Решение № 391 от 25.04.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София

…………2019 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Софийски градски съд - Наказателно отделение, IX въззивен състав в публично съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА

АНГЕЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА

КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ с участието на секретаря Албена

Арсова след като разгледа докладваното от съдия Ангелова ВНЧХД № 751/2019 и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI

НПК.

С присъда от 13.09.2018г. по НЧХД 3725/2018г.

Софийски районен съд – Наказателна колегия, 130 състав е признал подсъдимия И.И.Н. за невиновен в това, че на 04.12.2017г. в гр. София, в съдебно заседание по дело № 3358/2017 г. по описа на Административен съд- София град, 48 състав разгласил неистински позорни обстоятелства за частния тъжител В.Н.М., а именно, че същият е „криминално проявен“ като представил пред съдия К.П.докладна записка, в която бил вписал посочените изрази и клеветата е разгласена публично и го оправдал по обвинението за престъпление по чл. 148, ал.2 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 147, ал.1 НК.

Със същата присъда съдът е признал за невиновен подсъдимия И.Н. и в това, че на 04.12.2017г. в гр. София, в съдебно заседание по дело № 3358/2017 г. по описа на Административен съд- София град, 48 състав е извършил нещо унизително за честта и достойнството на частния тъжител В.Н.М. в негово присъствие, а именно, че представил пред съдия К.П.докладна записка, в която бил вписал, че тъжителят е „криминално проявен“ и обидата е нанесена публично като го оправдал по обвинението за престъпление по чл. 148, ал.2 вр. ал.

1, т. 1 вр. чл. 146, ал.1 НК.

Срещу съдебния акт е депозирана жалба и допълнение към нея от частния тъжител В.М., в които се претендира отмяна на присъдата и присъждане на направените по делото разноски. Посочва се, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна и постановена в нарушение на процесуалните правила. Излагат се подробни съображения за това, че подсъдимият Н. е представил в съдебното заседание пред АССГ процесната докладна записка, в която е отразил невярното обстоятелство, че тъжителят е криминално проявен, а в писмо от СДВР е било обективирано, че В.М. няма полицейски регистрации. В допълнението към въззивната жалба се твърди, че „полицейска“ и „криминална“ регистрация имат идентично значение. Частният тъжител коментира, че първостепенният съд не е бил обективен при своето произнасяне, тъй като в мотивите към постановената присъда е възприел доводите на защитата, държейки се „като адвокат на обвиняемия, а не като арбитър“. Констатираните от частния тъжител процесуални нарушения са се изразили в неизготвяне на мотивите към постановения акт по същество в законоустановения 15-дневен срок.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд повереникът на частния тъжител акцентира на противоречието между отразеното в докладна записка на подсъдимия, че нейният доверител е криминално проявен и обективираното в писмо на СДВР, че в автоматизираните информационни фондове на МВР не разполагат с данни за полицейска регистрация на М.. Твърди, че това противоречие не е обсъдено от районен съд като е изместен фокусът от състава на двете престъпения, в чието извършване Н. е обвинен към това, че В.М. има криминална проявеност. В пледоарията си повереникът коментира, че съдът не е съобразил Наредбата за извършване и снемане на полицейска регистрация, като наред с това е посочил в мотивите си, че доверителят й е установен като извършител на престъпление по чл. 129 НК – обвинение, което не било доказано, а наличието на заявителски материал не доказвало, че В.М. е бил с повдигнато обвинение или че е извършител на престъпление. Поддържа позицията, заявена в допълнението към въззивната жалба, за извършено процесуално нарушение поради неспазване на 15-дневния срок за изготвяне на мотивите към присъда. В заключение моли да бъде отменен атакуваният акт и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Частният тъжител поддържа заявеното от своя повереник и акцентира на поведението на подсъдимия, който представил докладната записка, изготвена от него пред съдебен състав като по този начин го „омаскарил“, въпреки че изложеното в докладната записка противоречи на обективните доказателства по делото – липсата на осъждания на М. и липса на негови полицейски регистрации. Отново подновява позицията си, че районен съд се е проявил не като арбитър, а като подкрепящ отправена към частния тъжител клевета.

