Протокол № 18 от 21.01.2026, Окръжен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 18 гр. Смолян, 21.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка Р. Прахова

Членове:

Зоя Ст. Шопова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева

Сложи за разглеждане докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20255400500468 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:40 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ М. М. Е., редовно призова, се явява лично . За него се явява адв. В.Р., редовно упълномощена.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И. С. И., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Д.М. редовно упълномощен.

ВЪЗЗИВАЕМАТА А. М. Р., редовно призована, се явява лично и с пълномощника си адв. Б.М., редовно упълномощен.

АДВ. Р. – Моля да дадете ход на делото.

АДВ. М. – Също, моля да дадете ход на делото.

АДВ. М. – Да се даде ход.

Съдът намира, че няма процесуални пречки да се даде ход на делото, затова

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

АДВ. Р. – Водим свидетеля, за което ни беше дадена възможност.

Сне се самоличността на допуснатия до разпит свидетел, както следва:

Ф.В.В.-Г. на

69 г., българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, аз съм първа братовчедка на жалбоподателя И. С. И..

1

На свидетелката се напомни за наказателната отговорност по чл. 290 НК.

СВИДЕТЕЛКАТА Ф.В.-Г. – С.А. ми е дядо, той е баща на майка ми. Аз съм родена в К., майка ми е родена в С.. Майка ми е една от дъщерите на С.А..

Имаме доста имоти в С. и около С., които съм виждала още като дете, защото аз прекарвах всички лета при дядо и баба. В началото ги стопанисвахме всички наследници, като основно майка ми се занимаваше със срещите с хората, докато беше жива, след това щафетата пое братовчед ми Л. С., който е като мене внук на С.А. и ми е първи братовчед. Майка ми управляваше имотите докато почине през 2009 г. декември. Основно ги ползваха хора, които са близки на майка ми или децата на нейни близки, тя се свързваше с тях, ходеше често в С., някои са идвали и в К., в мое отсъствие, защото аз вече живеех в Пловдив. Разказвала ми е майка на кого го е дала. Като почина майка братовчед ми Л. С. пое нещата. Той получаваше и в натура, и в малки суми от хората, на които даваше да обработват нашите имоти. Да, познавам М..

Имотът, който закупи М. е големият имот в долен С., знаем го добре. Знам двама-трима, които са го работили, знам им имената - С.и З. го стопанисваха.

Нямам идея до кога го стопанисваха, докато беше жива майка със сигурност, някакви години - до 2009г. Стопанисваха имота И. и С., за тях не мога да кажа до кога го стопанисваха. Мисля, че последни като че ли бяха З. и С.. Още порано, може би първият беше Л., който стопанисваше имота. 2009 г. майка почина и аз почнах по-често да ходя с братовчед ми Л. С. и дъщеря му Н.С., която шофираше и да каже, че не само ние сме ходили, аз съм ходила със сестра си, със съпруга си. 2010 г. беше първото мое отговорно идване на този имот, ние посещавахме всички имоти и този, когато бяхме на този имот се появиха двама мъже и малко ни скастриха - „какво правите там“? Ние им казахме, че сме наследници на С.А. и малко след това се появи и А., което се оказа, че единият човек от двамата е бил съпругът й. Свидетелката посочи въззиваемата А. Р.. Говорихме за имота, ние попитахме първо мъжа й, дали работят имота, той отговори – да, работят го и хубаво се грижат за имота.

Разбрах, че работят имота срещу продукти, които произвеждат. Мога да кажа, че 2008 г. майка за последно отиде в С. и стоя повече от месец и тогава А. със сигурност го е ползвала. Майка ми каза, защото аз дойдох в С., също бяхме няколко дни и знам, че майка ми е дала под наем имота на А. и А. искала да го купи. Тогава 2008 г. от всички ползватели на имотите събирахме пари, а не 2 продукти, това го помня, защото майка каза, че ще си направи зъбите с тези пари. 2010 г. съм се видяла с А. – говорихме за имота, каза, че го сеят, че са доволни, че се грижат и че иска да го купи. Уговорката в този момент беше да продължи по същия начин, а той беше Л. С. беше поел нещата да му пращат на него, каквото дължат, той ги движеше нещата. Тогава с разговора с А. 2010 г. препотвърдихме, че тя да плаща в натура, с продукти каквито произвежда в градината. Ние заявихме тогава 2010 г. на А., че не искаме да продаваме имота, защото те бяха общи имотите. Ние разделихме имотите 2013 г. събрахме се, едно дете теглеше чоп, те бяха разделени на три, този имот се падна на И. И.. И. много държеше да му се падне на него, даже първо му се падна един друг, но той помоли другата братовчедка и си ги смениха. Тогава беше всичко със собственост, няколко наследници, включително и И., който много пътуваше, включително и в чужбина, той тогава беше шофьор на голям камион, тираджия. И. каза: „аз пътувам, като наглеждате вашето, наглеждайте и моя имот“, като предостави на мен отговорността да наглеждам и неговия имот. След това ние ходихме, посещавахме всички имоти и хората плащаха на Л., този имот беше заедно с другите. Посещавахме го, много пъти не съм била, но всичко беше наред. Помня точно три години, защото имам специални лични събития. През 2016 г. бяхме пак братовчед ми, дъщеря му и аз, ходихме при А. в къщата й, чукахме, отпред имаше камион, имаше кола, дори оставихме бележка на вратата, но не можахме да я намерим. Ние я търсихме, за да я видим, да говорим, да потвърдим, че ще е под наем, тя да е наясно и ние да сме наясно. През 2014 -15 г. А. пращаше продукти за наем от имота. Тя ги пращаше, чрез един човек Л., на който всички даваха, който събираше от този имот и всички имоти продуктите, а той организираше транспорта до Райково или до Пловдив. Щом братовчед ми не се е оплакал, че не е пратила за 2016 г., значи тя ги е пратила.

