Решение № 154 от 30.06.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Кюстендил, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно гражданско дело № 20251500500165 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 10.01.2025 г., постановено по гр.д. № 633/2020 г. по описа на КнРС, „*********“ **, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „***************“ № **, представлявано от изпълнителните директори Й. Ц. и Е. И., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е осъдено да заплати на Г. К. Ц., ЕГН: **********, адрес: гр. К., ул. „******“ №*, ет. *, сума в размер на 12 500,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и психически страдания, в резултат от пътно-транспортно произшествие на 13.11.2019 г. настъпило на кръстовище в гр. К., образувано от ул.

„***********************“ и ул. „****************“ между лек автомобил марка „***********“, модел „***“, с рег. № ********, управляван от А. В. С., ЕГН: **********, и лек автомобил марка „****“, модел „***********“, с рег.

№********, управляван от К. И. Ц.а, ЕГН:**********, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване на „**********“ АД, ЕИК: ********* – 06.02.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по делото.

С решението искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 12 500,00 лв. до пълния предявен такъв от 20 000 лв. Ищецът е осъден съразмерно за разноски по делото.

1

Ответникът и въззивник в настоящето производство „**********“ **, е останал недоволен от така постановеното решение и го е обжалвал в срока по чл. 259 от ГПК, с въззивна жалба с вх. №260100/25.02.2025 г., и с доводи, че е незаконосъобразно и необосновано в частта, в която искът е уважен за размера над 2 500 лв. до присъдените 12 500 лв. В жалбата се излагат съображения за допуснати от съда нарушения на материалния закон при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, който е завишен и не е съобразен с липсата на настъпили усложнения в хода на възстановителния процес, и сравнително краткия период от време, през който ищецът е имал обективна възможност да се върне към обичайния си начин на живот. Поддържа се, че неправилно съдът не е отчел приноса на водача на лекия автомобил „****“ за настъпване на произшествието, който не е изпълнил задължението си да спре и да пропусне движещия се по пътя с предимство участник в движението. Сочи се, че ако е изпълнил това си задължение, водачът би имал обективна възможност да се огледа и да възприеме приближаващия се лек автомобил „***********“, който се е намирал на 82 м. от кръстовището. Счита се, че заключението на вещото лице Н. в частта, в която се приема, че управляващия лекия автомобил „****“ не е имал техническа възможност да възприеме лекия автомобил, движещ се по пътя с предимство не съответства на съвкупния анализ на събраните по делото доказателства. Моли да се отмени решението в оспорената част, в която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за размер над 2 500 лв. до присъдените 12 500 лв.

Ищецът Г. К. Ц., чрез представителя си, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, в писмен отговор по реда на чл. 263 от ГПК. Поддържа, че КнРС е постановил правилно и законосъобразно решение в оспорената част, при съобразяване на установените от страните факти и събраните доказателства в тяхната съвкупност. Обосновано въз основа на събраните доказателства по делото първоинстанционният съд бил приел, че водача на лекия автомобил „**********“ не е допуснал твърдяното нарушение на ЗДвП. Събраните по делото доказателства установявали, че водача на лекия автомобил „**********“ е спрял на стоп линията преди да навлезе в кръстовището, че същият не е имал възможност да възприеме приближаващия се лек автомобил „**********“, респективно не е бил длъжен да му предостави предимство и да съобрази поведението си с него.

Подчертава се, че когато за първи път е възприел другия автомобил, водачът на лекия автомобил „***********“ е нямал възможност за реакция, тъй като времето от този момент до удара е било 1.57 сек. Излагат се доводи, че присъдения размер от 12 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди е съобразен с материалния закон, с установените по делото телесни увреди, преживени негативни емоции от ищеца и икономическите условия в страната, поради което и не е налице основание за намаляване на обезщетението. Моли да се потвърди решението в оспорената част. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

2

Третото лице помагач „*******************“ *** счита, че решението на КнРС следва да бъде потвърдено в обжалваната от ответника част. Сочи, че водачът на лекия автомобил „****“ не е имал възможност да възприеме другия автомобил поради високата му скорост на движение от 98 км/ч.

