Решение № 147 от 30.12.2025, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. П., 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Банчева при участието на секретаря Дияна П.а като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно дело № 20251230200597 по описа за 2025 година

І. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПРОИЗВОДСТВОТО

Производството е с правно основание чл. 59 ЗАНН.

Образувано е по жалба от К. А. В., ЕГН **********, от /населено място/, против Наказателно постановление № 314а-93/01.09.2025 г. на ВПД Началник РУ в гр. П. при ОДМВР Б., с което за нарушение на чл. 64, ал. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи, на основание чл. 257, ал. 1 от същия закон, е наложена глоба в размер на 300,00 (триста) лева.

В жалбата се релевира бланкетно, че процесното наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно и съставено в нарушение на административно-производствените правила и на материалния закон. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа депозираната жалба и отново моли за отмяна на НП като неправилно, незаконосъобразно и съставено в нарушение на административно-производствените правила и на материалния закон.

За административнонаказващия орган – ВПД Началник РУ в гр. П. при ОДМВР Б., редовно призован, не се явява представител.

Районна прокуратура – Б., ТО – П., не изпраща представител и не взема становище по делото.

1

По делото са събрани писмени доказателства – НП № 314а-93/01.09.2025 г., АУАН Серия АД с бл. № 0520303 от 16.08.2025 г., заверени копия на Разпореждане № 557/08.10.2025 г., постановено по НОХД №***00/2025 г. по описа на РС - гр. П. и обвинителен акт.

Разпитани бяха свидетелите А. К. Г. и В. П. Н..

ІІ. ФАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Срещу жалбоподателя е съставен АУАН Серия АД с бл. № 0520303 от 16.08.2025 г., за това, че на 16.08.2025 г. около 18:55 часа в /населено място/, обл. Б., на кръстовището на ул. „М.“ и ул. „Г.И.“, при извършване на полицейска проверка същият не изпълнява полицейско разпореждане и се опитва да напусне проверката, въпреки няколкократно устно разпореждане, с което е нарушил чл. 64, ал. 2 от ЗМВР. Актът е съставен от свидетеля А. К.

Г., в присъствието на свидетеля по акта В. П. Н., предявен е на жалбоподателя, като същият го разписал без възражения.

Въз основа на така съставения акт, на 01.09.2025 г. ВПД Началник РУ в гр. П. при ОДМВР Б., издал обжалваното НП № 314а-93/01.09.2025 г., в което възпроизвел идентична на изложената в АУАН фактическа обстановка и за нарушение на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР, на основание чл. 257, ал. 1 от същия закон, наложил на К. А. В., ЕГН **********, с адрес /населено място/, ул. „Г.И.“ №***, административно наказание „Глоба“ в размер на 300,00 (триста) лева.

НП е връчено лично на жалбоподателя на 17.09.2025 г., в законоустановения срок – 01.10.2025 г. е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.

В съдебно заседание, в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят А. К. Г. и свидетелят по акта В. П. Н..

Актосъставителят Г., заявява, че по повод подаден сигнал за водач на лек автомобил, употребил голямо количество алкохол, съвместно с колегата му - свид. Н., отишли в с. П..

Изнася, че по време на извършвания обход на селото, на последната му улица, откъм ул.

„М.“ към полицейските служители навлязъл автомобил, чийто регистрационен номер те разпознали като на издирвания автомобил, за който бил подаден сигналът. Установява, че когато водачът на процесния автомобил ги забелязал, за да избегне проверката, веднага включил на задна скорост, тръгнал в посока с. Д.Р., а след като изминал около десет метра спрял с цел да паркира и да избяга, като свидетелят уточнява, че в последствие установили, че лицето живее на същата улица. Свидетелят твърди, че заедно с колегата му незабавно последвали лицето, като през цялото време го наблюдавали, спрели до него и му разпоредили да представи документи. Жалбоподателят бил във видимо нетрезво състояние, говорел „завлачено“ и залитал по време на движение, като опонирал на полицейските служители, че не са го спрели за проверка и тръгнал да се прибира в къщи. Свидетелят разпоредил няколко пъти на лицето да остане на място, но последното не изпълнило устното 2 разпореждане, в резултат на което го задържали, като използвали и помощни средства (белезници). Тъй като задържаното лице не представило документ за самоличност, било приведено в полицейския автомобил докато служителите установили самоличността му, като отказало и да бъде тествано за наличие на алкохол в кръвта, поради което било транспортирано до полицейското управление в гр. П.. В полицейското управление служителите установили самоличността на задържаното лице, а след съответно тестване - и наличието на алкохол в кръвта му (около три промила). В РУ - П. полицейските служители съставили акт срещу жалбоподателя, въз основа на който е издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление, като същият разбрал за какво се съставя акта и го разписал.

