Решение № 341 от 28.06.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. Б., 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело № 20241200500508 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от П. Л. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в е. Д. ***, ул. „***“ №*, общ. С., обл. Б., действащ чрез Н. Т. И. - адвокат при ШАК, съдебен адрес в гр. Ш., пл. „***“ № * ет. *, против Решение № 130/ 11.04.2024 г. постановено по гр. дело № 20231230100668 по описа за 2023 г. на PC - гр. Петрич.

В жалбата се твърди, че според логиката на ПтРС е логично шофьора да получава белгийско възнаграждение въпреки , че е извършил един единствен курс. А ако шофьора се намира вече в К. Белгия и получава текущо нови и нови транспортни курсове, както е в процесния случай, то той следва да получава българско такова. Подобно тълкуване няма нито правна , нито житейска логика. Тъй като спедитор е „ D H L Белгия“, който текущо му осигурява множество отделни транспортни услуги и който фигурира във всяка от товарителниците по отделните транспортни услуги на ищеца, фигурира като спедитор във всички товарителници на ищеца доказвало, че между последното и ответника има сключен договор за спедиция, като е ирелевантна формата му - дали е писмена или устна такава, както и че ищеца е бил командирован в различни държави. Имало значение единствено е коя от всички тях ответника е в най тясна връзка. В настоящия случай той е в най тясна връзка е К. Белгия, доколкото е отговора си на ИМ изрично признава, че именно там се намират автомобилите и служителите му, оттам именно 1 започва фактическото престиране на труд от ищеца и там е седалището на основният му спедитор - „DHL Белгия“. Следователно правилно съдебната експертиза е изготвена съобразно трудовите ставки на тази държава.

В жалбата се изразява становище, че командировъчните разходи са извън предмета на спора, вкл. и извън фактите, за които с доклада по делото е разпределена доказателствената тежест. Предмет на спора са единствено трудовите възнаграждения , платени от ответника, тези, дължими по ставките на К. Белгия и разликата между тях. Твърди, че е недопустимо е ПтРС да мотивира решението си с факти / командировъчните суми/ , за които не е разпределил доказателствена тежест с доклада по делото, поради което същите са и извън предмета на доказване. ПтРС недопустимо смесва и компенсира без изрично възражение трудови възнаграждения и командировъчни суми, неотчитайки разликата между тях, тъй като функцията на трудовото възнаграждение е да овъзмезди престирания труд, а на командировъчните суми - да покрие направени разходи по командироването.

Поради гореизложеното иска от съда да отмени първоинстанционното решение и уважи изцяло предявените искове. изцяло

Претендира разноски от първоинстанционното и настоящото въззивно производства. Предявява възражение за прекомерност на претендираното от отв. адвокатско възнаграждение във въззивното производство и иска да се намали под минималното такова по НМРАВ.

В срока по чл.263 ГПК от адвокат П. Й., пълномощник на „С. шпед“ ЕООД, е подаден отговор на въззивната жалба.

В отговорът се твърди, че „С. Шпед“ ЕООД е с основен предмет на дейност международен превоз/транспорт на товари и не малка част от служителите и автомобилите на ответника са ситуирани в Западна Европа.

Превозите, извършени от ищеца, не са били само в рамките на ЕС /Белгия, Франция, Германия, Нидерландия/, такива е извършвал и до Англия и обратно. В хода на първата инстанция ищецът не е провел каквото и да било доказване на часовете труд, за които твърди, че следва да му се платят съгласно минималната действаща ставка в Кралство Белгия. Ищецът не провел каквото и да било доказване и на твърдения от него факт, че ответното дружество било най-тясно свързано с Кралство Белгия и че основният му спедитор бил DHL Белгия. Напротив, чрез приетото в съдебно заключение на в.л. Ю. по допуснатата ССчЕ се установило, че търговците - спедитори, с чието участие са били извършени транспортните курсове от ищеца през процесния период, докато същия е работил при ответника са DHL International GmbH Germany, DHL Freight GmbH, Germany, DHL Worldwide Network, Belgium, DHL Aviation, United kingdom, DHL International, France и DHL International, Germany. Чрез ССчЕ се установил факт, който опровергава оплакването на ищеца, че е приложима практика на ВКС, цитирана от пълномощника му в писмената защита. Търговците-клиенти на въззиваемото дружество, които са извършвали плащания към дружеството за извършените 2 транспортни курсове, през процесния период 03.07.2020 г. до 31.12.2022 г., докато същия е работил при ответника, са ДИ ЕЙЧ ЕЛ ФРЕЙГТ ГМБХ, ДИ ЕЙЧ ЕЛ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ГМБХ, ВИКИ СПЕД Д.О.О, МЕГАХЕД

