Решение № 279 от 29.10.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Варна, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20243001000265 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 1515/16.04.2024г. на „Ем Квадрат“ ООД, подадена чрез адв. А. С. от АК- Търговище, срещу решение № 19/26.03.2024г., постановено по т. д. № 86/2023г. по описа на Търговищки окръжен съд, с което са отхвърлени предявени от въззивника срещу „Д2С Аутомотив“ ЕООД- гр. Търговище, ЕИК 205695771, обективно съединени искове, както следва:

1. конститутивен иск за унищожаване на договор за покупко-продажба на лек автомобил, марка „Тойота“, модел „Раф 4“, цвят бял, рама:

ХХХХХХХХХХХХХХХХХХ, вид двигател: бензин/ електричество, сключен на 27.02.2023 г. между „Д2С Аутомотив“ ЕООД в качеството на продавач и „Ем Квадрат“ ООД в качеството на купувач на основание чл. 27, предл. 4 във вр. с чл. 29 ЗЗД, поради измама;

2. иск за осъждане на „Д2С Аутомотив“ ЕООД да заплати на „Ем Квадрат“ ООД, сумата 39 999лв., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, ведно със законна лихва върху тази сума от деня на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, и 1

3. иск за присъждане на сумата 902.68 лв., претендирана като обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на сключен унищожаем договор, (разходи по регистрация на автомобила, закупени гуми, обслужване на автомобила, адв. хонорар за възражение-покана), ведно със законна лихва върху тази сума от деня на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД.

Във въззивната жалба се твърди неправилност на решението, но не са релевирани никакви конкретни оплаквания и съображения срещу правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд., т. е. жалбата е бланкетна.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.

До изтичане на срока по чл. 259, ал.1 ГПК за обжалване на първоинстанционното решение страната, респ. процесуалният й представител, са имали възможност да допълват бланкетната въззивна жалба с всякакви доводи за неправилност на обжалваното решение и по тях съдът щеше да дължи произнасяне. В случай обаче, допълнения са направени с уточняваща молба вх. № 2058/27.05.2024г., което е много след изтичане на срока за въззивно обжалване (срокът е изтекъл на 02.05.2024г.), при което произнасянето по тях от въззивния съд би съставлявало нарушение на правилото на чл. 269 ГПК, доколкото не касаят валидността и допустимостта на първоинстанционното решение или неговата неправилност поради неправилно приложение на императивна материалноправна норма. В допълнителното изложение въззивникът е направил искане за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция, които са отхвърлени от въззивния състав с определението по чл. 267, ал. 1 ГПК, поради несвоевременното им заявяването, без да са обсъдени предпоставките за допустимост на исканията, предвидени в чл. 266, ал. 3 ГПК.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК , преди ищецът да подаде допълнение към жалбата си, е постъпил писмен отговор вх. № 1935/16.05.2024г. от „Д2С Аутомотив“ ЕООД, представлявано в процеса от адв. А. М., в който се заявява становище за неоснователност на въззивната 2 жалба с подробно изложени доводи и съображения. Твърди се, че няма никакви данни по делото за знание на който и да е служител на ответното дружество за манипулация на данните на километропоказателя на МПС- л. а. марка „Тойота“, модел „Раф 4“ към момента на сключване договора за продажба от 27.02.2023г., както и че продавачът е гарантирал за конкретен пробег към момента на сключване на договора. Твърди се, че купувачът не е уведомил своевременно продавача за установените недостатъци в предадената стока- узнал е за действителния пробег на автомобила към 24.04.2023 г., при което следва да се приеме, че стоката с недостатъци е приета с конклудентни действия. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Търговищкият окръжен съд е бил сезиран с искова молба на „Ем Квадрат“ ООД- гр. Търговище, с която е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 27, предл. 4 във вр. чл. 29 ЗЗД, срещу „Д2С Аутомотив“ ЕООДгр. Търговище, за унищожаване поради измама на договор за покупкопродажба на л. а. марка „Тойота“, модел „Раф 4“, цвят бял, рама:

ХХХХХХХХХХХХХХХХХХ, вид двигател: бензин/електричество, сключен на 27.02.2023 г. между ответника в качеството на продавач, и ищеца в качеството на купувач.

Предявени са и два осъдителни иска, при условията на евентуалност: за присъждане на сумата 39 999лв., на основание чл. 34, ал. 1 вр. 55, ал. 1, предл.

1 ЗЗД, представляваща платена продажна цена по процесния договор, и за присъждане на сумата 902.68 лв., (след намаление размера на иска с допълнителната искова молба), на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, претендирана като обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди вследствие на сключен унищожаем договор, (разходи по регистрация на автомобила, закупени гуми, обслужване на автомобила, адв. хонорар за възражение-покана). Претендира се и законна лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно погасяване на задълженията.

Заявеното от ищеца, още с исковата молба, вътрешнопроцесуално условие за разглеждане на евентуалните обективно съединени осъдителни искове, е уважаването на главния иск с правно основание чл. 27, предл. 4 във вр. с чл. 29 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че през м.02.2023г., ищцовото дружество 3 закупува от ответника автомобил, марка „Тойота“, модел „Раф 4“, цвят бял, рама: ХХХХХХХХХХХХХХХХХХ, вид двигател: бензин/ електричество, с пробег от 127 342 км. В предварителните разговори купувачът ясно е заявил, че много държи на характеристиката на автомобила по отношение на изминати километри и няколко пъти е искал потвърждение от продавача дали километропоказателят на автомобила отразява реално изминати километри.

