Решение № 13613 от 08.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13613 гр. София, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110121190 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „АПС Бета България“ ЕООД срещу С. Л. Х..

Ищецът извежда съдебно-претендираните си права при твърденията, че между „Първа инвестиционна банка“ АД и ответника бил сключен договор за банков кредит №000LD-R-******/21.06.2019 г., съгласно който банката предоставила на длъжникаответник банков кредит в размер на 17488,39 лева с краен срок за погасяване 20.06.2023 г. В договора било уговорено, че за ползвания кредит кредитополучателят дължал годишна лихва в размер на действащия към момента на подписване на договора лихвен процент, базиран на спестяванията в лева (СЛП), прилаган от банката, увеличен с надбавка от 10,1536 пункта, като към датата на сключване на договора за кредит, СЛП бил в размер на 0,2464% годишно. В т. 13 от договора пък било уговорено, че при неизвършени в срок плащания поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на Кредитополучателя в банката, сумите се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения в раздел II, т. 3 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ атата на падежа на съответната вноска.

Ищецът твърди, че ответникът усвоил кредита изцяло на 21.06.2019 г. по банковата си сметка, но не е погасяван по главница и лихви, като бил в просрочие, считано от 20.07.2019 г. Падежът на кредита настъпил на 20.06.2023 г.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 12.12.2024 г. ищецът придобил от „Първа инвестиционна банка“ АД вземанията на банката по процесния 1 договор за кредит. Сочи, че длъжникът бил уведомен за извършената цесия на посочения от него договора адрес на електронната поща, като и на посочения от него адрес.

Ето защо ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми: сумата в размер на 17488,39 лева – главница по договор за банков кредит, сумата в размер на 3987,65 лева – договорна лихва за периода 20.07.2019 г. 19.06.2023 г., сумата в размер на 7037,89 лева – наказателна лихва за забава по т.13 от договора за банков кредит, за който суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№40863/2023 г. по описа на СРС, 35 състав. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че договорът за цесия нямал действие спрямо него, тъй като не е получавал уведомление за това. Оспорва да е получавал парична сума по процесния договор за банков кредит, а договорът бил прекратен поради неизпълнение на кредитодателя да предостави уговорената сума. При условията на евентуалност, твърди, че е внасял суми за погасяване на главницата, респ. дължимите месечни вноски, поради което вземането на ищцовото дружество е в размер значително по-нисък от 17488,39 лева. Ищецът не твърдял договорът да е обявен за предсрочно изискуем, а единствено, че срокът му е изтекъл на 21.06.2023 г., за което ответникът не бил уведомен. Неоснователно се искало заплащането на 3987,65 лева, доколкото се касаело за неустоечна клауза, която целяла да обезпечи изпълнение на задължението за връщане на заемната сума и да обезщети вредите на кредитора от липсата на изпълнение. С въпросната клауза се начислявало обезщетение в полза на кредитора във връзка с липсващото изпълнение на главното задължение, като по този начин се заобикаляла разпоредбата на чл. 33 ЗПК. неоснователно било и искането за плащане на договорна възнаградителна лихва, тъй като такава не се дължала в случаите на прекратяване на договора, обявяване на кредита за предсрочно изискуем и претендиране и на мораторна (наказателна лихва). Оспорва представеното към исковата молба извлечение от счетоводните книги на „Първа инвестиционна банка“ АД, доколкото същото било частен документ и ползва ищцовото дружество. Оспорва договора за цесия. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтича претендираното право и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с претенция с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 432 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

2

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, по предявения установителен иск по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните групи правопораждащи факти: 1) наличието на валидно сключен договор за банков кредит между „Първа инвестиционна банка“ АД и ответника с твърдяното в исковата молба съдържание; 2) че кредиторът е предоставил, съответно длъжникът е усвоил сумата, отпусната по кредита; 3) да е налице валиден договор за прехвърляне на вземания, по силата на който ищецът да е придобил претендираното вземане.

Като доказателство по делото е представен договор №000LD-R-******/21.06.2019 г. за банков кредит, сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и ответника С.

Л. Х., с който страните уговорили банката да предостави на кредитополучателя банов кредит в размер на 17488,39 лева по разплащателна сметка с IBAN:

BG********************* за погасяване на задължения по договори за кредитни карти 000CC-R-******/10.06.2014 г., 000CC-R-*******/11.03.2013 г. и 000CC-R*******/30.12.2015 г. в Първа инвестиционна банка. Уговорено е, че кредитополучателят следва да върне сумата, заедно с възнаградителна лихва в срок до 20.06.2026 г. на 48 месечни погасителни вноски от по 448,15 лева всяка, като падежът на последната погасителна вноска съобразно погасителния план е 20.06.2023 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 4 от договора размерът на възнаградителната лихва по кредита е определен в размер на Лихвения процент, базиран на спестявания в лева (СЛП), прилаган от банката, увеличен с надбавка от 10,1536 пункта, като в чл. 5 е посочено, че към датата на сключване на договора лихвеният процент, базиран на спестявания в лева, прилаган от банката, е в размер на 0,2464% годишно.