Последният се е намирал на разстояние 82 м. от кръстовището, което разстояние е изминал за 1,57 сек. – време, изключващо възможността за реакция и предотвратяване на удара. Отбелязва, че ударът е бил предотвратим в случай, че лекия автомобил „*********“ се е движил с разрешената скорост за движение от 40 км/ч , при което опасната му зона за спиране би била 24.6 м.

Счита, че водача на лекия автомобил „****“ е спрял на знака „Стоп“, но обективно не е могъл да възприеме другия автомобил и да прецени скоростта му на движение, с оглед и на обстоятелството, че ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието, а автомобилът, застрахован при ответника се е намирал в ниската част на пътя и в процес на изкачване.

С писмено становище по делото, пълномощникът на въззивника „*********“ **, в лицето на юрк. Г., поддържа въззивната жалба на основание доводите изложени с нея, като моли съда да отмени решението на КнРС в обжалваната му част. Претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция третото лице помагач „****************“ ***, чрез пълномощника си адв. Ч. изразява становище, че виновен за настъпване на ПТП е единствено водача на лекия автомобил, застрахован при ответника, който значително е превишил разрешената скорост на движение и това му поведение е единствена причина за настъпване на пътния инцидент. Моли да се потвърди решението в сочената част.

Кюстендилският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията наведени в отговорите, намира за установено следното:

Подадената въззивна жалба е процесуално допустима, като депозирана в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В рамките на проверката по чл. 269 от ГПК процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми при постановяването му. Разгледано по същество, настоящият състав на въззивния съд счита, че решението е правилно, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите му по следните съображения:

Предмет на разглеждане в производството e прекият иск на увреденото 3 лице за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач – с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ. Материално - правните предпоставки на тази претенция са: да се докаже наличие на валиден към момента на деликта договор за гражданската отговорност на делинквента и настъпването на деликта - застрахователното събитие, за което застрахованият е отговорен, както и че твърдените вреди са настъпили в патримониума на ищеца и са в пряка причинна връзка с процесното ПТП.

С оглед предмета на въззивното производство и обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд е влязло в законна сила като необжалвано от страните в частта, в която предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е уважен до сумата от 2500 лева, представляваща присъдено обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди при настъпване на процесното ПТП на **.**.**** г., въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че основанието на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо, а и м е н н о реализирано застрахователно събитие - ПТП, предизвикано противоправно и виновно от застрахован при ответника водач на МПС по застраховка „Гражданска отговорност" с валидно застрахователно покритие към датата на произшествието, претърпени от ищеца неимуществени вреди и причинно-следствената им връзка с процесното събитие, като спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали водача на лек автомобил „**********“ с рег. № ******** е допринесъл чрез свое противоправно поведение за настъпване на произшествието, както и дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение. Съдът ще обсъди основно доказателствата относими към оспорванията, направени във въззивното производство.

По направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил „**********“ с рег. № ******** , следва да се спомене следното:

С решението си по предявения иск КнРС е приел за установено по делото, че в срока на застрахователно покритие по договора за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е настъпило ПТП, като същото е реализирано на кръстовището, образувано от ул.

„***********************“ и ул. „***************“ в гр. *********, в дясното платно, в посока от сградата на РУ-Кюстендил към пазара, явяваща се насрещна лента за управляващия лек автомобил „А*********". Като се е позовал на заключенията на назначените и изготвени по делото технически експертизи, КнРС е приел, че единствена причина за настъпване на произшествието е поведението на застрахования при ответника водач, който поради движението си с твърде висока скорост от приблизително 100 км/ч при разрешена такава от 40 км/ч, сам се е поставил в невъзможност да осуети катастрофата. Обосновано е, че поради внезапното си появяване при 4 изпреварването на друг водач /Г. Н./, управляващия лек автомобил „**********“, не е дал възможност да бъде адекватно възприет от другите участници в движението, нито е могъл да спре до точката на сблъсъка поради високата си скорост на движение, изискваща по-дълъг спирачен път. На следващо място и при съобразяване на становището на вещото лице инж. В.

