Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 745 от 05.06.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 1543/2021
Вид
Решение № 745
Подписан
05.06.2021
Състав
Зорница Николова Тухчиева - Вангелова

Цитирани разпоредби

  • чл.102, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.113, ал.3, т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 125 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 180, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 180, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 28- 37 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 28- 37 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 28- 37 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 28- 37 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 28- 37 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 28- 37 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 28- 37 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 28- 37 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 28- 37 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 28- 37 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 38-50 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 38-50 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 38-50 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 38-50 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 38-50 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 38-50 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 38-50 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 38-50 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 38-50 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 38-50 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 38-50 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 38-50 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 38-50 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 67, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 86 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.96, ал.1, изречение второ · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 96, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 287 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.112, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност
  • чл. 53, ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 745 гр. Пловдив , 05.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Административно наказателно дело № 20215330201543 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на „Викс Шоп“ ООД, представлявано от управителя си В. П. М. против Наказателно постановление № 556569 – F583642/20.01.2021г., издадено от *** на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП - Пловдив, с което на дружеството - жалбоподател на основание чл. 180, ал.2, вр. чл. 180, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1214,47 лева.

С жалбата се поддържат конкретни съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, поради което се иска неговата за отмяна. Не се претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, действаща чрез процесуалния си представител, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски в размер на 120,00 лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

1

Съдът, след като се запозна с формираната по делото доказателствена съвкупност, обсъди доводите на страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:

В АУАН и в НП са изложени следните фактически параметри на нарушението:

Данъчнозадълженото по ЗДДС лице „ВИКС ШОП" ЕООД с БУЛСТАТ 206116558 не е начислило ДДС в размер на 1 214,47 лв. по облагаеми доставки на обща стойност 7 286,79 лв., извършени за период 21.09.2020г. 30.09.2020г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки че е било длъжно.

При извършена проверка в ТД на НАП Пловдив, документирана с Протокол № 1600034513/19.10.2020г. е установено, че за периода от 01.08.2020г. до 21.09.2020г. задълженото лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал.2 от ЗДДС в размер над 50 000лв. /50 820,75 лв./.

Приходът от извършените продажби е формиран от основната дейност на дружеството - търговия на дребно с други хранителни стоки и е отчетен чрез регистрираното в обекта фискално устройство с № DT837010 и № ФП 2837010. На основание чл.113, ал.3, т.1 от ЗДДС за извършените доставки с получатели данъчно незадължени ФЛ, не е задължително издаването на фактура.

За ЗЛ са били налице основания за задължителна регистрация по чл.96 от ЗДДС. Съгласно действащият чл.96, ал.1, изречение второ от ЗДДС „когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.

Лицето е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 28.09.2020г. вкл. Същото е подадено на 06.10.2020г., по електронен път, с вх.

№ 303912003030038/06.10.2020г. ЗЛ е регистрирано по ЗДДС считано от 19.10.2020г. - датата на връчване с Акт за регистрация № 160422003140421/ 19.10.2020г.

Съгласно чл.102, ал. 4 от ЗДДС в случаите по чл. 96, ал. 1, изречение второ от същия закон, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на 2 която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите.

За периода от 21.09.2020г. /с доставката, с която се надхвърля облагаемият оборот/ до 30.09.2020г. „ВИКС ШОП" ЕООД с ЕИК 206 116 558 има реализирани облагаеми доставки в размер на 7 286,79 лв.

Неначисленото ДДС е в размер на 1 214,47 лв.

Ако лицето беше регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли ДДС за извършените от него облагаеми доставки за периода 21.09.2020г. 30.09.2020г. като на основание чл.112, ал.1 от ППЗДДС състави отчет за извършените продажби, съдържащ обобщена информация за тези доставки за данъчния период и го включи в дневника за продажби за месец 09.2020г. и включи размера на данъка в справката-декларация за данъчен период м.09.2020г., като справката-декларация и дневника за продажби е следвало да подаде в ТД на НАП Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно до 14.10.2020г. включително.

Нарушението е извършено на 15.10.2020г., в гр. Пловдив.

На основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена, поради което размерът на данъка е определен по формулата в чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС.

Нарушението е установено на 03.12.2020г. в ТД на НАП Пловдив, с Протокол № 1600039852/03.12.2020г., с който е определен и размерът на неначисления ДДС.

Настоящият съдебен състав, като анализира съдържателната част на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, намира, че при този начин на описание на нарушението съществено са нарушени чл. 42 и чл.

