Решение № 358 от 12.06.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. Враца, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емил Кр. Ангелов при участието на секретаря М. Т. К. като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело № 20231420100468 по описа за 2023 година

Делото е образувано по предявен на 22.02.2023 г. от ”Агенция за събиране на вземания”ЕАД,ЕИК 203670940,със седалище и адрес на управление гр.София бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25 офис-сграда Лабиринт ет.2 офис 4, представлявано от изп. директор Юлия Христова Юргакиева, чрез юк.Цветанка Петкова,против Т. Т. И. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр.В***********ул.*********** установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.

Ищецът твърди,че на 29.10.2021 г. било подписано Приложение №1 към договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 31.08.2018 г. между ”Ти Би Ай Банк”ЕАД,ЕИК 131134023,и ищеца,по силата на който вземанията на ”Ти Би Ай Банк”ЕАД против ответницата,произтичащи от договор за потребителски кредит №********* г. били прехвърлени изцяло,с всички привилегии,обезпечения и принадлежности,вкл. лихви,на ищеца.Ответницата била уведомена за цесията с уведомително писмо от 09.11.2021 г..

На 30.03.2017 г. между ”Ти Би Ай Банк”ЕАД-заемодател и ответницатазаемател бил сключен договор за потребителски кредит с №*********.Заемът бил преведен по банкова сметка на ответницата.Общата стойност на 1 плащанията по кредита била в размер на 5 856.21 лв./вкл. договорна лихва в размер на 1 779.48 лв./.Ответницата следвало да върне заема до 05.12.2019 г. на 32 бр. месечни погасителни вноски/31 бр. по 183.01 лв. всяка и последна изравнителна в размер на 182.90 лв./.Договорът не бил обявяван за предсрочно изискуем.

При забава в плащането на вноските,ответницата дължала обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва.На ответницата била начислена лихва за забава за периода 04.08.2017 г. до датата на подаване на заявление в Съда в размер на 2 685.30 лв..За периода 13.03.-14.07.2020 г. не била начислявана лихва.

Ответницата не била заплатила заема.Ищецът бил входирал заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното ч.гр. дело №3223/2022 г. ответницата била възразила,което обуславяло правния интерес на ищеца да подаде исковата молба.

Иска се да бъде признато за установено по отношение на ответницата,че дължи на ищеца сумите по заповедта за изпълнение : 3 810,50 лв. главница,дължима по договор за потребителски кредит с №********* г.,сключен между ”Ти Би Ай Банк”ЕАД и ответницата;1 496,68 лв. договорна лихва за периода от 03.08.2017 г. до 05.12.2019 г.;2 685,30 лв. обезщетение за забава за периода от 04.08.2017 г. до 26.10.2022 г.;законната лихва върху главницата,считано от 26.10.2022 г. до окончателното изплащане на главницата.

Иска се и присъждане на разноските в производствата.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,от ответницата е постъпил отговор,чрез адв.Н. И. И. от АК София гр.София ул.”Гургулят”№31 ет.1 офис партер.Оспорва иска като неоснователен и недоказан.

Оспорва да е получила реално уговорения заем.Оспорва и договора за цесия,с довода,че в него липсвала уговорена насрещна престация,поради което бил нищожен,в хипотезата на липса на съгласие.Договорът за потребителски кредит пък бил в нарушение на клаузите на чл.чл.10 и 11 от ЗПК. Елементите на договора не били представени с еднакъв по вид,формат и размер шрифт,не по-малък от 12 - представеното застрахователно удостоверение било с шрифт, видимо различаващ се от договора.Страниците 2 от Общите условия на били подписани от страните по договора,още едно основание за недействителност на договора.В договора не бил посочен и метода на изчисляване на ГПР,съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК,още едно основание за недействителност.Релевира и нарушения на чл.11 т.т.11,12, 20,23 и 24.

Уредбата на лихвите противоречала на добрите нрави. Лихвеният процент бил неправомерно завишен/надвишавал трикратния размер на законна лихва/.По този начин се стигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации.