Н., че периодът между визуалното възприемане на един-друг на водачите на колите е бил 1,57 сек., от което времето за реакция е около 1,20 сек, е прието, че възможността някой от двата автомобила да избегне катастрофата е напълно елиминирана, именно поради скоростта на ******. Обсъдено е, че поради същата причина според експерта, водачът на лекия автомобил „***************“ – К. Ц. не е имала техническа възможност визуално да възприеме другия автомобил. Първият съд се е позовал и на дадените пояснения в съдебно заседание от вещото лице инж. Н., че водачът на лекия автомобил „****************“ се е включил в движението при най-кратката траектория, а ударът е настъпил в неговата лента за движение, дясна по посока от полицията към пазара в гр. К., явяваща се насрещна за делинквентът. При тези обстоятелства, първоинстанционният съд е обосновал извод, че по делото не е доказано нарушение или неправомерно действие от страна на водача на лекия автомобил „****************““, което да е в причинна връзка с пътния инцидент и настъпилите вреди.

Въззивният съд намира за правилни и обосновани изводите на първоинстанционния съд, че поведението на водача на лекия автомобил „****************“ не е противоправно и не е допринесло за настъпване на произшествието и вредите от него. За неоснователно настоящият съдебен състав намира възражението на въззивника, че неправилно е кредитирано от КнРС заключението на вещото В. Н., в частта му, указваща липса на техническа възможност за водача на лекия автомобил „****************“ да възприеме лекия автомобил „**********“, движещ се по пътя с предимство, като противоречащо на опитните правила и на останалия събран по делото доказателствен материал. Настоящият съдебен състав подобно на контролирания съд намира, че управляващият лекия автомобил „****************“ в процесния случай не е имал обективната възможност да възприеме лекия автомобил „*********“ преди да предприеме маневрата „завой наляво“, тъй като към този момент последният все още не е бил достигнал до зрителното му поле. Въз основа на поясненията, дадени от вещото лице инж. Н. в съдебни заседания (на 08.12.2021 г. и на 09.02.2022 г.), въззивният съд намира за установено, че в момента, когато лекия автомобил „****************“ се е намирал на знака „Стоп“ преди кръстовището, автомобилът „*********“ е бил на отстояние от 98 м. от местоудара, като непосредствената видимост между тези участници в процесното ПТП е била препятствана – пред лекия автомобил „********“ се е движил автомобила, управляван от св. Г. Н.. Лекият автомобил „*********“ е станал обективно видим за водача на лекия автомобил „****************“ едва в момента, в който е предприел изпреварване на движещото се пред него МПС и се е 5 намирал върху пешеходната пътека на разстояние 42,70 м. от мястото на удара. Следователно до появата на разстояние от 42,70 м. от вече предприелия маневрата „завой наляво“ и навлязъл в кръстовището лек автомобил „****************“, автомобилът на А. С. е останал невидим за неговия водач, а едва след като е предприел изпреварването на движещия се пред него автомобил и е могъл да бъде видян от управляващия лекия автомобил „****************“, ударът помежду им е бил непредотвратим. Въззивният съд отчита и показанията на св. Г. Н., който е незаинтересуван от спора и е възприел ПТП от гледна точка на водач, шофиращ в пътната лента, в която се е движил лекия автомобил „*********“. Видно от неговите показания той е бил застигнат и изпреварен с висока скорост от лекия автомобил „*********“, като по същото време водачът на другия автомобил „****************“ вече е бил навлязъл в кръстовището и е завършвал предприетата от него маневра „завой наляво“, поради което следва да се приеме, че лекият автомобил „********“ внезапно се е озовал срещу автомобила, управляван от К. Ц. на разстояние, непозволяващо спиране и избягване на удара. Посочените показания съответстват напълно на пояснението на вещото лице инж. Н., според което за управляващия лекия автомобил „****************“ не е било обективно възможно да възприеме автомобила на св. С. до момента на предприетото от последния изпреварване на автомобила на св. Н.. Ето защо, като е основал доказателствените си изводи за релевантните за спора факти на експертното заключение на вещото лице инж. Н., решаващият съд е достигнал до обосновани изводи за липса на противоправно поведение на водача на лекия автомобил „****************“, което да е в причинна връзка с пътния инцидент и настъпилите вреди. В случая водачът на лекия автомобил „****************“е бил длъжен да спре на знака „Стоп“ и да се огледа за приближаващи се моторни превозни средства, (като същият е изпълнил това си задължение), но не и да предполага дали друг водач на МПС, който е извън зоната му на видимост, не извършва нарушение на закона, респ. да се съобрази с обективната обстановка такава, каквато е в момента преди да предприеме маневрата.