Решение № 526 от 14.07.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 526 гр. Благоевград, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Габриела Тричкова при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело № 20261210100633 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от С. Н. П., ЕГН **********, с адрес: с. Кр., с адрес за призоваване: гр.С., чрез адв.Д. М. против „С.Г.Груп“ЕАД, ЕИК 205942517, със седалище и адрес на управление : град София, п.к.

1756, район Витоша, ул.“Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет.6, вписано в Търговски регистър към Агенция по вписване, представлявано от К. В. П..

Твърди се в исковата молба, че въз основа на решение по частно гр. д. № 3381/2011 год. на Районен съд - Благоевград, е издаден съответно изпълнителен лист, с който ищцата е осъдена, заедно с поръчителите Д. А. В. и Р. Д. Т., да заплатят солидарно на Кредитора „БАНКА ДСК“ ЕАД, с ЕИК-121830616, сумите, както следва: 15788.88 лева - главница по договор за кредит за текущо потребление от 18.07.2007 г.; 1895.03 лв - лихва за периода от 18.07.2007 г. до 10.11.2011 г., законната лихва върху главницата считано от 11.11.2011 г.;

353.68 лева - внесена държавна такса; 589.67 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл. 26, пр.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Ищцата твърди, че на 18.07.2007 г. е сключила договор на кредит за текущо потребление с Банка „ДСК“ЕАД, които пари и били нужни за лечението на съпруга й П. Ст. П., който въпреки проведеното лечение починал на 03.10.2008 г. а ищцата се оказала без работа, без доходи и в невъзможност да върне кредита. Навежда се, че с времето и проблемите, които имала забравила за обслужване на кредита, като от съседа й, който е и поръчител по кредита Д. А. В. разбрала, че 2012 г. е получавал книжа от частен съдебен изпълнител по повод на кредита. Твърди се, че след това нито ищцата, нито поръчителя Д. А. В. не са получавали каквито е да било съобщения от частни съдебни изпълнители, до 17.07.2025 г., когато получили уведомление за извършена цесия, връчено на ищцата на 17.07.2025 г. от ЧСИ с рег.№795 - В. Т., район на действие - Окръжен съд Благоевград, от което узнала, че е извършено прехвърляне на вземания с договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 07.03.2019 г., „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, в качеството на продавач, прехвърлил на „С.Г. Груп“ ЕАД/правоприемник на С.Г. Груп ООД с ЕИК: 148062016/, всички свои вземания, произтичащи от договор за Consumer Loan/18.07.2007 г. в размер на 31418.99 лв., сключен с „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД на Фронтекс Интернешънъл ЕАД, като в последствие са прехвърлени с договор за цесия на „С.Г. Груп“ ЕАД, заедно с всички произтичащи от Договора акцесорни парични претенции /разноски, лихви и др./,свързани с 1 вземанията, които вече са възникнали и се дължат, привилегии, както и предоставените обезпечения (ако има такива) по съответните вземания.

Навежда се, че по издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№3381/2011 г. на PC-Благоевград е образувано изп.д.№628/2012 г. на ЧСИ В. Т., а в последствие - изп.дело №552/2025 г. по описа на ЧСИ - В. Т. срещу ищцата и Д. А. В. и Р. Д. Т. - поръчители по договора й за кредит, и съгласно 2 съобщение с изх.№34747/11.07.2025 г. по изп.д.№552/2025 г. на ЧСИ В.

Т., към момента главницата е в размер на 15788.88 лева, законната лихва върху тази главница е в размер на 23134.13 лв и неолихвяема сума в размер на 2836.38 лв. Посочва се, че със същото съобщение е уведомена и за наложен запор на банковите й сметки, трудовото й възнаграждение и пенсия.

Твърди се, че от датата на сключване на договора на кредит за текущо потребление от 18.07.2007 г. между С. П. и „ДСК“ЕАД до получаване на уведомление за извършена цесия, връчено й на 17.07.2025 г. от ЧСИ с peг.№795 - В. Т., са изминали почти 19 години, през което време спрямо ищцата не са извършвани никакви принудителни действия. Посочва, че изпълнителният лист е издаден на 17.11.2011 г., а изп. дело №552/ 2025 г. на ЧСИ - В. Т. е образувано 2025 г., като за периода от 14 години не са предприемани принудителни действия спрямо ищцата. Навежда се, че за образуваните изпълнителни дела ищцата узнала от банката, които я уведомили, че има наложен запор на банковите й сметки по изп.д.

№552/2025 г. на ЧСИ В. Т., а в последствие и от съобщение отправено до ищцата по изпълнителното дело. Твърди се, че за периода от сключване на договор за кредит за текущо потребление - 18.07.2007 г. до 17.07.2025 г. датата на получаване на съобщение с изх.

