Решение № 669 от 16.06.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 669 гр. Перник, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Мл. Матеева при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело № 20211720105593 по описа за 2021 година

Производството е образувано въз основа на искова молба от

“Строй Билдинг 2012” ЕООД, с ЕИК:201936989 със седалище и адрес на управление:гр.Перник, ул.“Златоград“ бл.3 ет.2 ап.36,предст.-от управителя Христо Вячеславов Христов ЕГН **********

И

ИР. АТ. П. ЕГН ********** гр.П. ул.Ю.Г. ** * ет.6 ап.18

И чрез адв.П.В.

Срещу

ЦВ. АЛ. ИЛ. ЕГН ********** гр.П. ул.Бл.Г. бл.** * ет.6 ап.18 С правно основание чл.422 ГПК, като се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че съществува вземането за сумите по издадения по чгд № 0509 / 2021г. по описа на ПРС изпълнителен лист, а именно :

Сумата 5470лв. главница, ведно със законната лихва върху сумата, от 04.02.2021г. до окончателното й изплащане

Сумата 111.96лв. държавна такса

Сумата 340лв.адвокатско възнаграждение

За първия от ищците – към датата на издаване на Заповедта за изпълнение на парично задължение по чгд № 0509/2021 по описа на ПРС

За втория от ищците – към датата на образуване на изп.дело № 20217530402122 по 1 описа на ЧСИ Ст.Бадев район на действие ПОС

Претендират се и разноските по делото

В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил същия като неоснователен и иска отхвърлянето му изцяло с подробни мотиви .

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

По заявление на «Строй Билдинг 2012» ЕООД срещу ЦВ. АЛ. ИЛ., е издадена Заповед № 260777/24.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за заплащане на сумата 5470,00 лв. – представляваща част от продажната цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 188, том I, рег. № 1281, дело № 156 от 13.05.2015 г., платима при снабдяване с акт 14 за сградата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.02.2021 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски – сумата 111,96 лв. – държавна такса, и 340,00 лв. – адвокатско възнаграждение.

От постъпилото от ЧСИ Стилиян Бадев писмо се установява, че на 29.07.2021 г. на длъжника е връчено съобщение по чл. 410 ГПК, вместо покана за доброволно изпълнение на заповедта по чл. 417 ГПК.

Тъй като възражението е подадено на 13.08.2021 г. - в срока по чл. 414 ГПК, съдът е приел, че същото няма характера на възражение по чл. 423 ГПК.

Предвид изложеното, същото е приложено по делото като депозирано в срок и са били дадени указания на заявителя по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за предявяване на иск за установяване на вземането.

ПРС е издал изпълнителен лист по чгд № 509/2021г. по описа на ПРС въз основа на Заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК

Това разпореждане е било обжалвано с частна жалба от настоящата ответница в 2 законния срок.

С Определение № 957 / 09.12.2021г. на ПОС трети въззивен състав по вчгд № 00641/2021г. по описа на ПОС, съдът приема, че :

Заповедта за изпълнение по реда на чл.417т.3 ГПК е била издадена въз основа на документ -нотариален акт, както и Акт 14 от 18.06.2019г. за сградата - като са налице изискуемите се предпоставки за издаване на Заповедта за незабавно изпълнение, както и на изпълнителния лист, като е потвърдил разпореждането на районния съд, с което е издадена Заповедта по реда на чл.417 ГПК както и на Изпълнителния лист въз основа на същата.

При горното, съдът счита, че така предявения установителен иск е допустим и следва да се разгледа откъм неговата основателност.

По основателността:

Видно от приетите по делото и неоспорени писмени доказателства между страните по делото е налице Нотариален акт № 188 том 1 рег.№ 1281 дело № 156/2015г. на нотариус Маруся Маркова район на действие ПРС вп. под № 063 в регистъра на НК, като по силата на същия, ОТВЕТНИЦАТА се е задължила да заплати на ПЪРВИЯ ИЩЕЦ сумата 5470лв. при снабдяване с Акт 14 за жилищна сграда, предмет на нотариалния акт.

По заповедното производство е представен въпросният Акт 14 с дата 18.06.2019г.

По-горе се установи, че по заявление на първия ищец е било образувано чгд № 0509/2021г. по описа на ПРС и на 24.03.2021 в негова полза са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за заплащане на паричната сума.

На 04.06.2021г. между двамата ищци се сключва договор за цесия, като първият ищец прехвърля на втория ищец своето вземане от ответника.

Образувано е изп.дело № 20217530402122 по описа на ЧСИ Ст.Бадев район на действие ПОС

От ответника е било депозирано възражение вх.№ 275206/13.08.2021г. срещу издадената по чгд № 0509 / 2021г. по описа на ПРС заповед за изпълнение, като ответникът е поискал и спиране на изпълнителното производство.

