Решение № 345 от 30.06.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. Дупница, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ели Д. Анастасова Мицевска при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело № 20261510101247 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Образувано е по предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД обективно съединени главни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, с които се иска установяване по отношение на ищеца, че ответникът К. Й. П. ЕГН: **********, с адрес: *** дължи следните суми:

- сума в размер на 584,95 BGN (петстотин осемдесет и четири лева и 95 стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 415145/15.4.2021 г. за периода от 15.05.2021 г. до 15.08.2021 г., ведно със законната лихва за период от 24.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, - сума в размер на 31,24 BGN (тридесет и един лева и 24 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 15.05.2021 г. до 15.08.2021г., - сума в размер на 293,07 BGN (двеста деветдесет и три лева и 07 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 16.05.2021 г. до 24.11.2025 г., За които суми била издадена ЗИ от 26.11.2025г. по ч.гр.д. № 7738/2025г. по описа на РС – Перник.

Твърди се, че между ответника и „Ай Ти ЕФ Груп“ АД /3-то, неучастващо в настоящия спор лице/ бил сключен договор за потребителски кредит №

415145/15.4.2021г., по силата на който „Ай Ти ЕФ Груп“ АД, в качеството си на кредитодател се задължил да предостави на ответника, в качеството му на кредитополучател кредит в размер на 600 лв. Ответникът, от своя страна, се задължил да го ползва и върне, съгласно условията на сключения договор. Съгласно договореното от страните, задължението следвало да бъде погасено на 4 бр. месечни вноски, всяка от които в размер на 162.88 лева като падежът на последната вноска настъпил на 15.08.2021г.

На 25.03.2025г. между ищеца и „Ай Ти ЕФ Груп“ АД било сключено споразумение към договор за цесия от 05.05.2023г., по силата на което вземанията по сключения договор за предоставяне на гаранция били прехвърлени на ищеца.

1

С оглед изложените съображения ищецът намира предявените искове за основателни и доказани.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни, поради следните възражения: договорът е недействителен, доколкото противоречи на изискванията на ЗПК; вземанията не са надлежно прехвърлени на ищеца; ответникът не е надлежно уведомен за сключения договор за цесия; вземанията са погасени по давност.

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Настоящата инстанция следва да отбележи, че така предявените обективно съединени установителни искове са допустими, тъй като същите са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, след инициирано от страна на ищеца заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК, в хода на което ответникът е депозирал възражение по реда на чл.

414, ал. 1 ГПК.

Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 79 ЗЗД.

Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на следните императивно необходими предпоставки:

1. наличие на облигационно правоотношение между „Ай Ти ЕФ Груп“ АД и ответника по сключен договор за потребителски кредит № 415145/15.4.2021г., с параметри посочени в исковата молба;

2. срок за погасяване на кредита и размер на задължението;

3. предаване на договорената сума на заемополучателя;

4. настъпила изискуемост на вземането;

5. валидно сключен договор за цесия между ищцовото дружество и „„й Ти ЕФ Груп“ АД;

6. уведомяване на ответника за сключения договор за цесия от първоначалния кредитор.

При доказване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните суми.

С изготвения по делото доклад /л. 20, стр. 2/ съдът е отделил като безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните 2 обстоятелства: наличието на облигационно правоотношение между „Ай Ти ЕФ Груп“ АД и ответника по сключен договор за потребителски кредит № 415145/15.4.2021г., с параметри посочени в исковата молба; срок за погасяване на кредита и размер на задължението; предаване на договорената сума на заемополучателя; настъпила изискуемост на вземането.

Спорни между страните са последните две предпоставки: наличието на валидно сключен договор за цесия между ищцовото дружество и „Ай Ти ЕФ Груп“ АД и уведомяването на ответника за сключения договор за цесия от първоначалния кредитор, както и законосъобразността на сключения договор за кредит.

Видно от представения по делото договор за потребителски кредит № 415145/15.4.2021г. /л. 5 и сл. от приложеното гр.д. № 1159/2026г. по описа на РС – Перник/ се установява, че по силата на сключения с„Ай Ти ЕФ Груп“ АД договор ответникът, в качеството си на кредитополучател е получил сумата от 600.00 лева като ГПР бил определен в размер на 49.00 %, ГЛП в размер на 40.54%.

В чл. 5.1 и сл. от договора за потребителски е предвидено, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, тоест денят, на който кредитодателят е превел/предал сумата на кредита по уговорения между страните начин, кредитополучателят е длъжен да осигури някое от посочените в разпоредбата обезпечения.

В разглеждания случай е налице валидно облигационно правоотношение между страните, възникнало по силата на сключен договор за потребителски кредит, сключен от разстояние – по електронен път чрез използване на интернет страница.

Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗПК това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

В разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е предвидено, че формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена – на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

Дефиниция на понятието „траен носител” се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК – това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.

Законът за потребителския кредит допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл.

3

5, ал. 9 ЗПК е предвидено, че кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13 ЗПК, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 /при използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние/, кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.

Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние – ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация – едно или повече.

Дефиниция на понятието „финансова услуга” се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР – това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на „средство за комуникация от разстояние” – в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР и това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че са налице следните предпоставки: 1/ изпълнил задълженията си предоставяне на информация на потребителя; 2/ спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3/ получил съгласието на потребителя за сключването на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. За доказване на електронни изявления /както се твърди в частност/ се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис – ЗЕДЕП, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях – чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР.

Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, 4 съставлява електронен документ – чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от Закона – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП/, но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен /чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП/. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава, съгласно чл. 180 ГПК и чл.

18, ал. 3 ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание /в този смисъл е Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК/.

С оглед събраните писмени доказателства по делото съдът счита, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, произтичащо от сключен между тях договор за потребителски кредит от разстояние, като кредиторът е изпълнил основното си задължение по договора, като е превел в полза на ответника сума по кредита в размер на 600 лева.

По отношение на процесното вземане за възнаградителна лихва, следва да се посочи следното: възнаградителната лихва представлява по своето правно естество възнаграждение, което длъжникът на пари или на други заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото са му предадени и се е разпоредил с тях. Лихвата е граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се определя от размера на дадения в заем капитал и времето на ползването му. Тук следва да се отбележи, че за разлика от банките, небанковите институции, каквато представлява и ответното дружество предоставят на потребителите в заем собствен капитал, а не такъв набран от трети лица – вложители, поради което и размерът на годишния процент на разходите по този кредити, представляващ „общата стойност на кредита за потребителя“, т.е. всички разходи по кредита, включително лихвите и другите разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които потребителят трябва да заплати, са в значително по-високи размери в сравнение с тези на банковите институции.