Решение № 2957 от 11.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2957 гр. Пловдив, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20255330103358 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по 500 ал. 1 т. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ).

Ищецът ЗК „Бул Инс” АД, ЕИК: 831830482, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от ******* ****** С. П. и К.К., чрез пълномощник адв. М. Г., е предявил против М. Х. Х.- Т., ЕГН: **********, от *****************************, иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 250, 80 лева, представляваща изплатено обезщетение по щета № **********, въз основа на застраховка „Гражданска отговорност” за причинени щети на паркиран лек автомобил „Шевролет Авео”, рег. № **********, собственост на Г. Н. Х., ЕГН: **********, в резултат на настъпило ПТП на 28.01.2020 г. към 14.00 ч. в *****************************, по вина на ответника като водач на лек автомобил „Мерцедес МЛ320”, рег. № **********, който при маневра на заден ход блъснал другия паркиран автомобил и напуснал мястото на ПТП, без да уведоми органите на МВР, както и сумата от 25 лева- ликвидационни разходи, заедно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 15.01.2025 г. до изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 28.01.2020 г. към 14.00 часа настъпило ПТП в *****************************, по вина на ответника като водач на лек автомобил „Мерцедес МЛ320”, рег. № **********, който при маневра- движение на заден ход, ударил паркиран лек автомобил „Шевролет Авео”, рег. № **********, собственост на Г. Н. Х., ЕГН:

**********, след което е напуснал мястото на ПТП, без да уведоми органите на МВР, като 1 от инцидента били причинени имуществени щети на пострадалия лек автомобил- предна и задна десни врати. Л.а. „Мерцедес МЛ320”, рег. № ********** бил застрахован по застраховка „ГО“ с полица **********, валидна към датата на събитието. При застрахователя се образувала преписка по щета № **********, от собственика на увредения автомобил „Шевролет Авео”, рег. № **********. След представяне на необходимите документи от собственика на увреденото МСП по претенцията се направила калкулация на щета и на лицето била изплатена сумата от 250, 80 лева. Видно от протокола за ПТП № 1727885/ 22.05.2020 г., ответникът напуснал мястото на ПТП, без да уведоми органите на МВР. Той писмено бил поканен да изплати застрахователното обезщетение и ликвидационните разходи от 25 лева, но до момента нямало изпълнение на задължението му.

С изплащане на щетата застрахователят имал право на регрес срещу него. Моли за осъждането му да заплати съответната сума. Претендират се и разноските. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, но пълномощникът й взема писмено становище.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Оспорва да е извършвала въпросното ПТП, като посочва, че протоколът за него бил съставен четири месеца след датата на твърдяното ПТП.

В протокола не било записано, че тя е напуснала мястото, като оспорва съдържанието на протокола. По отношение на съставения АУАН подала писмено възражение, след което обжалвала издаденото НП, а по образуваното н. а. х. дело № 7557/ 2020 г. на ПРС, XVII нак. с-в, НП било отменено. В хода на делото се доказало, че на въпросната дата колата й била в сервиз, тя била на работа, а и нямало свидетели очевидци на случката. С оглед отмяната на НП, следвало да се приеме, че лицето нямало вина, а отделно, присъствието на контролните органи на място не било задължително. Твърди, че не били налице основанията за произнасяне на претенцията от страна на законодателя. Моли за отхвърляне на иска. Също претендира разноски. В с.з. чрез пълномощника си поддържа отговора. Представя се допълнително и писмена защита.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от протокол за

ПТП

№

1727885/

22.05.2020 г., в

*****************************, на 28.01.2020 г. в 14 часа, ответницата при извършване на маневра излизане от реда на паркирани автомобили, при движението си с лек автомобил „Мерцедес МЛ320”, рег. № **********, ударила странично в дясната страна паркиран лек автомобил „Шевролет Авео”, рег. № **********, собственост на Г. Н. Х., ЕГН: **********, като по този начин допуснала ПТП с материални щети.

Постъпила е от Сектор „ПП“ при ОД на МВР- Пловдив преписката по протокол за ПТП № 1727885/ 22.05.2020 г., съдържаща докладна записка, възражение, жалба, АУАН, НП и справка за водач.

С влязло в сила на 10.06.2021 г. решение № 260489/ 26.04.2021 г., постановено по н. а. х. дело № 7557/ 2020 г. на ПРС, XVII нак. с-в, е отменено НП № 20-0432-000494/ 28.10.2020 2 г., с което на ответницата е наложена глоба за извършено административно нарушение по чл.

25 ал. 1 от ЗДв.П.

Увреденият собственик е образувал пред ищеца преписка по щета № **********, по която са представени уведомление за събитието, СУМПС и талон на автомобила, опис на щета, калкулация на щета, доклад и преводно нареждане от застрахователя на сумата от 250, 80 лева по сметка на собственика.

Автомобилът на ответницата е застрахован при ищеца, за което са представени полица и справка от системата за сключена задължителна застраховка „ГО“. Лицето е поучило и регресна покана за доброволно изпълнение.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели- по един, ангажиран от всяка страна (протокол от с.з. от 13.05.2025 г.). Св. Г. Н. Х., заявява, че към 2020 г. бил собственик на автомобил „Шевролет Авео“, който вече продал. За инцидента посочва, че тогава бил паркирал на паркинг и на обяд, когато отивал да си вземе колата, забелязал, че десните му врати са целите одрани. Не видял кой го е направил, но имал на предната чистачка лист с надпис, че автомобил с конкретен номер го ударил и заминал. С тази бележка отишъл в близкото РУП и подал жалба по случая. След 2- 3 месеца му се обадили и като отишъл в районното, там била и собственичката на джип „Мерцедес“ с този регистрационен номер от бележката. На нея й съставили акт, като тя отговорила на въпроса дали ще му плати щетите, че за тях имало давност. След това свидетелят завел щета при застрахователя и му платили около 300 лева. Автомобилът му бил ремонтиран, а по- къснои продаден. Щетата била станала на паркинг, в спряно състояние, като колата си била в движение. Св. Н.Д.Т.- ********** на ответницата, посочва, че действително семейството притежавало стар джип „Мерцедес МЛ“. Съпругата му била викана в полицията, за да се уточни нейно участие в ПТП, което тя не помнела, като била шокирана от случая.

