Решение № 1272 от 21.10.2026, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1272 гр. Пазарджик, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20265220101869 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е за делба във фазата по допускане на делбата.

Предявен е иск по чл.34, ал.1 ЗС за делба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Пазарджик с площ от 340 кв. м., находящ се в *, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 50106971, при съседни имоти: ***, ***, *** и ***.

Ищцата Н. И. И. с ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „*“ * твърди, че между страните е налице съсобственост, която е създадена с плана за регулация посредством отреждане на общ парцел за два съседни маломерни поземлени имота, първият с площ 167 кв.м. собственост на нейния наследодател А Г. Н, починала на 10*6 г., а вторият с площ 209 кв.м., собственост на наследодателите на ответниците Е. Г. Н., починала на *4 г. и С.

И. Д., починал на * г. Твърди, че в имота е имало къща на наследодателя А Г.

Н, която е съборена, не съществува на място и не е нанесена в кадастралната карта. В него е построена и съществува на място едноетажна еднофамилна жилищна сграда с площ 74 кв.м., която е индивидуална собственост на 1 ответниците, както и гараж с площ 27 кв.м., построен без съгласието на ищцата и без строително разрешение.

Ищцата твърди още, че с ответниците не могат да разделят доброволно дворното място. Иска от съда да допусне и да извърши делба на поземления имот при квоти 167/340 ид. части за нея и 209/340 ид. части общо за ответниците.

Ответниците И. Г. Д. с ЕГН ********** от * и Е. С. Г. с ЕГН ********** от гр. София, ж. * оспорват наличието на съсобственост при твърдение, че плана за регулация не е приложен и е обезсилен. Твърдят, че поземления имот има обслужващо предназначение за постройките в него, които не са съсобствени, и представлява обща част във възникналата хоризонталната етажна собственост, поради което неговата делба е недопустима. Твърдят, че поземления имот е неподеляем на два реални дяла, което е друго основание за недопустимостта на делбата. Молят иска да бъде отхвърлен и претендират съдебни разноски.

Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона прие от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно и се установява от представените удостоверения за наследници, че ищцата е единствен наследник на А Г. Н, починала на 10*6г., а ответниците - на Е. Г. Н., починала на *4 г., и С. И. Д., починал на * г.

Представен нотариален акт за дарение на недвижим имот №117 от 12.12.1996 г., том ХІІІ, дело №4260/96 г. на нотариус при РС – Пазарджик, от който е видно, че приживе А Г. Н е била собственик на дворно място с къща в гр. * представляващо имот пл. №1583, с площ около 167 кв.м., за което е отреден парцел ХVІІ в квартал 211 по плана на гр. Пазарджик, при съседи: имот пл. №1584, имот пл. №1183, имот пл. №36145 и улица.

Представен е констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот №99 от 19.08.1993 г., том ІV, дело №2650/93 г. на нотариус при РС – Пазарджик, от който е видно, че наследодателите на ответниците са признати за собственици по наследство на имот с пл. №1584 в квартал 211 по плана на гр. Пазарджик, с площ от 209 кв.м., при съседи: имот пл. №1583, имот пл.

№1585 и улица, ведно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 80 кв.м.

От приетото по делото заключение на СТЕ се установява, че съгласно 2 първия регулационния план на гр. Пазарджик, одобрен със Заповед №1298/16.03.1959 г., за двата гореописани имота е отреден съсобствен парцел XI-1584, 1583 в кв.211. Измерената по плана площ на имот пл.№1583 е 161 кв.м, а на имот пл.№1584 е 183 кв. м. В имот пл.№1583 е отразена едноетажна паянтова жилищна сграда. В имот пл.№1584 са отразени два броя едноетажни паянтови жилищни сгради и навес.

Следващият регулационен план на гр. Пазарджик е одобрен със Заповеди №3387/10.12.1965г. и №3388/10.11.1965г. на Държавен комитет по архитектура и благоустройство при МС. С него за процесиите имоти пл.