ЕЛШАФЕЙ, ОТП ЛИЗИНГ ЕООД, С. ИВАНОВСКИ, ДИ ЕЙЧ ЕЛ

УЪРДУЕЙД НЕТУЪРК, СКС ШПЕД 2022, ХЕРОС ТРЪКС.

В отговорът се изразява становище, че въззивникът е бил командирован за три месеца в Кралство Белгия и оттам, без да се връща в Република България, до други държави в различни страни от ЕС. Ответното дружество е извършвало транспортни курсове по договори е различни клиенти, ситуирани в различни държави, включително и в държава, която е извън ЕС Великобритания.

Твърди се, че работодателят е упражнявал добросъвестното, съобразно изискванията на законите, всички права и задължения по трудовото правоотношение между него и ищеца /чл.8, ал.1 от КТ/. В хода на делото е установено чрез приобщената ССчЕ, че ответникът е платил на ищеца командировъчни разходи, които надхвърлят разликата между изплатеното трудово възнаграждение и дължимото такова, по минималните ставки на Кралство Белгия. В решението е посочено, че „В този случай не става въпрос за прихващане на насрещни вземания, за което да е нужно възражение по чл.

103, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 298, ал. 4, предл. 2 от ГПК. Допълнил е, че при командироване по чл. 121а КТ командированият има право единствено на пътни пари и то при реално извършени от негова страна пътни разходи (чл.

215, ал. 2 КТ във вр. с чл. 4, ал. 5 от Наредбата за условията и реда на командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги). Не било вярно твърдението, че ответника не е сторил възражение за прихващане. Такова е направено с писмения отговор.

Излага, че в.л. е изчислило, че съгласно чл. 31 от Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина на ищеца се полагат 37 070,80 лева за периода от 03.07.2020 г. до 31.12.2022 г., а са му изплатени 90 510,10 лева, т.е. изплатени са доста повече-53 439.30 лева, т.е. така изчислените му суми по минималните ставки на Кралство Белгия в размер на 53 867,48 (и то за според дните, за които е осигуряван, а не за реално отработените от него часове) са му изплатени. Командировъчните възнаграждения, начислени и платени от С. шпед" ЕООД на ищеца, за периода на действие на процесното трудово правоотношение в размер на 90 510,10 лв. са командировъчни пари, съгласно чл. 31, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина и Приложение №3 към нея. На лицето не са изплащани пътни, дневни и квартирни пари, съгласно Раздел III Пари за пътни, дневни, квартирни и други разходи към Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. От събраните по делото доказателства се установило, че работодателят е заплащал всички разходи за пътни такси, квартири, храна, телефони. Предвид гореизложеното и на основание чл. 3 параграф 7 от Директива 96/71/ЕО 3 специфичните добавки, свързани с командироването, се смятат за част от минималната заплата, освен ако не са изплатени като възстановяване на разходи, които фактически са били направени във връзка с командироването, като например пътни разходи, разходи за храна и квартирни разходи. Видно е, че изплатените командировъчни разходи на ищеца по делото не съставляват нито пътни разходи, нито такива за храна или пък квартирни разходи. Тоест изплатените на ищеца командировъчни разходи са такива, свързани с командироването и са част от минималната заплата, тъй като не са от предвидените по-горе случаи. Описаните в командировъчните заповеди суми са описани като "допълнително възнаграждение за работа в чужбина" пари според Приложение № 3 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина и като такива са осчетоводени в счетоводството на дружеството- ответник. Безспорно е, че изплатените командировъчни възнаграждения за процесния период са командировъчни пари съгласно чл.