Защитата на подсъдимия моли да бъде потвърден първоинстанционният съдебен акт като правилен и обоснован. Излага фактическа обстановка и споделя изводите на съда, че нейният подзащитен е изпълнявал служебните си задължения по изготвяне на процесната докладна записка, която дори не я представил пред съда, а същата е изискана служебно от състав на АССГ.

Счита, че престъпленията, за които са повдигнати обвинения с частната тъжба, не са осъществени нито от обективна, нито от субективна страна. Претендира направени пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

Подсъдимият И.Н. поддържа заявеното от своя защитник.

Заявява, че не е осъществил престъпленията, в чието извършване е обвинен и моли да бъде потвърдено решението на районен съд.

Софийски градски съд като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, счита депозираната въззивна жалба заедно с допълнението към нея за неоснователна.

Въззивният съд при самостоятелния си прочит на данните по делото, прецени фактическата обстановка, описана в мотивите на присъдата за правилно установена, изградена въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства, които са и коментирани в тяхната съвкупност. Настоящият въззивен състав не намира причини за корекция на данните по фактическата обстановка, тъй като при прочита на доказателствата си изгради същата визия за нея и тя е следната:

На

22.03.2017г. подсъдимият И.Н. и свидетелят А.Ю.- полицейски служители в СДВР - били назначени в екип. При обход на зададения им маршрут същите забелязали, че на спирка на автобус по линия на масовия градски транспорт в гр. София, кв.

„Драгалевци“ на ул. „Кумата“ се намирал спрял автобус и служители от Центъра за градска мобилност. Последните поискали съдействие от полицейските служители във връзка с установен от тях нередовен пътник - частният тъжител В.М., който пътувал без превозен документ и отказвал да предостави на служителите на ЦГМ свой документ за самоличност, за да му бъде съставен акт за нарушение.

Полицейските служители изискали документ за самоличност на тъжителя и той го предоставил.

По този повод подсъдимият И.Н. изискал по радиостанцията справка от ОДЧ на СДВР относно частния тъжител. В отговор дежурният служител в ОДЧ уведомил Н., че лицето, за което е изискана справката, е криминално проявено. При приключване на работната смяна за отчитане на извършената дейност подсъдимият И.Н. съставил докладна записка до началника на ОСПС - СДВР, в която описал оказаното на служители на ЦГМ съдействие по повод нередовен пътник в автобус, извършената проверка и вписал следното: „Лицето бе установено като В.Н.М. ********* - криминално проявен т. 2“. Тъй като частният тъжител преценил, че проверилите го полицейски служители - свидетелят Ю. и подсъдимият Н. са извършили нарушение на Закона за защита на личните данни, подал жалба до АССГ, по която било образувано адм. дело № 3358/2017 г. по описа на АССГ, Второ отделение, 48 състав. В проведено съдебно заседание на 20.11.2017г. жалбоподателят В.М. е отправил към съда доказателствено искане да се изиска и представи по делото изготвената от ответниците - Ю. и Н. - докладна записка във връзка с процесния случай. Председателят на състава, преценявайки като основателно направеното от тъжителя М. доказателствено искане, изискала от СПС при СДВР съставената докладна записка във връзка с процесния случай. Тази докладна записка постъпила в съда и на проведено на 04.12.2017 г. съдебно заседание тя била докладвана от председателя на състава. Докладната записка била изготвена от подс.И.Н. и била предоставена на жалбоподателя за запознаване. След като се запознал с нея жалбоподателят В.М. счел, че с вписаното в нея - че е „криминално проявен“ - за него се разгласява неистинско позорно обстоятелство и се унизява неговата чест и достойнство, по повод на което сезирал районен съд с частна тъжба срещу Н. – предмет на разглеждане по това производство.

