Решение № 2215 от 15.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2215 гр. София, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.а

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка И.а Въззивно гражданско дело № 20221100511009 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 6951/22.06.2022 г. на СРС, 159 с - в, по гр. д. № 38440/2021 г. е признато за установено, на основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл.

9 от ЗПК, че Р. Г. К., ЕГН **********, дължи на „К.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 754. 14 лв., представляваща договорна лихва върху главницата по Договор за потребителски кредит № 1205420/28.12.2018 г., за периода от 11.03.2019 г. до 10.10.2020 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.03.2021 г. по ч. гр. д. 11926/2021 г. на СРС, 159 с-в и ответникът е осъден за разноски в исковото и заповедно производства.

Решението се оспорва от ответника Р. Г. К., чрез представителя му. В жалбата се поддържа, че незаконосъобразно е уважено искането на ищеца за установяване на вземания за договорни лихви, тъй като клаузата за лихвения процент противоречи на закона и добрите нрави. Клаузата е нищожна, както по смисъла на императивните норми на чл. 11, т. 9, 10, 11 и 12 ЗПК, вр. с чл. 22 ЗПК, така и на чл. 26 ЗЗД. Сочи, че при постановяване на решението съдът е нарушил посочените норми на материалния закон и незаконосъобразно е уважил иска за задължения за договорна лихва. Излага доводи, че фиксираната възнаградителна лихва, определена в договора в размер на 41, 24 %, противоречи на добрите нрави, понеже надвишава трикратния размер на законната лихва за периода, при необезпечен договор за кредит. Поддържа, че при нищожност на клаузата за възнаградителна лихва кредитополучателят дължи връщане само на чистата сума по кредита, на основание чл. 23 ЗПК, без лихви, такси и други разходи по кредита. Излага довода, че в практиката трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е възнаградителна лихва, която надвишава 1 трикратния размер на законната лихва, а в случая тази лихва е 41, 24 %. Клаузата в договора, която касае ГПР, е в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 143, т. 19 ЗЗП, като заблуждаваща потребителя и неравноправна. Счита, че в договора не са определени по ясен и разбираем начин ГПР и ГЛП, поради което клаузата, според която ГПР е 50 %, не е произвела действие. Недействителността на тази клауза има за последица недействителност на цялото заемно правоотношение по чл. 22, ал. 2 ЗПК, понеже нищожността на клаузата за определяне процента на възнаградителната лихва не може да се замести по право от повелителните норми на закона, а договорът за потребителски кредит не би могъл да се сключи без недействителната му клауза, защото по право е възмезден. Поддържа, че представените пред СРС договор за кредит, приложение № 1 към него и Общи условия не са подписани от страните, а съдът е постановил решението си въз основа на частни документи, които нямат характер на доказателства. Отразеното в тях е следвало да се установи в хода на производството.

Не са представени и доказателства за реалното предаване на сумата по кредита, както и че ответникът е изпаднал в забава. Моли да се отвени изцяло решението и да се отхвърли иска. Претендира разноски за двете инстанции.

Ищецът „К.“ ЕАД, чрез представителя си, оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е законосъобразно и обосновано и съобразено с представените пред СРС доказателства, а направените във въззивната жалба възражения се правят за първи път във въззивното производство, поради което са преклудирани по смисъла на чл. 266, ал. 1 ГПК. Сочи, че въззивникът е заплатил изцяло сумите по главницата и лихвите за забава по договора за кредит, въз основа на издадената по ч. гр. д. № 48147/2020 г. на 82 с-в, СРС заповед за изпълнение, което съставлява извънсъдебно признание за наличие на договорни отношения с ищеца.

Поддържа, освен това, че договорът за кредит е подписан като електронен документ, в съответствие с изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕП, поради което възраженията за липсата на собственоръчен подпис са безпредметни и неоснователни. Оспорват се и твърденията, че при изчисляване на ГПР се включват допълнителни разходи, а ГПР съответства на този по ЗПК. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски в производството, като прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

СГС, като взе предвид доводите на страните и прецени доказателствата по реда на въззивната проверка, приема следното:

СРС се е произнесъл по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 и сл. ЗПК, вр. с чл. 6 и сл. ЗПФУР.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи служебно за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Настоящият състав намира, че решението е валидно и допустимо постановено, като не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми при произнасянето на СРС. Производството се развива след подадено в срок възражение от длъжника по чл. 414 ГПК.

По съществото на спора, като съобрази установените по делото факти, както и доводите на страните, поддържани във въззивното производство, настоящият състав намира следното :

По делото в тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидни договорни 2 отношения с ответника по договора за потребителски кредит от разстояние, по който за последния са възникнали задължения за възнаградителни лихви в претендирания за установяване размер, а ответникът следва да установи правопогасяващите и правоизключващите си възражения срещу иска.