Съдът се е произнесъл с определение № 262565 от 21.09.2021г. като ищците са уведомени за постъпилото възражение по чл.414 ГПК от ответника и възможността в 1 мес. срок от получаване на съобщението ищците да предявят иск за установяване на вземането 3 си.

Ищците са сторили това в срока / получили са горното на 30.09.2021г. / исковата молба е предявена 03.11.2021г.

Възражения на ответната страна :

1. че не се дължи процесната главница и лихва, поради факта, че не е налице Акт 14 за сградата към момента на предявяване на претенцията

Видно от нотариалния акт, процесната сума се дължи при наличие на Акт 14 за сградата.Ответникът твърди, че и към настоящия момент, както и към момента на депозиране на исковата молба и към момента на депозиране Заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.417 ГПК не е имало представен от ищците документ, от който да е видно, че процесната сграда е снабдена с акт 14 или изградена на „груб строеж“, поради което процесната сума се явява недължима.

Т.е. твърди виновно неизпълнение от страна на първия ищец по смисъла на чл.63 ал.1 ЗЗД „ точно и добросъвестно, съобразно изискванията на Закона“ и чл.79 ЗЗД – „ако длъжникът не изпълни точно“

Видно от доказателствата по делото , и по-точно от НА № 188 том 1 рег.№ 1281 дело № 156 / 2015г. – на ответницата е продадено право на строеж за построяване на апартамент в сграда, подробно описани, като в т.4 се сочи, че управителят на дружеството-продавач се задължава да въведе в експлоатация съгласно чл.177 ал.2 ЗУТ на сградата не по-късно от 31.12.2017г.

Видно от доказателствата, това не е станало както към посочената дата, така и към датата на заповедното производство 04.02.2021г.

При това положение, продавачът / първи ищец / изпада в забава.

Периодът на забава продължава от 31.12.2017г./ когато цялата сграда вече е трябвало да е построена изцяло/ до 18.06.2019г.г. когато е издаден въпросният Акт 14 Следователно, за този период от няколко години забава, първият ищец-строителят, като страна изпаднала в забава следва да уведоми ответницата за наличието на Акт 14 издаден много след крайния срок, за да внесе сумата както е уговорено от страните.Това не е било сторено. Независимо от това, след като до знанието й е стигнало наличието на Акт 14 с няколко години закъснение, тя следва да внесе уговорената главница. Отделно от това, може да търси неустойка от строителя, но това става в отделно производство.

По настоящия установителен иск доказателства за наличен Акт 14 / освен самият той , съдържащ се в кориците на запов.производство / са :

4 удостоверение по чл.181 ал.2 ЗУТ, издадено от Общината на 14.10.2021г. с изх.№ 21 ТР-5413

От удостоверението се вижда, че сградата е в груб строеж, изградена до покрив включително, съгласно пар.5 т.46 ДР на ЗУТ и че в същата сграда се намира самостоятелен обект – апартамент № 11 описан в НА № 96 том 1 рег.№ 719 дело № 80 от 16.03.2015г. – касаещ казуса.

Както и - удостоверение изх.№ 20 / СПУ 7884 от 09.11.2020г . на Общината Перник , от което е видно, че :

Сградата е построена въз основа на:

-разрешение за строеж № 116 от 12.03.2013

-Протокол № 312 от 17.09.2014 за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа

-Акт от 18.06.2019г. за приемане на конструкцията и снимков материал Съдът следва да приеме, че процесният Акт 14 е наличен на 18.06.2019г., за което първият ищец е следвало да покани ответницата да плати, защото той е в забава.Независимо от това, след като се установява наличието му, то съдът счита, че ответницата дължи главницата по този установителен иск.

Изтекла лихва не се претендира.

2. Второто възражение е, че е изтекъл 5 годишен давностен срок за построяване на сградата, който тече от 08.04.2013г. /протокол за откриване на строителна площадка и определяне строителна линия и ниво на строежа / и Разрешение за строеж № 116 от 12.03.2013г. , и че се е погасил по смисъла на чл.67 ЗС , съдът счита следното :

Това възражение касае притежателя на правото на собственост върху земята, а в случая ответницата има право на строеж , учредено за самостоятелен обект в сграда/ апартамент/, следователно това възражение не може да се уважи .

2. Третото възражение на ответника е, че не е надлежно уведомен за цесията между първия и втория ищец - по реда на чл.99 ал.4 ЗЗД.

Вече има постоянна съд.практика, че с получаване на исковата молба ответникът се счита уведомен за извършената цесия, така че и това възражение не следва да се уважава.

Разпечатката съдържа 60 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/31154dba-0d4f-4f41-81d8-4c6ba4bc5666