31, ал. 1 от НСКСЧ и Приложение № 3 към нея.

Претендира разноски.

В проведеното открито съдебно заседание във въззивната инстанция въззивникът и неговият процесуален представител не се явяват, като е представена молба, с която тази страна моли ход на съдебното заседание да бъде даден в нейно отсъствие и едновременно с това поддържа изложените във въззивната жалба възражения, като се навежда и възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

В хода на устните състезания процесуалните представители на въззиваемата страна „С. Шпед“ ЕООД считат, че първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен, като се подчертава, че от приобщения доказателствен материал не следвал твърдения от жалбоподателя извод, че ответното дружество било най-тясно свързано в своята дейност с Кралство Белгия и че основният му партньор бил DHL Белгия, поради което Районен съд - Петрич правилно не приел за установено така претендираното фактическо положение. От проведената съдебно-счетоводна експертиза се установявало, че на ищеца били заплатени дори повече от претендираните суми. От тази страна също е релевирано възражение за прекомерност срещу адвокатското възнаграждение, заявено за възстановяване от въззивника.

Окръжен съд - Благоевград, след като прецени предметния обхват на сезиращата този съд въззивна жалба, изложените в нея възражения и доводи, както и релевираните в отговора към нея аргументи, съответно приобщените по делото доказателствени средства, приема следното:

Районен съд – Петрич е сезиран с искова молба от П. Л. С., ЕГН ********** от Д., общ. С., ул. „***“ № * срещу „С. Шпед“ ЕООД, ЕИК 202730835, седалище и адрес на управление гр. Петрич, ул. „Цар Борис III“ № 11А, съдържаща осъдителна съдебна претенция за заплащане на сума в размер от 81 144,11 /осемдесет и една хиляди сто четиридесет и четири лева и 4 единадесет стотинки/ лева, представляваща разлика между паричната равностойност на престирания от ищеца труд, изчислена по минималните ставки на Кралство Белгия по т. 10.1-10.5 в размер на 93 334,48 / деветдесет и три хиляди триста тридесет и чети лева и четиридесет и осем стотинки/ лева и платеното му от ответника трудово възнаграждение за периода от 03.07.2020 г. – 31.12.2022 г. в размер на 12 190,37 /дванадесет хиляди сто и деветдесет лева тридесет и седем стотинки/ лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.02.2023 г., до погасяване на вземането.

По делото са приети писмени доказателства, изслушани са гласни доказателствени средства и е приета съдебно-счетоводна експертиза. С атакуваното Решение № 130/ 11.04.2024 г. постановено по гр. дело № 20231230100668 по описа за 2023 г. на P C - гр. Петрич главно предявеният иск с правно основание по чл. 121а, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1, б. „а“ КТ е отхвърлен като неоснователен, като съдът е приел, че от изслушаните свидетелски показания и проведеното експертно заключение се установявало по категоричен начин, че ответникът работодател командировал ищеца за работа в държави от ЕС и в Кралство Великобритания, но без предварително сключен договор с търговец, базиран в тези държави. Ищецът извършвал транспортни услуги в резултат на сключвани множество превозни сделки с различни спедитори, но това се случвало след като ищецът вече бил командирован в чужбина. Освен това, първата инстанция заключила, че за процесния период ответникът платил на ищеца командировъчни разходи, които надхвърляли разликата между изплатеното трудово възнаграждение и дължимото такова по минималните ставки на Кралство Белгия, поради което присъждането на процесната сума би представлявало нарушение на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от КТ. Като неоснователен е отхвърлен и евентуално предявеният иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, тъй като между страните бил налице сключен трудов договор, на чиято база следвало да се разреши спорното правоотношение.