Определение № 460 от 21.06.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 460 гр. Варна, 21.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно търговско дело № 20233001000340 по описа за 2023 година , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ГПК, образувано по частна жалба на ФИНАНСОВО –КЛИРИНГОВА КЪЩА СКОНТО СЪКСЕС ООД, ЕИК

813143369, гр.Девня, чрез адв.М. срещу определение №757/25.05.2023г., постановено по ч.т.дело №223/2023г. по описа на ВОС, с което съдът е прекратил производството по делото, образувано по молба с правно основание чл.679 ТЗ, за отмяна на решения на Събрание на кредиторите на ПОЛИМЕРИ АД/в н./, проведено на 15.10.2019г. като недопустимо поради пропускане на срока по чл.679 ТЗ.

Със същото определение, доколкото е бил сезиран и с молба по чл.64 ГПК, за възстановяване на срока по чл.679 ТЗ, съдът е оставил същата без разглеждане.

С жалбата се излага, че постановеното определение е незаконосъобразно и неправилно. Претендира се отмяната му и възобновяване на производството по ч.т.дело 223/2023г. на ВОС.

В жалбата се излага, че действително срокът по чл.679 ТЗ е пропуснат, но именно поради това към молбата за отмяна е била приложена и молба с искане по чл.64 ГПК за възобновяване на срока поради особени непредвидени обстоятелства. Жалбоподателят отправя оплакване, че съдът изобщо не се е произнесъл по посочените основания за възобновяване на срока. Изложени са следните основания по чл.64 ГПК: неправилно и невярно вписване на М.Г. като представляващ Полимери АД към датата на събранието на кредиторите, въпреки вписване от април 2017г. на друг представляващ дружеството като допълнително се сочи, че посоченото лице е основен 1 свидетел по образуваното срещу Е.Б. и Н.Б. НОХД №2597/2019г. на СГС; липса на уведомяване за датата на събранието на кредиторите по реда на ГПК. Излага, че уведомяването на кредиторите чрез оповестяване на събранието в ТР е важимо само по отношение на тези участници, не и по отношение на длъжника, спрямо който важат общите правила за призоваване по ГПК. Поради ненадлежното представителство на длъжника, взетите на СК от 15.10.2019г. решения по т.2 и т.3 от протокола са незаконни и невалидни.

Същевременно се твърди, че тези решения са ощетяващи за кредиторите в производството. Прави се довод, че изразеното от съда становище за уведомяване от процесуалния представител на страната чрез многократно получавани сведения и ел.достъп до делото, представляват само предположения. Следва да бъде отчетен огромният обем от материали по делото за несъстоятелност на Полимери АД. Допълнително се сочи, че материали относно атакуваното СК не се съдържат и в документите, свързани с искане за разкриване на банкова тайна както и тези, представени пред Специализирания наказателен съд. Твърди се още, че по ч.т.дело №775/2021г. на ВОС съдът също не се е произнесъл относно наличието на особени непредвидени обстоятелства, поради което не може да се приеме, че към този момент решенията на СК от 15.10.2019г. са могли да бъдат узнати.

Аналогично е препращането и към в.ч.т.дело №96/2022г. по описа на ВнАС.

Към частната жалба са приложени ваучер от 07.04.2023г. за платена екскурзия в чужбина на представляващия дружеството молител както и съдебно удостоверение от 04.06.2023г. на СНС, 20 състав.

За да се произнесе по жалбата съдът констатира, че с оглед прекратяване на производството по ч.т.дело №223/2023г. на ВОС е налице интерес от обжалването; жалбата е подадена от легитимираната страна, в преклузивен срок.

За да се произнесе по искането съдът установи, че:

Пред ВОС е било образувано т.дело №223/2023г. по молба на ФИНАНСОВО-КЛИРИНГОВА

КЪЩА

СКОНТО

СЪКСЕС, като представител на ПОЛИМЕРИ АД /в н./, представлявано от Е. З., последната чрез адв.М., с искане за отмяна на решенията по т.2 и т.3 от протокола за Събрание на кредиторите на длъжника Полимери АД, проведено на 15.10.2019г. като се твърди, че същите са незаконни, невалидни поради липса на представителна власт на представляващия дружеството -длъжника както и взети при съществено ощетяване интересите на кредиторите. Основните доводи на страната са участие на събранието като представител на дружеството на М.Г., която е била заличена като представляващ ФКК Сконто съксес ООД към този момент както и липсата на надлежно уведомяване на длъжника чрез представителя му ФКК Сконто Съксес ООД.

Едновременно с искането за отмяна на СК в молбата се иска и възстановяване на срока по чл.679 ТЗ, тъй като пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Като основания по смисъла на чл.64 2

ГПК също се сочи липсата на уведомяване на длъжника за събранието на кредиторите по ГПК както и участието в същото на лице без представителна власт – М.Г..

Нормата на чл.64, ал.2 ГПК въвежда като условие за възстановяване на пропуснат преклузивен срок, установяване от страната, която го е пропуснала, че пропускът й се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Трайната съдебна практика приема, че такива обстоятелства са тези, които стоят извън волята на страната и тя въпреки положените от нея усилия, не може да преодолее, като непредвидените обстоятелства, станали причина за пропускане на срока, следва да бъдат доказани. Те следва да са настъпили в рамките на течащия срок за извършване на дадено процесуално действие.

В разглеждания случай такива обстоятелства не се сочат и не се доказват, тъй като жалбоподателят е въвел като причина за пропускане на срока за подаване молба по чл.679 ТЗ, липсата на уведомяване и липса на представителна власт за длъжника на проведеното събрание на кредиторите, т.е. основанията, посочени като релевантни и за незаконосъобразността на атакуваните решения.