Самият В.М. бил привлечен в качеството на обвиняем с постановление за привличане от 09.05.2006г. по досъдебно производство - дознание № ЗМ 1505/07 по описа на 06 РУ - СДВР, пр.пр. 19970/06 г. по описа на СРП, предявено на частния тъжител на 10.05.2006 г. С това постановление на М. било предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 129, ал.2 вр. ал.1, пр. 4 НК. С постановление на прокурор при СРП от 18.06.2007 г. наказателното производство по делото било прекратено, тъй като прокурорът преценил, че осъщественото от М. не покривало състав на престъпление по чл. 129, ал.2 НК, а този на чл. 132, ал.1 т.2 вр. чл. 129, ал.2 вр. ал.1 НК, което не се преследвало по общия, а по частен ред.

Към 22.03.2017г. в автоматизираните информационни масиви на МВР за тъжителя били налични данни, че същият е привлечен като обвиняем в качеството на извършител на престъпление по чл. 129 НК - средна телесна повреда. В писмо на началник отдел ИОАП в СДВР с рег. № 5130-26002 от 30.03.2018г. било отразено, че в автоматизираните информационни фондове на МВР има въведени следните данни: „имена: В.Н.М. /с посочен ЕГН/, заявителски материал:извършител/25-04-2006/10-05-2006, регистриран в: СДВР РУ 06 зм № 061505 от: 26-04-2006, деяние: чл.129 средна телесна повреда, до 04.06 – обр.дознание дата: 28-04-2006, с мнение за: до 04.06-обв.чл.408б ал.3 НПК- дознание дата 11-05-2006. В автоматизираните информациони фондове на МВР не разполагаме с данни за полицейски регистрации на лицето“. Частният тъжител бил неосъждан.

Тази фактическа обстановка въззивният съд, както и първостепенният установи въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на свидетелите А.Ю.и Борислав М., обясненията на подсъдимия И.Н., писмени - копие на докладна записка от 22.03.2017 г., изготвена от И.И.Н., писмо от СДВР per. № 513000- 31723/12.07.2018г. относно наличните данни за тъжителя М. в автоматизираните информационни фондове на МВР, писмо на началник отдел ИОАП в СДВР с рег. № 5130-26002 от 30.03.2018г., протоколи от съдебни заседания на АССГ, II отделение, 48 състав по дело № 3358 по описа за 2017 г. от 20.11.2017 г., 04.12.2017 г., 29.01.2018 г. и 12.03.2018 г., решение № 2392/10.04.2018 г. по дело № 3358/2017 г. по описа на АССГ, Второ отделение, 48 състав, копие от материалите по пр.пр. № 6656/2018 г. по описа на СРП, материалите по ЗМ 1505/06 г. по описа на 06 РУ- СДВР, пр. пр. 19970/06 по описа на СРП, удостоверение изх.

№ 1390/15.02.2018 г., издадено от заместник- градския прокурор, свидетелство за съдимост от 22.02.2018г. на частния тъжител В.М., заповед за преназначаване № 513з - 8912/24. 11. 2016 г. на директора на СДВР и длъжностна характеристика, Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на районния съд, направени въз основа на верен и обстоен анализ на доказателствената съвкупност като е разглеждал доказателствените източници както самостоятелно, така и съпоставяйки ги помежду си. Всъщност те носят еднопосочна и непротиворечива информация, противно на мнението на частния тъжител и на неговия повереник, за наличие на противоречия, които следва да се разгледат в полза на частното обвинение.

