Решение № 3469 от 24.09.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 7481/2025
- Вид
- Решение № 3469
- Подписан
- 24.09.2025
- В сила
- 10.12.2025
- Състав
- ПЕТЯ НИКОЛОВА ТОПАЛОВА
Цитирани разпоредби
- § 6 т. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл.638 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.638 ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 3469 гр. София, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20251110207481 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от Р. А. К., с ЕГН ********** против наказателно постановление №***** на Началник група-СДВР отдел Пътна полиция-СДВР, с което на основание чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховане /КЗ/ й е наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.638 ал.3 КЗ.
С жалбата се излагат доводи, че макар формално да не е собственик на процесното МПС, между жалбоподателката и формалния собственик А. Г. А. има подписан (без нотариална заверка на подписи и съдържание) договор за покупко-продажба. Претендира, че след като е неформален собственик на процесното МПС, отговорорността и е следвало да бъде ангажирана на основание чл.638 ал.1 КЗ. В последното с.з. К. не се явява. Представени са писмени бележки с подробни доводи, вкл., че неправилно и несправедливо е да бъде ангажираната нейната административнонаказателна отговорност, след като контролните органи не са изпълнили задължението си за спиране от движение на превозното средство, след като за същото липсва сключена задължителна застраховка „ГО”. Прави се искане и за прилагане на разпоредбата на чл.28 ЗАНН – маловажен случай, тъй като застраховка „ГО” е сключена в първия работен ден след издаване на АУАН. Правят се възражения, 1 че съдът е следвало да изиска от „ответника” застрахователната полица, на основание на която е отменена дерегистрацията на превозното средство.
Предлага на съда да отмени НП като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител. От юрисконсулт К. са постъпили писмени бележки с подробни доводи за неоснователност на жалбата и за доказаност на нарушението. Предлага на съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
На 12.01.2025 г. около 16:50 часа в *** по ***, с посока на движение от *** към ***, свидетелят И. Б. К. - полицейски служител в ОПП-СДВР спрял за проверка жалбоподателката, която управлявала л.а. *** с рег.№******** собственост на А. Г. А., с ЕГН **********. Било установено, че същата като лице, което не е собственик, управлява МПС, за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към часа и датата на проверката.
Видно от данните в системата на КАТ, регистрацията на автомобила, поради липса на застраховка „ГО” била прекратена още на дата 28.12.2024 г. в 04.15 часа /л.9 от делото/.
Свидетелят И. Б. К. заемащ длъжността мл. автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил и връчил надлежно АУАН *****/12.01.2025 г. на жалбоподателката.
В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН К. подала писмени възражения срещу АУАН с доводи, идентични с тези в жалбата.
Наказащият орган възприел изцяло фактическата обстановка установена от контролните органи и издал атакуваното наказателно постановление.
2
Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, като в приложената заповед фигурира и длъжността заемана от актосъставителя, поради което от правна страна съдът приема, че АУАН и НП са издадени в предвидените в ЗАНН преклузивни срокове, без допуснати нарушения на процесуалните правила.
Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 ЗАНН. Спазени са изцяло сроковете за издаването им. Категорично се установява и от разпита на свидетеля-очевидец, че жалбоподателката е спряна по време на движение.
Видно от справка регистрация на МПС, процесният лек автомобил. *** с рег.№******** е собственост на трето лице А. Г. А..
Видно от данните от Гаранционен фонд /л.8 от делото/ за автомобила към датата и часа на проверка от контролните органи - 12.01.2025 г. около 16:50 часа, няма валидно сключена застраховка „ГО”.
На следващия ден след проверката – 13.01.2025 г. в 10.31 часа е сключена застраховка „ГО”, като именно това е и причината автомобилът отново да бъде регистриран /арг. справка за служебно възстановяване на регистрация, л.9 от делото/.
Съдът намира, че фактическата обстановка, отразена в АУАН и обжалваното НП, безспорно е установена от доказателствата по делото, които съдът кредитира изцяло.
По безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява извършването на нарушението, самоличността на нарушителката и нейната вина.
Свидетелят И. Б. К. е очевидец на нарушението, няма каквито и да било данни за заинтересованост и/или необективност на дадените от него 3 показания, още повече, че същите се потвърждават и от писмените доказателства по делото.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателката е осъществила нарушение по чл.638 ал.3 КЗ. Последната е категорична, че: "Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв."
Жалбоподателк а т а от обективна страна като водач на моторно превозно средство по смисъла на § 6 т. 11 от ДР на ЗДвП, е управлявал МПС /лек автомобил/, за който към момента на управлението му не е имало валидно сключен и действащ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, като въпросното МПС не е нейна собственост.
Основните възражения, че тя е неформален собственик на процесния авномобил въз основа на Предварителен договор за покупко-продажба от 02.04.2024 г. и разписка от 15.04.2024 г. за получена продажна цена на автомобила /л.35 и л.36 от делото/, респ. тя е следало да бъде наказана за нарушение на чл.638 ал.1 КЗ – са неоснователни.
Касае се за регистрирано МПС - л.а. *** с рег.№******** собственост на А. Г. А., с ЕГН **********. Законодателят е категоричен, че когато МПС е регистрирано, договорът се сключва с нотариална заверка на подписите.
Нотариалната заверка на подписите е форма за действителност за регистрирани автомобили, ремаркета с товароносимост над 10 тона, колесни трактори, както и мотоциклети над 350 куб. см. За нови превозни средства или за стари автомобили, представляващи внос от чужбина, които нямат регистрация в КАТ, както и за мотоциклети с обем под посочената кубатура и ремаркета с товароносимост под 10 тона, формата за действителност на сделката е обикновена писмена – т.е. без нотариална заверка на подписите, но конкретният случай не попада в тези изключения.
Въз основа на изложеното по-горе, съдът приема, че действителният собственик е именно посоченият от контролните и наказващия орган - А. Г. А..
4
До момента на изпълнение на изискуемата форма за действителност на покупко-продажбата на автомобила, жалбоподателката ще им качеството, посочено в АУАН и НП - лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Принципно, причините, поради които жалбоподателката е била без задължителна застраховка "Гражданскаотговорност", са без значение за съставомерността на нарушението, тъй като от субективна страна като водач на МПС-во, тя е длъжн а да провери дали същото има изрядни документи преди да го управлява.
Не са налице и основанията за приложение на чл.28 ЗАНН – маловажен случай, тъй като настоящото административно нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Следва да се отбележи също, че автомобилът е бил без застраховка „ГО” още от 28.12.2024 г., като дори същият е бил служебно дерегистриран /арг. справка л.6 от делото/. Съдът приема, че период от 28.12.2024 г. до 13.01.2025 г., когато е била сключена вече „ГО” е немалък и не може да бъде прието наличие на маловажен случай.
На жалбоподателката е наложено съответстващото на нарушението административно наказание по чл.638 ал.3 КЗ, която предвижда глоба от 400 лв. за лице, което не изпълни задължението си по чл. 638 ал. 3 КЗ, поради което НП следва да се потвърди изцяло.
При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото следва да бъде определено в минимално посочения размер /преди изменението/ в чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 от ЗПП размер на 80 лв., като съдът отчете изготвените писмени бележки от юрисконсулт К..
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №***** на Началник 5 група-СДВР отдел Пътна полиция-СДВР, с което на Р. А. К., с ЕГН **********, на основание чл.638 ал.3 КЗ е наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.638 ал.3 КЗ.
ОСЪЖДА Р. А. К., с ЕГН **********, да заплати СДВР сума в размер на 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6