АДВ. М. – Правя възражения, че не записвате точни показания на свидетелката, когато тя заявява, че не е сигурна, вие това не го диктувате, а тя се съглА.ва с вашите формулировки.

СВИДЕТЕЛКАТА В. – 2016 г. щом братовчед ми не се е оплакал, значи ги е пратила А.. Братовчед ми ги получаваше или чичо В. в Райково и после идваха общо в Пловдив и там си ги разпределяхме. Два пъти дойдоха по пощата до мен, не знам дали беше от А.. Есента на 2017 г. се видяхме с А., 3 беше в магазина, който е на А. и е в центъра на С.. Там разговаряхме с нея и тримата – братовчед ми, дъщеря му и аз. Разговаряхме за наеми, дали го обработва, разговаряхме единствено за този имот. Тя каза, че го обработва и че иска да го купи, и че майка ми й го е обещала. Ние казахме, че вече е разделено всичко и имота не наш, а е на И. И. и да се свърже с него и да се уговарят – това беше есента на 2017. След това се чухме с И. И. той каза, че А. не го е търсила по телефона. 2019 г. – вече подписвахме договори ние и й казахме на А., че трябва да подпише договор за наем за този имот в долен С..

Както всички други, ние вече имахме с другите хора договори. Братовчед ми й каза: „ или подписваш договор за наем или кракът ти да не стъпи повече там“ - аз това го чух лично. В началото ние я оставихме да мисли, защото аз имах среща с другите двама и на връщане трябваше да подпишем договора, но магазина беше затворен. Ние носехме договор за наем, но не го оставихме при нея, ние й казахме, че подписваме договори, ето такива в папките, или подписваш или … Когато после се отбихме в магазина той беше затворен, в къщата й не сме ходили и тя не подписа договора. За 2019 г. каза, че ще прати продукти, обеща, но не изпрати, както и не прати и за 2017 г. Един път предложи на Л. малка сума за наем, но той каза, че по-добре да прати продукти, а не тази мижава сума. 2020 г. мисля, че никой не ходи в имота. Аз след 2019 г. не бях идвала лично в имота. Не съм се интересувала дали е пращала наем или продукти, аз имах мои проблеми, И. трябваше да се занимава.

Съдът предяви договорите за наем, представени в настоящото дело.

СВИДЕТЕЛКАТА В. – На договора на лист 73 подписът е мой, под името. На договор на стр. 74 подписът за наемодател е на братовчед ми Л.. На договора на лист 75 е мой подпис за наемодател, както и саморъчно съм изписала телефонния си номер. На датите по тези договори беше и срещата с А. през 2017 и 2019 г. Ние носехме много договори, носехме и за нея подготвен договор за наем за имота на И. с А.. 2019 г., след като братовчед ми каза „или подписваш договор, както всички други, или кракът ти да не стъпи там“ ние отидехме да подпишем другите договори, защото хората ни чакаха и като се върнахме магазина беше затворен. А. разбра, че трябваше да подпише договор, ние носехме готови бланки. А. никога не е спорила и да заявява, че имотът е неин и винаги беше много мазна и любезна с нас, ние така й казвахме, но защото не си изпълняваше обещанието. Ние от името на И.

4 действахме, той ни помоли, защото пътуваше много, не че ни е било приятно, но го правехме. Имах един много неприятен разговор с г-жа Р., след като имотът беше продаден на М.. Обади ми се далечен братовчед от С., който ми каза: „една жена ще ти се обади, дадох й телефона ти“. Обади ми се А. и започна да ми се кара, защо сме продали имота, беше много груба, защо го продадохте, кака Л. - майка ми, на нея го е обещала да го продаде. Аз тогава й затворих телефона. Аз казах да се разправя с И., че аз не съм продавала имота.