№1583 и пл. №1584 е отреден общ парцел ХІ-1583 в кв.211. В кадастралната основа към плана в имот пл.№1584 е отразена новопостроена едноетажна масивна жилищна сграда и едноетажна паянтова сграда. Жилищната сграда предмет на нот.акт имот №99 от 19.08.1993 г. и е построена въз основа на разрешение за строеж №49/09.07.1959г. Едноетажната паянтовата жилищна сграда в имот пл. №1583 е отразена като паянтова стопанска сграда.

Следващият кадастрален, застроителен и регулационен план на гр.

Пазарджик – централна градска част, е одобрен със заповед Заповед №550/08.05.1979г. на Комитета по архитектура и благоустройство при МС. В него за процесиите имоти пл. №1583 и пл.№1584 е отреден общ парцел XVII1584, кв.211. В имот пл. №1583 е отразена едноетажна паянтова жилищна сграда, а в имот пл. №1584 е отразена едноетажна масивна жилищна сграда.

Със Заповед №РД-02-14-2281/29.12 2000г. на Министъра на МРРБ е одобрен нов кадастрален план на жилищните райони „Стефан Караджа“ и „Център“ на гр. Пазарджик. В него имотът на ищците с пл.№1583 и имотът на ответниците с пл.№1584 са заснети като един имот с пл.№697, район 501.

Имот пл. №697 е идентичен с парцел XVII-1584, кв.211 по регулационния план от 1979г., а неговите регулационните линии са нанесени като имотни граници. Същото се установява и от издадената от Община Пазарджик скица виза №1158/12.06.2003г., която е приложена към заключението на ВЛ. Върху тази кадастралната основа е изработен проект на ПУП - ПР и ПЗ, който е одобрен с Решение №10 от 25.01.2007г., взето с протокол №1 на Общински съвет- Пазарджик. Съгласно одобрения ПУП-ПРЗ за имот пл. №697 се обособява УПИ XII-697, кв.211, като дворищно-регулационните линии съответстват на имотните граници, тоест не се обособяват придаваеми места.

3

Съгласно застроителния план на гр. Пазарджик от 2007г., за УПИ XII-697, кв.211 е предвидено средно жилищно застрояване, с височина до 15м. и обособено застроително петно до три жилищни етажа.

Имот с пл.№697 е нанесен в действащата кадастрална карта на гр.

Пазарджик като поземлен имот с идентификатор *** с площ от 340 кв.м., НТП „Ниско застрояване (до 10 т)“.

Вещото лице не е отрило данни за уреждане на регулационните отношения между собствениците на имот пл. №1583 и пл. №1584, създадени с отменените регулационни планове на гр. Пазарджик от 1959г., 1965г. и 1979г.

Първият спорен въпрос между страните е върху процесния имота е възникнала съсобственост по силата на регулационните планове, с които е отреден общ парцел за съседните маломерни поземлени имот, респ. дали имота попада в приложното поле на § 8 ПЗР ЗУТ.

С дворищно-регулационни планове, одобрени при действието на отменените ЗПИНМ и ЗТСУ се образуват дворищно-регулационни парцели за жилищно и вилно строителство, т.е. преобразува се собствеността върху имотите, които се урегулират в собственост върху отредените за тях парцели, като се придават части от пълномерни към маломерни имоти за тяхното упълномеряване или като се създават общи/съсобствени парцели чрез урегулиране на съседни маломерни имоти. Характерното за тези планове е тяхното непосредствено отчуждително действие – чл.39, ал.3 ЗПИНМ и чл.110 ЗТСУ. Съгласно чл.29 ЗТСУ /преди изменението му в ДВ бр.34/2000 г./ могат да се образуват общи парцели от съседни маломерни, неупълномерими недвижими имоти, при което съсобствеността се създава по силата на самата регулация. Положението е аналогично и при действието на §49, ал.1 ППЗПИНМ вр. чл.38 ЗПИНМ, съгласно който от два или повече съседни маломерни, неупълномерими недвижими имоти може да се образува парцел, който да се отреди общо за дотогавашните собственици на имотите.