От доказателствата, обсъдени от СРС се установява, че на 28.12.2018 г. ответникът е сключил Договор за потребителски кредит №1205420 с ищеца, а в Приложение № 1 се съдържа погасителен план, съгласно който заетата сума следва да бъде върната на 21 месечни вноски до 10.10.2020 г., с общ размер на всяка вноска 153, 22 лв. В погасителния план е посочен конкретен размер както на главница, така и на възнаградителната лихва и падежа на всяка вноска.

Представени са още Общи условия за предоставяне на кредити, заявление № 1205420/28.12.2018 г. от ответника, 2 бр. листа електронна кореспонденция и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

Във връзка с доводите, че пред СРС не е представен подписан от ответника договор за кредит и приложения към него, включително ОУ, поради което не е установена облигационна връзка с ответника, следва да се посочи, че съгласно чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

По смисъла на § 1 от ДР на ЗПФУР, финансова услуга е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а средство за комуникация от разстояние е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

Процесният Договор за потребителски кредит №1205420 при ОУ има характеристиката на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като има за предмет отпускане на парични средства (кредитиране) и е сключен като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора, страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - интернет платформа www.credissimo.bg.

Предвид изложеното, възраженията на ответника в жалбата, че при постановяване на решението съдът се е позовал на документи, които не съдържат физически подписи, са неоснователни.

Освен изложеното, по делото се установява непротиворечиво, че по ч. гр. д. № 48147/2020 г. на 82 с-в, СРС на 05.10.2020 г. е издадена Заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК от 08.11.2020 г., с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата от 2 112, 19 лв., представляваща именно задължение по процесния Договор за кредит № 1205420/28.12.2018 г., ведно със законна лихва от 05.10.2020 г. до изплащане на вземането, наказателна лихва в размер на 192, 01 лв. за периода от 11.04.2019 г. до 17.09.2020 г. и 161, 89 лв. разноски по делото.

Не е спорно, че по това заповедно производство ответникът е заплатил 3 дължимите суми по посочената заповед по чл. 410 ГПК, поради което тя е била обезсилена, на основание чл. 414 а, ал. 4 ГПК. Въззивният съд споделя изводите на СРС, че посочените действия представляват извънсъдебно признание за наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, поради което всички оспорвания на такова правоотношение, поддържани и във въззивното производство, са неоснователни.

По отношение доводите, че не е налице основание за претендиране на възнаградителна лихва, тъй като договорът за потребителски кредит е нищожен, на основание чл. 22 ЗПК и се дължи възстановяване единствено на главницата по него, по смисъла на чл. 23 ЗПК, съдът намира следното :

По въпроса за действителността на договора за потребителски кредит (ДПК) като цяло и на отделните негови клаузи, преценката следва да се направи както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на специалния ЗПК.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, с разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗПК, Общите условия са неразделна част от същия.

Според чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в ДПК, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 22, ал. 1 ЗПК по императивен начин е предвидено, че когато с договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е изцяло недействителен.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 и 8 от ЗПК в договора за кредит следва да се съдържа общия размер на кредита и условията за усвояването му, както и стоката или услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит. Въззивният съд намира, че посочените изисквания към договора за кредит са спазени.

Спазени са и изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК за посочване на условията за прилагането на лихвения процент и за изготвяне на погасителен план, съдържащ информация за последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, както и за размер на ГПР по договора.

В разглеждания казус в договора е уговорен ГЛП - 41, 24 % и ГПР - 50 %, като е посочен размерът на цялото задължение към кредитора в абсолютна стойност, а именно 2 265, 52 лв. Съобразно погасителния план погасяването се извършва на 21 месечни погасителни вноски, с точно посочен размер (главница и лихви) и падеж на всяка вноска. В случая е приложен фиксиран лихвен процент за целия 21 - месечен срок на договора, предвид което са неотносими изискванията към съдържанието му в случаите на променлив лихвен процент. Когато по кредита не са приложими различни лихвени проценти, не е необходимо в погасителния план да се съдържа посочване отделно на главницата и лихвите, които се погасяват с погасителната вноска. (решение № 106 от 03.06.2022 г. по гр. д. № 3253/2021 г., III ГО на ВКС). В случая обаче, както се отбеляза и по – горе, в договора са посочени отделно както размера на главницата, така и на възнаградителната лихва в рамките на всяка вноска. При това настоящият състав приема, че по отношение на процесния договор са спазени и изискванията по обсъждания законов текст.