57 ЗАНН.

Съгласно регламента на горецитираните разпоредби, сред задължителните реквизити на АУАН и НП са описанието на фактическите признаци на нарушението и посочване на нарушените правни норми.

Същевременно, безспорно установено положение както в теорията, така и в съдебната практика е, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението с неговите съставомерни 3 фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административнонаказателния процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административнонаказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

В този смисъл са и постановките на ППВС 1/1953г., съгласно които всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин всички съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване на нарушението, както и конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат).

В аспект на гореизложеното следва да се подчертае, че в теорията и съдебната практика е изведен следният практически критерий:

АУАН и НП ще отговарят на императивните изисквания за съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в случай, че се приемат за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно деяние по възведената правна 4 квалификация, без да е необходимо за преценката за съставомерност за първи път да се установяват от съда допълнителни обстоятелства, които не са предявени на дееца.

В обратния случай, ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения административен състав или ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца, НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на дееца да разбере кои са фактическите положения, за които се наказва.

Видно от текста на чл. 96, ал.1, изр.2, вр. ал.2 ЗДДС, за да е съставомерно деянието по визирания административен състав следва кумулативно да са налице следните съставомерни фактически обстоятелства:

- лицето да е установено на територията на страната;

- лицето да е достигнало облагаем оборот над 50 000;

- облагаемият оборот да е достигнат за период от два последователни месеца;

- оборота да е формиран само от видовете доставки изброени в чл. 96, ал.2 ЗДДС;

От изложените елементи на фактическия състав следва, че за да отговарят на императивните изисквания за реквизити по смисъла на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН в АУАН и НП следва да са описани следните фактически обстоятелства:

- твърдение, че лицето е установено на територията на страната, като такова в АУАН и НП липсва;

- твърдение за достигнат облагаем оборот от 50 000. В тази насока в АУАН и НП е посочено, че съставомерния оборот възлиза на 50 820,75 лева;

- посочване на точния период, за който е достигнат облагаемия оборот. В конкретния случай, както в АУАН и НП е посочен периода от 01.08.2020 г. – 21.09.2020г.;

- посочване на конкретните сделки, с които е достигнат облагаемия оборот, като същите следва да са индивидуализирани с дата на извършване, предмет и стойност. В процесния случай в АУАН и НП липсва каквото и да било посочване на сделките, които са сформирали облагаемия оборот.

Липсата на надлежно посочване на което и да е от тези съставомерни 5 обстоятелства в АУАН и НП, не само представлява формално нарушение на изискванията на чл. 42 и 57 ЗАНН, но и нарушава правото на защита на нарушителя да разбере кои са съставомерните факти, за които е ангажирана отговорността му, а така също не позволяват на съда да извърши преценка дали деянието, така както е описано в АУАН и НП е съставомерно или не, доколкото при липса на индивидуализация на доставките, с които е достигнат твърдения облагаем оборот не може да се провери:

- дали периода, визиран от контролните органи действително е двумесечен, а не по-голям или по-малък;

- дали твърдените доставки попадат в обхвата на 96, ал. 2 ЗДДС и дали следва да бъдат съобразявани при формиране на облагаемия оборот;

- дали доставките действително са извършени в рамките на двумесечния период, приет за релевантен от контролния орган, а не преди и след него;

- дали стойността на приетите за релевантни от контролния орган доставки действително надхвърля 50 000 лева.

Още повече, че както вече се спомена в АУАН и НП липсва изложение на първото основно съставомерно обстоятелство, а именно, че нарушителят е установен на територията на страната.

При липса на изложение на каквито и да било факти няма как да бъде проверено дали получените доставки действително са били облагаеми по смисъла на чл. 12 ЗЗДС и дали в зависимост от конкретния вид и предмет на доставката тя не е с нулева ставка по смисъла на чл. 28- 37 ЗДДС или освободена доставка по смисъла на чл. 38-50 ЗДДС.

Коректното аргументиране на настоящия съдебен акт изисква да се посочи и, че неописването на броя, датата на извършване и най-вече естеството на доставката, за която се твърди, че е облагаема в АУАН и НП е съществено процесуално нарушение, самостоятелно основание за отмяна на НП е и разбиране, обективирано в редица актове на Административен съд Пловдив, включително Решение № 600 от 10.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 3938/ 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 595 от 10.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 3987 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив;