Решение № 474 от 10.11.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 474 гр. Плевен, 08.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА

ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно гражданско дело № 20224400500613 по описа за 2022 година ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от М. П. Б. и С. П. Б. срещу Решение № 976/ 29. 06. 2022 г. по гр. д. № 20214430105588 по описа на РСПлевен.

Въззивните жалбоподатели твърдят, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и отхвърляне на предявените искове.

Въззиваемата страна „***“ АД с ЕИК*** е изразила становище, че въззивната жалба е неоснователна, обжалваното решение на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като е отправено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 100 лв.

1

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С обжалваното решение районният съд е признал за установено на основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД по отношение на М. П. Б. и по отношение на С. П. Б., че всеки един от тях дължи поотделно на „***“ ЕАД с ЕИК*** сумата от 172, 16 лв., представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01. 11. 2017 г. до 31.

03. 2021 г., ведно със законната лихва от 20. 05. 2021 г. и сумата от 22, 75 лв. лихва за забава върху главница от 172, 16 лв. за периода от 04. 06. 2018 г. – 11. 05. 2021 г., за която сума е издаден заповед за изпълнение № 1867/ 20. 05.

2021 г. по ч. гр. д. № 20214430103161/ 2021 г. по описа на Плевенския районен съд. С решението са присъдени в полза на „***“ ЕАД направените разноски в заповедното производство в размер на 19, 68 лв. платими от М. Б. и в същия размер платими от С. Б., както и сумата от 304 лв. платими от М. Б. деловодни разноски в първоинстанционното производство и в същия размер разноски в същото производство платими от С. Б..

За да постанови решението си районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел за установено, че въззивниците са съсобственици на процесния имот при равни права и са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 ЗЕ- качеството на клиент се придобива по силата на закона, с придобиването на правото на собственост или ограничено вещно право върх у индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Съдът е посочил, че съгласно чл. 153, ал.6 ЗЕ етажните собственици, прекратили топлоподаването към своите имоти, остават потребители/ клиенти на топлинната енергия от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Съдът е посочил, че отказът от индивидуалното потребление не води сам по себе си до отпадане на дължимостта на останалите необходими разходи. В този смисъл е и ТР №2/ 2016 на ОСГТК на ВКС затова, че за отношенията, 2 възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сградата – етажна собственост се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 вр. §1ДРЗЗП. Районният съд подробно е обсъдил възраженията на ответниците, като е посочил, че *** АД е надлежно избран да извършва дяловото разпределение на доставената до абонатната станция топлоенергия, тъй като в противен случай е приложима нормата на чл. 61, ал.3 от Наредба 16 – 344 за топлоснабдяването и топлинната енергия би се определяла по максималната мощност на монтираните в имота отоплителни тела, което би довело до по- високи дължими суми за консумирана топлоенергия. П о отношение възраженията на ответниците, че не разпределението на топлоенергията не е извършено съобразно нормативните изисквания, районният съд е посочил, че спазването на нормативните изискване е отразено в заключението на допусната съдебно- техническа експертиза. Въз основа на тези правни изводи първоинстанционният съд е приел, че исковете за сумите за консумираната топлоенергия са доказани и основателни и следва да бъдат уважени до размера на 172, 16 лв. за всеки от ответниците за един и същ период и за процесния недвижим имот.

По отношение исковите претенции за лихви за забава районният съд е приел в мотивите си, че заплащането на топлоенергията от сградната инсталация е следвало да се извърши до 30 дни от изтичане на месеца, за който се отнася. Съдът е установил , че е изтекъл уговорения между страните срок за плащане, поради което ответниците са изпаднали в забава и съответно дължат мораторна лихва, която е в размер на 22, 75 лв. за всеки от ответниците поотделно.

Въззивният съд изцяло възприема изложените от първоинстанционния съд мотиви в обжалваното решение, като счита, че същото следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По делото е безспорно установено, че въззивниците са съсобственици на процесния имот, същите по силата на ЗЕ са потребители / клиенти на въззиваемата страна за потребление на топлоенергия и съответно дължат заплащане на топлоенергията за сградната инсталация в топлоснабдената сграда , в която се намира процесният недвижим имот. По делото са допуснати съдебно- счетоводна и съдебно- техническа експертиза, от заключенията на които е видно, че за процесния имот и период не е 3 заплащано потребление на топлоенергия за сградната инсталация, че разпределението е извършвано правилно и съобразно нормативните изисквания от топлинния счетоводител. Въз основа на тези данни въззивният съд приема, че въззивниците са се ползвали от топлоенергията от сградната инсталация в имота, но не са заплащали за претендирания период, поради което присъдените от районния съд са дължими както по отношение на главниците, така и по отношение на лихвите за забава с оглед просрочването на задълженията за съответните периоди.С оглед изложеното съдът счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК въззивниците следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за въззивната инстанция.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 ,пр. 1 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО

Решение № 976/ 29. 06. 2022 г. по гр. д. № 20214430105588 по описа на РСПлевен.

ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК М. П.

Б. с ЕГ Н********** и С. П. Б. с ЕГН********** СОЛИДАРНО да заплатят на „***“ АД с ЕИК*** юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4