Решение № 6231 от 01.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6231 гр. София, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20251110156347 по описа за 2025 година

Делото е образувано въз основа на протоколно определение от 24.10.2025 г., постановено по гр. д. № 9007/2024 г. по описа на СГС, І-2 състав, с което, след като е допуснато намаляване размера на иска до сумата от 24 990 лв. и производството е прекратено за разликата до първоначалния размер, производството е прекратено и в останалата част и делото е изпратено на СРС по подсъдност.

Предявен е от Д. С. Д. срещу *********** осъдителен иск за сумата от 24 990 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от втора операция на 20.12.2023 г., проведена в резултат на инцидент, настъпил на 12.02.2023 г. в гр. София, в подлеза на бул. „********“ към *********, ведно със законната лихва за периода от 20.12.2023 г. до окончателното плащане. Претендират се направените по делото разноски.

Ищцата твърди, че на 12.02.2023 г., влизайки в подлеза, поради липсващи и счупени плочки на стъпалата му попаднала в необезопасена и несигнализирана дупка, паднала и счупила външен /латерален/ малеолус на левия крак. Сочи, че е постъпила в Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Света Анна“ АД – София, където й били направени необходимите прегледи и рентгенографии, при които било констатирано счупването, и била насочена към операция, която била извършена на 20.02.2023 г., след което на 25.02.2023 г. Д. била изписана от болничното заведение. Излага, че с Решение № 4586/30.07.2024 г. по гр. д.

№ 6327/2023 г. по описа на СГС, І-7 състав, бил уважен за сумата от 28 000 лв. предявеният от нея иск за обезщетение за неимуществени вреди от инцидента. Твърди, че при тази операция била поставена плака със седем дупки и шест винта на дисталната фибула и латералния малеол, които следвало да се отстранят с нова операция, която била необходима за цялостния оздравителен процес, както и за да се преустанови куцането й и постоянните болки, които търпяла. Посочва, че такава била извършена на 20.12.2023 г. и Д. била изписана на 21.12.2023 г., като й били предписани лекарства. Заявява, че в резултат от втората операция е претърпяла болки и страдания, които не са били предмет на обезщетяване в предходното производство, а освен това получила загрозяващ белег с дължина 9 см. и удебелен глезен с 1.5 см. спрямо здравия крак, от което изпитва огромни смущения, поради което спряла да носи поли и къси панталони. Счита, че допълнително настъпилите 1 неимуществени вреди в резултат на втората операция са в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилия инцидент, дължащ се на неизпълнението от *********** на задължението за обезопасяване и поддържане в изправност и в цялост на участъци от пътя, поради което претендира допълнително обезщетение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника ***********, с който предявеният иск е оспорен като неоснователен. Счита, че по първото дело е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в пълен размер, при определянето на което е съобразено цялостното лечение на пострадалата, включително премахването на поставените фиксации. Изтъква, че ищцата е възстановена напълно от претърпяната травма, която е лекувана конвенционално, а възстановителният период е бил гладък и без усложнения. Възразява, че твърденията й за претърпени болки и страдания са силно преувеличени. Оспорва като недоказани твърденията, че инцидентът е оказал влияние върху психическото й състояние. Възразява, че претендираното в настоящото производство обезщетение е прекомерно и несъответно на понятието за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Моли за отхвърляне на иска, евентуално – за присъждане на обезщетение в по-нисък размер.

Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е спорното материално субективно право – претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска.

Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищецът в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със заявения петитум на иска.

Съобразявайки соченото от ищцата фактическо основание на предявения иск и формулирания петитум, съдът намира, че е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД за обезщетяване на причинени на Д. допълнителни неимуществени вреди в условията на ексцес на пострадалия, които се явяват резултат на инцидент, дължащ се на виновно неотстраняване, необезопасяване и несигнализиране на дефект в подлез поради неизпълнение на задължението за поддръжката и сигнализирането му от лица, на които ответникът се явява възложител на работата.

Ексцесът съставлява влошаване на здравословното състояние на пострадалия, което причинява нови необезщетени до този момент неимуществени вреди. Причинната връзка следва да бъде установена, а влошаването следва да не е било предвидено и съобразено при първоначалното обезщетение за неимуществени вреди. Ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. При ексцес за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, което /ново състояние/ се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение и е обусловено от обективното проявление на последващо влошаване на здравето като негативна качествена промяна на полученото увреждане. Обезщетението е за новите вреди, които се добавят към вече обезщетените. При определяне размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди от ексцес на състоянието съдът преценява дали самото то е предизвикало нови емоционални, психически, психологически терзания на личността, болки и страдания върху целостта на организма и здравето на увредения или е увеличило интензитета на болка и страдание от старото състояние. При оценка на подлежащите на обезщетяване вреди съдът трябва да съобрази само тези от влошаване на здравословното 2 състояние, а не от цялостното увреждане на здравето, като изключи от репарацията тези, които предхождат настъпването на ексцеса. Обезщетението за новите неимуществени вреди се преценява съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД и при спазване критериите за определяне на справедливия паричен еквивалент, разяснявани многократно в константната практика на ВКС.

