Решение № 198 от 08.11.2022, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Б., 08.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н. Ц. П. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от Н. Ц. П. Административно наказателно дело № 20221810200159 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Предметът на делото:

Наказателно постановление /НП/ №29 от 23.03.2022г., издадено от Директора на р. д. по г. - С. упълномощен със заповед РД */16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, с което на К. В. И. с ЕГН**********, с поС.ен адрес гр.Б., обл.Софийска, ул.”К. Б. *” №*, за нарушение на чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите /ЗГ/, вр. чл.9а от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, вр.т.11.7.2 от Заповед №*/17.1.21г. на ИД на ИАГ, на основание чл.257, ал.1, т.1 и чл. чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00 лева.

Становищата на страните:

Наказаното лице обжалва така издаденото НП с искане за отмяна му.

Релевираните въззивни основания са за допусната незаконосъобразност, съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила от Административно наказаващия орган /АНО/, аргументирани в жалбата.

Поради това се иска отмяна на НП.

Пред РС-Б. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се 1 явява упълномощения му представител – адв. П. Д. от САК. Заявява, че подържа жалбата. В хода по същество моли РС-Б. да отмени Наказателното постановление по съображения изложени в жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН и представена и приложена по делото писмена защита е изложил съображения за законосъобразност на обжалваното НП. По същество въззиваемата страна оспорва жалбата. Излага че в Акта за установяване на административно нарушение/АУАН/ и НП е точно описано нарушението, мястото и времето на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Предвид изложеното моли жалбата да бъде отхвърлена, а НП, с което е наложена глоба - потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С писмо на ИАГ с вх. № * от 17.12.2021г. РДГ- С. била уведомена за случаи на издадени последващи превозни билети за транспортиране на дървесина, в които като основание за издаването им бил посочен предходен билет, по който количеството дървесина вече е било транспортирано от място на доставка - посочено в предходния превозен билет с други превозни билети.

По този повод св.П. И. П. - на длъжност “главен специалист горски инспектор” при РДГ - С., на 21.12.2021г. извършил проверка по документи и установил, че на 21.11.2021г. К. В. И. - лице упражняващо лесовъдска практика е издала превозен билет с №*/21.11.2021г.–*, в който като основание е посочен предходен превозен билет с №*/08.11.21г. - *, по който количеството дървесина вече е транспортирано от мястото на доставка, посочен в предходния билет с други превозни билети. Св. П. установил, че превозния билет с №*/21.11.2021г.– * бил издаден в с.С., общ.П. с GPS координати ширина * и *.

За тези констатации св.П. съставил констативен протокол от 21.12.2021г.

На 21.12.2021г. в гр.Б., обл.Софийска, св. П., в присъствието на св.М.

М. съставил АУАН № */21.12.2021г. на жалбоподателя К. В. И. за това, че на 21.11.2021г. в с.С., общ.П. с GPS координати ширина * и *, в качеството си на 2 лице по чл.201, ал.1 т.2 от ЗГ, е издало превозния билет с №*/21.11.2021г.– *, в който като основание е посочен предходен превозен билет с №*/08.11.21г.*, по който количеството дървесина вече е транспортирано от мястото на доставка, посочен в предходния билет с други превозни билети.

Актосъставителят квалифицирал деянието като нарушение по чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите /ЗГ/, вр. чл.9а от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии вр.т.11.7.2 от Заповед №*/17.1.21г. на ИД на ИАГ.

Актът бил съставен в присъствието на К. И..

Наказателно постановление № 29 издадено от инж. С. Ц. Т., Директор РД Г – С., упълномощен със заповед РД */16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, е издадено на 23.03.2022г. срещу жалбоподателя, като в него е отразено, че същото се издава въз основа на АУАН № */21.12.2021г. , придружен с КП № 008649 от 21.12.2021г. В наказателното постановление е посочено, че ". . . на 21.11.2021г. в с.С., общ.П. с GPS координати ширина 43.020391184851015 и 23.87.275348915121 К. В. И. в качеството си на лице по чл.201, ал.1 т.2 от ЗГ, е издало превозния билет с №*/21.11.2021г.– *, в който като основание е посочен предходен превозен билет с №*/08.11.21г.-*, по който количеството дървесина вече е транспортирано от мястото на доставка, посочен в предходния билет с други превозни билети…“.

Лицето издало превозен билет №*/21.11.2021г.–* е К. В. И. – лице по чл. 211, ал. 2 от ЗГ.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно: показанията на свидетелите П. И.

П. и М. Г. М. , превозен билет - 3 бр.; писмо от РДГ- С.; писмо от ИАГ; пощенски плик; известие за доставяне; заповед № РД- 49-195/16.05.2011 г. справка от Агенция по Геодезия, Картография, ведно с 2 броя превозни билети; 2 броя актове и документ за правоспособност по ЗКИР -заверени копия

Писмените доказателства са обективни, непредубедени и достоверни.

