Решение № 1166 от 10.11.2022, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 4416/2022
- Вид
- Решение № 1166
- Подписан
- 10.11.2022
- Състав
- Ивайло Юлианов Колев
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 70 · Закон за ветеринарномедицинската дейност
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 40, ал. 1 и ал. 2 · Закон за защита на животните
- чл. 40, ал. 1 и ал. 2 · Закон за защита на животните
- чл. 41, ал. 1 · Закон за защита на животните
- чл. 47, ал. 1 · Закон за защита на животните
- чл. 47, ал. 3 · Закон за защита на животните
РЕШЕНИЕ
№ 1166 гр. Перник, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20221720104416 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ****, *******, ЕГН ********** срещу Община Перник, ЕИК: 000386751, гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1. Ищецът твърди, че на *********, около *******, на ******** (в близост до помпена станция Тева), прибирайки се от разходка с велосипед е нападнат и ухапан от куче в областта на дясната подбедрица, при което паднал от велосипеда. Видял е безстопанствено куче, с поставена марка на ухото, което се отдалечило, след като приятелката му започнала да пищи.
Твърди, че след ухапването изпитал силна болка, а от раната течала кръв.
Незабавно потърсил медицинска помощ и след обработка на раните се прибрал вкъщи.
Допълва, че болката станала по интензивна като усещал схващане в мускула и невъзможност да контролира крака си. Налагало се да сменя превръзки ежедневно в съответното медицинско заведение, като пояснява, че силните болки са продължили около двадесет дни, а раните са заздравели около тридесетия ден. През целия този период е усещал силен дискомфорт, затруднение в ходенето, вдървяване на мускула и необходимост от предварително раздвижване преди ходене.
Твърди, че преживяното му се е отразило и на психичното здраве, Станал е неспокоен и раздразнителен, изпитвал страх само от звука на кучешки лай. Не е излизал от дома си с изключение на необходимостта за подмяна на превръзките.
Твърди, че е бил силно тревожен, не спял, а когато това се случело - сънувал кошмари.
Изпитвал силен страх от кучета, вкл. от неговото собствено. Потърсил помощ от психиатър, който му назначил терапия, продължила повече от месец, след което е усетил подобрение, но продължава да има страх от кучета, когато се разхожда по улицата. Велосипеда си обаче все още не кара от страх да не предизвика ново нападение.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 6000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законна лихва от ********* до 1 окончателното плащане, както и 87,16 лева – имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупени медикаменти, ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба до окончателното плащане.
Претендира разноски.
Ответникът депозира отговор в срок. Намира предявените искове за допустими, но неоснователни като изцяло оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения. Намира, че по делото не е установено кучето да е безстопанствено, тъй като не е описано – размери, порода, цвят, поради което и отговорността не е на общината.
Намира претенцията за завишена с оглед на конкретните страдания, претърпени от ищеца, позовавайки се на данните от приложените от него писмени доказателства.
Намира за недоказани твърденията, че са извършвани консултации със психиатър и е провеждана терапия. Твърди, че ухапването може да е от собственото му куче, тъй като в общинския приют за безстопанствени кучета не е постъпвал сигнал от ищеца за инцидент на ********* На основание чл. 52 ЗЗД възразява срещу размера на претенцията за неимуществени вреди като намира същата за прекомерна спрямо претърпените вреди.
По иска за имуществени вреди не изразява конкретно становище.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД. Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил да упражняват надзора и грижите за безстопанствените кучета. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
За да възникне притезателното право на увредения от нападение от безстопанствено куче срещу Община Перник за обезвреждане на неимуществените и имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез 2 неговото виновно и противоправно поведение и 2) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа от Община Перник чрез своето действие или бездействие.
Не е спорно правнорелевантното обстоятелство, че на *********, около *******, на ******** (в близост до помпена станция Тева), прибирайки се от разходка с велосипед, ищецът е нападнат и ухапан от куче в областта на дясната подбедрица, при което паднал от велосипеда, в резултат на което са настъпили травматични увреждания, което се установява от показанията на ******* – пряк очевидец, лист за преглед на пациент от ********* и съдебномедицински удостоверение ЖЛ № 107/2022 г.
Спорното между страните обстоятелство е чия собственост е кучето, на-паднало ищеца, съответно – дали ответникът е материално легитимиран по настоя-щата претенция. В тази връзка ******* описва кучето е средно голямо, сиво – черно, с „обица на ухото или марка“, синьо – лилава на звят, знак, който обичайно е виждала на всички бездомни кучета.
Съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗЗЖ общинските съвети приемат програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета и предвиждат средства за изпълнението им, като кметовете на общини организират изпълнението на тези програми и ежегодно внасят отчет за тяхното изпълнение пред изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. В ЗЗЖ са предвидени редица задължения на общинските органи за овладяване популацията на безстопанствените кучета, като несъмнено целта на закона е подобни кучета да не са на свобода в населените места, тъй като са заплаха за живота и здравето на хората. С оглед на това законът предписва, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти (чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ). Следователно, основната мярка за надзор е именно настаняването на кучетата в приюти – арг. чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ, като само по изключение се допуска те да бъдат връщани на местата, от които са взети - чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ. Ако е било проявено агресивно поведение от безстопанствени кучета, то тогава се касае до грешна преценка на общинските органи да върнат кучетата по местата, от които са взети, вместо да ги настанят в приюти. Следователно, надзорът и грижите по отношение на безстопанствените кучета са възложени на общините чрез техния изпълнителен орган – кмета, поради което ответникът е материално легитимиран по предявените искове. В своята практика ВКС нееднократно се е произнасял, че „безстопанствено“ по смисъла на чл. 70 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (отм.) е всяко животно, което „не е в определено за това място, или в дом и няма стопанин с него“.
Съдът намира, че макар общината да е въвела в известна степен мерки за надзор върху безстопанствените кучета, намиращи се на нейна територия, те не са приложени адекватно и не са били достатъчни, като по улиците на гр. Перник са останали агресивни кучета, които нападат хора, причинявайки телесни увреждания и психически стрес. В процесния случай не е положена дължимата грижа за изпълнение предписанията на закона и в този смисъл е налице противоправно поведение.
Следователно, доказано е виновното неизпълнение на нормативно установеното задължение Община Перник чрез своите служители да осигурява безпрепятствено придвижване на хора по улиците на общината, незаплашвани от агресивни бездомни кучета, поради което е установен фактическият състав, обуславящ възникването на обезпечитално-гаранционната отговорност на ответната община за противоправното бездействие на нейни служители – по реда на чл. 49 ЗЗД.
3
По отношение на иска за имуществени вреди ищецът е представил разходооправдателни бонове на обща стойност 87,16 лева и доколкото липсва оспорване на тяхната относимост, съдът приема, че вредите са доказани до този размер, поради което този иск е изцяло основателен.
По отношение на иска за неимуществени вреди и съгласно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД обезщетението за тях се определя от съда по справедливост. Понятието, „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т.2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г./. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Справедливо по смисъла на чл.
52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства - емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно намират не само отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една от проявните форми на която са и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя, независимо, че те сами по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат взети предвид обстоятелства, които се установяват от приетото като писмено доказателства съдебно медицинско удостоверение, амбулаторни листи и свидетелски показания. От съдебно медицинско удостоверение се установява, че ищеца е с нараняване от кучешки зъби в областта на дясната подбедрица с наличие на кръвонасядане. Изготвилия удостоверението лекар е достигнал до извод, че тези наранявания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като са получени от твърди тъпи, островърхи предмети, по начин и време както съобщава прегледаното лице.