Решение № 193 от 13.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Бургас, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20262120200584 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод жалба на „В.“ ЕООД с ЕИК: **** против Наказателно постановление № 857929-F848493/24.10.2025 г., издадено от Заместник -директора на ТД на НАПБургас, с което на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 5, ал. 4 , т.1 от КСО , вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. на МФ вр. чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Със жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се изтъкват съображения за неспазване на срока по чл.34,ал.1 ЗАНН при съставяне на АУАН.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.К. Т., която отстоява становище процесуална незаконосъобразност на обжалваното НП със съображения, преповтарящи и доразвиващи отразените в жалбата. Претендира отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски.

За Административно - наказващият орган, се явява юрисконсулт Г.А., надлежно упълномощен, който оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (НП е било връчено на упълномощено лице от жалбоподателя на 13.01.2026 г., а жалбата е депозирана на 27.01.2026 г. по реда на чл.60, ал.1 ЗАНН). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

На 17.09.2025 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че като осигурител е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от КСО , като не е подал в срок данни с декларация Образец 1 в ТД на НАП-Бургас за месец февруари 2025 г. Посочено е, че всяко регистрирано в ТД на НАП Бургас лице подава декларация Образец 1 по електронен път или в сградата на ТД на НАП Бургас, гр.Бургас, ул. „Александровска“ №26,ет.1.

Декларация Образец 1, съдържаща данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване, УПФ /учителски пенсионен фонд/, здравното 1 осигуряване,ДЗПО /допълнително задължително пенсионно осигуряване/, вноските за фонд „ГВРС“„Гарантирани вземания на работниците и служителите“,дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ- поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване,се подава до 25-то число на месеца,следващ месеца,за който се отнасят данните; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок- до края на месеца,в който е начислено или изплатено възнаграждението. Прието е в обстоятелствената част на АУАН, че декларацията е следвало да бъде подадена до 25.03.2025 г.

Декларацията е подадена по интернет и подписана с КЕП на дата 19.06.2025 г.и е приета с вх.

№02000253300534.

До лицето е била изпратена покана по интернет и чрез лицензиран пощенски оператор за явяване в ТД на НАП-Бургас за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В указания срок не се е явило упълномощено от законния представител на дружеството лице и АУАН му бил съставен в хипотезата на чл.40,ал.2 ЗАНН и връчен на 01.10.2025 г. на упълномощено от управителя на дружеството лице.

Въз основа на съставения акт, административнонаказващият орган, сезиран с преписката е счел фактическите констатации в акта за безспорно доказани и несъмнено установени и издал обжалваното НП, в което в документално-словесен вид била пресъздадена идентично фактическата обстановка с описаната в АУАН и бил извършен идентичен подбор на правна квалификация на нарушението чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО , вр. чл. 2, ал. 1 и вр. чл.4,ал.1,т.1 от Наредба №Н13/17.12.2019 г. МФ. Предвид идентично възприетите и възпроизведени фактически и правни изводи досежно авторството, вида, и съставомерността на нарушението административнонаказващият орган на основание чл. 355,ал.1 КСО наложил на нарушителя имуществена санкция в размер на 500 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници, като подлагайки ги на аналитично и синтезно изследване, в тяхната взаимна връзка и взаимообусловеност съдът прие, че по своето съдържание изграждат логическа последователност, позволяваща формиране на достоверни изводи по фактите.

По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Обжалваното постановление, е издадено от компетентен орган (видно от приложената по делото на л. 16– Заповед № ЗЦУ - 884/27.02.2024 г.т.1.2), а АУАН е съставен от материално и териториално компетентно длъжностно лице съобр.т.2.1 от Заповед № ЗЦУ - 1149/25.08.2020 г.т.1.2. Съдът намира обаче, че при описание на фактическите белези на нарушението и в изложението относно обстоятелствата, при които е извършено, са допуснати съществени непълноти, рефлектиращи негативно върху правото на защита на санкционираното лице и препятстващи въззивния съдебен контрол,с което са дерогирани задължителните изисквания на чл.42,ал.1,т.4 ЗАНН и чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН.

I.На първо място, актуалната редакция на чл. 4, ал.1, т.1, б.“а“ НАРЕДБА № Н-13/17.12.2019 г. на МФ гласи,че Декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите: 1. от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения - за всеки календарен месец: а) до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.

Следователно, разпоредбата на чл. 4.,ал.1,т.1 б.“а“ НАРЕДБА № Н-13/17.12.2019 г. на МФ регулира две хипотези на крайния срок, до който валидно се изпълнява задължението за депозиране на декларация Образец 1- а именно до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, или при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. В случая в НП липсва дължимата детайлизация относно релевантния въпрос, кога и дали изобщо са начислени/изплатени възнаграждения за м. февруари 2025 г., което е от категорията на съществените релевантни факти, определящи приложимата хипотеза на крайния срок за изпълнение на задължението за подаване на декларацията Образец 1 и конкретния пораждащ 2 отговорността факт, свързан с възникване задължението за подаване на декларация обр. 1.