От показанията на свидетелите Ю. и М. се установява както случилото се на 22.03. 2017г. и конкретният повод за изготвяне на докладната записка от подсъдимия, когато св. Ю. е бил в съвместен екип с Н., така и принципни практически положения при изискване и депозиране на информация от ОДЧ относно криминална проявеност на лица – от показанията на св. М.. Изнесеното от свидетелите съответства на обективираното и в писмените доказателствени източници и съответства и на обясненията на подсъдимия, които правилно са ценени от районен съд. Съответстващи на показанията на свидетелите са и представените по делото писмо от СДВР per. № 513000-31723/12.07.2018г. и писмо с рег. № 5130-26002 от 30.03.2018г. във вид на фотокопие относно данни за тъжителя М. в автоматизираните информационни фондове на МВР. Напълно тъждествено в тях се обективира, че В.М. е установен като извършител на престъпление по чл. 129 НК и срещу него има повдигнато обвинение. На следващо място, както е отбелязал и решаващия съд, от писмо от началника на 06 РУ - СДВР е видно, че ЗМ № 1505/2006 г. по описа на 06 РУ - СДВР, пр.пр. 19970/06 г. по описа на СРП е изпратено в СРП с мнение за предаване на обвиняемия на съд и до датата на писмото - 19.07.2018 г. делото не е върнато в 06 РУ- СДВР, за да съществува у полицейските органи обратна информация за акта на прокурор при СРП, с който делото е прекратено. В контекста на изложеното въззивният състав не може да сподели тезата на частния тъжител и неговия повереник, че полицейска регистрация и криминална проявеност са понятия с еднакво значение. В сочената от тъжителя Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация е визиран редът за полицейска регистрация на лица като изрично в чл. 2, ал.1 от Наредбата е посочено, че полицейската регистрация е дейност по обработване на лични данни на лицата по чл.3 /лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер/. Всъщност чл.6 от Наредбата лимитативно определя начина на извършване на такава регистрация чрез вписване на лични данни в полицейски регистър, вписване на лични данни в карта за полицейска регистрация на лице, изготвяне на снимка в три пози по правилата на сигналистическата регистрация, снемане на дактилоскопни отпечатъци върху Европейска дактилоскопна карта и изземване на проби от устната кухина чрез стерилен комплект за изготвяне на ДНК профил с регистрационен картон. Такава регистрация се осъществява във всички случаи на привличане на едно лице в качеството на обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер, но нейното извършване е свързано с действия от една страна на органа на досъдебното производство, предявяващ обвинението, който следва да уведоми писмено съответния ръководител на структура или структурно звено на МВР относно наличие на основание за извършване на полицейска регистрация, който от своя страна определя полицейски орган за извършване на регистрацията. Освен от действия от страна на полицейските служители, извършването на полицейска регистрация е зависимо и от поведението на самото лице, чиято регистрация следва да се извърши, което лице може да декларира отказ и в този случай съответният първостепенен на обвинението съд се поизнася с акт по реда на чл. 68 ЗМВР. Именно зависимостта на извършване на действия по полицейска регистрация от волята на множество лица не определя нейното осъществяване като необорима презумпция във всички случаи на привличане на едно лице в качеството на обвиняем, което обяснява и обективирното в цитираното писмо от 30.03.2018г. за липса на такава по отношение на В.М. /като съществува и възможност тя да е била налице, но да е снета по реда, определен в Наредбата/. С тези разсъждения, както и от съдържимото в самото определение за полицейска регистрация, че тя представлява дейност по обработване на лични данни на лица, за този състав не се определя претендираната от частния тъжител и неговия повереник идентичност между нея и терминът криминално проявено лице, а именно този термин подс. Н. е употребил н процесната докладна записка. Решаващият съд е дал категоричен и обоснован отговор на въпроса за значението на термина „криминално проявен“, означаващ „който е осъждан или разследван за извършване на престъпления”. Действително, ако това твърдение е невярно, то е позорящо за съответната личност, но в хода на производството се установява, че В.М. е бил обвинен в извършване на престъпление по чл.129 НК и в този смисъл срещу него се е водило досъдебно производство, т.е. той е бил разследван, поради което и вписаният в докладната записка израз е верен.