Съвсем случайно се видяхме с М. в една болница, той ме разпозна, преди това сме се виждали един-два пъти, понеже неговата къща е точно в имота, има и магазин там. М. ми казва, че има големи проблеми, че тази А. му казва, че имотът не е на И., и аз побеснях, защото аз съм присъствала на делбата и знам, че имотът е на И., всички го знаем. През всички тези години А. не е оспорвала собствеността, тя си се държеше като наемател, ние не сме подозирали, че тя ще направи нещо такова. И. е в много тежко състояние, той катастрофира в края на 2023г. и е на легло, и обслужван.

На въпроси на адв. М. свидетелката отговори.

СВИДЕТЕЛКАТА В. – след 2010 г. разбирах, че А. праща продукти срещу имота по списъци, тъй като Л. правеше списъци, в които отбелязваше, кой, какво е дал срещу ползване на имотите – кой е дал парички, кой е дал фасул, кой какво е дал. Редовно сме получавали от А. продукти, едва след 2016 г., както А., така и други наематели започнаха да пропускат пращането на аренда или пари, но когато идвахме в С. те ни даваха директно в багажника на колата продукти, дори тикви. А. не беше сред тези, които да навакса неизпълнението. Със списъка се занимаваше Л. и той казваше „всички са се отчели, всичко е наред“, аз списъка не съм го виждала. Така казваше и майка ми, ние до 2016 г. проблеми не бяхме имали.

2017 г., когато А. ни каза, че иска да купи имота, питаше ни какво ще го правим, искаше да пробута някаква банкнота за наем, ние и казахме, че няма да вземем такъв мижав наем, който според мен беше 20 лв., и казахме, че това не е достатъчно и да се занимава с И..

АДВ. М. – Тази свидетелка, която водим С.Т. е разпитвана пред РС, сега за тези обстоятелства, за които днес сме я призовали не е разпитвана и те са различни от тези в РС, по въпросите: дали е даван имота под наем, дали познава тази свидетелка, имала ли е срещи с майка й, майка й плащала ли е 5 наем.

АДВ. Р. – Аз нямам възражения за това, което казва колегата, но държа да отбележа, че тази свидетелка присъстваше в съдебната зала при изявленията, които направи във връзка с новите обстоятелства, присъстваше на предходното съдебно заседание.

Сне се самоличността на водения от въззиваемите свидетел, както следва:

С. М. Т. - 53 г., българка, българска гражданка, неосъждана, омъжена, аз съм дъщеря на въззиваемата А. Р..

На свидетелката се напомни за отговорността по чл. 290 от НК.

СВИДЕТЕЛКАТА Т. – Аз не познавам Ф. В., която преди мен даваше показания, не съм я виждала и не знам коя е. Не съм била свидетел и не знам за ползването на имота, за който се води делото, майка ми да е давала паричен наем или продукти за ползване на имота. Аз съм в течение с ползването на имота от началото до настоящия момент. От 2006 г. майка ми ползва имота и аз съм била дясната ръка за всичко и съм в течение с абсолютно всичко. Този имот никой не ни го е дал, мястото не беше обработвано и тогава майка ми започна да го обработва, никой не сме питали, никой не ни е търсил, не сме питали и в кметството. Имотът беше свободен и пустеещо мястото. От тогава сме зА.вали имота, подобрявали сме го, чистили сме го, зА.вахме овошки и никой не ни е питал за имота. През цялото време аз живея в С., през една къща сме с майка ми. Никой не е търсил да подписва договор за наем. На никой не е давала продукти за имота. М. дойде в магазина и каза, че е собственик на имота и да махаме коловете и вече разбрахме от тогава. Постоянно съм в магазина с майка ми. Непрекъснато аз съм в магазина, майка ми също идва в магазина. От 1998 г. съм в магазина и до ден днешен съм си там. Не, нямам спомен да са идвали в магазина, нито съм присъствала, нито майка ми е споделяла, нито съм виждала предната свидетелка да идва в магазина и да иска майка ми да подписва договор за имота. Не мога да си спомням да познавам кака Е. В.. Л. С. не го познавам. Не познавам лице на име Л.. Р.С.К. го познавам, живее в С.. Л. А.Х., да, познавам го, той почина. Нямам представа, дали тези лица са ползвали имоти, предоставени от предната свидетелка, под наем. 2006 г. майка ми получи масивен инфаркт с клинична смърт и след това постоянно сме били по болници, два-три пъти моята майка 6 се връща от другия свят, спукана аорта, имаше операции. Тези здравословни проблеми продължиха и към настоящия момент. В този период не си спомням да е имала среща, имаше сериозни здравословни проблеми, не си спомням да е имала среща със свидетелката.