Решение № 180 от 08.07.2025, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 360/2025
- Вид
- Решение № 180
- Подписан
- 08.07.2025
- В сила
- 19.08.2025
- Състав
- Мирослав Георгиев Маринов, Ралица Иванова Хаджииванова, Петранка Бонева Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.174, ал.1, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.213, ал.1 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1 т.3, предл.първо · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.339 · Наказателен кодекс
- чл.343б, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.93, т.7 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 180 гр. Шумен, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мирослав Г. Маринов
Членове:
Ралица Ив. Хаджииванова
Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова в присъствието на прокурора П. Р. В. като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20253600500360 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №114 от 17.02.2025г. по гр.дело №2459/2024г., поправено с решение №202/17.03.2025г. и решение №328/25.04.2025г., Шуменски районен съд е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Н. Б. Р., на основание чл.2, ал.1 т.3, предл.първо от ЗОДОВ, сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконно наказателно преследване, приключило с осъждане на лицето с влязла на 23.11.2023г. в законна сила присъда № 11/26.06.2023г по НОХД № 69/2023г. по описа на РС – Исперих, потвърдена с решение № 167 от 23.11.2023г. постановено по ВНОХД № 337/2023г. на РОС, като наказателното производство било възобновено и осъденото лице оправдано в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК с решение № 59 от 29.04.2024г. по НДВ № 45/2024г. на ВнАС, ведно със законната лихва, считано от 29.04.2024г. до окончателното изплащане на сумата, като претенцията в останалата част до пълния предявен размер от 10000лв. е била отхвърлена..
Със същото решение Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Р. и сумата 3200лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - заплатени адвокатски възнаграждения за процесуално представителство по НОХД № 69/2023г. по описа на РС – Исперих, по ВНОХД № 337/2023г. по описа на ОС-Разград и по НДВ № 45/2024г. на АС- 1
Варна, в резултат на повдигнато и поддържано наказателно производство, по което осъденото лице било признато за невиновно и оправдано.
Решението е обжалвано от ищеца Н. Б. Р., в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на неимуществени вреди, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за разликата над 3000лв. до пълния предявен размер от 10 000лв.. Определеното от съда обезщетение било в размер, недостатъчен да репарира причинените на Р. неимуществени вреди. Решението се явявало неправилно и поради факта, че съдът не отчел и други претърпени вреди от ищеца-разката промяна в начина му на живот вследствие на повдигнатото му обвинение, че е бил лишен от право да управлява МПС за период, по –дълъг от този, за който бил санкциониран с административно наказание, лишен бил от правото и възможността за упражнява хобито си на ловец. Неправилно било прието и че липсвали данни за публично оповестяване на престъплението от органите на разследването чрез публикации в печата и социалните медии. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено друго, с което претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди бъде уважена в пълния предявен размер от 10 000лв..
Прокуратурата на РБългария не е депозирала отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание представителят й взема становище по неоснователността на същата.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбите и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
На 26.12.2023г. е образувано бързо производство №275-ЗМ-397/2022г. по описа на РУИсперих по повод залавяне на извършител при извършване на престъпление срещу Н. Б. Р. за това, че на 26.12.2022г. около 21ч.45ч в с...., .... обл., по ул.“....“, управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда-1.26 на хиляда, установена по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“, престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Съгласно заповед за задържане от 26.12.2022г., 21.50ч., на основание чл.72, ал.1,т.1 от ЗМВР, същият е бил задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ-гр.Исперих, като съгласно извършеното отбелязване върху същата, Р. е бил освободен още в 09.40ч. на следващия ден. С постановление от 05.01.2023г. било постановено разследването по бързоно производство да се извърши по общия ред на гл.ХVІІ от НПК.
С постановление за привличане на обвиняем от 31.01.2023г., ищецът Р. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за това, че на 26.12.2022г. в с. ..., обл. ....в близост до частен дом, управлявал МПС „...“ с рег. № ... с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.39 на хиляда, установено по надлежния ред със съдебномедицинска експертиза по писмени данни за определяне концентрацията на алкохол в кръвта от дата 29.12.2022г.. Постановлението му било предявено на 06.02.2023г..
Въз основа на внесения обвинителния акт срещу Р. по ДП№275 ЗМ 397/2022г. на РУ 2 при МВР-Исперих, за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, било образувано НОХД № 69/2023г. н а Районен съд – Исперих. С присъда №11/26.06.2023г. по соченото дело, ищецът бил признат за виновен в престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година, като изпълнението на наказанието било отложено за срок от три години, глоба в размер на 200 лв . както и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и три месеца.
Присъдата била обжалвана от ищеца, като с решение № 167 от 23.11.2023г. по ВНОХД № 337/2023г. на РОС, била потвърдена. Решението е било подписано с особено мнение от член на съдебния състав.
Съгласно пи с м о вх.№ Р-254/2023г. от 28.12.2023г. на РП-Разград, приложено по НОХД69/2023г. на РС-Исперих, наказанитео на Р. „лишаване от право да управлява МПС„ за срок от една година и три месеца, било приведено в изпълнение с начало 30.12.2022г., а съгласно писмо вх.№Р-254/17.04.2024г.- соченото наказание било изтърпяно на 30.03.2024г..
По искане за възобновяване на наказателното дело от страна на Р. от 19.12.2023г. е образувано НДВ№45/2024г. по поиса на ВнАС. С решение № 59 от 29.04.2024г. по соченото дело, Н. Б. Р. бил признат за невинен за това, че на 26.12.2022г. е управлявал л.а.“...“ с рег.
