ Константин Павлов, изп. дело № 20239110401503 по описа на ЧСИ Петя Николова е продължено като изп.дело № 20248240409967 по описа на ЧСИ Константин Павлов, предвид Заповед № СД-0411/01.11.2024 г. на Министъра на правосъдието и на Заповед № РД 172/12.11.2024 г. на Председателя на Окръжен съд Пловдив за прехвърляне на служебния архив на ЧСИ Петя Николова.

До длъжника И. е изпратена ПДИ с изх.№ **** за дълга по делото, включително с обективираното в нея разпореждане за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя до размера на 480 лева.

При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи:

По правило отговорността за разноски се понася от страната, която с поведението си е станала причина за завеждане на делото. В този контекст и съобразно разпоредбата на чл. 79 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен когато: делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство; или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; или разноските са за изпълнителни способи, които не са били приложени. В случая не се установява да е налице някое от посочените изключения в разпоредбата на чл.79 ГПК, освобождаващи длъжника от заплащането на разноските по изпълнението.

По същество длъжникът оспорва отговорността си з а сторените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение с довода за злоупотреба с право при образуването на девет изпълнителни производства от взискателя, по които е прието за събиране в прекомерен размер адвокатско възнаграждение.

Изложените от длъжника съображения не го освобождават от отговорността му з а сторените разноски по принудителното изпълнение, включително на тези за адвокатско възнаграждение. Представеният по делото изпълнителен лист е издаден въз основа на изпълнително основание по чл.404, ал.1 ГПК и удостоверява подлежащо на изпълнение парично вземане на взискателя. Въз основа на изпълнителния титул взискателят е бил процесуално легитимиран да сезира съдебния изпълнител за образуване на изпълнителното производство и събиране на съдебно установеното вземане. В законодателната уредба не е предвидено задължение на взискателя да присъедини в едно изпълнително производство всички свои вземания против длъжника, доколкото и същите произтичат от различни изпълнителни основания и за всяко от тях е издаден отделен изпълнителен титул. Фактът, че между страните са 3 водени отделни искови производства, всяко от които е завършило с осъдително решение, подлежащо на принудително изпълнение, не задължава взискателя да търси събирането на всички свои вземания в едно изпълнително производство. Подобно изискване не е законодателно закрепено, а в разпоредбата на чл.456 от ГПК е предвидена правна възможност, но не и задължение на взискателя да присъедини вземането си. Поддържаните от длъжника доводи за злоупотреба с право от взискателя, установени в искови производства между страните, са неотносими при преценка отговорността на длъжника за разноските в изпълнителното производство, доколкото в същите не се включват в императивно предвидените изключения в разпоредбата на чл.79 ГПК. След като длъжникът е бил осъден с влязло в сила решение и не е платил изискуемото се задължение преди образуване на изпълнителното дело, същият с поведението си е дал повод за образуване и водене на изпълнителното дело и следва да понесе отговорността за разноски, включително за адвокатското възнаграждение.

Настоящият въззивен състав на ПдОС намира за основателно възражението за прекомерност на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение в приетия размер от 480 лева. Предвид задължителното за съдилищата Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съдът не е обвързан от установените в Наредба 1/2004 г. на ВАС, а следва да извърши конкретна преценка за размера на възнаграждението съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника действия. Делото не се отличава с правна и фактическа сложност, от страна на пълномощника на взискателя е извършено действие по подаване на молба за образуване на изпълнителното дело с посочване на изпълнителен способ и възлагане на съдебния изпълнител по реда на чл.18 от ЗЧСИ. Предвид данните по делото, съдът намира, че приетите от разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя са прекомерни по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК и следва да бъдат намалени до 100 лева.

Ето защо, обжалваното постановление следва да бъде отменено в частта за разликата над сумата от 100 лева до пълния приет размер на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя от 480 лева, като незаконосъобразно и вместо него да се постанови намаляване на тези разноски до размера от 100 лева.