В чл. 6 от договора е предвидено, че методиката на банката за определяне на референтния лихвен по смисъла на Закона за потребителския кредит – лихвен процент, базиран на спестявания в лева (СЛП) е неразделна част – приложение към настоящия договор.

Представена е и методика на „Първа инвестиционна банка“ АД за определяне на референтен лихвен процент по смисъла на закона за потребителския кредит и закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, както и общи условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за кредити на физически лица.

На всяка страница от представените договор за банков кредит, общи условия и методика за определяне на референтен лихвен процент са положени подписи от кредитополучателя С. Л. Х., като положените подписи не са оспорени от ответника.

Като доказателство по делото е представен договор за цесия от 12.12.2024 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД, в качеството на цедент, и „АПС Бета България“ ЕООД, в качеството на цесионер, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземания, посочени в Приложение №1 към договора за цесия, 3 заедно с всички привилегии, обезпечения и другите им принадлежности, включително изтеклите лихви и право на разноски. Представено е извлечение от Приложение №1 към договора за цесия, от което се установява, че с цитирания договор на ищеца са прехвърлени вземанията на „Първа инвестиционна банка“ АД срещу ответника, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит.

За установяване на релевантни обстоятелства по делото е изслушано заключение на вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, което съдът намира, че следва да бъде кредитирано като компетентно и обективно дадено, със сумата в размер на 17488,40 лева на 19.06.2023 г. е захранена сметка с IBAN: BG********************* с титуляр „Първа инвестиционна банка“ АД като с усвоената сума в размер на 17488,39 лева са погасени задължения по договор за кредит №000CC-R-******, №000CC-R-*******, №000CC-R-*******, представени в таблица 1.1. от заключението. Съгласно заключението на експерта, годишният лихвен процент за възнаградителна лихва по процесния кредит се е изменял многократно и кумулативно намалява с общо 0.0912% пункта, съгласно колона 2-3 на таблица 3.1. Промяната на възнаградителната лихва се дължи на промяната на СЛП (Лихвен процент базиран на спестяванията – компонент от Методиката). Методиката регламентира начина, по който „Първа инвестиционна банка“ АД определя и изчислява лихвения процент, базиран на спестяванията (СЛП), който служи като основа за формиране на договорната лихва по предоставените кредити. Съгласно методиката СЛП се определя ежемесечно, като се базира на статистически данни, публикувани от Българската народна банка (БНБ) в края на всеки месец, отнасящи се за предходния месец, а новата стойност на СЛП влиза в сила от първо число на месеца, следващ този на публикуване на данните. Компонентите, включени в изчислението на СЛП, са както следва: Ефективни годишни лихвени проценти по срочни депозити в съответната валута за: - домакинства – със срок над 1 ден до 2 години; - домакинства – със срок над 2 години; - нефинансови предприятия – със срок над 1 ден до 2 години; - нефинансови предприятия – със срок над 2 години.

Обеми (в млн. лева или съответната валута) на горепосочените депозити, използвани за претегляне на съответните лихвени проценти. Методиката включва средно претегляне на лихвените проценти спрямо обемите на съответните депозити, което води до изчисляване на обективна стойност на СЛП, отразяваща съС.ието на депозитния пазар. Вещото лице констатира, че изчисленият СЛП по формулата представена в методиката на банката за определяне на СЛП съвпада със прилаганият по процесния кредит СЛП за периода. Съобразно заключението ако при изчисляване на лихвата за забава по процесния договор за кредит се вземе предвид единствено процентът на законната лихва, без наказателната надбавка, за периода от 20.07.2019 г. до 19.07.2023 г. лихвата за забава върху падежиралите вноски е в общ размер на 3399,33 лева.

4

При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна следното:

Страните са търговец и потребител по смисъла на § 13, т. 1 и т. 2 ДР на ЗЗП, доколкото кредитополучателят е физическо лице, което е действало извън рамките на своята търговска или професионална дейност и е използвало кредита за лични нужди – погасяване на собствени задължения. Липсват твърдения и доказателства сумата да е вложена в търговска дейност, инвестиция или професионален проект. Ето защо съдът намира, че С. Л. Х. има качеството "потребител", поради което в отношенията между страните следва да намерят приложение императивните норми за защита на потребителите.

Съдът намира, че по силата на сключения между „Първа инвестиционна банка“ АД и ответника договор за банков кредит е възникнало валидно правоотношение между страните, като от представения по делото договор се установяват уговорките на страните относно предоставения на ответника кредит – неговия размер, предназначение, начин на усвояване, както и условията за неговото връщане.

Видно от уговорките между страните, с предоставения на ответника кредит са рефинансирани други задължения на ответника към „Първа инвестиционна банка“ АД, като от заключението на вещото лице се установява, че кредитът е усвоен по банковата сметка, посочена в договора за кредит, като с посочената сума са погасени задължения по други кредити на ответника, изрично посочени в процесния договор за банков кредит, подписан от ответника. Наличието на задължения по посочените договори не е оспорено от ответника. Следва да се посочи, че банковата сметка, по която е усвоен кредитът е изрично посочена и в подаденото заявление по чл. 410 ГПК, приобщено като част от документите по ч.гр.д. № 40683/2023 г. по описа на СРС, 35 състав.