№ .... с концентрация на алкохол в кръвта 1.39 на хиляда, установено по надлежния ред със СМЕ и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.343б, ал.1 от НК. С решението му била наложено административно наказание на основание чл.174, ал.1, т.3 от ЗДвП „глоба“ в размер на 1000 лв., както и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. .
По делото са представени доказателства за членството на ищеца в ловно сдружение „Ястреб -2016“- членска карта № В 006541 с отразен заплатен членски внос и за процесната 2024г., билет за лов № 352935 със заверка и за 2024г. Ищецът притежавал и Разрешение № 202409483-48 за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях валидно до 22.07.2029г.
Видно от представената справка от 03.02.2025г., от КОС – Исперих, на 21.02.2023г. в ЕАР[1]КОС е постъпило уведомление от Н. Б. Р., за това, че същият продал законно притежаваното оръжие „Полуавтомат МР 153 кал. № 1415806249“ на лицето Ш. М. Ш., като на основание чл.213, ал.1 от ЗОБВВПИ, прекратяването на дейността на лицето бил о основание за прекратяване на разрешението за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие. Към справката е приложено е Уведомлението на Р. от 21.02.2023г.
Съгласно представената справка за съдимост на ищеца от 10.10.2024г., по НОХД № 26/2009г. на РС-Исперих е одобрено споразумение, като Р. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.339 от НК, като му било наложено наказание „пробация“, изтърпяно на 17.10.2009г.. Р. е бил реабилитиран на основание чл.86, ал.1,т.2 от НК на 17.10.2012г. Представена е и справка за нарушител на лицето, от която се установява, че в периода 2000г. – 2024г. Същият има издадени три наказателни постановления и три фиша.
Съгласно показанията на свид.Н.А./сестра на съпругата на ищеца/ по време на делото 3 забелязала промяна в ищеца. Не би л весел, не се шегувал, както преди. Бил замислен, стресиран, и гледал в една точка. Станал по - раздразнителен отпреди. Бил член на ловна дружинка и ловувал и затова имал ловна пушка. Това било и единственото му хоби. След като му взели пушката спрял да ходи на лов. Имал личен конфликт с член на дружинката, който бил прокурор и който му се заканил, че ще му вземе пушката. Бил споделил и че е спрян за проверката по сигнал. Свидетелката сочи, че сестра й не била споменавала рсъпругът й да е посещавал психолог или психиатър. Ищецът бил земеделски производтител, а също отглеждал и много овце, като начинът му да се разтоварва от тежкия труд било чрез хобито му да ловува. Свидетелката не се сеща Р. за тези две-три години да е изгубил приятели. Имало слухове, че са му отнели пушката и свидетелството за управление на МПС, понеже селото било малко и хората се познават.
Свид.С.Р./съпруга на ищеца/ излага, че при проверката освен че тествали съпруга й за алкохол, отворили и багажника като търсили пушка. Тогава останал с впечатлението, че всичко е организирано., тъй като един прокурор от ловната дружинка му казал, че ще направи така, че да му вземат пушката. Ищецът много тежко преживял случилото се, поведението му повлияло и на свидетелката и детето им. През нощта не спял, почти не говорел, приказките които се носели в района отдалечили приятелите му, да не случи същото и с тях. Свидетелката уточнява, че част от приятелите му от ловната дружинка се отдалечили от него, а другите му приятели-не Затворил се в себе си. Взели му книжката и разрешителното за лов, а работата му била тежка ловът било единственото му развлечение.
След като минало делото във Варна си купил нова пушка, върнал си и старата и вече излизал на лов. Притеснен бил, че ще има и други атаки срещу него. С повечето приятели си оправил отношенията. Не бил ходил на психиатър и психолог. Сега съпругът й бил същият както преди, само частично си спомнял, не всичко било отминало.
Така установената по-горе фактическа обстановка, налага следните изводи:
Депозирана е въззивна жалба срещу решението само в частта, с която заявената от ищеца срещу Прокуратурата на РБългария претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди/бил оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК/ е отхвърлена за сумата над 3000лв. до пълния предявен размер от 10 000лв., поради което и само в тази част сочената претенция е предмет на настоящото производство.
Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ дава възможност да бъде ангажирана отговорността на държавата за вредите, причинени на граждани от правозащитните органи/дознание, следствие, прокуратура, съд/ вследствие на незаконно обвинение – ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано, а нормата на чл.4 от ЗОДОВ сочи обема на отговорност на държавата -обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от 4 увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице, т.е., отговорността на държавата е обективна.
В настоящия случай безспорно се установи, че ищецът Н. Б. Р. е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство №275 ЗМ 397/2022г. на РУ при МВР-Исперих за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК .Безспорно е установено и че присъдата, с която е признат за виновен по така повдигнатото му обвинение, съответно решението на въззивната инстанция, с която е потвърдена, са били отменени от Варненски апелативен съд по реда на възобновяването. Р. е бил оправдан, тъй като извършеното от него не е престъпление по чл.343б, ал.1 от НК39, ал.1 от НК, от обективна страна.
Предвид това и доколкото е налице една от сочените хипотези на чл.2, т.3 от ЗОДОВ, при които обвинението в извършване на престъпление се счита незаконно, то следва да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата на РБългария. Безспорно е също, че в резултат на това незаконно действие, ищцът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от него.