За да се стабилизира отчуждителното действие на плана, той трябва да е приложен. Регулацията получава значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена, тъй като до тогава при евентуално изменение или създаване на цялостна нова регулация се изхожда от първоначалното положение на имотите. Това означава, че отчужденията по дотогавашната регулация отпадат с обратна сила, т.е. действието й е 4 подчинено на условие от прекратителен характер. Следователно с влизането в сила на дворищно-регулационния план се придобива само голата собственост върху придаваемото се място или възниква условна съсобственост върху общия парцел, както и задължението да се заплати по установения ред обезщетение за придадената част или за уравняването на дяловете в съсобствения парцел.

Приложението на плана е понятие относимо към вярната имотна основа, при която следва да се изработи новият план. В случай, че предшествуващият план не е приложен, се отива към по-ранния, докато се установи приложен план или се вземе положението на имотите от първия одобрен дворищнорегулационен план на населеното място.

Съгласно ТР №3 от 15.07.1993 г. по гр.д. № 2/1993 г., ОСГК на ВС, дворищно-регулационният план следва да се счита приложен от момента, когато настъпи трансформацията на регулационните линии в имотни граници при хипотезите на чл.33, ал.1 и ал.2 ЗТСУ, а именно: ако от деня на заемане на придадените имоти по законния ред е изтекъл 10-годишен срок; ако до деня на откриване на производството за изменението на плана придадените имоти са били заети по законния ред; ако дължимото за тях обезщетение е било изплатено или след погасяване на вземането за обезщетение по давност съгласно чл.134, ал. 3 ЗТСУ.

По делото е установено, че съсобствеността върху общия парцел е създадена за първи път с плана от 1959 г., одобрен при действието на ЗПИНМ.

Имотите са урегулирани по същия начин /с общ парцел/ и по следващите дворищно-регулационни планове, одобрени при действието на ЗТСУ.

Последният от тях е от 1979 г. от когато най-късно е започнала да тече погасителната давност за заплащане на обезщетението за уравняване на дяловете на съсобствениците на парцела. Същата е изтекла към 2000 г., когато е одобрен новия кадастрален план на жилищните райони „Стефан Караджа“ и „Център“ на гр. Пазарджик. В него регулационните линии на парцел XVII1584, кв.211 по регулационния план от 1979г., образуван от съседните маломерни имоти пл.№№ 1583 и 1584, са заснети като имотни граници, съответстващи на имот пл. №697. Въз основа на този кадастрален план е изработен действащия подробен устройствен план, одобрен през 2007 г. При евентуални бъдещи изменения на плана ще се има предвид това положение на 5 имота, а не предходната кадастрална основа, в която фигурират имотите с пл.

№1583 и пл. №1584.

От гореизложеното може да се направи извод, че регулационният план, с който е отреден общ парцел за съседните маломерни имоти на страните, е приложен преди влизане в сила на ЗУТ /обн., ДВ, бр. 1 от 2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г./ и имота не попада в приложното поле на § 8 ПЗР ЗУТ.

С оглед извода на съда, че процесният имот е съсобствен между страните, следва да се отговори на въпроса дали неговата делба е допустима.

По делото е установено, че имотът е застроен със сгради, които са индивидуална собственост на ответниците. При хипотеза на застроено съсобствено дворно място с индивидуални сгради на съсобствениците, делбата е допустима само ако от поземления имот могат да се обособят два или повече УПИ според застрояването и при спазване на изискванията по чл.19 ЗУТ /Решение №131 от 27.05.2016г. по гр.д. №600/2016г. на І г.о. на ВКС/. Това е така, тъй като предназначението на поземлените имоти, предвидени с плана за жилищно застрояване, е да обслужват построените в тях сгради. След като бъдат застроени тези поземлени имоти престават да бъдат самостоятелен обект на правото на собственост и не подлежат на съдебна делба отделно от постройките.

От заключението на приетата СТЕ е видно, че процесният имот не могат да се образуват два реални дяла при спазване на изискванията по чл.19 ЗУТ, тъй като същият няма необходимата площ и лице. При това положение делбата на имота е недопустима и искът следва да се отхвърли като неоснователен.