Решение № 13323 от 15.10.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 13323

Варна, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VIII състав, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

При секретар КАЛИНКА КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИСКРЕНА ДИМИТРОВА административно дело № 20267050702313 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5, вр. чл.171, т.2, буква л) от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба вх.док. № 16116/27.07.2026г. от „МОДУЛ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Аксаково, м-ст Чанлъка, [ПИ], представлявано от управителя М. Р. М., чрез юрк.С. С. – П., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 26-0274-000090/09.06.2026г. на полицейски инспектор към ОДМВР – София, РУ Ихтиман, с която на основание чл.171, т.2, буква л) ЗДвП, на дружеството е наложена ПАМ – временно спиране от движение на ППС - Дачия Дъстер, с рег. № [рег. номер], за срок от 1 месец Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваната ЗППАМ по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че процесният автомобил е актив на дружеството и се използва за осъществяване на неговата търговска дейност. В ЗППАМ е посочено, че автомобилът е управляван от А. Г. Д., докато според декларацията по чл.188 ЗДвП и договора за наем, в периода от 10:00 часа на 05.03.2026г. до 10:00 часа на 06.03.2026г., автомобилът е бил отдаден под наем на А. Г. Х. – т.е. налице е несъответствие между доказателствата по преписката и фактическите констатации в акта, което сочи на липса на материалноправните предпоставки по чл.171, т.2а, буква л) ЗДвП. Твърди и че в заповедта липсват съществени реквизити – като дата на извършване на нарушението, непълно/неточно описание на твърдяното нарушение, т.к. пътен знак Д11 „Начало на населено място“ не въвежда самостоятелно ограничение на скоростта, а само обозначава началото на населеното място. Оспорва компетентността на издателя на ЗППАМ и твърди, че в нарушение на изискванията за мотивиране по чл.59, ал.2 АПК не е преценено обстоятелството, че дружеството осъществява дейност по отдаване на МПС под наем и административният орган не е изложил мотиви защо приема, че именно собственикът на автомобила следва да понесе последиците от поведението на лице, което фактически го е управлявало. Излага и подробни съображения за нарушение на принципа на съразмерност по чл.6 АПК.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрк.П., която поддържа жалбата на наведените с нея основания. Иска отмяна на обжалваната ЗППАМ и претендира присъждане на разноски.

Ответната страна – полицейски инспектор към ОДМВР – София, РУ Ихтиман, с писмо вх.док. № 16116/27.07.2026г., с което жалбата е представена в съда, оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна. В случай че жалбата бъде уважена – прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Жалбоподателят „МОДУЛ“ ЕООД е вписан в Търговския регистър с [ЕИК] и основна дейност по НКИД, група 77.11: даване под наем и оперативен лизинг на леки и лекотоварни автомобили, без водач.

Дружеството е собственик на л.а. Д. Д. с рег. № [рег. номер], вписан в активите му с инв.№ **********, дата на придобиване и въвеждане в експлоатация - 29.08.2025г.

На 05.03.2026г. „МОДУЛ“ ЕООД сключило с А. Г. Х. договор за отдаване под наем на горепосочения автомобил за срок от 10:00 часа на 05.03.2026г. до 18:00 часа на 06.03.2026г. При сключване на договора А. Х. представил свидетелство за управление на МПС.

На 05.03.2026г., в 13:06 часа, в Община Ихтиман, на път Първи клас № 8, в района на 126,000 км., с посока на движение към гр.София, автомобилът бил заснет от АТСС ARH CAM S1 с № 120CD27 (заснемащо дата, час, място, скорост и рег.номер) да се движи със скорост от 97км./ч. при ограничение за населено място от 50км./ч. с пътен знак Д11. За използваното АТСС бил съставен протокол рег.№ 274р-3877/05.03.2026г., в който били отразени: вида на използваното техническо средство - АТСС ARH CAM S1 с № 120CD27; мястото на контрол - гр.Ихтиман, обл.София, ПП І-8 – 126км.; посока на движение на контролираните МПС – от гр.Костенец към гр.София, първокласен път; ограничението на скоростта – 50км./ч.; ограничение в км./ч. – Д11; разстояние от пътния знак с въведено ограничение до АТСС – 2000м.; режим на измерване – „С“ /стационарен/; посока на задействане – „Д“ /в двете посоки/.

