Решение № 38 от 10.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. София, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20221000502588 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 261534/05.05.2022 г. по гр.д. № 5190/2021 г. на СГС, I-28 състав, е осъдено „Галеко“ АД да заплати на Община Дулово:

- на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 53 вр. чл. 49 ЗЗД сумата 128 615.08 лева, представляваща сбора от половината от заплатените от Община Дулово главници и натрупани законни лихви, които общината е била осъдена да заплати като обезщетения за причинени неимуществени вреди на Н. М. Ю. и Е. И. Ю. за смъртта на сина им М.

Н. М. и на М. А. Ж. за смъртта на сина й Е. М. Ж., починали на *** г. във воден обект, образуван в собствените на ищеца и ответника поземлени имоти, находящи се в землището на с. ***, общ. *** и която сума е била погасена както следва: на Н. М. Ю. по и. д. № 20197670400862 - главница от 25 000 лв. и законна лихва от 17 872,08 лв.; на Е. И. Ю. по и. д. № 20197670400860 - главница 25 000 и законна лихва в размер на 17 872,26 лв.; на М. А. Ж. по и. д. №20197670400861 - главница 25 000 лв. и законна лихва в размер на 17 870,74 лв., ведно със законната лихва върху сумата 128 615,08 лв., считано от депозиране на исковата молба в съда – 15.02.2021 г. до окончателното плащане, като претенцията на ищеца е отхвърлена над присъдените 128 615,08 лв. до претендираните 139 648,52 лв., която разлика представлява сбора от половината от платените такси и разноски по образуваните три изпълнителни дела, както следва: по и. д. № 20197670400862 - разноски по изпълнението от 871 лв. и такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ - 2834,77 лв.; по и. д. № 20197670400860 - разноски по изпълнението от 886 лв. и такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ - 2834,79 лв.; по и. д. №20197670400861 разноски по изпълнението – 777 лв. и такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ - 2829,91 лв.

- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1607,69 лв., представляваща лихва за забава за заплащане на присъдената сума 128 615,08 лв., начислена за периода 1

30.12.2020 г. – 12.02.2021 г., като искът е отхвърлен за разликата до претендираните 1668,02 лв. като неоснователен.

Въззивни жалби са депозирали и двете страни.

Ищецът

Община

Дулово е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част. На първо място се изразява несъгласие с извода на СГС, че ответникът не дължи разноските и лихвите по изпълнителните дела, тъй като те се дължат единствено на забавата на ищеца. Сочи, че никой не е търсил плащане от ищеца извънсъдебно. Разноските пък били такива по събиране на цялото вземане, а ищецът претендирал половината от солидарния длъжник – ответника. Главницата пък възлизала на 139 648.52 лева, а не както приел СГС – 128 615.08 лева, съответно се дължала лихва в размер на 1668.02 лева. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и при необоснованост и исковете да бъдат уважени изцяло.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от „Галеко“ АД.

Ответникът „Галеко“ АД е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение в неговата осъдителна част, в която излага доводи за неговата неправилност. Поддържа, че съдебните решения, на които се позовава първата инстанция не обвързват ответника, тъй като той не е бил нито главна страна по тях, нито подпомагаща такава. Съответно произнасянията по въпросите на солидарната отговорност, не обвързват ответника. Там не бил и формулиран извод за солидарна отговорност между Община Дулово и „Галеко“ АД. Поддържа, че солидарна отговорност между страните по делото няма, поради което в първоинстанционното решение било допуснато отклонение от разпоредбата на чл. 127 ЗЗД. Предвид изложеното жалбоподателят-ответник моли да бъде отменено решението на СГС в обжалваната част и да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Община Дулово, в която се изразяват доводи за нейната неоснователност.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В исковата молба на Община Дулово са изложени твърдения, че на 11.08.2013 г. на територията на с. ***, община *** възникнал трагичен инцидент, при който са починали три деца. Наследниците на две от малолетните деца М. Н. М. и Е. М. Ж. осъдили общината с влезли в сила решения по в. гр.д. № 599/2018 г. и по в. гр.д.№ 600/2018 г. по описа на Варненски апелативен съд да заплатят на родителите на първото дете – Н. М. Ю. и Е. И. Ю. и на майката на второто дете – М. А. Ж. обезщетение за нанесените им неимуществени вреди от смъртта на синовете им.

2

Ищецът твърди, че децата са загинали, като са се удавили във водоем, образуван в територия, обхващаща общински имоти № 099036 с площ от 2500 кв. м., и имот с площ от 130 кв. м., собственост на община Дулово , както и имот № 099015 с площ от 18 620 кв. м., собственост на „Галеко“ АД, находящи се в землището на с. ***, общ.

Дулово.

Ищецът излага, че по повод вземането на Н. М. Ю. било образувано изпълнително дело № 20197670400862 по описа на ЧСИ Г. Г., с рег. № ***, като по него ищецът заплатил главница от 50 000 лв., лихви в размер на 35 744,15 лв., разноски по изпълнението – 1742 лв., както и такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ – 5669,54 лв.. За вземането на Е. И. Ю. е било образувано изпълнително дело № 20197670400860 по описа на ЧСИ Г. Г., като по него ищецът заплатил главница 50 000 лв., лихви в размер на 35 744,51 лв., разноски по изпълнението - 1772 лв., както и такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ – 5669,57 лв. Във връзка с вземането на М. А. Ж. било образувано изпълнително дело № 20197670400861 по описа на ЧСИ Г. Г. и ищецът изплатил главница 50 000 лв., лихви в размер на 35 741,47 лв., разноски по изпълнението – 1554 лв., както и такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ - 5659,81 лв. Сочи, че лихвата и по трите дела била определена с начален момент датата на инцидента - 11.08.2013 г., като към датата на окончателното изплащане бил фиксиран крайният момент. Общата сума, която общината заплатила на пострадалите е в размер на 279 279.05 лева.

