Решение № 17 от 07.02.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Ямбол, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева при участието на секретаря П. Г. У. в присъствието на прокурора Д. С. Л. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Гражданско дело № 20242300100332 по описа за 2024 година

Делото е образувано пред ЯОС, след изпращането му за разглеждане по реда на чл.7, ал.2 от ЗОДОВ с Определение №644/02.09.2024г. на СлОС по гр.д.№396/2024г. по описа на този съд.

Подадена е искова молба от М. Т. С. от гр.*******, с която против Окръжен съд гр.Сливен е предявен иск по чл.2в от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 250 000лв., дължимо поради допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз.

Предмет на предявения иск за обезщетение на неимуществените вреди на ищеца, е нарушено право на справедлив наказателен процес по смисъла на чл.6 ЕКЗПЧОС при постановяване на присъдата по НОХД №601/2019г. по описа на СлОС в частта й, с която на основание чл.53, ал.2, б „а“ НК съдът е отнел в полза на държавата множество артефакти, иззети от дома на ищеца. Според изложените в исковата молба твърдения, налице е противоправност на гражданската конфискация, извършена чрез наказателно процесуалните инструменти и с Присъда №5 от 22.04.2019г. по НОХД 601/2019г. ищецът счита, че ответникът е нарушил гражданските му права, тъй като законоустановено правило е, че съдът се произнася в рамките на въведеното от прокурора обвинение, а в случая иззетите веществени доказателства по делото не били обсъдени и анализирани, не били посочени в присъдата по НОХД № 601/2019г. като основание за прилагането на чл. 278, ал.6 от НК и с наложеното на ищеца наказание съдът е излязъл извън рамките на обвинението по чл.278, ал.6 от НК, като на основание чл. 53, ал. 2 б.„а“ от НК е постановил отнемане в полза на държавата без да посочи защо приема, че вещите са придобити чрез престъпление и без да посочи състава на престъплението. Така извън обхвата на обвинението съдът постановил изземване, което не е обстоятелство с уточняващ и детайлизиращ присъдата характер, разкрива различна картина на деянието „държане“ на археологически обекти, за което деяние като подсъдим ищецът не се е защитавал както в досъдебното производство, така и пред първата съдебна инстанция, с което било нарушено правото му на справедлив съдебен процес, обхващащо и правото на информираност по параметрите на въведеното обвинение.

Ищецът изтъква, че и съгласно разясненията, дадени в ТР № 57/1984 г. на ОСНК на ВКС осъждането по непредявени факти е недопустимо, като в случая ответният съд е нарушил чл. 5, ал. 4 от Конституцията, както и Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство, ратифицирана със закон, приет от 36-тото Народно събрание 1 на 01.04.1993г. - императивната норма на чл.1, §2 от Конвенцията, респ. нужните три кумулативни предпоставки, квалифициращи археологическото наследство. Съдът не съобразил нормата на чл.278, ал. 6 от НК, с оглед престъпното деяние „държане“ като фактическо състояние и състава на чл. 53, ал. 2, б. „а“ от НК, който визира собственост, и постановявайки изземване лишил ищеца от правото на справедлив съдебен процес в нарушение на чл. 6, §1 от ЕКЗПЧОС.

Според ищеца, чрез неправилното прилагане на правните норми на чл.53, ал. 2 от НК и игнорирането на ТР № 57/1984 на ОСНК на ВКС, представляващи нарушение на материалния закон и на общностното право на справедлив процес, Сливенският окръжен съд му причинил душевна болка и страдание, чувство за безсилие и адаптивно разстройство, оценени в размер на сумата 250 000 лева, за присъждането на която сума е предявена претенцията.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил редовността на исковата молба и допустимостта на предявения иск, които възражения ЯОС е счел за неоснователни и се е произнесъл с определение, оставяйки ги без уважение.

Искът е оспорен от ответника и по същество като неоснователен с възраженията, че при разглеждане на НОХД №601/2019г. от Окръжен съд - Сливен са съблюдавани всички принципи за осигуряване на ефективна защита на ищеца като подсъдим в наказателното производство и са му били предоставени изискуемите от правото на ЕС и вътрешното законодателство гаранции за достъп до правосъдие и разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд, включително за осъществяване на косвен контрол за законосъобразност.

Възражението на ответника е, че в производството по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ съдът не може да пререшава спора, приключил с влязлата в сила присъда по НОХД № 601/2019г. на Окръжен съд -Сливен. Според ответника, в настоящия процес съдът може да извърши преценка само за това наказателният съд приложил ли е относимите норми от правото на ЕС и дали в резултат на твърдяното им неприлагане или неправилно прилагане, за ищеца са настъпили вреди от нарушаване на правото за разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд. Ответникът навежда, че според критериите, изведени в практиката на Европейския съд по правата на човека, във връзка с чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС и чл. 47 ХОПЕС от съществено значение е общата оценка на производството като цяло, дали производството е справедливо, както и дали възможните недостатъци във връзка със справедливостта на производството е било възможно при определени условия да бъдат санирани на по-късен стадий или на същата инстанция, както и когато съдебният акт подлежи на преразглеждане от независим съдебен орган, който има пълна юрисдикция и самият предоставя гаранциите, изисквани от чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС. В обобщение ответникът изтъква, че в случая липсва действие или бездействие от страна на Окръжен съд - Сливен, което да е накърнило правото на ищеца на справедлив процес и достъп до правосъдие, регламентирани в чл.6, § 1 ЕКЗПЧОС и чл. 47 ХОПЕС; че на ищеца не е наложено наказание в нарушение на чл. 7, § I ЕКЗПЧОС, такова което да не е предвидено или да е по-тежко от предвиденото за извършеното престъпление; че твърденията в исковата молба предполагат преоценка на правилността и законосъобразността на постановената и влязла в сила присъда, което е недопустимо.

