Определение № 1402 от 08.05.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1402 гр. София, 08.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20248002902331 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на третото лице помагач А. П. Т. чрез процесуален представител адвокат Т. Н. К. срещу решение № 87 от 15.05.2024 г. по в. гр. дело № 110/2024 г. от Апелативен съд - Пловдив, ГК, 1 търговски състав.

С обжалвания въззивен съдебен акт след частична отмяна на решение № 345 от 17.03.2023 г. по т. дело № 1071/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив Гаранционен фонд, гр. София е осъден да заплати следните суми: на Н. А. С. сумата 2 300 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, станало на 29.02.2020 г., причинено от А. П. Т. при управление на мотоциклет марка „Ямаха“, модел „ YZF 426“, с рама № JYACJ01C22A024019, без регистрационни табели, без правоспособност и без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху главницата от 2 300 лв., считано от 09.01.2021 г. до окончателното й изплащане, законната лихва за периода от 09.01.2021 г. до 07.04.2022 г. върху главницата от 20 700 лв., присъдена с първоинстанционното решение; на адвокат С. А. Л. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА за предоставената безплатна правна помощ на Н. А.

С. допълнително адвокатско възнаграждение в размер 231 лв. за първоинстанционното производство, адвокатско възнаграждение в размер 2 263 лв. за въззивното производство по въззивната жалба на Гаранционен фонд, адвокатско възнаграждение в размер 530 лв. за въззивното производство по насрещната въззивна жалба на ищцата; в полза на бюджета на съдебната 1 власт допълнителна държавна такса в размер 92 лв. за първоинстанционното производство, държавна такса в размер 46 лв. за въззивното производство и сума в размер 246,54 лв. - разноски за експертизи, заплатени от бюджета на ОС - Пловдив. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в останалите обжалвани части, с които Гаранционен фонд е осъден да заплати следните суми: на Н. А. С. сума в размер 20 700 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени й при ПТП, станало на 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 20 700 лв., считано от 07.04.2022 г. до окончателното й изплащане; на адвокат С. А. Л. сумата 2 184 лв. - възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по делото на ищцата; на Окръжен съд - Пловдив сумата 828 лв. - държавна такса върху уважената част от иска и сумата 240 лв. - разходи за експертизи, съразмерно с уважената част от иска.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както и въззивното решение е очевидно неправилно:

1. Правилно ли Апелативен съд - Пловдив в оспорения съдебен акт е отхвърлил наличие на съпричиняване от страна на пострадалото лице? противоречие с ППВС № 177/1963 г., решение № 12/14.07.2022 г. по т. д. № 1947/2021 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 198/03.02.2017 г. по т. д. № 32527/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о.

2. Не е ли погрешно възприятието на въззивния съд в мотивите, че „В случая става дума за реакция в конкретната обстановка на пешеходец - дете по смисъла на закона, което е уязвим участник в движението, като противоправното поведение на водача на мотоциклета, за което е признат за виновен, се изразява именно в нарушаването на задължението му да бъде внимателен и предпазлив към такива пешеходци. Касае се за момиче в тинейджърска възраст, което на пръв поглед не прилича на дете и не може да бъде възприето като такова от водача на ППС.“?

3. При безспорно прието от съда нарушаване на чл. 108 ЗдвП от пострадалото лице, който задължава пешеходците да се движат по тротоара или банкета на пътното платно /ал. 1/, а когато такива няма или е невъзможно използването им /каквато е установената по делото обстановка/ - да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движение на ППС, по възможност най-близо до лявата му граница /ал. 2/, не е ли редно да бъде 2 отчетено наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, с оглед цитираното вече ППВС?

4. Правилно ли при наличие на безспорно прието от съда наличие на нарушение от страна на пострадалото лице на правилата на ЗДвП съдът е приел, че липсва причинно-следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат и неправомерното поведение на пострадалата?

5. Длъжен ли е бил съдът да обсъди приетото по делото заключение по изготвената авто-техническа експертиза и от мястото, на което безспорно се установи със свидетелски показания, че се е намирала С., става ясно, че А. Т. не е можел да реагира и да избегне удара, т.е. същият и при най- голяма съобразителност от негова страна и внимание, не би могъл да избегне удара, поради което се приема, че същият е бил неизбежен, като основната вина за това е на С., която се е движила в обратна на посоката на движение и е реагирала неадекватно, тръгвайки към средата на пътното платно, където се е движел мотоциклетиста, поради което сме поискали и отчитане на 70 % съпричиняване от страна на пострадалата?

6. Длъжен ли е бил съдът да отчете, че макар и непълнолетна, пострадалата е във възраст близка до пълнолетие, като тийнейджърите в никакъв случай, не могат да бъдат възприети като малки деца, на пръв поглед?

7. Правилно ли съдът е определил в съдебния акт размер, като се вземе предвид краткия период на възстановяване, без последващи усложнения, както и без пострадалата да е търпяла други негативни вреди, тъй като същата се е възстановила в рамките на периода на обявената ковид пандемия, в която цялото общество беше ограничено в дейностите си и конкретно същата е била на онлайн обучение от вкъщи, както и останалите й съученици? Не трябва ли да се отчете, че същата има повече извинени отсъствия, заради лечение от дерматит, за сметка на възстановяването от получената вследствие на ПТП травма, при което липсват отсъствия, тъй като същата е учила онлайн, както и останалите ученици, като съдът погрешно приема, че нямало доказателства за липса на практика?