Заплащането на застраховка неправилно не било включено при изчисляване на ГПР,а било част от погасителната вноска.Таксата за оценка на риска противоречала на чл.10 ал.2 от ЗПК,според който текст кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,свързани с усвояване и управление на кредита.В случая,таксата представлявала допълнително /скрито/ възнаграждение за кредитора,поради което клаузата била нищожна,на основание чл.21 ал.1 от ЗПК.Била нищожна и поради противоречие с чл.146 от ЗЗП/била уговорена едностранно от кредитора и не подлежала на предоговаряне от кредитополучателя/.

Претенцията за лихва за забава била неоснователна, неоснователността на претенцията за главното парично задължение. поради

На последно място,част от вземанията били погасени по давност.Всяка погасителна вноска била със самостоятелен падеж,давността била 5 г. за главницата и 3 г. за лихвите във вноската.

Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните допустими,относими и необходими доказателства, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 26.10.2022 г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответницата за : 3 810,50 лв. главница,дължима по договор за потребителски кредит с №************* г.,сключен между ”Ти Би Ай Банк”ЕАД и длъжника;1 496,68 лв. договорна лихва за периода от 03.08.2017 г. до 05.12.2019 г.;2 685,30 лв. обезщетение за забава за периода от 04.08.2017 г. до 26.10.2022 г.;законната лихва върху главницата,считано от 26.10.2022 г. до окончателното изплащане на главницата;разноските по делото - 159,85 лв. държавна такса и 50 лв.

3 юрисконсултско възнаграждение.

Исканата заповед/№1923/ е била издадена на 28.10.2022 г.. Заповедта е била връчена на ответницата на 13.12.2022 г..На 19.12.2022 г. по делото е постъпило възражение на основание чл.414 от ГПК,чрез адв.К. И. Б. гр.София.Оспорва претенциите на заявителя,като излага вкл. довод за погасяване по давност.Ищецът е бил уведомен да предяви иск на 23.01.2023 г..

Горното е видно от представеното ч.гр. дело №3223/ 2022 г. по описа на ВРС.

Видно от представения по делото договор за потребителски кредит №*****стр.стр.6-10 от делото/, на 30.03.2017 г. ”Ти Би Ай Банк”ЕАД е предоставил на ответницата заем в размер на 3 000 лв..

Видно от чл.7.1 от договора,общият размер на кредита е 4 076,73 лв.,вкл. 316,80 лв. застрахователна премия по застраховка Bank Комбо Живот,323,14 лв. застрахователна премия по застраховка Bаnk Комбо Безработица и 436.79 лв. еднократна такса за оценка на риска,дължима в деня на подписване на договора за кредит и подлежаща на възстановяване от потребителя с месечните вноски съгласно погасителния план.

В договора за кредит е залегнало още,че годишният лихвен процент е в размер на 28.36%-чл.9.1,а годишният процент на разходите - 44.83%-чл.10.

В чл.10 от Договора е посочено още,че общата сума, дължима от потребителя,е в размер на 5 856.21 лв..

Договорът за потребителски кредит/чл.11.2/ съдържа и погасителен план с посочване на падеж и размер на всяка от вноските,като падежът на първата дължима вноска е на 05.05.2017 г.,а на последната - на 05.12.2019 г..

Съответно,размерът на погасителните вноски е 183,01 лв., освен на последната,който е 182,90 лв..

Видно от представеното застрахователно удостоверение №******** по Групова застрахователна полица №81001NLB2011/стр.стр.13 и 14/,между ЗК”Уника Живот”АД и ответницата е сключена застраховка чрез застрахователен посредник ”ТИ БИ АЙ Банк”ЕАД,в която е посочено,че притежател на полицата е ”ТИ БИ АЙ Банк”ЕАД,който има качеството и на необвързан застрахователен агент.

