Решение № 987 от 17.12.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 987 гр. Б., 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20252120203392 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН и е образувано по жалба на „С. 5“ ООД с ЕИК ... със седалище в гр.Б. и адрес на управление ул.... представлявано от управителя

Д.

М.

К. с

ЕГН

********** срещу наказателно постановление №844232-F838592/19.08.2025г издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.27 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г на МФ, вр. чл.118 ал.4 Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС) на дружествотожалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева на основание чл. 185, ал.2 изречение второ вр. ал.1 от ЗДДС.

В жалбата се релевират доводи за малозначителност на извършеното административно нарушение. Посочват се процесуално нарушение досежно правната квалификация на административното нарушение довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Претендират се разноски. Редовно призован управителят на дружеството не се явява. За него се явява упълномощен адвокат.

Процесуалният представител ЦУ на НАП редовно призован явява се ЮК надлежно упълномощен. Оспорва жалбата, като моли съда да потвърди наказателното постановление.

Претендират се разноски.

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН (лист 10 и лист 6 от делото) от легитимирано лице, посочено в наказателното постановление като нарушител.

Жалбата е депозирана пред материално и териториално компетентен съд и съдържа изискуемите от закона реквизити. Същата е процесуално допустима и производството пред БРС е надлежно образувано. Разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 06.07.2025г, в 14,25 часа, свидетелите Т. С. и М. Д. и двамата на длъжност инспектори по приходите в ЦУ на НАП при извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1 т.41 на ЗДДС–ресторант „С.“, находящ се в гр.Б., М. г. и стопанисван от „С. 5“ 1

ООД с ЕИК ..., констатирали, че дружеството, в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите. Съгласно чл.27 ал.1 т.2 от Наредбата, лицата по чл.3, с изключение на случаите, когато се извършват дейности по чл.28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите в случая група „Б“ –за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък върху добавената стойност. Изведен бил периодичен отчет от фискалното устройство в обекта, от който било видно, че за период от 01.06.2025г до 02.06.2025г част от извършените продажби на стоки и услуги в размер на 1000,80 лева били отчетени в група „Г“–за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% данък върху добавената стойност. В обекта се предлагали безалкохолни и алкохолни напитки, както и различни видове ястия и десерти приготвени на място. Всички предлагани стоки и услуги в обекта са били облагаеми сделки и е следвало да са отразяват в група “Б“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък върху добавената стойност.

Съгласно чл.27 ал.1 от Наредба Н-18/2006 на МФ лицата по чл.3 с изключение случаите, когато извършват дейност по чл.28 са длъжни да регистрират всяка продажба на стоки и услуги по данъчни групи според вида на продажбите в случая в група „Б“ –за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък върху добавената стойност.

Установено било, че дружеството–жалбоподател в качеството си налице по чл.3 не е спазило задължението си да регистрира всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите в обекта. За извършената проверка бил съставен протокол.

На 04.08.2025г бил съставен акт за установяване на административно нарушение № F751684 (на лист 11-13 от делото), като деянието било квалифицирано по чл. 27 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал.4 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС). При съставянето на акта участвал и управителят К., който го подписал. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН било депозирано и писмено възражение (лист 22-25 от делото). В него жалбоподателят твърди, чу в акта не е посочен модел, номер и вид на фискалното устройство, датата на нарушението. Твърди се, че отчитането в група „Г“ е по повод техническа грешка в работата на системата на фискалното устройство, за което са информирали и тя е била отстранена. Моли се за отмяна на акта.

Сезиран с преписката по акта административнонаказващият орган е приел фактическите обстоятелства за доказани, поради което издал обжалваното наказателно постановление №844232-F838592/19.08.2025г, с което за нарушение на чл. 27 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал.4 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС) и на основание чл.185, ал.2 изречение второ вр. ал.1 от ЗДДС наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, но не по-късно от една година от нарушението, а издаденото въз основа на него наказателно постановление е в предвидения от закона шестмесечен срок от компетентен орган, оправомощен с представената по делото заповед № ЗЦУ-30875/23.06.2025г (лист 31-36 от делото).

Горното се прие от съда като установено по несъмнен начин от показанията на свидетеля Т. С., както и от писмените доказателства и доказателствени средства приети към доказателства по делото. Съдът даде вяра на показанията на свидетеля, като ги намира за безпристрастни и непротиворечащи си. С оглед горната фактология, която и не се оспорва от жалбоподателя, доказана по несъмнен начин съдът намира издаденото наказателно постановление за законосъобразно и обосновано по следните съображения:

Нормата на чл.118, ал.4 от ЗДДС предвижда, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, 2 съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност; сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им. В случая такава се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Като нарушена и в акта, и в наказателното постановление е посочена разпоредбата на чл.27 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Тази разпоредба посочва, че лицата регистрирани по ДДС са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчна група според вида на продажбите: т.2 –група „Б“ за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС; т.4 група „Г“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% ДДС.

Според чл.185, ал.2 от ЗДДС: „извън случаите по ал.1 лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1 ЗДДС на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лева, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10000 лева. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1“.

Наказващият орган правилно е санкционирал жалбоподателя на основание чл.185, ал.2 изречение второ вр. ал.1 от ЗДДС с имуществена санкция в минималния размер от 1000 (петстотин) лева.

Съдът намира, че в случая е неприложим институтът на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.1, б."а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. От установените по делото обстоятелства не може да се направи извода, че нарушението попада в категорията на маловажните нарушения. Съгласно чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Относно понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно чл.93, т.9 от Наказателния кодекс–"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От данните по делото не може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от съответния вид.

С оглед изложеното, съдът безусловно следва да потвърди обжалваното наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр.94 от 2019г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В конкретния случай, 3 представителят на административнонказващия орган е поискал да му бъде присъдено ЮК възнаграждение, което на основание чл.27е от Наредбата за правна помощ следва да бъде в размер от 80 лева и поради това съдът следва да осъди жалбоподателя да го заплати.

Предвид гореизложеното Б.кият районен съд, V наказателен състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №844232-F838592/19.08.2025г издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.27 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал.4 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС) на „С. 5“ ООД с ЕИК ... със седалище в гр.Б. и адрес на управление ул.... представлявано от управителя Д. М. К. с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева на основание чл. 185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА „С. 5“ ООД с ЕИК ... със седалище в гр.Б. и адрес на управление ул.... представлявано от управителя Д. М. К. с ЕГН ********** да заплати на ЦУ на НАП разноски в размер на 80 (осемдесет) лева за ЮК възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Б..

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

4