В о.с.з. ищецът се явява лично и оспорва постъпилия от ответника писмен отговор на исковата молба с възражение, че същият е подаден от лице, което не е упълномощено за това, като моли възраженията на ответника да не бъдат обсъждани. По съществото на спора пледира за уважаване на предявения иск на основанията, наведени с исковата молба, с присъждане на обезщетение по справедливост за обичайните, нормално присъщи вреди от твърдяното нарушение на правото на ЕС.

Ответникът Окръжен съд – гр.Сливен не изпраща процесуален представител в о.с.з., а законният му представител с писмена молба моли за отхвърляне на ищцовата претенция.

Представителят на ЯОП дава заключение за неоснователност на иска, като съображенията са, че събраните по делото доказателства не изпълват хипотезата на чл.2в от ЗОДОВ.

Окръжният съд намира за неоснователно възражението на ищеца, че подаването от ответника на писмения отговор на искова молба, е ненадлежно процесуално действие.

2

Действително, подалото отговора лице Х. М. е оправомощено с тези права със заповед на законния представител на ответния съд, неговия председател, но независимо от формата на акта се касае за волеизявление, с което по волята на представлявания се учредява представителна власт по делото (чл.36, ал.1 ЗЗД). Изпълнени са изискванията на чл.33 и чл.32, т.3 ГПК за представителството на ответника по пълномощие, като на съда е служебно известен факта, че пълномощникът Х. М. е съдия в ответния съд, служител с юридическо образование, т.е. измежду лицата, които могат да бъдат процесуални представители на страна по гражданско дело по пълномощие (чл.32, т.3 ГПК). Предвид тези съображения, не е налице основание възраженията на ответника да не бъдат обсъдени при решаване на делото.

ЯОС, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото няма спор и е установено с влязлата в сила на 25.02.2022г. Присъда №5/22.04.2021г. на Сливенски окръжен съд, постановена по НОХД №601/2019г. по описа на този съд, че в качеството на подсъдим по делото ищецът М.С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.278, ал.6 от НК за това, че на 23.03.2018г. в гр.Нова Загора е държал повече от три археологически обекта (посочени и индивидуализирани подробно) по смисъла на чл.146, ал.1 от Закона за културното наследство, представляващи движими културни ценности, материално свидетелство за човешкото присъствие и дейност по смисъла на чл.7 от Закона за културното наследство (ЗКН) и чл.53, т.1 от Закона за културното наследство (ЗКН), които обекти не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред – този, предвиден в Глава 6, Раздел 2 от ЗКН и в Раздел 2 и Раздел 3 от Наредба №Н-3/03.12.2009г. С присъдата на ищеца е наложено наказание за извършеното престъпление и на основание чл.278, ал.7 от НК е постановено предметът на престъплението – археологическите обекти, представляващи движими културни ценности, които са подробно описани като предмет на извършеното от М.С. престъпление, да бъдат отнети в полза на държавата.

Със същата присъда, на основание чл.53, ал.2, б.“а“ НК съдът е постановил отнемане в полза на държавата и на следните веществени доказателства – 2бр. фрагменти от боздуган, 1бр. фрагмент от пръстен, 8бр. фрагменти от пръстени и фибули и фрагмент- част от пръстен. За тези предмети, представени по делото като веществени доказателства, съдът е приел, че съгласно заключенията на изслушаните експертизи също са археологически обекти, че също не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, но тъй като не са включени в обвиненията на подсъдимите, респ. в предмета на престъпленията по чл.278, ал.6 НК, те не могат да бъдат отнети на основание чл.278, ал.7 от НК, а отнемането следва да стане по общия ред, предвиден в чл.53, ал.2, б.“а“ от НК.

Не е спорно между страните, че отнетите с присъдата в полза на държавата веществени доказателства, са били иззети от ищеца М.С. при разрешено по съответния ред претърсване и изземване.

Не е спорно също така и е установено, че постановената от СлОС присъда е била обжалвана от ищеца изцяло и е потвърдена от въззивния съд –БАС, включително в частта на отнемането на веществените доказателства. В постановеното въззивно Решение №64/29.10.2021г. на БАС по ВНОХД №139/2021г., с което присъдата на СлОС е потвърдена изцяло, е прието, че в съответствие със закона, на основание чл.53, ал.2, б.“а“ НК съдът е отнел в полза на държавата веществени доказателства, които не са включени в обвинението.

Въззивнеият съд е изложил мотиви, според които именно поради това, че тези веществени доказателства не са включени в обвинението, те не могат да бъдат отнети по специалната норма на чл.278, ал.7 НК, но притежаването на тези вещи е забранено и вещите подлежат на отнемане, тъй като също са археологически обекти, които не са идентифицирани и регистрирани по законовия ред - 2бр. фрагменти от боздуган, фрагмент от пръстен, 8 броя фрагменти от пръстени и фибули, фрагмент, част от пръстен.

С постановеното от ВКС Решение №20/25.02.2022г. по КНД №1083/2021г., Второ НО, с което е оставено в сила решението на БАС, касационната инстанция е обърнала внимание на касатора, настоящия ищец, че не е посочил точно какво е оплакването му за нарушение на материалния закон, допуснато от БАС при постановяване на въззивното решението в частта относно отнемането на веществените доказателства, които не са в 3 обхвата на чл.278, ал.6 НК. На ищеца ВКС е отговорил, че не е налице соченото нарушение и по разглежданото дело няма близост със случая, който е бил разгледан със сочено от М.С. друго решение на ВКС.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ. Този законов текст регламентира установения с практиката на СЕС принцип за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Държавата за вреди от нарушения на общностното право, допуснати от национални юрисдикции.