На 09.04.2026г. Е. З. – пълномощник на „МОДУЛ“ ЕООД, попълнила декларация по чл.188 ЗДвП, за това, че на 05.03.2026г., около 13:06 часа, МПС с рег.№ [рег. номер] е управлявано от А. Г. Х., с [ЕГН].

На 09.06.2026г. полицейски инспектор при РУ Ихтиман, ОДМВР – София съставил срещу А. Г. Д., [ЕГН], АУАН Серия АД № 911566 за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП, за това, че на 05.03.2026г. в 13:06 часа в Община Ихтиман, на път І-8 в района на 126,000км. с посока на движение към гр.София, управлява л.а. Дачия Дъстер с рег.№ [рег. номер], собственост на „Модул“ ЕООД, със скорост от 97км./ч. (при отчетен толеранс -3%), при въведено ограничение на скоростта за населеното място от 50км./ч., въведено с пътен знак Д11.

На същата дата (09.06.2026г.), полицейски инспектор при РУ Ихтиман, ОДМВР – София, издал ЗППАМ № 26-0274-000090/09.06.2026г., с която на основание чл.171, т.2, буква л) ЗДвП наложил на „Модул“ ЕООД, в качеството му на собственик на автомобила, ПАМ – временно спиране от движение на ППС за срок от 1 месец.

Видно от служебно изготвената по делото справка от НБД „Население“ № НБД – 198/27.07.2026г., поради сключен граждански брак на 19.07.2021г., А. Г. Д. е приел фамилно име – Х.. Поради развод, към 04.03.2026г. лицето е с фамилно име – Д..

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 АПК и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

При извършване на проверката по чл.168, ал.1 и ал.2, вр. чл.146 АПК съдът констатира, че обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган.

Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица.

По преписката е приложена Заповед № 517з-613/17.02.2026г. на директора на ОДМВР – София, с която на основание т.3 от Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи и чл.172, ал.1 ЗДвП, е оправомощил служители от ОДМВР - София да прилагат принудителни административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, букви а) и б), т.2б, т.4, т.4а, т.5, буква а) и т.6 от ЗДвП, сред които и тези по т.6 – полицейски инспектори VІ – ІV степен с функционални задължения по контрол на пътното движение от сектор „Пътна полиция“ и РУ при ОДМВР – София. В случая ЗППАМ е издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – София, РУ – И. Д. В. О., който видно от приетата по делото Заповед № 517з-361724.11.2024г. на директора на ОДМВР – София, е преназначен на изпълнителска длъжност полицейски инспектор V-та степен в група „Охранителна полиция“ на РУ Ихтиман при ОДМВР – София и съгласно представения Акт за встъпване в длъжност, е встъпил в длъжност на 31.12.2024г. При така представените доказателства безспорно ЗППАМ е издадена от материално, териториално и функционално компетентен административен орган.

При издаване на ЗППАМ обаче са допуснати съществени процесуални нарушения на изискванията за мотивиране на акта по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 и т.5 АПК, както и на принципа за съразмерност по чл.6, ал.1 и ал.5 АПК.

Съгласно чл.171, т.2, буква л) ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага ПАМ – временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, при управлението на чието моторно превозно средство е превишена максимално разрешената скорост за движение в населено място с над 40 km/h или извън населено място с над 50 km/h – за срок един месец.

Разпоредбата на чл.172, ал.1 ЗДвП изисква ПАМ по чл.171, ал.2, буква л) ЗДвП да се прилага с мотивирана заповед от съответните органи и оправомощени от тях лица. ЗППАМ е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК и като такава следва да се издава при спазване на изискванията за форма на административния акт, регламентирани в чл.59 АПК.