Община Дулово намира, че като собственик на имот, в границата на който се е образувал водоемът, в който са се удавили децата, отговорност носи и ответното дружество за бездействието на служителите си да обезопасят водоема. Налице била солидарна отговорност между общината и ответното дружество. По аргумент от чл. 53 и чл. 127, ал. 2 от ЗЗД то следвало да възстанови половината от заплатените от общината суми или сумата 139 648.52 лева. Били проведени извънсъдебни преговори между страните, но въпреки че ответникът признал част от задълженията си, не било постигнато доброволно уреждане на спора, поради което е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.

Твърди, че между страните по делото вече е решен спор по идентичен казус, по т. д. № 101/2019 г. по описа на ОС – Силистра, заведено от родителите на третото дете, починало при същия инцидент, като по същото било прието, че страните носят солидарна отговорност към пострадалите, при равни части.

Предвид изложеното е направено искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 139 648.52 лева, представляващи половината от изплатената от общината сума по посочените изпълнителни дела – регресно вземане по чл. 127, ал. 2 ЗЗД, включваща заплатено обезщетение и разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане. Иска се още присъждане на сумата 1668.02 лева – мораторна лихва от поканата на 30.12.2020 г. до датата на исковата молба

Ответникът „Галеко“ АД е подал отговор, в който оспорва исковата молба.

Поддържа се, че неоснователно ищецът се е позовавал на влезлите в сила решения на Апелативен съд - Варна по в. гр. д. № 599/2018 г. и № 600/2018 г., тъй като ответното дружество не е участвало като страна в тези производство, респективно не е обвързано от приетото в тези актове. Твърди, че липсва солидарна отговорност между страните по делото. Изтъква, че община Дулово била осъдена да заплати обезщетението на наследниците на починалите деца в рамките на предвидената в чл. 49 от ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност на възложителя, при или по повод на която е причинено увреждането, но ищецът не бил осъден да заплати обезщетение за непозволено увреждане в качеството му на делинквент. Доколкото общината не била страна по правоотношение, възникнало от фактическия състав, установен в чл. 45, ал. 1 3 от ЗЗД, тя не се явявала извършител и не можело да се разглежда и като съизвършител по смисъла на чл. 53 от ЗЗД. Според ответника разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД била приложима само в отношенията между служителите на страните по настоящото дело, но страните отговаряли само за действията на своите служители, без между общината и дружеството да възникне солидарна отговорност. Ето защо и всяка от страните по делото разполага единствено с регресен иск към своите работници и служители, чиято отговорност обезпечават. В този смисъл изтъква, че ищцовата община е изплатила обезщетението на пострадалите не като причинител на непозволеното увреждане, а като работодател, и разпоредбата на чл. 127 от ЗЗД е неприложима.

Ответникът е изложил подробни съображения, с които отрича характера на водоем на частта от земната площ, върху която е настъпил трагичния инцидент от 11.08.2013 г. Дружеството било закупило терена за негови стопански нужди и осъществявало своята дейност в съответствие с първоначалното предназначение на имота, а наводняването му с дъждовна вода не било в резултат от поведението на ответника. Сочил е, че по протежението на селския път, водещ до бившия стопански двор, собственост на дружеството, се формирал изкуствен насип, насочващ дъждовна вода към парцела му и представляващ нерегламентирано сметище. Така, превръщайки се в непреодолима за водата преграда и следвайки естествения наклон на релефа, водата се насочвала към най-ниската част, където се намира имота на ответника. За подобни води за дружеството не възниквало задължение за обезопасяване, доколкото те не са съществували и не отговарят на възникналото за търговеца вещно право относно подобен предмет на собствеността. Молил е искът да бъде отхвърлен.

По делото са събрани писмени доказателства.

От решение № 2 от 09.01.2019 г. по в.гр.д. №599/2018 г. на АС-Варна, недопуснато до касационно обжалване с определение от 11.07.2019 г. по гр.д.

№1082/2019 г. на ВСК, IV ГО, се установява, че Община Дулово е осъдена да заплати на Н. М. Ю. и Е. И. Ю. сума от по 50 000 лв. на всеки от тях, ведно със законната лихва от 11.08.2013 г., представляваща обезщетение за неимуществените вреди, които са претърпели от смъртта на техния син М. Н. М., починало на *** г. във воден обект, необезопасен от служители на общината.

От решение №3 от 09.01.2019 г., постановено по в.гр.д. №600/2018 г. на АСВарна (представено в цялост в о.с.з. от 05.04.2022 г.), недопуснато до касационно обжалване с определение от 16.05.2019 г. по гр.д. №1065/2019 г. на ВКС, IV ГО, се установява, че Община Дулово е осъдена да заплати на М. А. Ж. сумата от 50 000 лв., ведно със законната лихва от 11.08.2013 г., представляваща обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпяла от смъртта на сина Е. М. Ж., починал на *** г. във воден обект, необезопасен от служители на общината.