Служителят, представляващ продавача, заявил, че няма манипулация на километража, уверил го, че автомобилът е с доказан произход и е гарантирал, че данните за пробега са реални. След тези уточнения, страните постигат съгласие за сключване на сделка- покупко-продажба на процесния автомобил за сумата 39 999лв. Излага се, че в края на м.05.2023г. превозното средство е закарано в официалното представителство на „Тойота“ в гр. Велико Търново, за да му бъде направено пълно обслужване, където се установява, че на 22.07.2022 г., при последното обслужване на автомобила в автосервиз в Испания, той е бил с реален пробег 214 935 км. Ищецът се почувствал измамен умишлено от служителите на ответника относно пробега на автомобила, който се с около 100 000 км. по – голям от данните на километропоказателя, при което веднага се свързал с продавача и поискал да развали договора, като върне МПС-то, а ответникът- да върне платената цена.

Твърди се също, че опитите за доброволно извънсъдебно разрешаване на спора по повод на установения по- голям пробег на закупения автомобил са останали без неуспешни, тъй като ответникът престанал да вдига телефона. В исковата молба и допълнителната такава се съдържат и множество други твърдения за факти и обстоятелства, относими към фактическото основание на осъдителните искове, които са ирелевантни към момента, с оглед отхвърлянето на главния иск, както и релевантни за формиране на фактически състави на други искове, предвиждащи различни потестативни права на купувачи в хипотези на продажба на вещ с недостатъци.

Представителят на ответникът заявява, че служители на дружеството не са манипулирали километража на процесния автомобил, такава дейност не е възлагана и на други лица, ищецът не е въвеждан в заблуждение, а му е предоставена цялата информация относно автомобила, включително и по отношение на пробега, с каквато дружеството е разполагало към момента на сделката. Твърди се, че ако действително показанията на километропоказателя са били манипулирани и пробегът на автомобила е бил по-голям, то 4 продавачът не е знаел това при подписване на договора за покупко-продажба.

Излага се, че по всички обяви на фирмата за предлагани автомобили се обявява предварително, че по желание на клиента може да се извърши: „тест драйв и проверка в оторизиран сервиз на марката“, което включва и проверка на километропоказателя, както и че не е имало никаква пречка преди подписване на договора за покупко-продажба ищецът да закара автомобила в оторизирания сервиз на „Тойота“ в гр. Велико Търново и да се увери в действителните показания на километропоказателя.

За да отхвърли предявения главен иск с правно основание чл. 27, предл.

4 във вр. с чл. 29 ЗЗД първоинстанционният съд се е мотивирал основно с извода, че липсват доказателства за умишлено въвеждане в заблуждение на лицето, договаряло от името и за сметка на ищеца от служители на ответника относно действителния пробег на автомобила.

Атакуваното решение е валидно по критериите, възприемани в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК.

Същото е допустимо в частта по предявения главен конститутивен искналице са всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Искът е правилно квалифициран като такъв с правно основание чл. 27, предл. 4 във вр. с чл. 29 ЗЗД, съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба, формиращи фактическото основание, и отправеното до съда искане.

Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.

Тъй като въззивната жалба не съдържа конкретни оплаквания нито за допуснати процесуални нарушения при преценка на събраните по делото доказателства, нито за необоснованост на изводи относно конкретни релевантни за спора факти, нито за нарушения на материалния закон, т. е.

5 жалбата е бланкетна, не е в правомощията на въззивния съд да приеме различна фактическа обстановка от установената от първоинстанционния съд, като в противен случай би допуснал нарушение на правилото на чл. 269, ал. 1 ГПК.

Възприетата от окръжния съд фактическа обстановка е резултат от съвкупната преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства, гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Н К и Т В Б и заключение на съдебно- техническа експертиза, изготвено от вещо лице М. Х. Установено е, че ищецът „Ем квадрат“ ООД е търговско дружество с двама съдружници – И Б и С М, като само вторият е управител и представляващ дружеството. През 2023г. съдружникът И Б, заедно със съпругата си, решават да закупят автомобил, който да ползват за лични нужди, но формално да е служебен, придобит от дружеството, и обсъждат какви да бъдат параметрите на автомобила. Съпрузите държали много на марката на автомобила „Тойота“, хибриден модел на „RAV 4“, като искали да бъдат сигурни в характеристиките на автомобила и да знаят, че купуват такъв, чийто пробег е действителният, посочен на километража. Те имали приятел – свидетелят Т. Б, който около година по-рано бил закупил от ответното дружество подобен автомобил, който отговарял на желаните от тях характеристики. Свидетелят и управителят на ответника– Светлин К се познавали и имали телефонните си номера. Тъй като И Б харесал автомобила на свидетеля, помолил го да се свърже с управителя на ответника и да го поръча, и, ако има подобен автомобил– внос от чужбина, да му се обади. Това се случило през м. 02.2023г., като Светлин К помолил свидетеля Б да се свърже с приятеля си и да го уведоми, че има подходящ автомобил, под 125 000 км. пробег. Контактът бил осъществен и тъй като автомобилът още не бил почистен след пристигането му от Испания, управителят възложил на свой служител– св. К – продавач-консултант от началото на 2023 г., да го закара за почистване, след което да го покаже на И Б. Срещата се осъществила веднага, на самата автомивка, свидетелят К разговарял с Б, съгласил се последният да тества автомобила и му предал ключовете. След известно време – 15-20 мин. Б се върнал, казал, че колата му допада и желае да я закупи. Двамата уговорили някои подробности и се стигнало до съгласие за сделката и цената. Б направил снимки на автомобила, включително и на купето, като километражът показвал между 124 000 и 125 000 изминати километри.