Решение № 3649 от 24.11.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3649 гр. Варна, 24.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С.Т. при участието на секретаря Х. И. като разгледа докладваното от С.Т. Гражданско дело № 20223110105755 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от С. В. Д., ЕГН **********, с адрес: град *** срещу ***, ЕИК ***, ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.222, ал.3 от КТ и чл.86 от ЗЗД от за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2177,52 лева, незаплатено обезщетение по чл. 222 ал. 3 КТ, в хипотезата на прослужени последни десет години от трудовия стаж при един и същ работодател, ведно с мораторна лихва, за периода 01.05.2021г. - 08.05.2022г., в размер на 225,63 лева, ведно със законната лихва, от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 225.63 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.05.2021г. до 08.05.2022г. върху дължимото обезщетение в размер на 2177.52 лева.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: ищцата е работила в ***", към *** от 01.02.2013г. по срочен трудов договор №***г., със срок на договора до *** г., с шестмесечен срок на изпитване, уговорен в полза на работодателя, на длъжност „***" с място на работа - „***, от 01.08.2013г. до 04.02.2015г.

- в „***", след 04.02.2015г. до 01.01.2019г. - в „***", 01.01.2019г. - 08.07.2019г. - „***", а след 08.07.2019г. - в „***" /според записванията в трудовата й книжка/ по безсрочно трудово правоотношение, с основно месечно трудово възнаграждение, в размер на 205,00 лева, допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит - 38 % 1 върху основното, или по 1 % годишно, с платен годишен отпуск, в размер на двадесет дни годишно, срок на предизвестието при прекратяване на трудовото правоотношение - 30 дни, с брутно трудово възнаграждение /към месец Март 2021г./ - 544, 38 лева. Твърди, че преди това, от 01.11.2010г., до 01.02.2013г., работила в „*** гр. ***, като „***" в ***. Търговското дружество било с капитал, собственост изцяло на ***. Трудовото й правоотношение със *** било прекратено със заповед № ***г., на Ликвидатора на ***, считано от 01.02.2013г., на основание чл. 328 ал. 1 т. 1 КТ, поради „закриване на предприятието". Ищцата работила на една и съща длъжност и в двете предприятия /по смисъла на параграф 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на Труда/, работила на едно и също работно място, едно и също място на работа, като често обикаляла всички детски кухни в гр. Варна. Твърди, че трудовият й стаж не е прекъсван, като веднага след прекратяване на трудовото й правоотношение с търговското дружество, на същия ден вече работела в Общинското предприятие. Твърди, че единствено формално бил променен работодателя й.

Заповед № ***г. на Директора на *** трудовото й правоотношение с ***" гр. *** било прекратено, на основание чл. 327 ал. 1 т. 12 КТ, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и подадено от нея заявление, за прекратяване на трудовото й правоотношение, на посоченото основание. В заповедта било посочено, че била „***" в *** и че следва да й бъде заплатено обезщетение, в размер на 1088,76 лева, или две брутни трудови възнаграждения, от по 544,38 лева всяко. По делото е представени *** от заседание, проведено на ***г. по точка девета от дневния ред, на което са взети следните решения: 5779. На основание чл. 21, ал. 1, т. 9 от ЗМСМА, чл. 154, ал.1 т.2 от ТЗ, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредбата за реда за упражняване на правата на собственост върху частта на *** от капитала на търговските дружества и по предложение на Кмета на*** с № РД ***г.

***прекратява чрез ликвидация ***, ЕИК ***със седалище и адрес на управление в гр***.

На основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и чл.52 от ЗОС и Наредба №26/18.11.2008 г., изм.

ДВ № 36/10.05.2011 г. на M3 за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях и по предложение на *** с № РД ***г. ***, Създава ***" с предмет на дейност-***. Със същото решение е приет Правилник за дейността на предприятието и негов бюджет.

Според ищцата, по отношение на нея следва да бъде приложена хипотезата на чл.

123 ал.1, т.7 от КТ, при което се запазва трудовото правоотношение, а се променя /преобразува/ Работодателят, вследствие на което трудовият й стаж не следва да се прекъсва. Приема, че прекратяването на трудовото й правоотношение със „***, считано от 01.02.2013г. и сключването на ново ТПО, с ***", е само формално. Твърди, че работното й място и трудовите й задължения са били абсолютно същите, материалните активи просто са преминали от *** към ***. Дейността по осъществяването на детското хранене чрез детските кухни на територията на ***, продължила вече чрез ***", като фактически работата на всички продължила без промяна и на ***г. били на щат в ***, а на ***г. - в ***". Изразява становище, че списъчният състав от работещите също е прехвърлен в новото общинско предприятие, по същия начин, както и самата тя, с прекратяване на трудовото 2 правоотношение със „*** и сключване на нов ТД с ***.