Показанията на свидетелите П. И. П. и М. Г. М. са последователни, звучат достоверно, почиват на непосредствени впечатления, за които свидетелите имат спомен, а и защото съдържанието им /фактическите данни/ намират пълна опора в събрания и проверен по делото писмен доказателствен 3 материал, пряко изясняват доказуемия факт по делото, с който са в причинна връзка. Тези свидетели са категорични, че К. В. И. в качеството си на лице по чл.201, ал.1 т.2 от ЗГ, е издало превозния билет с №*/21.11.2021г.– *, в който като основание е посочен предходен превозен билет с №*/08.11.21г.-*, по който количеството дървесина вече е транспортирано от мястото на доставка, посочен в предходния билет с други превозни билети

При така установената фактическа обстановка и направения по-горе доказателствен анализ съдът достига до следните правни изводи:

Издаденото НП е от вида на обжалваемите. Спазен е преклузивният четиринадесетдневен срок от връчването на НП /28.03.2022г./, установен в чл.59 ал.2 от ЗАНН срок при депозиране на жалбата. Видно от приложеното заверено копие на известие за доставяне обр. 243 обжалваното НП е връчено на представител на дружеството-жалбподател на 28.03.2022г., като жалбата срещу него е депозирана в законоустановения четиринадесет дневен срок – на дата 07.04.2022г., видно от отбелязването на клеймото върху пощенския плик.

Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, нарушенията по закона и подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове на служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование, както и определените със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. Следователно, с факта на съставяне на процесния АУАН от свидетеля П. И. П. и с оглед заеманата от него длъжност - „главен специалист-горски инспектор" при РДГ –С., за което данни са изложени непосредствено при снемане на самоличността на лицето и в писмените доказателства, се обосновава извод за надлежна материална компетентност на актосъставителя по ЗГ. Спазени са и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и в двете хипотези както тримесечния от датата на установяване на процесното нарушение, станало със съставяне на цитирания констативен протокол, на която дата може да се приеме, че е бил открито и санкционираното лице, така и едногодишния от датата на извършване на деянието.

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, оправомощен с т. 1 от представената Заповед № РД */16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните.

4

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съобразно чл. 257, ал. 1, пр. 2 от Закона за горите - Наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми.

Нормата на чл. 211, ал. 2, т. 1 от ЗГ предвижда, че превозните билети се издават от лицата, упражняващи лесовъдска практика за дървесината, добита от собствените им гори, както и от горските територии, за които са упълномощени от собственика.

В разпоредбата на чл. 9а от Наредба№ 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, е вменено в задължение на лицата, издаващи или попълващи документи по Закона за горите или подзаконовата нормативна уредба, да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните образци.

В случая Съдът намира, че при издаването на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, което обуславя незаконосъобразността му и се изразява в следното:

На първо място описанието на нарушението в АУАН не е ясно и пълно, което съставлява съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, ограничаващо правото на защита на наказаното лице. В съставения АУАН на първо място не са посочени превозните билети, с които вече е било транспортирано цялото количество дървесина описано в издадения превозен билет с №*/21.11.2021г.–*, както и не е посочено какво е това количество дървесина. От описанието на нарушението не става ясно какво задължение не е изпълнила И., с оглед на ангажирането на административно-наказаталната отговорност за осъществено нарушение по чл.257, ал.1 т.1 от ЗГ. От друга страна като изпълнително деяние е посочено, че И. е издала превозен билет в нарушение на цитираната заповед на ИД на ИАГ, което от своя страна следва, че същото следва да е съотносимо като правна квалификация на това по чл.257, ал.1 т.2 от ЗГ, а именно за това, че издава документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или .... На следващо място съдът намира, че в действителност е налице несъотвествие относно 5 мястото на извършване на нарушението посочено в АУАН и в НП, като същото е посочено по два различни начина, с различни координати, съответстващи на съвсем различни имоти.

Съгласно правната теория и трайната съдебна практика, между фактическо описание на нарушението, посочения като нарушен материален закон и правното основание, въз основа на което се ангажира административно-наказателната отговорност на наказаното лице следва да съществува единство. С оглед гарантиране правото на защита на нарушителя в двете фази на административно-наказателното производство е необходимо да съществува тъждество между фактическото описание на нарушението, съдържащо се в АУАН и НП и диспозицията на нарушената правна норма.

Подобно единство и тъждество в настоящия случай липсва, поради което, както за наказаното лице, така и за съда е останала неясна волята на АНО за кое конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника. Описаните неясноти и противоречия в двата акта, които са призвани да информират наказаното лице, какво конкретно деяние се твърди, че е извършено, са лишили, както АУАН, така и НП от дължимата им според закона роля, с оглед на което същите не са били годни да изпълнят предназначението си в хода на административно-наказателното производство, свързано с повдигане и предявяване на обвинение.

С оглед на всичко горепосочено, Съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като предвид процесуалния характер на основанието за отмяна разглеждането по същество е безпредметно.

По разноските:

Предвид изхода на спора и на осн.чл.63д, ал.3 от ЗАНН/ред. ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г. / на К. В. И. с ЕГН**********, с поС.ен адрес гр.Б., обл.Софийска, ул.”К. Б. *” №* се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото. С молбата се претендира заплащане на разноски за процесуално представителство в размер на 300,00 лв.