Решение № 156 от 24.04.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. П., 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. Иванова при участието на секретаря С.ка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20255200500171 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 1645/27.12.2024 г., постановено по гр.д. 20245220101403 г. по описа за г. на Районен съд – П. е осъден Х. С. В., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Д.“ № 6, ет. 3, ап. 18, да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от главен изпълнителен директор К.Ч. и изпълнителен директор Б.В., със съдебен адрес гр. П., бул.

„Шести септември“ № 161, вх. В, ет. 1, ап. 16, на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ сумата в размер на 1000 лева, предявена частично от сума в общ размер на 20 000 лева, представляваща платено от ищеца по договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в полица

№

BG/06************* застрахователно обезщетение на увреденото лице С.Г.Г. с ЕГН ********** по щета № ************** за причинени й неимуществени вреди, възникнали в резултат на ПТП, настъпило на 11.03.2023 г. в гр. П. и по вина на ответника като водач на лек автомобил „Н.М." с рег. № РА **** ВК, при което ответникът е напуснал местопроизшествието без да изчака идването на полицейските органи, посещението на които е било задължително предвид наличието на пострадало лице, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 03.01.2024 г. до окончателното заплащане.

1

Осъден е Х. С. В., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Д.“ № 6, ет. 3, ап. 18 да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от главен изпълнителен директор К.Ч. и изпълнителен директор Б.В., със съдебен адрес гр. П., бул. „Шести септември“ № 161, вх. В, ет. 1, ап. 16, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в общ размер на 1030 лева сторени разноски в производство.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от Х. С. В. чрез адв. К. с изложени съображения за незаконосъобразност. Твърденията на адв. К. са, че са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като в мотивите си съдът не е отговорил на нито едно от възраженията, наведени както в отговора на исковата молба, така и в писмените бележки, относно липсата на предпоставките за квалифициране на поведението на жалбоподателя като напускане на местопроизшествието с цел да се укрие от контролните полицейски органи. Твърди се също така, че жалбоподателят се е върнал след около 20-25 минути на местопроизшествието, което бил напуснал и веднага му е бил съставен АУАН от органите на КАТ. Развити са подробни съображения във въззивната жалба относно тезата на жалбоподателя, че тези негови действия не могат да бъдат квалифицирани като напускане на местопроизшествието по смисъла на чл.500, от.1, т.3 от КЗ. Цитирана е и съдебна практика.

Искането е решението на Районен съд да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което предявеният частичен иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД чрез адв. С. М. с изложени доводи в подкрепа на изводите на районния съд.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против ответника Х. С. В. ищецът „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД чрез адв. С. М. е твърдял, че на 11.03.2023 г. около 10:20 часа ответникът, управлявайки лек автомобил „Н.М.“ с рег. № РА **** ВК в град П. по ул. „К.Ч.“, на кръстовището с ул. „Р.Д.“, при извършването на маневра „завой на ляво“, не пропуснал, отнел предимството и блъснал пресичащата на пешеходната пътека С.Г.Г.. По този начин й причинил травматични увреждания.

2

След причиняване на пътнотранспортното произшествие ответникът напуснал мястото на произшествието преди идване на органите на МВР, поради което не бил тестван за алкохол и наркотични вещества.

По случая бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 11.03.2023 г., в който бил отразен механизмът на ПТП и била установена вината на ответника за причиняване на процесното ПТП. На ответника бил съставен и АУАН, серия „GA“ с № ****** от 11.03.2023 г. по чл.

119, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП. Въз основа на акта било издадено наказателно постановление № ************* от 27.03.2023 г., влязло в законна сила на 20.04.2023 г.

Твърдял е, че към датата на събитието отговорността на водача на лек автомобил „Н.М.“ с pen № РА **** ВК била застрахована при ищцовото дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, със срок на валидност от 26.07.2022 г. до 25.07.2023 г.

Твърдял е, че пострадалата С.Г. отправила претенция до ищцовото дружество за изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди, причинени в резултат от настъпилото ПТП, по която била образувана преписка по щета № **************. С Протокол № 172 от 06.06.2023 г. застрахователят определил обезщетение на пострадалата в общ размер на 20 300 лева, от които 20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 300 лева обезщетение за имуществени вреди.

Между пострадалата и ищцовото дружество било сключено споразумение за извънсъдебно уреждане на претенцията, с което застрахователят се задължил да изплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на пострадалата С.Г. в общ размер на 20 300 лева.

С преводно нареждане от 05.07.2023 г. ищцовото дружество изплатило на пострадалото лице застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в размер общо на 20 300 лева.

Ищецът е твърдял, че на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ с изплащането на застрахователното обезщетение ищцовото дружество придобило право на регрес срещу виновния водач - ответника, за сумата от 20 300 лева изплатено застрахователно обезщетение, ведно с всички лихви и разноски.