Свидетелят по акта Н. потвърждава, че с колегата му (свид. Г.) били изпратени по сигнал за пиян шофьор в с. П., където обхождайки селото, на последната му улица установили процесния автомобил, който изведнъж променил посоката си на движение – назад; че с колегата му го последвали, като през цялото време го наблюдавали, спрели до него и уведомили водача, че ще извършат проверка; че водачът искал да напусне мястото на проверката и да се прибере в къщи, при което, след като водачът не се подчинил на разпореждането, полицейските служители го задържали; че лицето било заведено в РУ - П., както и че установили наличието на алкохол в кръвта му - около три промила. Свидетелят допълва, че за спирането на нарушителя подали звуков и светлинен сигнал, но той не се подчинил, както и че същият бил агресивен.

От приобщените към доказателствения материал по делото заверени копия на Разпореждане № 557/08.10.2025 г., постановено по НОХД №***00/2025 г. по описа на РС - гр. П. и обвинителен акт, се установява, че в РС - гр. П. е внесен обвинителен акт срещу жалбоподателя, инициирал производството по НОХД №***00/2025 г. по описа на съда, за това, че на 16.08.2025 г. около 18,35 часа, в /населено място/, по ул. „М.“ е управлявал МПС – лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ***, собственост на В.С.В. от /населено място/, след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 3,00 на хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., изм. и доп., бр. 81 от 2.10.2018 г., бр. 99 от 20.11.2020 г., в сила от 01.01.2021 г., бр. 81 от 26.09.2023 г.), с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с ARPM 0699, проба номер 1742 – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

ІІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ

Имайки предвид направените фактически констатации и становищата на страните, районната инстанция намира за установено от правна страна следното:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за 3 обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Относно основателността на жалбата, съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление, следва да съдържа определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да има в обема наказателното постановление, са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите - фактическите и правни основания, от които следва постановеният от административнонаказващия орган резултат. Неспазването на така установените нормативни изисквания има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт, тъй като по своята същност административнонаказателния процес, като производство имащо за последица евентуалното налагане на държавна принуда, е строго формално и за законосъобразното му провеждане следва да са спазени и съответните процесуални норми, осигуряващи яснота в какво точно се изразява вмененото на лицето нарушение – с фактическото му описание и съответстващата му точна правна квалификация. Това подпомага лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива актове.

В настоящия казус, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР, като фактическото обвинение е за неизпълнение на полицейско разпореждане и опит да се напусне проверка.

Полицейските служители са органи на МВР и чл. 64, ал. 1 ЗМВР им предоставя пълномощие да издават разпореждания до граждани, държавни органи, организации и юридически лица, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, като визираните разпореждания се издават писмено. При невъзможност да се издадат писмено, чл. 64, ал. 2 ЗМВР предвижда възможността разпорежданията да се издават и устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. Във всички случаи, по правилата на чл. 64, ал. 4 ЗМВР, тези разпореждания са задължителни за изпълнение.

С оглед изложените принципни постановки, сочената от административнонаказващия орган като нарушена разпоредба – чл. 64, ал. 2 ЗМВР, предвижда единствено възможността за друг 4 ред за издаване на полицейски разпореждания по ал. 1 на същия чл. 64 ЗМВР - устно или чрез съответни действия. Вменената за нарушена разпоредба има формален и процедурен характер и не съдържа каквото и да е било задължение за лицата, към които е насочено разпореждането. Такова задължение, чието неизпълнение се наказва от закона, се съдържа в разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, която вменява в задължение на лицата, към които са отправени разпорежданията на полицейските органи да ги изпълняват, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение. Неизпълнението именно на разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР представлява административно нарушение, което може да бъде санкционирано по реда на ЗМВР. Тази разпоредба обаче, липсва както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП.

Посочената в АУАН и НП разпоредба на чл. 64, ал. 2 ЗМВР, не може да ангажира административнонаказателната отговорност на санкционираното лице, тъй като тя единствено предоставя възможност на полицейските органи да издадат устно или чрез съответни действия разпорежданията си. А неяснотата по отношение на правната квалификация винаги е абсолютно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление на формални основания, тъй като се нарушава съществено правото на санкционираното лице да разбере какво нарушение е извършило и да организира защитата си.