Решение № 118 от 27.05.2026, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Частно наказателно дело 339/2026
- Вид
- Решение № 118
- Подписан
- 27.05.2026
- В сила
- 04.06.2026
- Състав
- ЦЕЗАРИНКА ХРИСТОВА ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА
РЕШЕНИЕ
№ 118 гр. Плевен, 27.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА при участието на секретаря А. Й. Д. в присъствието на прокурора П. П. П. като разгледа докладваното от ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА Частно наказателно дело № 20264400200339 по описа за 2026 година Производството е по чл.32, ал.1 във връзка с чл.16, ал.1 - ал.8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Производството е образувано по изпратено от Австрия
УДОСТОВЕРЕНИЕ по чл.4 от Рамково решение 2005/2014/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции – в превод на български език.
Посоченото в удостоверението засегнато лице с имена К. Н., родена на ********** г., с последен известен адрес: гр.К., обл.П., ул.“Д.Д.“ №*, е нередовно призована. От изготвената справка НБД се установява, че К. Й. Н. е с регистрирани постоянен и настоящ адрес в гр.К., обл.П., ул.“Д.Д.“ №*, и с ЕГН **********.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен изразява становище, че молбата е основателна и следва да се уважи, като решението, постановено в чуждата държава се признае изцяло и изпрати на съответния орган в Република България за изпълнение.
Засегнатото лице К. Н. не се явява.
Назначеният на засегнатото лице защитник – адв.Ц. Ц. не оспорва предложението на прокурора да се признае за изпълнение решението на издаващата държава за наложената финансова санкция на засегнатото лице К.
1
Й. Н..
Съдът като прецени обстоятелствата по делото, приема за установено следното:
От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се установява, че с Решение № BHLI/612250025706/2025 на несъдебен орган на издаващата държава – BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT LIEZENBH Liezen, Австрия, постановено на 23.09.2025 г . и влязло в сила на 2.12.2025 г., по отношение на К. Й. Н. е наложена финансова санкция, която се изразява в задължение за заплащане на парична сума в размер от 300.00 евро, за извършено от българската гражданка административно нарушение в Австрия, описано, както следва:
„За посоченото превозно средство /чиято технически допустима обща маса не възлиза на повече от 3.5 тона или превозното средство като такова важи с технически допустима обща маса от не повече от 3.5 тона/ не сте заплатили надлежно пътната такса, зависеща от разстоянието.
Превозно средство /Регистрационен номер/:
***
Населено място:
Ardning, А 9 Str.km 66,33, Abschnitt Spital am Pyhrn-Ardning /Admont, Fahrtrichtung: Ardning/ Admont /АВСТРИЯ/
Дата, час: ***“.
Извършеното е посочено, че е поведение, което нарушава разпоредбите за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите относно опасни товари.
Вид и правна квалификация на деянието и приложими законови разпоредби, въз основа на които е постановено решението -административно нарушение, което се санкционира по Австрийски Закон за заплащане на пътни такси за федерални пътища 2002 г. (BStMG) - § 20 Abs. 1 BundesstraBenMautgesetz 2002 - BStMG, BGBI. I Nr. 109/2002 zuletzt geandert durch BGBI. I Nr. 142/2023 i.V.m. § 32 Abs. 1 BStMG, BGBI. I Nr. 109/2002 zuletzt geandert durch BGBI. I Nr. 142/2023
§20 Abs. 1 BStMG, BGBI. I Nr. 109/2002 zuletzt geandert durch BGBI. I Nr.
142/2023.
От данните по делото се установява, че решението за налагане на финансова санкция е постановено от несъдебен орган в наказателно производство в държава-членка на Европейския съюз - Австрия.
Според чл.30, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, решенията за налагане на финансови санкции, които са постановени в наказателни или административнонаказателни производства в държава - членка на ЕС, се признават и изпълняват на територията на Република България, ако се отнасят за деяния, които съставляват престъпления или административни нарушения и 2 по българското законодателство, независимо от елементите на състава им по законодателството на издаващата държава.
Санкционираното деяние, описано в удостоверението, обаче попада в кръга от деянията, за които не се изисква двойна наказуемост по чл.30, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС. Това е „поведение, което нарушава разпоредбите за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите относно опасни товари“ и съгласно чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИАКОРНФС е от категорията на деянията, съставляващи престъпления или административни нарушения според законодателството на издаващата държава.
Двойната наказуемост е абсолютно условие, въведено от националното законодателство, като изключение от този принцип е въведено в чл.30 от ЗПИИАКОРНФС, където са посочени престъпленията или административните нарушения, за които не се изисква двойна наказуемост, и конкретният случай попада в обхвата на тази разпоредба.
Изключенията за неприлагане на двойната наказуемост са изчерпателно изброени в чл.30, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС и деянието по настоящото дело попада в кръга от тези изключения.