Изцяло в този смисъл е актуалната практика на касационната инстанция в Решение № 1903 от 27.02.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2309/2024 г. : „В съобразителната част на наказателното постановление е посочено, че не е изпълнено от "Биляна сън травел" ЕООД задължението да подаде в законоустановения срок декларация образец 1 за м. юли 2023 г. Прието е от наказващия орган, че срокът за подаване на декларацията е изтекъл на 25.08.2023 г., а такава е подадена по електронен път на 04.10.2023 г. Не е изследван обаче въпросът кога и дали изобщо са начислени/изплатени възнаграждения за м. юли 2023 г., а това обстоятелство е от значение за възникване на задължението за подаване на декларация обр. 1 и определяне на срока за подаването и, респ. за преценката относно съставомерността на деянието.“

Наказващият орган и актосъставителят не са посочили, въз основа на какви факти приемат, че процесната декларация е следвало да бъде подадена до 25.03.2025г. Сам по себе си преписът на индивидуализиращото бланкетния текст на чл.5,ал.4, т.1 КСО вр. чл. 4, ал. 1, т. 1, буква "а" от Наредба №Н-13/17.12.2019 г., правило, уреждащо две самостоятелни алтернативи по никакъв начин не обуславя приложимостта на правото с оглед конкретните факти на случая. И това е така, т.к. липсата на описание на елементите на изпълнителното деяние рефлектира винаги върху възможността за упражняване правото на защита.Последното предпоставя недопустимо разширяване предмета на административно-наказателно обвинение, до степен на съдържателно неуточнено и бланкетно обвинение.

Степента на конкретност, до която следва да се достигне при установяване на всеки елемент от фактическия състав на нарушението зависи от значението, което детайлизацията има за правилното решаване на делото. На тази база се определя и нивото на достатъчната осведоменост за отделните факти, която никога не може да е заместена от препис на бланкетния текст на изпълнително деяние на нарушената норма на чл. 4.,ал.1, т.1 НАРЕДБА № Н-13/17.12.2019 г. на МФ. С разпоредбата на чл.102 НПК се подчертава строгата целенасоченост на доказателствения процес,като на доказване подлежат извършеното нарушение и неговото авторство. В случая предметът на доказване се определя от самата материално-правната норма, от една страна, а от друга от индивидуалното значение на съвкупността от обстоятелства и факти, чието установяване е предпоставка за правилното решаване на делото. Съответно, на вниманието на жалбоподателя,а и на съда административно-обвинителната теза относно деянието и свързаните с него обстоятелства, се представят в резюмиран вид, сведени до един единствен извод на актосъставителя,съответно на наказващия орган относно обстоятелствата по чл. 102 НПК. Съответно, ограничен от волята на актосъставителя и задължен от посочената разпоредба, съдът трябва да ориентира и да ограничи процесуалните си усилия до проверка на възможността деянието, описано в АУАН да е извършено от посочения в АУАН нарушител и при посочените в АУАН конкретни обстоятелства, правно и логически свързващи се с конкретно нарушено правило за поведение. Съдът не е оторизиран да обсъжда, а жалбоподателят не е длъжен да се защитава срещу непълно поднесени факти, които не се съотнасят категорично към сочената за нарушена разпоредба на чл. 4.,ал.1,т.1 б.а. НАРЕДБА № Н-13/17.12.2019 г. на МФ.

Изцяло в този см. е касационната съдебна практика в Решение № 938 от 31.01.2025 г. на АдмС Бургас по к. а. н. д. № 2227/2024 г.Решение № 9687 от 28.11.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1330/2024 г., в които по напълно аналогичен от процесуално гледище, тежест и степен недостатък в излагане на фактическата обосновка в АУАН и НП за нарушение на чл.5,ал.4,т.1 КСО е прието: „В случая видно от текстовата част на НП се установява, че наказващият орган не е изследвал въпросът кога е начислено и изплатено възнаграждението на осигурените лица. Липсва посочване в коя хипотеза се приема, че е осъществено нарушението, като липсват и фактически констатации въз основа на които да се прецени коя от тях е налице в случая..“ Изцяло в т.см. е и и Решение № 9102/23.10.2025 г. по НАХД 1339/2025 г. на АдмС-Бургас II.На второ място, не е налице спор, че дружеството „В.“ ЕООД не е изпълнило в 3 законоустановения срок вмененото му задължение - в качеството на осигурител по чл. 5, ал.

4 от КСО - да представи пред ТД – Бургас на НАП необходимите данни, подавайки декларация образец № 1 за месец февруари 2025г.

В наказателното постановление не е посочено, за кое лице, подлежащо на осигуряване, задълженото лице (осигурител) не е декларирало необходимите данни, който въпрос е релевантен при положение на необходимо подаване на повече от една декларация образец 1 през процесния период (за 02/2025 година). Предвид изложеното съдът намира,че възниква неяснота – за кой работник/служител се дължи такава декларация. Разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО вменява задължение за осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично да представят в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, УПФ, здравното осигуряване, ДЗПО, вноските за фонд "ГВРС", дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Ето защо и сама по себе си, липсата на индивидуализация на наетото лице при дружеството работодател, обуславя извод за допуснато съществено процесуално нарушение.В този смисъл са и актуалните разрешения в практиката на касационната инстанция Решение № 9687 от 28.11.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1330/2024 г.: „ Името на лицето безспорно е елемент от фактическия състав на нарушението, доколкото чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО говори за "конкретно лице". /../ така допуснатото нарушение е от категорията на съществените“ В т.см. и РЕШЕНИЕ № 9723/ 07.11.2025 г. по НАХД 1340/2025 г. на АдмС-Бургас: „ Правилно първоинстанционният съд е обосновал извод за неяснота досежно конкретното лице за което в случая е подадена със закъснение изискуемата декларация, при липсата на каквито и да било посочени индивидуализиращи данни за него както в съставения АУАН, така и в издаденото наказателното постановление. Посочването на тези данни е от съществен означение /…/“Изцяло в т.см. е и и Решение № 9102/23.10.2025 г. по НАХД 1339/2025 г. на АдмС-Бургас и Решение № 11373 от 19.12.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1952/2025 г.