С оглед характера на производството, в което се провежда събранието на кредиторите, този пропуск е бил изцяло по причина на страната – същата е могла да се информира за решението при проявена грижа към делата й.

Изцяло във възможностите на страната е било проследяване състоянието на делото по несъстоятелността на Полимери АД, информиране за СК и взетите решения. Още повече, че конкретното събрание е било оповестено и по партидата на дружеството в ТР на 25.09.2019г., когато е обявено определението на съда по т.дело 1132/2012г. на ВОС за свикване на събранието на кредиторите на 15.10.2019г. С оглед изложеното не са налице предпоставките по чл.64, ал.2 ГПК. Молбата по чл.64 ГПК също е обвързана от преклузивен срок – същата се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускане на срока съгласно ал.3. Предвид установеното узнаване пропускането на срока за подаване молба по чл.679 ТЗ /вкл. по предходно производство по т.дело №775/2021г. на ВОС /в.ч.т.дело 96/2022г. на ВнАС/, то молбата правилно е оставена без разглеждане. Не на последно място, въпреки формулирания петитум за възобновяване на срок, което искане е отправено едновременно с молбата по чл.679 ТЗ, страната не е изложила никакви причини, които да представляват особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее съгласно чл.64 ГПК, в който смисъл молбата й е била и нередовна.

Срокът по чл.679 ТЗ е уреден като преклузивен, считано от провеждане на Събранието на кредиторите на 15.10.2019г., поради което е очевидно, че към датата на сезиране на съда на 24.04.2023г. този срок е бил многократно пропуснат. Срокът е преклузивен и неспазването му води до недопустимост на молбата без значение дали молителят, в качеството му на представляващ 3 дружеството длъжник, е присъствал или не на събранието, в този смисъл аналогично дали е бил надлежно представляван. Краткият срок тече от провеждане на събранието и не е свързан по никакъв начин с узнаването му.

За пълнота съдът констатира, че по т.дело №775/2021г. на ВОС е разгледана идентична молба от същия молител по отношение на три събрания на кредиторите, вкл. процесното от 15.10.2019г., като с потвърдително определение по в.ч.т.дело 96/2022г., прекратяване на производството по чл.679 ТЗ, е било потвърдено.

Освен изложеното, настоящият състав намира, че искането за възстановяване на срок в случая е недопустимо и по още една причина.

Възстановяването на срок на основание чл. 64, ал. 2 ГПК е предвидено за случаите, когато страната, задължена да извърши обвързано с установен в закона или определен от съда преклузивен срок процесуално действие, е пропуснала да го извърши в рамките на съответния срок. За да бъде уважено искането за възстановяване на срок, страната следва да докаже, че е пропуснала да извърши действието преди изтичане на срока и че пропускът й се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Релевантни за приложението на чл.64, ал.2 ГПК са само обстоятелствата, които са се проявили в периода на течение на срока (съобразно правилата на чл. 60 - чл. 62 ГПК), имат внезапен, неочакван, непредвидим и непреодолим за страната характер и въпреки проявената от нея добросъвестност, са препятствали обективно възможността да извърши дължимото действие преди срокът да изтече. Съгласно определение по т.дело 2061/2016г. на първо т.о.; определение по т.дело №1950/2013г. по описа на второ т.о. на ВКС, др., законът не посочва изрично процесуалните действия, спрямо които е приложимо производството по чл. 64 ГПК за възстановяване на срок. Независимо от това, доколкото всяко процесуално действие по смисъла на чл.64, ал.1 ГПК предполага висящ съдебен процес, производството по чл.64 ГПК следва да се разглежда като уреден от законодателя способ за възстановяване на срокове, които са започнали да текат при наличие на вече образувано дело, по което съдът е бил сезиран с иск или молба за защита на лични и имуществени права /чл. 2, чл.59 ГПК/.

Всички други срокове, установени в процесуалния закон или в други закони като предпоставка за иницииране на нов съдебен процес, респ. като условие за валидно сезиране на съда с иск или молба за защита на накърнени граждански права и интереси, не могат да бъдат предмет на възстановяване 4 по реда и предпоставките на чл. 64, ал. 2 ГПК . Това разрешение се отнася не само за преклузивните срокове за предявяване на искове /напр. чл. 33, ал. 1 ЗС, чл. 694, ал. 1 ТЗ, чл. 74, ал. 2 ТЗ , чл. 58, ал. 3 ЗК и др./, но и за установения в чл. 305 ГПК тримесечен срок за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение. Аргумент в подкрепа на извода за неприложимост на производството по чл.64 ГПК към молбата за отмяна по чл.679 ТЗ е цитираната практика, макар постановена във вр.с чл.303 ГПК.

Възстановяването на срокове е свързано съгласно местоположението на разпоредбата, със сроковете в процеса. В случая, производството по чл.679 ТЗ се образува като самостоятелно частно производство, което се разглежда от друг състав на съда по несъстоятелността.

Неоснователно е оплакването, че изводите на съда са основани на предположения за узнаване. Напротив, независимо че не са били дължими, съдът е изложил аргументи за възможността на страната при проявена грижа към делата й, да узнае съдържанието на поставените в несъстоятелността актове и извършените действия. /арг. и от чл.619, ал.3 и чл.634в ТЗ/ Както бе посочено и по-горе, преклузивният срок е обвързан единствено с датата на провеждане на събранието, а не с неговото узнаване, поради което и доводите на жалбоподателя са неотносими.

С огленед на изложеното и при извод за просрочие на искането по чл.679 ТЗ, постановеното в този смисъл определение на ВОС следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №757/25.05.2023г., постановено по ч.т.дело №223 по описа за 2023г. на ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1 седмичен срок от връчването на акта с частна жалба пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6