В случая по делото е представено влязло в законна сила Решение № 4586/20.07.2024 г. по гр. д. № 6327/2023 г. по описа на СГС, І-7 състав, с което *********** е осъдена да заплати на Д. С. Д. обезщетение за неимуществени вреди от същото събитие в размер на 28 000 лв. При това положение въпросите относно причините за настъпване на инцидента, включително относно реализирането на противоправно поведение от лице, на което ответникът се явява възложител на работа, при или по повод извършването на възложената му работа, не следва да бъдат обсъждани в настоящото производството, защото те са разгледани в предходния исков процес и са обхванати от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение.

Единствените въпроси, които подлежат на обсъждане в настоящото производство и от които зависи основателността на предявения иск, касаят настъпването на твърдяните в исковата молба неимуществени вреди и причинно-следствената им връзка с процесния инцидент, както и дали те са обхванати от вече присъденото на ищцата обезщетение в размер на 28 000 лв. за неимуществени вреди.

В случая от заключението на съдебно-медицинската експертиза, което е прието без оспорвания на страните и което съдът кредитира като обективно, компетентно и корелиращо с приетата медицинска документация, се изяснява, че отстраняването на металната остеосинтеза, извършено при ищцата с втора операция на 20.12.2023 г., е етап от проведеното лечение и се прави с цел увеличаване на обема на движение в глезенната става.

През периода на лечение ищцата е търпяла болки и страдания, като три месеца след първата операция и един месец след втората операция болките са били с по-интензивен характер.

При нормално протичане на лечебния процес /т.е. без усложнения/ периодът на възстановяване при такъв вид увреждане и проведено лечение е около шест месеца след първата операция и един месец след втората, като в случая по делото няма данни за настъпили усложнения при ищцата през възстановителния период. При извършен преглед на ищцата от ортопед-травматолог на 08.03.2024 г. е установено наличието на белег от операция по хода на долната 1/3 на лявата малкопищялна кост с размер 9 см. и ограничен обем движение в лявата глезенна става, по-малък от нормата 10 %. Извършването на втората операция за отстраняване на металната остеосинтеза е било известно на съда, разгледал гр. д. № 6327/2023 г. по описа на СГС, І-7 състав.

От показанията на свид. ******, които съдът преценява съгласно чл. 172 ГПК предвид близката й родствена връзка с ищцата, но въпреки това ги кредитира като логични, последователни и неопровергани от други доказателства по делото, а дори намиращи експертна опора в заключението на съдебно-медицинската експертиза, се установява, че в резултат на претърпения от дъщеря й през месец февруари 2023 г. инцидент, при който получила фрактура на левия крак, през месец декември 2023 г. /преди Коледа/ била извършена по препоръка на ортопеди втора операция, за да се махне планката, пироните и това, което било сложено по време на първата операция. Болките и ограничението на движението след втората операция продължили повече от месец – два. След втората операция ищцата нямала имобилизация, а използвала патерици около месец и половина – два, защото не можела да стъпва на крака си. В началото ги ползвала по лекарско предписание, а впоследствие – поради това, че трябвало да ходи на физиотерапия и почти след всяка терапия болката се възобновявала, защото трябвало да се възстанови движението, но това провокирало допълнително болка и симптоматика. Повече от един месец след втората операция Д. не можела да се придвижва, не можела да разхожда кучето си, не 3 можела да се самообслужва и се нуждаела от грижи и от помощ при тоалет и за кучето, а раната продължавала да сълзи. Когато поради естеството на работата си свидетелката не можела да се отзове на помощ, търсела асистент срещу заплащане, който да се грижи за дъщеря й и да извежда животното. През този период ищцата не можела да излиза, освен ако я карат с кола, и било трудно да се събира с приятели. Много дълго време приемала обезболяващо и нестероидни противовъзпалителни, което, от своя страна, провокирало проблеми със стомаха, за което се наложило да пие други медикаменти. Въпреки че е млад човек, при нея счупването трудно заздравяло и все още има донякъде ограничение на движението, а при променливо време и при смяна на сезоните има болки.

Съдът намира, че въз основа на медицинската документация, заключението на съдебно-медицинската експертиза и показанията на свид. ****** по делото се установяват твърденията на ищцата, че в резултат на процесния инцидент е претърпяла втора операция на 20.12.2023 г., довела до болки и страдания, чиято продължителност в случая е била в рамките на обичайното за ситуацията, както и че е получила загрозяващ белег на левия крак.

От друга страна, от мотивите на Решение № 4586/20.07.2024 г. по гр. д. № 6327/2023 г. по описа на СГС, І-7 състав, е видно, че определеното по това дело обезщетение за неимуществени вреди в размер на 28 000 лв. обхваща всички претърпени от ищцата неимуществени вреди към момента на приключване на устните състезания пред този съд – 25.06.2024 г., сред които изрично са посочени и неимуществените вреди, сочени в настоящото производство като допълнително настъпили – претърпяна втора операция и произтичащи от това болки и страдания и появата на загрозяващ белег от нея. Този извод се потвърждава по експертен път и от заключението на приетата по настоящото дело съдебномедицинска експертиза.