№34747/11.07.2025 г. по изп.д. №552/2025 г. на ЧСИ В. Т. срещу ищцата не са предприемани никакви принудителни действия по събиране на вземането, поради което се счита, че същото не се дължи, поради погасяването му давност.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на ищцата, че не дължи на „С.Г. Груп“ЕАД, ЕИК 205942517 сумите по изпълнителен лист от 17.11.2011 г., издаден по ч.гр.д.№3381/2011 г. на PC-Благоевград, а именно: сумата от 15 788,88 лева - главница по договор за кредит за текущо потребление от 18.07.2007 г.; сумата от 1895,03 лв - лихва за периода от 18.07.2007 г. до 10.11.2011 г.; сумата от 353,68 лева - внесена държавна такса; сумата от 589,67 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл. 26 пр.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, поради изтекла погасителна давност. Претендира се присъждане на сторените в производството съдебни и деловодни разноски.

Към исковата молба са приложени писмени документи.

С Разпореждане с рег. № 2184/14.04.2026г. съдията-докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.

131, ал. 2 от ГПК.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника и връчен чрез ССЕВ на 15.04.2026 година.

В указания от съда едномесечен срок, който е изтекъл на 15.05.2026 година ответното дружество не е депозирало писмен отговор.

С Определение № 796/26.05.2026 година съдът е насрочил открито съдебно заседание, като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, и ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява, представлява се от пълномощник, който поддържа исковата молба, като с оглед процесуалното поведение на ответника е направено искане за постановяване на неприсъствено решение по спора, с което да бъдат уважени предявените искове, като бъде осъден ответникът да заплати на ищцата направените разноски, за които е представен списък по чл. 80 ГПК.

2

В съдебно заседание ответникът, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща законен или процесуален представител.

Съдът, след като прецени твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства, намира че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.

239, ал. 1, вр. с чл. 238, ал. 1 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В настоящия случай ищцата чрез пълномощника си в проведеното съдебно заседание е направила искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 ГПК при наличие на посочените предпоставки.

Нормата на чл. 239, ал. 1 ГПК, предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице условията за уважаване на предявените искове чрез постановяване на неприсъствено решение по спора по реда на чл. 239, ал. 1, вр. с чл. 238, ал. 1 ГПК.

Аргументите в тази насока са следните:

Съдът след като констатира, че ответникът не е представил отговор на исковата молба в дадения едномесечен - преклузивен срок, не се е явил лично законния представител или не е изпратил упълномощен представител в първото по делото съдебно заседание, а също и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, намира че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки съгласно чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.1, т. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение. В срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК ответникът не е представил такъв, като последиците за това са му били изрично съобщени с нарочно съобщение изпратено до ответника и връчено на 15.04.2026г.- арг. на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, ответникът не се е явил в първото по делото съдебно заседание, проведено на 25.06.2026 година въпреки редовното си призоваване, а също и не е направил искане пред съда делото да бъде разгледано в негово отсъствие - арг. чл. 238, ал. 1 от ГПК.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че така предявените искове от ищцата се явяват вероятно основателни, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства към нея - арг. чл.239, ал. 1, т.2 от ГПК, а именно: Съобщение изх. № 34753/11.07.2025 година по изп. дело № 552/2025 година, по описа на ЧСИ В. Т., ведно с Изпълнителен лист от дата 17.11.2011 година, издаден по ч. гр. дело № 3381/2011 година, по описа на Районен съд – Благоевград; Съобщение изх. № 34747/11.07.2025 година по изп. дело № 552/2025 година, по описа на ЧСИ В. Т., ведно с Изпълнителен лист от дата 17.11.2011 година, издаден по ч. гр. дело № 3381/2011 година, по описа на Районен съд Благоевград; Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, ведно със съобщение;

Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, ведно със съобщение; Удостоверение за наследници изх. № 110/24.07.2025 година, издадено от Община Симитли; Разпореждане № 01252287856/01.07.2025 година на ТП на НОИ – Благоевград; Рецепта; Удостоверение за семейно положение изх. № 21/05.09.2019 година, издадено от Община Симитли, както и от приобщените документи по изп. дело № 628/2012 година и изп. дело № 552/2025 година и двете по описа на ЧСИ В. Т..

С оглед изложеното, следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи сумите по изпълнителен лист от 17.11.2011г. издаден по ч.гр.д.

№3381/2011г. на РС Благоевград, поради изтекла погасителна давност.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед направеното искане от ищцата, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 511 евро, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК, предвид обстоятелството, че делото е решено в полза на 3 ищцата, която е освободена по реда на чл.83, ал.2 от ГПК от внасяне на държавна такса и разноски в производството, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Благоевград сумата от 412,80 евро дължима държавна такса и сумата от 24,56 евро за преписи от изпълнителните дела.

Водим от горното и на основание чл. 239, ал. 1, вр. с чл.238, ал.1 ГПК, при условията на неприсъствено решение, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на „С.Г.Груп“ЕАД, ЕИК 205942517, със седалище и адрес на управление : град София, п.к. 1756, район Витоша, ул.“Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет.6, вписано в Търговски регистър към Агенция по вписване, представлявано от К. В.