Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 522 от 18.05.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 150/2023
Вид
Определение № 522
Подписан
18.05.2023
В сила
18.05.2023
Състав
Теодорина Димитрова, Илина Гачева, Георги Драгoстинов

Цитирани разпоредби

  • чл. 128, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 32, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 522 гр. Велико Търново, 18.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Г. Драгoстинов

Илина Гачева като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно частно гражданско дело № 20234100500150 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Предмет на подадената от Г. В. В. с ЕГН **********, частна жалба, е Определение № 4069/06.10.2022г. по гр.д. № 2083/2022г. по описа на РС Плевен, с което съдът е отказал да уважи молбата на ищеца за освобождаване от заплащане на държавна такса по същото дело.

С подадената пред настоящата съдебна инстанция, частна жалба се отправя искане за отмяна, като неправилно и незаконосъобразно, на Определение № 4069/06.10.2022г. по гр.д. № 2083/2022г. по описа на РС - Плевен. Твърди се, че съдът не е преценил правилно събраните по делото писмени доказателства /Декларация за материално и гражданско състояние, представения договор за дарение и пр./, отразяващи действителното имуществено положение, в което се намира страната по делото. Въз основа на това, съдът е формирал неправилен извод относно възможността на страната /ищец/ по делото да внесе дължимата държавна такса, без това да съставлява съществено затруднение за него.

По така изложените твърдения, настоящият съдебен състав намира за установено следното:

Подадената частна жалба е срещу акт, попадащ в приложното поле на чл.

274, ал.1, т.1 във вр. с чл. 279 ГПК, а именно разпореждане, което прегражда по-нататъшното развитие на исковото производство, тъй като невнасянето на дължимата държавна такса за разглеждане на правния спор е изискване за редовност /чл. 129, ал.2 вр. С чл. 128, т.2 ГПК/, на което следва да отговаря исковата молба, като при неостраняването й, респ. невнасяне на дължимата държавна такса в определения от съда срок, исковата молба се връща и производството по нея се прекратява /чл.129, ал.3 ГПК/. Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване по чл.275, ал.1 ГПК, който е едноседмичен и започва да тече от връчване на съдебния акт /29.07.2021г./, от пълномощник на лице, на което принадлежи правото на обжалване, тъй като е 1 страна по делото/ чл.26, ал.1, вр. с чл.127, ал.1, т.2, вр. с чл. 32, т.1 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Не са налице и други абсолютни и/ или относителни отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи недопустимост на жалбата. Последната отговаря и на изискванията за редовност по съдържание и приложения, установени с нормите на чл.260 и чл. 261 ГПК.

Тъй като към момента, към който е висящ правният спор пред първоинстанционния съд, все още не са разменени книжа, т.е. подадена е само искова молба, е оставена без движение, поради нередовност по чл. 129, ал.2 ГПК - невнасяне на дължимата държавна такса, то по настоящото производство, на основание чл. 276, ал.1 ГПК, не се изпраща препис от подадената частна жалба.

За да обоснове своята преценка относно наличието на основание за освобождаване на ищеца от заплащането на дължимата държавна такса, първоинстанционният съд правилно е посочил, че следва да бъдат взети предвид всички критерии, посочени в чл. 83, ал.2 ГПК, като така формираните изводи на съда по всеки един от тях, преценени и в своята съвкупност, следва да бъдат съпоставени с размера на дължимата държавна такса. Тази преценка съдът е извършил правилно и законосъобразно, като е отчел данните за имущественото състояние на ищеца, съотнасяйки ги с размера на дължимата държавна такса от 10 лв. /десет лева/.

Предвид горното и на основание чл. 278 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4069/06.10.2022г. по гр.д. № 2083/2022г. по описа на РС - Плевен, с което съдът е отказал да уважи молбата на ищеца Г. В. В. с ЕГН **********, за освобождаване от заплащане на държавна такса по същото дело.

Определението не подлежи на обжалване. Препис да се връчи на ищеца.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2