Решение № 20216 от 08.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20216 гр. София, 08.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20241110152644 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, чл.

415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че на 27.03.2024 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответницата Н. Д. Д. за следните суми: сумите от 1348,97 лева, главница за цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „**“, **, аб. № **, за периода м.05.2020 г. -м.04.2023 г., ведно със законна лихва от 27.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 191,87 лева, мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г.-18.03.2024 г., сумата от 73,12 лева, главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.08.2021 г-м.04.2023 г., ведно със законна лихва от 27.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 14,36 лева, мораторна лихва за периода 15.04.2021 г.-18.03.2024 г., както и разноски. В тази връзка било образувано ч.гр.д.

№ 18117/2024 г. по описа на СРС, 161 с-в, като по същото била издадена исканата заповед за изпълнение. Заповедта била връчена на ответницата по реда на чл. 47 ГПК, поради което на ищеца било указано да предяви искове относно вземанията си, което указание се изпълнявало с депозирането на настоящата искова молба. Ищецът сочи, че ответницата като вещен ползвател на имота била клиент на топлинна енергия за топлоснабдения имот.

Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. Тези Общи условия влизали в сила в едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор. Според клаузите на приложимите в случая общи условия купувачите на топлинна енергия, какъвто била и ответницата, били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се 1 отнасят. В процесния имот през процесния период била използвана доставената топлинна енергия, но същата не била заплатена, поради което настъпила забава и се дължала и законна лихва за забава. Ищецът сочи, че в изпълнение на чл. 138б ЗЕ етажните собственици на сградата, в която се намирал процесният имот, били сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение с „Техем Сървисис“ АД. Сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота били издадени изравнителни сметки.

Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответницата му дължи процесните суми – главници и лихви, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 27.03.2024 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответницата Н. Д. Д., чрез особения представител по чл. 47 ГПК адв. Е. С., оспорва исковете. Оспорва да е налице облигационно отношение по продажба на топлинна енергия за битови клиенти – имотът бил собственост на сина на ответницата, а в списъка на етажните собственици фигурирал съпругът на ответницата. Прави възражение за давност.

Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД изразява становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените от страните доводи съгласно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главница за топлинна енергия

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярят на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот.

Разпоредбата установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Същевременно съгласно т. 1 от Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г., ОСГТК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват имота със съгласието на собственика или носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и са сключили договор за продажба на топлинна енергия за този имот при общите условия на топлопреносното предприятие.

По силата на нот.акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № ** г., ответницата и съпругът й Г.Д. са прехвърлили срещу задължението за пожизнено гледане и издръжка собствеността върху жилището на сина си Т.К., като са си запазили вещното право на ползване върху имота заедно и поотделно. След смъртта на другия вещен ползвател – Г.Д., на 26.10.2017 г., вещен ползвател върху цялото жилище е ответницата. Този 2 извод следва от употребения в нотариалния акт израз „заедно и поотделно“. Така, на осн. чл.

153, ал. 1 ЗЕ и чл. 57, ал. 1 ЗС, според която разпоредба вещният ползвател е длъжен да заплаща разноските, свързани с ползването на вещта, следва да се приеме, че вещният ползвател, а не голият собственик, е титуляр на задълженията към топлопреносното дружество.

Не се спори, че сградата в този период е топлоснабдена и че в сградата е въведено и дялово разпределение, за което е взето решение от етажните собственици – за това са представени и писмени доказателства.

Следователно, установено е принципното съществуване на облигационно отношение между ищеца и ответницата, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по основание за периода. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответницата дори и без да ги е приела изрично съгласно нормата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Представени са и доказателства за публикуване на общите условия.

Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно нормата на чл.

162 ГПК, според която иск, доказан по основание, не може да бъде отхвърлен, а за размера му съдът следва да ползва заключението на вещи лица или своята преценка.

В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия топломер, който според заключението на приетата СТЕ отговаря на метрологичните изисквания. Съобразно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на отчетената от общия топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици е извършено по системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода нормативна уредба.

На основание чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребителят дължи цена за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Решение № 5 от 22.04.2010 г. по конст.д. № 15/2009 г. на Конституционния съд определя сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване за обща етажна собственост (чл. 140, ал. 3 ЗЕ). Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост и по смисъла на Закона за енергетиката, Закона за собствеността и Закона за управление на етажната собственост.

Съгласно тълкуването на Конституционния съд при съсобствените вещи в сгради етажна собственост, след като всички обитатели участват в ползите им, изразяващи се в отопляване на цялата сграда, те трябва да участват и в тежестите, изразяващи се в заплащане на стойността на полученото количество топлинна енергия за общите части и сградната инсталация. Ето защо всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ, включително и сградната инсталация.

3

Съгласно Тълкувателно решение от 25.05.2017 г. по тълк.д. № 2/2016 г., ОСГК ВКС за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда етажна собственост се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 ЗЗП вр. § 1 ДР ЗЗП. Доколкото последните правила са въведени в законодателството ни за транспониране на Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, то съдът приема, че не е налице противоречие с европейското законодателство за защита на интересите на потребителите досежно дължимостта на суми за сградна инсталация и досежно начина на отчитане на потребената енергия – с прогнозни суми и изравнителни сметки.

Предвид чл. 155 ЗЕ от начислените суми по прогнозно потребление следва да се приспаднат сумите по изравнителните сметки за възстановяване на клиента и да се прибавят сумите по изравнителните сметки за доплащане. При това само тези изравнителни сметки, които са за отчетните периоди. Прихващането на суми по изравнителни сметки за възстановяване на клиента със стари задължения отпреди исковия и отчетните периоди е счетоводна операция на ищеца, която няма опора нито в закона, нито в общите условия на ищеца. То би представлявало предварителен отказ от неизтекла давност и е недопустимо.

Съдът кредитира заключението на СТЕ, като компетентно изготвено и изчерпателно.

Видно от заключението в имота в исковия период е начислена топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и за сградна инсталация.

Същевременно, с решение от 23.10.2025 г. по дело C-760/23, СЕС, приема, че член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, [само] доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.

В мотивите на решението по преюдициалното запитване СЕС посочва, че в случая, макар математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение, да се основава на обективни данни, тя не отчита определен брой параметри, свързани с действителното функциониране на разглежданата в главното производство отоплителна инсталация. Всъщност подобна формула би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на 4 отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина.

По дължимостта на суми за сградна инсталация следва да се съобразят последиците от решение № 7278 от 03.07.2023 г. по адм.д. № 746/2021 г., ВАС, II о., и решение № 1037 от 10.02.2025 г., ВАС, II колегия, петчленен състав.