Определение № 854 от 11.09.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 854 гр. София, 11.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Росенова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Емилия Колева като разгледа докладваното от Даниела Росенова Въззивно частно наказателно дело № 20261000601201 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава 22 НПК .

Образувано е по жалба на осъденото лице Г. К. Г.,чрез защитника му ,против определение от 11.08.2026 на СГС,постановено по н.ч.д № 4989/2026 г.,27 състав,НО,с което е оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване .

В жалбата се излагат многобройни съображения против определението като неправилно и незаконосъобразно. След като се изразява съгласие ,че действително формално е налице първата предпоставка на чл.70 НК,а именно изтърпяване на половината от наложеното наказание се обръща внимание за изтърпяване на повече от това изискване на закона за условно предсрочно освобождаване.С многобройни аргументи се посочва,че са налице и предпоставките обуславящи поправянето на лицето.В тази насока се изброяват следните обстоятелства : намаляване значително риска от рецидив тъй като от 44 точки на риска е снижен на 34т,осъденото лице е работило,не е било наказвано,а три пъти награждавано и е представено писмо от Главния секретар на МП за положителните качества на осъдения демонстрирани по време на изпълнение на „работни обществено – полезни задачи,които са извън неговите работа“.По повод на посочената дейност на осъденото лице Г. е било предложено да бъде „поощрен“. Сочи се ,че тези обстоятелства са били отчетени от съда, но са подценени.Защитата счита,че неправилно вниманието на съда е било съсредоточено върху доклада на ИСДВР,защото не е задължителен.Отбелязаните слаби зони,които са : отношение към правонарушението и умения за мислене са само малка част от всички други обстоятелства имащи значение за оценяване на поведението на осъденото лице.Твърди се,че безкритично е прието становището на началника на затвора,защото в него не се съдържа предложение как да бъде постигнат резултат в образованието и обучението за двата месеца, които остават от 1 изтърпяването на наказанието.Тъй като всички данни за поведението на осъденото лице са положителни, а също така е отчетено, че криминогенните потребности са в ниски стойности ,според защитата, съдът е направил погрешен извод,че„процесът на положителна промяна не е завършен докрай“.

Поради изложените съображения защитата предлага да бъде отменено определението и постановено ново,с което молбата за условно предсрочно освобождаване да бъде уважена ,както и да бъде определен изпитателен срок в размера на неизтърпяната част от наказанието.

Съдът като съобрази изложеното в жалбата , атакувания съдебен акт и данните по делото намери следното :

В жалбата са изложени обстойни съображения по всяко едно от обстоятелствата,които подлежат на обсъждане с оглед разпоредбата на чл.439аНПК.Във своята съвкупност тези съображения са изцяло интерпретирани в полза на осъденото лице.Извън вниманието са останали отбелязаните, правилно от съда, проблемни зони, които е необходимо да бъдат преодолени и са предвидени в плана за изпълнение на присъдата с определен срок за постигане на резултат.Това са промяна на вижданията за закона и реда,трайност при изграждането на самоконтрол в поведението на осъдения,последователност и целенасоченост.Неоснователни и необосновани са твърденията в жалбата,че не са задължителни за съда при оценка на всички обстоятелства от значение при оценка условията за предсрочно условно освобождаване обстоятелства съдържащи в доклада на ИСДВР и становището на началника на затвора.Това е така,защото именно тези документи съдържат не само най – точна оценка за поведението на осъденото лице в пенетенициарното заведение,но и за процеса на неговото поправяне при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.Докладът е задължителен в това производство и съгласно чл.155 от ЗИНЗС.

Поради тези съображения въззивния съд намери ,че жалбата е неоснователна.

Съдът за да вземе решението си за отказ да бъде предсрочно освободено осъденото лице е съобразил становищата на всички участници в процеса и писмените доказателства , които са приложени по делото.

Обосновано съдът е съобразил данните в справката от затвора за размера на наложеното наказание,времето на постъпване в затвора,срока на изтърпяното наказание,доклада за оценката на риска от рецидив и вреди по чл.155 от ЗИНЗС, предпланиране на присъдата и експертна оценка на актуалното психическо и емоционално състояние на Г..

Правилно е прието, че осъденото лице е изтърпяло фактически 1г 9 м.10 дни, от работа 5м.13 дни или общо 1г. 9 месеца и 12 дни , поради което му остават да търпи 2 м и 18 дни,от наложено наказание от 2 години „лишаване от свобода“, по н.о.х.д.№ 492/2021 г. по описа на РС – Ботевград за престъпление по чл.343,ал.3,б.“а“,вр.ал.1 ,б.“б“ ,вр.чл.342 ,ал.1 от НК.

Въз основа на представената справка – доклад от затвора съдът е направил правилния извод, че първото изискване за условно предсрочно освобождаване е налице поради фактическо изтърпяване на повече от една втора от 2 наложеното наказание.

Но също така , че положителната тенденция в поправяне на осъденото лице не е завършена и следва да продължи в рамките на оставащите два месеца до изтърпяване на останалата част от наложеното наказание.Тези изводи са въз основа на приетите писмени доказателства,заповеди за награждаване на осъденото лице,които очертават изключително добро поведение на осъденото лице по време на изтърпяване на присъдата.Но са също така са съобразени останалите констатации в доклада на инспектор от ИСДВР.В него е отразено , че риска от вреди за обществото продължава да е среден.Пред съда инспектора е потвърдил за съществуващи ясни проблемни зони с установени дефицити, които запазват риска от рецидив ,макар и в средни стойности.

Поради това съдът е направил обоснован и правилен извод,че не е налице втората визирана в закона предпоставка за предсрочно условно освобождаване.

При извършената проверка съда не намери пропуски при обсъждане на обективните данни и приложения на материалния закон при провеждане на процедурата по условно предсрочно освобождаване.

Ето защо и на основание чл. 440 ал.2 НПК,Апелативен съд – София , Наказателно отделение , 7 състав ,

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определението т 11.08.2026 на СГС ,постановено по н.ч.д № 4989/2026 г.,27 състав,НО,с което е оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на Г. К. Г. .

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3