Съгласно чл.59, ал.2 АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той трябва да има съдържанието, указано в т.1 – т.8, в т.ч.: да съдържа фактическите и правни основания за издаване на акта (т.4), както и разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът на изпълнение (т.5).

В случая при издаване на обжалваната ЗППАМ, тези изисквания не са изпълнени прецизно. В ЗППАМ само частично е възпроизведено съдържанието на АУАН Серия АД № 911566/09.06.2026г., но не е посочена датата, на която е извършено нарушението, за което се налага ПАМ. В разпоредителната част на заповедта не е посочен рег.номер на превозното средство, чието временно спиране от движение се разпорежда. Тези пропуски обаче не съставляват особено съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна или прогласяване нищожност на акта, доколкото в ЗППАМ е направено изрично позоваване на съставения за нарушението АУАН - арг. от ТР № 16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС. Както в АУАН, така и в мотивите на ЗППАМ е посочен рег.номер на превозното средство и волята на органа е възприета от жалбоподателя вярно и недвусмислено, доколкото с жалбата изрично се сочи, че с обжалваната ЗППАМ е разпоредено временното спиране от движение на л.а. Дачия Дъстер с рег. № [рег. номер].

Обжалваната заповед обаче е издадена в нарушение на принципа за съразмерност по чл.6, ал.1 и 5 АПК.

Съгласно чл.22 ЗАНН, ПАМ може да се налагат само за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване, и отстраняване на вредните последици от тях. Всяко налагане на ПАМ по ЗДвП цели да осигури защита на обществения интерес, изразяващ се в гарантиране правата и законните интереси на всички участници в движението по пътищата, като в тази връзка обезпечи спазването на правилата за движение.

За разлика от старата редакция на чл.171, т.2, буква л) ЗДвП, която е предвиждала ПАМ да се налага на собственик, който при управление на моторно превозно средство превиши максимално разрешената скорост в населено място над 50 км/ч – в който случай спирането от движение има превантивен и възпиращ ефект спрямо нарушителя, изменението на разпоредбата (в сила от 07.09.2025г.), пренася тежестта за извършеното нарушение – превишение на скоростта, изцяло върху собственика, независимо кой е водачът, който е извършил конкретното нарушение. В случая е безспорно установено и че лицето, извършило нарушението за скорост, не държи повече автомобила, т.к. срокът на договора за наем е изтекъл, поради което и рискът от повторно нарушение от страна на същия водач, със същия автомобил е обективно елиминиран. Отделно, от датата на извършване на нарушението – 05.03.2026г., която се извлича единствено от АУАН, до налагане на ПАМ, са изминали три месеца, поради което и ПАМ по никакъв начин не рефлектира върху нарушителя и не преследва превантивна цел, т.е. по никакъв начин не охранява обществения интерес, т.к. не ограничава възможността за извършване на други нарушения. – от същото лице със същия автомобил. ПАМ не може и не следва да защитава хипотетична цел, а трябва винаги да е съобразена с конкретно противоправно поведение, което да е породило необходимостта от защита на обществения интерес. В случая, предвид прекратяване на договорното правоотношение с нарушителя и изтеклия тримесечен период, ЗППАМ единствено ограничава използването на автомобила – търговски актив, за търговската дейност на дружеството и поради това придобива изцяло санкционен характер по отношение на добросъвестния собственик, който е отдал автомобила под наем на легитимно основание, извършил е възможните обективни проверки – дали наемателят има валидно СУМПС, идентифицирал е водача по надлежния пред пред контролните органи (попълвайки декларация по чл.188 ЗДвП и представяйки копие от СУМПС). В тази връзка следва да се посочи и че за наемодателя на автомобила, който извършва тази дейност по занятие, не съществува легитимен способ да упражнява контрол за това дали и как наемателите спазват правилата за движение по пътищата.