Ангажирали адвокат, който обжалвал издаденото й НП в съда и то било отменено.

Въпросният ден автомобилът им бил оставен в сервиз, за което имали писмени доказателства, като бил прибран следобед около 17 ч. от съпругата му. По него нямало никакви следи от подобен удар.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно нормата на чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ застрахователят има право да получи изплатеното застрахователно обезщетение, когато виновният водач е напуснал мястото на ПТП преди идването на контролните органи, когато посещението им е било задължително, освен ако се е оказвала неотложна медицинска помощ. За ангажиране на регресната отговорност на ответника от застрахователя в тази хипотеза е да докаже, че са били налице изискуемите предпоставки за това.

На първо място, тук е необходимо да се установи дали идването на органите на контрол за движение по пътищата е било задължително. Няма спор, че в случая се касае за т.н. „паркинг щета“, т.е. пострадалият автомобил е бил паркиран, а не се е намирал в 3 движение- това е отразено както в протокола за ПТП, така също и се установи от разпитания му по делото собственик. Според нормата на чл. 6 т. 3 от Наредба Iз-41, органите на МВР не посещават ПТП и не съставят протокол за ПТП при повреди на автомобили, възникнали в паркирано състояние. Оттук следва, че в случая въобще не е трябвало да се съставя протокол за произшествието, каквото е било направено, нито пък е следвало мястото да се посещава от контролните органи, поради което липсва елемент от фактическия състав на нормата, предвиждаща виновното поведение на водача. Не са били налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника от страна на застрахователя, защото дори и да се приеме, че е имало напускане на мястото на ПТП от лицето, това поведение не попада в приложното поле на хипотезата на чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ, тъй като посещението на контролните органи при паркинг щета не е задължително.

На второ място, въобще не е доказано участието на ответницата в съответното събитие. Първо- протоколът за ПТП принципно се съставя след посещение от контролните органи на място, непосредствено след настъпване на събитието. В случая такова посещение не е правено (по- горе вече се посочи, че и не е следвало да се прави), а самият протокол е съставен 4 месеца по- късно. Не са установени никакви свидетели на инцидента, дори самият собственик заявява в разпита си, че не е присъствал, а в такъв вид е заварил колата си. Няма извършен оглед на щетите веднага, няма уведомление до застраховател тогава, дори и в протокола не е посочено какви точно са били повредите. След издирването й ответницата е направила възражения- такива са вписани в АУАН, подадени са отделно и писмени възражения, като изнесеното от нея въобще не е било обсъдено от административния орган, който не е събирал никакви доказателства по случая. Второпротоколът за ПТП е послужил за съставяне на АУАН и после на НП спрямо ответницата, но пък същата е обжалвала издаденото й НП за нарушение по чл. 25 ал. 1 от ЗДв.Пнесъобразена и неосигурена маневра, като с влязло в сила съдебно решение то е отменено.

Т.е. в рамките на вече приключило съдебно производство е било установено, че ответницата не е извършила въпросното нарушение на правилата за движение, поради което въобще не може да й се вмени във вина участие в процесното ПТП. Трето- събрани са писмени и гласни доказателства по делото за това, че на въпросната дата собственият на ответницата лек автомобил се е намирал в сервиз, т.е. той изобщо не е бил на мястото на описаното в протокола ПТП и съответно няма как е участвал в такова точно там. Въобще, всички налични данни сочат единствено в насока, че ответницата няма нито участие в описаното ПТП, нито вина на настъпването му, а още по- малко пък следва да отговаря за него.

Без значение е обстоятелството, че застрахователят е образувал преписка по щета и е установил повреди по пострадалия автомобил, които е оценил и платил на собственика му, защото за ангажиране на отговорността на виновния водач следва да се докажат законовите предпоставки за възникване на регресната му отговорност, каквито в случая категорично липсват. Извършеното от ищеца плащане е било на негов риск и за същият не може да се прехвърли на ответника, а си остава за сметка на застрахователя.

В заключение, по делото не се установи по безспорен и категоричен начин 4 съществуването на парично вземане за главница в полза на застрахователя спрямо ответника в търсените размери, поради което искът следва да отхвърли. Доколкото претенцията за ликвидационни разходи представлява акцесорно вземане спрямо главното, за което съдът приема, че не съществува и този иск също следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът дължи на ответника направените от него разноски в процеса, които се претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК, а са налице и доказателства, че са действително заплатениадвокатско възнаграждение на пълномощника на страната в размер на 400 лева.

Направените пък от ищеца разноски за държавна такса и за депозит за разпит на свидетел, както и за адвокатски хонорар на пълномощника му, си остават за негова сметка, без да се възлагат в тежест на другата страна. Внесеният депозит за САТЕ от 250 лева, каквото не е допускана по делото, обаче подлежи на връщане на страната, защото не е използван, но само след депозиране на съответна молба с посочена банкова сметка на вносителя на сумата, за да бъде тя възстановена.