Твърди, че е депозирала молба до директора на ***, през м. Юли 2021г. да бъде преразгледана заповедта за уволнението ми, в частта за размера на полагащото й се обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, но й било отговорено, че няма право на по - голям размер на обезщетението. Приема, че стажът й в ***, което е променило името и организационната си форма, следва да е непрекъснат, от 01.11.2010г. до 01.03.2021г. или - над десет години, което попада в хипотезата на чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, при която дължащото й се обезщетение, следва да е в размер на шест брутни трудови възнаграждения, а не само на две такива. Твърди, че това обезщетение е следвало да й бъде изплатено до края на месец Април 2021г. като от 01.05.2021г до 08.05.2021г. деня предхождащ депозирането на ИМ, претендира лихва за забава, в размер на 225, 63 лева, т.е. ответникът дължи на ищцата сумата сумата от 2177, 52 лева, незаплатено обезщетение по чл. 222 ал. 3 КТ, в хипотезата на прослужени последни десет години от трудовия стаж при един и същ Работодател, ведно с мораторна лихва, за периода 01.05.2021г до 08.05.2021г. в размер на 225,63 лева, ведно със законната лихва, от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на главницата, ведно със сторените от ищцата съдебно -деловодни разноски, по списък.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва исковата претенция като допустима, но неоснователна.

Ответникът поддържа становище за неоснователност на претенциите. Не се оспорва, че ищцата е работила от 01.11.2010г. до 30.01.2013г. - датата на издаване на Заповед №***г. за прекратяване на трудовото правоотношение, като същото е прекратено, считано от 01.02.2013г./ в ***- в ликвидация и е заемала в „*** длъжността „***". Не се оспорва, че ищцата е работила в ***" при ***, от 01.02.2013г., като трудовото правоотношение между *** и С. В. Д. е възникнало след сключването но трудов договор № ***г., считано от 01.02.2013г. и по силата, на който същата е била назначена на длъжността „***".

Оспорва се, че ищцата е работила в продължение на минимум 10 години при един и същ работодател, което да обоснова правото й на претендираното обезщетение. Твърди се, че не е налице универсално правоприемство между двамата работодатели. Приемат, че ищцата не е имала един и същ работодател, нито е работила в същата група предприятия през последните 20 години, при които да е придобила 10 години трудов стаж..

В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговорите по нея и претендират присъждане на направените по делото разноски.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:

С протоколно определение от 24.10.2022г. е прието за безспорно между страните, че ищцата е работила на длъжност „*** от 01.11.2010г. до 01.02.2013г. по трудово 3 правоотношение със ***, че трудовото правоотношение е прекратено, считано от 01.02.2013г. в ***, както и че е сключено ново трудово правоотношение с ***, което е прекратено със Заповед № ***г. За безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване е прието също, че размера на последното брутно трудово възнаграждение на ищцата за м. март 2021г. е в размер на 544.38 лева, както и че ищцата е осъществявала трудовите си задължения към „***и към ответното *** в една и съща сграда.

Между страните липсва спор по релевантните за решаване на спора факти, а единствения спор е по приложение на правото спрямо тези норми и дали ответното общинско предприятие може да бъде правоприемник по смисъла на чл.123, ал.1, т.7 КТ на акционерно дружество, което е осъществявало същите функции и последното е прекратено чрез ликвидация.

Действително при преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи, трудовите правоотношения на работниците не се прекратяват, а се запазват по силата на чл.123, ал.1, т.7 КТ както посочва ответната страна. Верни са и съжденията в отговора на исковата молба и представените писмени бележки, че в този случай не е необходимо оформяне на трудовите книжки по реда на чл.6 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, а в същите следва да се отбележи преминаването от „стария“ работодател без да се изчислява трудов стаж. Издаването на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, считано от 01.02.2013г. поради закриване на предприятието и назначаването на ищцата в ответното общинско предприятие считано от същата дата, без да е било необходимо това не следва да се вменява във вина на работника и да води до неблагоприятни последици за него.

Различните цели и организационна структура на *** и на ***не изключват възможността за преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи и запазването на трудовото правоотношение при промяна на работодателя. Не съществува законова пречка дейност, извършвана от *** да бъде преотстъпена или прехвърлена на ***, в който случай последното ще стане работодател по отношение на работниците на търговското предприятие, които осъществяват тази дейност.

От значение за разрешаване на спора по настоящето дело не е дали е издавана заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между ищцата и ***, дали е сключен нов трудов договор между нея и ответното предприятие, дали ищцата е представяла документ за медицински преглед при сключване на трудов договор с ***, както и дали са различни целите и организационната форма на „стария“ и „новия“ работодател на ищцата. В подкрепа на това е и факта, че макар *** да е специализирано звено на *** и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, то също е работодател, доколкото самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

Преценката дали е налице запазване на трудовото правоотношение по смисъла на чл.123, ал.1, т.7 КТ зависи единствено от посочените в диспозитива на цитираната норма елементи на нейния фактически състав. В случая преценката дали трудовото 4 правоотношение се е запазило зависи от това дали е налице преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи.

В конкретния казус не е спорно между страните, че „***и ответното ***имат един и същ предмет на дейност – приготвяне на храната за деца от 10 месечна до 3 годишна възраст, като дейността е извършвана от търговското дружество до прекратяването му с ликвидация и след това същата дейност, при ползване на същите материални активи е продължена от създаденото за целта ***. В едно и също заседание на ***, проведено на 26, 27.07.2012г. са приети последователни решения за прекратяване чрез ликвидация на ***и за създаване на ***.