4

В удостоверението е отбелязано,че началната дата на застраховката е считано от 31.03.2017 г.,а размерът на застрахователната премия е от 639,94 лв..В чл.7.2.2 от договора за кредит е предвидено,че в случай,че кредитополучателят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми,предлагани от кредитора,частта от средствата по кредита,представляваща дължимата за конкретната застраховка се превежда от кредитора директно по банковата сметка на съответния застраховател,за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписване на договора.

По делото са приложени и рамков договор за прехвърляне на паричен заем/цесия/ от 31.01.2018 г.,ведно с анекси и приложения/стр.стр.15-31/,видно от които заемодателят ”Ти Би Ай Банк”ЕАД,като цедент,е прехвърлил на ищеца,като цесионер,вкл. вземанията си към ответницата,като цедентът е потвърдил извършената цесия, на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД.

Представени са и пълномощно/стр.32/ и уведомително писмо и известие за доставяне/стр.стр.33-35/,видно от които цедентът е упълномощил цесионерът да уведоми от негово име длъжниците по цедираните вземания,като ищецът е направил неуспешен опит да уведоми ответницата/писмото е било върнато като непотърсено/.

По делото е била допусната и изслушана и съдебно-счетоводна експертиза/стр.стр.78-91/,като от заключението на вещото лице се установява,че на 30.03.2017 г. ответницата е усвоила сума в размер на 4 076.73 лв., предоставена от кредитора ”ТИ БИ АЙ Банк”ЕАД,в която сума са включени : кредит в размер на 3 000 лв.,застраховка ”Живот” в размер на 316.80 лв., застраховка ”Безработица” в размер на 323.14 лв. и еднократна такса за оценка на риска в размер на 436.79 лв..

Остатъкът от задължението на ответницата по договора за потребителски кредит е,както следва : сума в размер на 3 810.50 лв за главница,представляваща разликата между сумата за главницата по договора в размер на 4 076.73 лв. и изплатената от ответницата сума за главница в размер на 266.23 лв.;сума в размер на 1 496.71 лв. за договорна лихва за периода 03.08.2017 г. до 05.12.2019 г., представляваща разликата между сумата за договорната лихва по договора в размер на 1 779.51 лв и изплатената от ответницата сума за договорна лихва в размер на 282.80 лв..

5

Размерът на лихвата за забава,който ответницата би следвало да дължи вследствие на забавено плащане на сумата за главница за периода от 04.08.2017 г. до 25.10.2022 г./датата преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/,при съобразяване с чл.6 от ЗМДВИПОРНС,е 2 685.30 лв..

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е допустим/като предявен в срок от правен субект с правен интерес/. Разгледан по същество,същият е частично основателен.

Относно заявеното от адвоката на ответницата възражение,че липсва покупна цена в договора за цесия, Съдът счита,че това не влияе на валидността на сключения договор,тъй като договорът за прехвърляне на вземания /цесия/ може да бъде сключен и като безвъзмезден - аргумент от чл.100 ал.1 от ЗЗД.

Договорът за цесия не е нищожен,по следните съображения : в предмета на договора за цесия страните са се споразумели,че ще прехвърлят станали ликвидни и изискуеми вземания в пълен размер,произхождащи от договори за потребителски кредит,сключени от продавача с физически лица,които не изпълняват задълженията си по тях,които вземания ще се индивидуализират с Приложение №1,което се счита за неразделна част от договора,считано от датата на неговото съставяне.

Вземанията се индивидуализират с Приложение №1 със съответната дата,като неговото съставяне,изпращане и потвърждаване се счита за неразделна част от договора, като всяко Приложение №1 към договор за цесия има силата и значението на допълнително споразумение.

На следващо място,договорът за цесия съдържа подписи на законните представители на двете страни - цедент и цесионер,предвид което следвало да се приеме,че договорът и приложението,неразделна част от договора,отразяват действителната воля на двете страни по договора - да бъде прехвърлено процесното вземане,а и в изпълнение на изискванията на чл.99 ал.3 от ЗЗД от страна на цедента е подписано и представено на цесионера Потвърждение за прехвърляне на вземането.