Поддържал е, че съгласно чл. 125, ал. 1, т. 1 от ЗДвП органите на МВР задължително посещават мястото на ПТП, когато при произшествието има ранен човек, в който случай виновният водач не трябвало да напуска мястото на ПТП преди идването на компетентните служители. В случая вследствие на ПТП - то на пострадалата били причинени травми - разкъсно - контузни рани по главата и лявото коляно, кръвонасядания, охлузвания и травматични отоци 3 по главата, тялото и крайниците, руптура /разкъсване/ на сухожилие на екстензора на трети пръст на дясната ръка, за което се наложило оперативно зашиване и поставяне на имобилизация. В резултат на поведението на ответника, който напуснал местопроизшествието преди пристигането на органите за контрол на движението по пътищата, за ищцовото дружество възникнало регресното право да получи от виновния водач платеното застрахователно обезщетение, заедно с лихвите и разноските.

Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди Х. С. В. да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД сумата от 1000 лева, предявена като частичен иск от 20 000 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по щета № **************, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Х. В. е депозирал писмен отговор чрез пълномощник - адв. К. К. от АК П., в която е оспорил иска по основание и размер.

Не е оспорил обстоятелството, че е напуснал местопроизшествието.

Твърдял е, че пострадалата заявила, че няма увреждания и отказала да й бъде оказвана медицинска помощ, след което ответникът си тръгнал. По-късно бил подаден сигнал до телефон 112, в резултат на който пристигнали полицейски и медицински екипи. Издирен бил и собственикът на автомобила, с който е причинено ПТП, която била дъщеря на ответника. Именно тя закарала ответника до мястото на ПТП и там му бил съставен АУАН. Връщането на ответника на местопроизшествието се случило минути след настъпване на ПТП - то, но ответникът не бил тестван от полицейските служители за употреба на алкохол или наркотични вещества. Сигналът за ПТП бил подаден от други лица, а не от пострадалата, след като тя уверила ответника, че няма наранявания и това го мотивирало да напусне местопроизшествието.

Ответникът е оспорил пострадалата да е получила увреждане на трети пръст на дясната ръка, което да е в причинна връзка с ПТП. Посочил е, че от издадените медицински документи след ПТП-то до момента на оперативната интервенция на пострадалата нямало данни за увреждане на този пръст на дясната ръка. Поради това е предположил, че въпросното увреждане може да се е получило или след процесното ПТП или да е било резултат на ортопедичен проблем на този пръст, независещ от ПТП-то.

Не е спорно между страните, а и от приложената справка от базата данни на Гаранционен фонд се установява, че отговорността на водача на лекия автомобил марка „Н.“, модел „М.“, с рег. № РА **** ВК, към процесната дата 11.03.2023 г. е била застрахована по застраховка „Гражданска 4 отговорност“ на автомобилистите към „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД с начална дата на покритие на застрахователния риск от 26.07.2022 г. до 25.07.2023 г.

В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № УРИ 1006р4149/13.03.2023 г., съставен на 11.03.2023 г. от мл. инсп. Б.Г.- дежурен ПТП при ОД на МВР П., е отразено, че на 11.03.2023 г. в гр. П. ответникът управлява лек автомобил „Н.М.“ с рег. № РА **** ВК по ул. „К.Ч.“ и на кръстовище с ул. „Р.Д.“ предприел маневра „завиване на ляво“, като не пропуснал пресичащия по ул. „К.Ч.“ по обозначена пешеходна пътека от дясно на ляво пешеходец - С.Г.Г., с ЕГН ********** и я блъснал, поради което настъпило ПТП с пострадал участник. В протокола е посочено, че ответникът - участник 1 в пътнотранспортното произшествие е напуснал местопроизшествието по ул. „Георги Даскалов“. На място пристигнал екип на „Спешна помощ“ гр. П., където пешеходецът е бил прегледан и отказал да посети лечебното заведение. Протоколът е подписан от съставителя.

Механизмът на настъпване на ПТП не е спорен между страните, вкл. обявен е за безспорен с доклада по чл.146 от ГПК от районния съд.

От представения протокол № 172/06.06.2023 г. по щета № ************** се установява, че след извършена проверка на документите по образуваната преписка по щетата, застрахователна медицинска комисия при ищцовото дружество е определила на пострадалата С.Г. обезщетение в размер на 20 000 лева за причинените й неимуществени вреди и обезщетение в размер на 300 лева за причинените имуществени вреди.

Между ищцовото дружество и пострадалото лице е подписано споразумение от 28.06.2023 г, съгласно което застрахователят се е съгласил да изплати на увреденото лице сумата в размер на 20 000 лева, представляваща крайно и окончателно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди и сумата в размер на 300 лева, представляваща крайно и окончателно обезщетение за претърпените от него имуществени вреди.

От представения ликвидационен акт по щета № ************** от 05.07.2023 г. се установява, че настъпилото на 11.03.2023 г. ПТП представлява покрит риск от условията на застрахователния договор полица № BG/06*************, валидна от 26.07.2022 г. до25.07.2023 г. и е разпоредено по ликвидационната преписка да се извърши плащане на сумата от 20 300 лева на пълномощника на увреденото лице С.Г..

Безспорно е установено по делото, че с платежно нареждане от 05.07.2023 г. по сметка на пълномощника на пострадалата - адв. Д.С.Т. е преведена сумата в размер на 20 300 лева, като за основание на превода е посочено „Обезщет. С.Г.Г.“ „Щ************** 295-574“, с наредител 5 ищцовото дружество.