Ответникът

Гаранционен фонд, гр.

София

/ответник в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адвокат М. Х. Н. не оспорва касационната жалба и поддържа становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.

Ответницата Н. А. С. /ищца в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адвокат П. Д. Д. оспорва касационната жалба, прави възражение за липса на допълнителните критерии за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК и поддържа, че решението е валидно, допустимо и правилно, като не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2 ГПК.

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от 3 легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се излагат касационни основания по чл. 281 ГПК, а в приложеното към нея изложение се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл.

3 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните за допускане на касационно обжалване, приема следното:

Въз основа на одобрено споразумение между Прокуратурата и А. П. Т. с определение на съда по чл. 382 НПК от 11.02.2022 г. по НОХ дело № 7320/2021 г. на Районен съд – Пловдив, имащо последиците на влязла в сила присъда съгласно чл. 383, ал. 1 НПК, въззивният съд е приел, че А. Т. е признат за виновен в това, че е управлявал МПС - мотоциклет без за е правоспособен - нарушение по чл. 150 ЗДвП, както и че е нарушил чл. 116 ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Н. С..

Разпоредбата на чл. 116 ЗДвП задължава водача на МПС да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания и към престарелите хора.

За да направи извод за неоснователност на направеното от ответника по иска с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване, изразяващо се в това, че ищцата е пресичала пътното платно на необозначено за целта място и се е движела неправилно почти в средата на платното - нарушения по чл. 108, чл. 113 и чл. 114 ЗДвП, съдебният състав е обсъдил заключението на съдебната авто-техническа експертиза и показанията на разпитаните свидетели и е установил механизма на причиняване на процесното ПТП.

Констатирал е, че ищцата е пострадала след като е била ударена от управлявания от А. Т. мотоциклет, като ударът е настъпил около средата на платното за движение в населено място - с. Калояново, при липса на тротоари; ищцата и свидетелите М. Д. и Наталия Синикчийска /тримата непълнолетни към момента на процесното ПТП/ са се движели по платното поради липса на тротоар, в посока от изток на запад, в която са се движели един зад друг и двата мотоциклета - управляваният от А. Т. мотоциклет, който е ударил ищцата, и управляваният от С. П. мотоциклет, който е бил по-напред; тримата пешеходци са се движели един до друг по платното, като най-вдясно до банкета е бил свидетелят Д., до него по средата свидетелката Синикчийска и до нея, най-вляво - ищцата Н. С..

Въззивният съд е приел, че ищцата не е допуснала нарушение на разпоредбата на чл. 113 ЗДвП, тъй като не е предприела пресичане на пътното платно на необозначено място, а се е отклонила от движението си в северната част на платното и е поела на юг към средата на платното поради поведението на свидетеля С. П., който е видял пешеходците от 100 метра, приближил ги е в гръб, като е спрял съвсем близо до тях - на разстояние 1-2 4 метра. Шумът на мотоциклета е стреснал пешеходците, включително ищцата, заради създаденото у тях впечатление, че ще ги удари, поради което ищцата е реагирала, като се е отклонила наляво, а останалите двама пешеходци надясно. А. Т. при управление на мотоциклета, вместо да спре, се е опитал да заобиколи отляво спиращия мотоциклет на С. П. и е ударил ищцата.

Въз основа на заключението на съдебната авто-техническа експертиза въззивната инстанция е установила, че двамата мотоциклетисти са могли да възприемат пешеходците от разстояние 100 метра с оглед на конкретната обстановка и видимост, но не са се съобразили с наличието на деца на пътя и не са предприели необходимите действия да осигурят тяхната безопасност.

Вместо това С. П. ги е стреснал, спирайки точно до тях. За А. Т. е съществувала възможност да предотврати удара с ищцата при намаляване на скоростта и спиране, по начина, по който това е направено от движещия се преди него мотоциклет. Вместо това той е продължил да се движи със скоростта, с която се е движел преди това и е направил опит за заобикаляне отляво на пешеходците и на другия мотоциклет. Съдебният състав е направил извод, че процесното ПТП е причинено по изключителна вина на водача на мотоциклета А. Т., който въпреки че е видял децата - пешеходци от разстояние 100 метра, не е реагирал по начин, който да осигури тяхната безопасност.

За да направи извод, че разпоредбата на чл. 114 ЗДвП не е нарушена, въззивният съд е изложил, че ответникът по иска не е конкретизирал възражението за съпричиняване, свързано с нарушаване на чл. 114 ЗДвП, липсват и доказателства за такива нарушения - не се касае за внезапно навлизане на ищцата на платното за движение /чл. 114, т. 1 ЗДвП/, тъй като тя се е намирала на него и се е движела по него, а само за промяна на посоката на движение; относно останалите две хипотези на чл. 114, т. 2 и т. 3 - пресичане при ограничена видимост и извършване на търговия и услуги на платното за движение, няма твърдения и данни по делото.