Отделно от тези констатации, Плевенски окръжен съд провери, че удостоверението по чл.4 от Закона е издадено в писмена форма, от оправомощен орган, придружено е и от превод на български език. Налице е и влязъл в сила на 2.12.2025 г. несъдебен акт – Решение № BHLI/612250025706/2025, постановено от несъдебен орган на издаващата държава – BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT LIEZENBH Liezen, Австрия, на 23.09.2025 г.
Използваният формуляр на удостоверението е идентичен с утвърдения такъв в Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, които са наложени от съдебни или административни органи, с цел улесняване изпълнението на такива санкции в държава-членка на Европейския съюз, различна от държавата, в която са били наложени. По смисъла на Рамковото решение, „решение за налагане на финансови санкции“ е влязъл в сила акт на съдебен или административен орган за налагане на задължение за плащане на парична сума или наложените със същия акт: обезщетение за пострадал от престъпление, разходи по съдебните или административни процедури или парична сума в полза на обществен фонд или организация за подпомагане на пострадали от престъпление. Рамковото решение се прилага за всички правонарушения, за които могат да бъдат наложени финансови санкции съгласно националното законодателство. Проверките за двойна наказуемост са премахнати по отношение на 39 нарушения, изброени в рамковото решение. В случая се касае за извършено от български гражданин в чужда държава административно нарушение, за което не се изисква двойна наказуемост, т.к. е сред посочените деяния, съгласно чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИАКОРНФС.
Плевенски окръжен съд намира, че решението за налагане на 3 финансовата санкция следва да бъде признато и поради обстоятелството, че засегнатото лице К. Й. Н., родена на 14.11.1968 г., с ЕГН * * * , има местоживеене в Република България. Това обстоятелство се установява и от изготвената справка от НБД на населението, в която са регистрирани постоянен и настоящ адрес на лицето в гр.К., обл.П., ул.“Д.Д.“ №*.
Съдът намира, че изпратеното решение, чието съдържание е изписано в удостоверението, за налагане на финансова санкция по отношение на К. Й. Н. следва да бъде признато за изпълнение на територията на Република България, тъй като не са налице условията по чл.35 от специалния закон за отказ за признаване и допускане на изпълнението на решението:
1. Представеното удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е пълно;
2. Липсват доказателства, че срещу осъденото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция;
3. Изпълнението на решението не е с изтекла давност и същото не се отнася за деяние, подсъдно на български съд;
4. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо;
5. Решението не се отнася за деяния, които: а/ по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или б/ са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния;
6. Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума;
7. Решението не е постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство, поради възрастта си не носи наказателна отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянията, които обосновават решението;
8. От представеното удостоверение е видно, че производството по делото е било писмено и засегнатото лице е било уведомено, съгласно законодателството на решаващата държава, лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване.
В Удостоверението е отразено, че решението е връчено на засегнатото лице на 17.11.2025 г.
По изложените съображения и на основание чл.32, ал.1, във връзка с чл.16, ал.7, т.1 от ЗПИИАКОРНФС, ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД 4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № BHLI/612250025706/2025, постановено от несъдебен орган – BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT LIEZENBH Liezen, на държава-членка на ЕС - Австрия, на 23.09.2025 година и влязло в сила на 2.12.2025 година, с което на лицето К. Й. Н., родена на *** г., с ЕГН ***, и регистрирани постоянен и настоящ адрес в гр.К., обл.П., ул.“Д.Д.“ №*, е наложена санкция в размер на 300.00 евро, представляваща финансова санкция, наложена с решението, за извършено от българската гражданка административно нарушение в Австрия.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд– Велико Търново в седмодневен срок от узнаването за постановяването му, но обжалването не спира изпълнението на решението.
На основание чл.36, във връзка с чл.22, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, Решение № BHLI/612250025706/2025, постановено от несъдебен орган – BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT LIEZENBH Liezen, на държава-членка на ЕС-Австрия, на 23.09.2025 година и влязло в сила на 2.12.2025 година, ДА СЕ ИЗПРАТИ, заедно с препис от настоящото решение на ТД на НАП- Велико Търново, офис Плевен за изпълнение, по реда на Закона за националната агенция за приходите и ДОПК.
На основание чл.38, ал.1, т.1 и т.4 от ЗПИИАКОРНФС, НЕЗАБАВНО ДА СЕ УВЕДОМИ компетентния орган на издаващата държава в Австрия на посочените адрес, факс и адрес на електронна поща, за признаването и изпращането на решението за налагане на финансови санкции на ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен.
Копие от уведомлението до компетентния орган на издаващата държава - Австрия ДА СЕ ИЗПРАТИ на Министерството на правосъдието на Република България.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 5